Решение по дело №16972/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2210
Дата: 21 май 2019 г. (в сила от 12 юни 2019 г.)
Съдия: Десислава Георгиева Жекова
Дело: 20183110116972
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 ноември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Варна, 21.05.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети април две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА

при участието на секретаря Ана Ангелова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №16972 по описа за 2018 година на Варненския районен съд, 8 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от „С.б.с.“ АД, ЕИК: .... със седалище и адрес на управление ***, срещу Г.Д.А., ЕГН:**********, с адрес: *** иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.4 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 71,49 лв. /седемдесет и един лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща незаплатени от длъжника Г.Д.А.,  ЕГН:********** месечни вноски по Договор за продажба на изплащане от 11.08.2016 г. на устройство Handset Huawei Y5 II DS White  със сериен номер №...., която сума е заплатена на 13.02.2018 г. от кредитора „С.б.с.” АД, в качеството му на поръчител на „А1 България” ЕАД по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване заявлението в съда – 28.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед за изпълнение №3863/29.05.2018г. по ч.гр.д. №8179 по описа за 2018г. на ВРС, 43 състав.

 Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като срещу издадената такава било подадено възражение, в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви настоящия иск. Излага се, че на 11.08.2016г. между „А1 България“ ЕАД и ответника е сключен посоченият договор за продажба на изплащане, въз основа на който ответникът е станал собственик на устройство Handset Huawei Y5 II DS White  със сериен номер №..... Поради неплащане в срок на две месечни вноски, договорът бил прекратен предсрочно на осн. т.12.3. Непогасената сума до края на срока на договора в размер на претендираната главница, е станала предсрочно изискуема. На 07.11.2014г. между «А1 България» ЕАД и ищеца бил сключен договор за поръчителство, с който ищецът се задължил да обезпечи задълженията на абонатите. Поради неплащане на дължимата сума от Г.А., ищецът го уведомил, че ще изпълни вместо него задължението му към «А1 България» и заплатил сумата от 71.49лв. Поради това, ищецът в качеството си на поръчител, има ликвидно и изискуемо вземане към ответника за заплатената от него на кредитора сума. Моли се за уважаване на предявения иск по тези съображения и присъждане на сторените по делото разноски. В открито съдебно заседание искът се поддържа.

В срока по реда на чл. 131 ГПК ответникът Г.А. не е депозирал писмен отговор. В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуален представител, възразява че не е подписвал договор за продажба на изплащане от 11.08.2016г., както и не е бил уведомяван от ищеца, че той ще изпълни вместо ответника задължението му към „А1 България“.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно е от присъединеното ч.гр.д. №8179 по описа за 2018г. на ВРС, 43 състав, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумата, предмет на установителния иск, срещу която е постъпило възражение и искът е предявен в срока по чл. 415 ГПК.

Видно от приетия заверен препис от Договор от 07.11.2014г. е, че ”Мобилтел” ЕАД е възложило на ищеца извършва ”Кредитен скоринг” на потребители на Мобилтел, с цел сключване на договори за продажба на изплащане между потребителите и мобилния оператор в зависимост от изготвената кредитна оценка, както и ”Гарантиране чрез поръчителство” на вземанията на оператора от абонатите, които са страни по договорите за продажба на изплащане, сключени въз основа на скоринг и одобрение от СБС, до размера на кредитния лимит. Кредитният скоринг се състои в извършване на кредитната оценка, която включва предоставяне на становище от страна на ищеца-одобрение или неодобрение на потребител като подходящ за сключване на Договор за продажба на изплащане с ”Мобилтел” ЕАД. Реализиране на отговорността на поръчителя започва при спиране достъпа на абоната до мрежата в резултат на просрочено плащане по договор за продажба на изплащане сключен с ”Мобилтел” ЕАД, въз основа на одобрение от ищеца, за всички случаи с просрочени задължения, по които са изтекли повече от 30 дни след спирането чрез предоставяне на справка за съответните просрочени плащания по съответните договори за продажба на изплащане. С Анекс от 08.10.2015г. с рег.№2313/2014, към Договора от 07.11.2014г., препис от който е представен по делото, ”Мобилтел” ЕАД е упълномощило ищеца да изпраща писмени уведомления на абонатите от името на мобилния оператор, с които да ги информира относно настъпването на изискуемостта на вноските, оставащи до крайния срок на сключените с тях Договори за продажба на изплащане, както и да ги покани да платят дължимата сума.

Установява се от представения препис Договор за продажба на изплащане № ********* от 11.08.2016г. сключен между ”Мобилтел” ЕАД в качеството на продавач и ответника в качеството на купувач, с предмет покупко-продажбата на индивидуализирана в приложение 1 към договора вещ - апарат Handset Huawei Y5 II DS White  със сериен номер №...., за сумата от 155.99 лева. Според чл. 4 от договора при получаване на устройство купувачът заплаща първоначална вноска в размер на 6.50 лева, а остатъкът от 149.49 лева се дължи на 23 равни месечни вноски, съобразно погасителен план към договора. В чл. 6 от договора за продажба е предвидено, че първоначалната вноска се заплаща от купувача при предаването на вещта, а всяка следваща в сроковете за плащане на сумите по месечните фактури, издавани от продавача по договора за мобилни услуги. Съгласно чл.9.1.2 от договора, продавачът има право да обезпечи с поръчителство от трета страна вземането си от купувача. Според чл. 12, т. 3 от договора, при неплащане на най-малко 2 вноски продавачът може да прекрати договора като всички дължими до края на срока на договора суми стават изискуеми от датата на издаване на съответната фактура.

По делото е представен заверен препис от приемо-предавателен протокол от 09.10.2017г., с който ”Мобилтел” ЕАД е предал на ищеца списък с абонатите с просрочени задължения, в който фигурира и такова на ответника Г.Д.А. /л.77/ по коментирания по-горе договор. Размерът на дълга е посочен да възлиза на 71.50 лева, като просроченото задължение е осчетоводено с фактура № *********, с краен срок за погасяване на задължението 08.09.2017 год.

От представения препис уведомление по чл.143 ЗЗД се установява, че ищецът в качеството си на поръчител е уведомил длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на неплатените вноски по погасителния план и предстоящото плащане от страна на поръчителя за погасяване на задължението към ”Мобилтел” ЕАД, като в приетия препис от известие за доставяне е видно, че пратката не е връчена на адресата.

Установява се от представения препис от уведомление с изх.№ 3425/27.03.2018г. от ”Мобилтел” ЕАД, че на основание, чл. 2.2.6 от Договора от 07.11.2014г., на 13.02.2018г. ищецът, в качеството си на поръчител, е заплатил дължимата от ответника сума по договора за продажба от 11.08.2016г., чийто размер възлиза на 71.49 лева, което се установява и от представения списък на погасените задължения от дружеството /л.82/ и платежно нареждане на л.79.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираната сума, срещу която в срок е постъпило възражение и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

За успешното провеждане на предявения иск, ищецът следва да докаже наличието на валидно сключени Договор за продажба на изплащане от 11.08.2016 г. на устройство Handset Huawei Y5 II DS White  със сериен номер №.... и договор за поръчителство и възникнало по договора за изплащане задължение в размер от 71.49лв., което е изпълнено към «А1 България» ЕАД от ищеца, който е встъпил в правата на кредитора.

В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на договорните си задължения към „А1 България“ ЕАД, или изплащане на претендираната сума към ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1, изр.1 ЗЗД, поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, след като уведоми длъжника за предявения срещу него иск.

От представения договор за продажба на изплащане се установява възникването на облигационна връзка между ответника и „А1 България“ АД /с предходно наименование „Мобилтел“ ЕАД/ по повод продажба на апарат Handset Huawei Y5 II DS White  със сериен номер №..... Възражението на ответника, направено в първото по делото съдебно заседание относно липсата на облигационна връзка поради липса на подписан от него договор не е годно да обори ангажираното писмено доказателство доколкото е преклудирано на осн. чл.133 ГПК. Ответникът редовно е получил всички книжа, приложени към исковата молба, поради което е могъл да оспори документа в срока по чл.131 ГПК, което не е направено.

Видно е от представените и описани по-горе договори, че задължението на ответника към ”Мобилтел” ЕАД за разсрочено изплащане на цената на апарат Handset Huawei Y5 II DS White  със сериен номер №...., е обезпечено с поръчителството на ищеца. С оглед отрицателния характер на твърдението, че ответникът е преустановил плащането на вноските по разсрочената цена на устройството, в негова тежест е да установи своевременното изпълнение на поетите по договора задължения. Доказателства и твърдения в този смисъл по делото не са ангажирани. От представените и неоспорени писмени доказателства, съдът намира, че ответникът е преустановил плащанията на твърдяната от ищеца дата, респ. че задължението по договора е станало изцяло предсрочно изискуемо. До този извод съдът достига включително съобразявайки настъпилите в хода на процеса факти по реда на чл.235, ал.3 ГПК и уведомяването на ответника с връчването на препис от исковата молба и приложените към нея книжа.

Ето защо и предвид продължаващото неизпълнение, са настъпили предпоставките за реализиране на отговорността на поръчителя-ищец. Според неоспорените от ответника доказателства, в изпълнение на договора за поръчителство ищецът е заплатил на ”Мобилтел” ЕАД сумата от 71.49 лева. В резултат от което, в случая са налице предпоставките на чл. 143 ЗЗД, респективно ищецът има право да получи от длъжника-ответник това което е платил в изпълнение на неговото задължение. Въпреки че направеното от ответника възражение в открито съдебно заседание относно липсата на уведомяване за изпълнение на задължението от поръчителя също се явява преклудирано, за пълнота настоящият съдебен състав следва да отбележи, че съобразно практиката на върховната съдебна инстанция (Решение № 229 от 10.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 452/2011 г., IV г. о., Решение № 306 от 6.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 185/2014 г., IV г. о. ), дори уведомлението на поръчителя до длъжника да не е получено, това не погасява регресните му права при плащане на задължението. Възможна последица е длъжникът да възрази, че е платил на кредитора, поради което за поръчителя да се окаже, че не съществува парично задължение. В случая, не се доказа изпълнение от страна на ответника.

Така мотивиран, поради наличие на всички изискуеми предпоставки, съдът намира, че предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 28.05.2018г., до окончателното изплащане на вземането.

По разноските в процеса:

С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски съобразно представения в исковото производство списък от 325лв., от които 300лв. адвокатско възнаграждение и 25лв. заплатена държавна такса. Ответникът следва да заплати на ищеца и сторените в исковото производство разноски в общ размер от 325лв., от които  за заплатена държавна такса от 25лв., както и адвокатско възнаграждение в размер от 300лв.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът Г.Д.А., ЕГН:**********, с адрес: *** дължи на ищеца „С.б.с.“ АД, ЕИК: .... със седалище и адрес на управление ***, сумата 71,49 лв. /седемдесет и един лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща незаплатени от длъжника Г.Д.А.,  ЕГН:********** месечни вноски по Договор за продажба на изплащане от 11.08.2016 г. на устройство Handset Huawei Y5 II DS White  със сериен номер №...., която сума е заплатена на 13.02.2018 г. от кредитора „С.б.с.” АД, в качеството му на поръчител на „А1 България” ЕАД по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване заявлението в съда – 28.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед за изпълнение №3863/29.05.2018г. по ч.гр.д. №8179 по описа за 2018г. на ВРС, 43 състав, на основание чл. 422, ал.1, вр. с чл.415, ал.4 ГПК.

ОСЪЖДА Г.Д.А., ЕГН:**********, с адрес: *** да заплати „С.б.с.“ АД, ЕИК: .... със седалище и адрес на управление *** сумата от 325лв. /триста двадесет и пет лева/, представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. №8179 по описа за 2018г. на ВРС, 43 състав разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА Г.Д.А., ЕГН:**********, с адрес: *** да заплати „С.б.с.“ АД, ЕИК: .... със седалище и адрес на управление *** сумата от 325лв. /триста двадесет и пет лева/, представляваща сторени в исковото производство разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: