Решение по дело №191/2019 на Районен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 май 2019 г. (в сила от 28 юни 2019 г.)
Съдия: Доротея Енчева Иванова
Дело: 20193330200191
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

Номер  186                          16.05.2019г.                          Град  Разград

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Разградският районен съд                                        наказателен  състав

На  седемнадесети април                                               Година 2019

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

Секретар: Пенка Тоцева

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Доротея Иванова

административно наказателно дело номер 191 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Н.Д.Н. *** против наказателно постановление № 37-0000059/07.02.2019г. на Началник ОО „АА” гр.Разград към ИА “Автомобилна администрация” гр.София, с което на основание чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози му е наложена глоба в размер на 500 лв. за нарушение на чл.89, т.4 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ. В жабата сочи, че НП е незаконосъобразно, необосновано, липсва подробно и пълно описание на фактическите обстоятелства, поради което моли да бъде отменено изцяло. При редовност в призоваването не се явява в с.з., като в депозираното писмено становище преповтаря изложеното в жалбата.

Въззиваемата страна – ОО “Автомобилна администрация”- Разград към Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” гр.София, в придружителното писмо към преписката заявява становище, че НП е съобразено с материалните и процесуалните правила при издаването му. При редовност в призоваването не се явява представител в с.з.

Районна прокуратура гр.Разград при редовност в призоваването, не се явява в с.з. и не заявява становище по жалбата и НП.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Обжалваното НП е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение от 06.02.2018г., съставен срещу жалбоподателя, за това, че “на 09.01.2019г. около 14.15 часа в обл.Разград на път I-2 км.72 на изхода на гр.Разград посока гр.Шумен до бензиностанция Петрол, като водач на състав от ППС, състоящ се от влекач МАН ТГА 18.430 с рег.№ ** от категория ППС N 3 и полуремарке с рег.№ *** категория ППС O4, извършващ обществен превоз на товари, превозващ контейнер с товарителница № 000710 от 09.01.2019г. с пътен лист № 739726 от 07.01.2019г., с отразен маршрут в момента на проверката от гр.Русе до гр.Девня, оборудван с дигитален тахограф Continental Automotive Siemens 1381.221 със сер.№ **********, се установи: 1. Водача г-н Н. извършва превод като в момента на проверката е без Удостоверение за обществен превоз на товари в Р България или Заверено копие на Лиценз на Общността. От извършена справка в информационната система на отдел лицензи към ИА АА- София, става ясно, че фирма Сиймар ООД притежава лиценз на Общността, с което е нарушил разпоредбите на чл.89, т.4 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ“.

Обстоятелствата по акта са отразени и в самото НП, поради което на Н. е наложена глоба в размер на 500 лв. на основание чл.93, ал.2 от ЗАвП за цитираното нарушение. Наказващият орган е приел, че липсват предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като извършеното деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид, като не е установено извинително обстоятелство и в момента на проверката не е представил редовно издаден документ.

Към административно наказателната преписка са приложени НП, АУАН, заповед за определяне на компетентни лица, пътен лист, разпечатка от дигитален тахограф.

По делото е разпитан свидетелят М. /актосъставител/, който по същество потвърждава изложените в АУАН обстоятелства, а именно, че на посочената дата и място са спрели за проверка състав от ППС, състоящ се от влекач и полуремарке, управляван от Н.. При извършената проверка водачът не могъл да представи копие от издадения лиценз или удостоверение за обществен превоз, за което нарушение му съставил АУАН.

Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява неоснователна. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по несъмнен начин, че към момента на проверката- 09.01.2019г. жалбоподателят, като водач на МПС, извършващ обществен превоз на товари на територията на Р България не е могъл да представи удостоверение за обществен превоз на товари в Р България или заверено копие на лиценз на общност, съгласно изискването на чл.89, т.1 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ. Последният предвижда, че: По време на работа водачът представя при поискване от контролните органи документите по чл. 100, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за движението по пътищата и следните документи:

1. (изм. – ДВ, бр. 48 от 2018 г.) удостоверение на моторно превозно средство за обществен превоз на товари на територията на Република България за всяко от превозните средства, с които се извършва превозът (при превози с лиценз на Общността се изисква заверено копие от лиценза).

Предвид факта, че от извършената справка в информационната система на отдел Лицензи при ИА АА- София, наказващия орган му е наложил наказание по реда на чл.93, ал.2 от ЗАвП предвиждащ глоба в размер на 500 лв. за водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Това именно е конкретната административно наказателна разпоредба, определяща състава на административно нарушение, която е правилно приложена от наказващия орган. Наказанието е точно определено в закона и няма възможност за неговото изменяне.

Задължение на административнонаказващият орган е да индивидуализира нарушението от обективна и субективна страна, като посочи съответните нарушени норми и състави на административни нарушения, което в случая е сторено, поради което и следва да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя. Наказващият орган е посочил подробни мотиви относно неприложимостта на чл.28 от ЗАНН, като очевидно в случая деянието не може да бъде квалифицирано като маловажен случай, които се споделят и от настоящия съдебен състав.

Действително в АУАН и НП е посочено, че нарушената разпоредба е т.4 /карта за квалификация на водача, издадена по реда на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози/ на чл.89 от Наредба № 33 от 03.11.1999г., а не действителната т.1 /цитирана по-горе/, но съдът намира нарушението за несъществено, тъй като текстово е посочено конкретно извършеното нарушение от Н., а впоследствие правилно е посочената административно наказателната разпоредба- чл.93, ал.2 от ЗАвП.  

 Ето защо съдът намира, че в случая издаденото НП се явява правилно и законосъобразно, поради което и следва да бъде потвърдено от съда.     

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р      Е      Ш     И      :

 

ПОТВЪРЖДАВА НП 37-0000059/07.02.2019г. на Началник ОО „АА” гр.Разград към ИА “Автомобилна администрация” гр.София, с което на основание чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози на Н.Д.Н. *** е наложена глоба в размер на 500 лв. за нарушение на чл.89, т.4 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Районен съдия: