Р Е Ш
Е Н
И Е № 1818
гр. Пловдив, 19.11.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІ гр. състав, в закрито съдебно заседание на 19.11.2015 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ГЕШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА БЕЛЕВА
СТЕФКА МИХОВА
Докладвано от съдия Гешева
,в.гр.д. 2573 по описа на съда за 2015 г. и взе предвид следното:
Постъпила е молба от Д.П., представляван от адв. Б. с искане за допълване постановено от ОС решение № 1614/15.10.2015 година по гр.д. 2573/2015 година . Твърди се в
молба,че съдът е пропуснал да се
произнесе в диспозитива на решението относно
направени разноски по делото от молителя- въззиваема страна макар да е изложил съображения в мотивите на
решението,че предвид изхода на спора и
заявеното искане за присъждане
разноски от молителя се дължат
такива за въззивната инстанция в размер на 240 лв.
От ответната страна по молбата –
„ЕВН България Топлофикация” ЕАД е постъпил отговор , с който се взима становище
,че молбата е неоснователна. Излагат се съображения,че производството е във връзка с отказ на ЧСИ Илиев да намали разноските на взискателя по изпълнително дело 520/2015 година ,поради което не се
дължали разноски за изпълнението.Взискателят
получил възнаграждението си направено в изпълнителното производство, поради
което не му се дължало такова за въззивната инстанция,още повече че ответното по молбата дружество не било дало повод за образуване
изпълнителното производство.
Пловдивският окръжен съд ,
преценявайки доказателствата по делото намира за установено следното:
С решение № 1614 /15.10.2015
година по гр.д. 2573/2015 година в
производство по реда на чл. 435 и сл. от ГПК, настоящия състав на съда е
оставил без уважение жалба на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД гр.
Пловдив длъжник по изп. дело 520/2015 година
по описа на ЧСИ Петко Илиев,
район на действие Пловдивски окръжен съд ,против акт на ЧСИ ,с който е отказано да намали като прекомерно платено от
взискателя адв. възнаграждение в размер на 420 лв. Поради неоснователност на жалбата и във връзка с заявено искане от
взискателя за присъждане разноски по
делото за въззивната инстанция, за каквито разноски са представени
доказателства пред съда и с оглед разпоредбата на чл. 78 ал.2 от ГПК,съдът е
приел,че жалбоподателят дължи на
въззиваемия разноски в размер на 200 лв.
за адв. хонорар и допълнителна сума от 40 лв. за ДДС,тоест сума в размер
на 240 лв. Съдът е изложил мотиви за
невъзприемане възражението на жалбоподателя за прекомерност на това заплатено възнаграждение за въззивното производство като се е позовал на разпоредбата на чл. 11 от Наредбата за минимални адв.
възнаграждения 1/2004 година .
Независимо от изложените в горния смисъл мотиви,посредством които се
изразява и волята на съда, в диспозитива на
решението ПОС е пропуснал да се
произнесе за направените разноски и дължимостта им от
иницииралия въззивното производство,което
е разминаване действителната воля на съда с отразената такава в
диспозитива на решението. Горният порок
на решението следва да се
отстрани по реда на чл. 247 от
ГПК ,като се допусне поправка на очевидна фактическа грешка на посоченото
решение и в диспозитива на решението
допълнително се постанови осъждане на
жалбоподателя да заплати на въззиваемия горната сума от 240 лв. .
За настоящето производство е без
значение ,че молителят е инициирал
производство по реда на чл. 248 ал.1 от ГПК –искане за допълване или изменение на решението в частта за разноските .Съдът,както
вече се посочи е допуснал очевидна
фактическа грешка поради разминаване волята му изразена в мотивната част на решението и отразеното от него в диспозитива на
решението и може по своя инициатива да отстрани констатираната грешка без да е
сезиран за това от страната .
Становището на ответната страна по молбата и жалбоподател пред въззивната инстанция не следва да се обсъжда от съда, тъй като същото е
неотносимо както по реда на чл. 248 от ГПК,така и по реда на чл. 247 от ГПК и
по същество касае жалбата , с която съдът е бил сезиран по реда на чл.
435 от ГПК.
Мотивиран от изложеното
Пловдивския окръжен съд
Р Е Ш И
:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка на
Решение № 1614/15.10.2015 година ,постановено по гр.д. 2573/2015 година
,като след приетото от съда „ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 20778 от 31.07.2015 година на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД гр.Пловдив – длъжник по изп. д. № 520/2015 по описа на
ЧСИ Петко Илиев рег. № 821, район на действие – ОС - Пловдив, против акт на ЧСИ
от 28.07.2015г, с който е отказано да се намали като прекомерно платеното от
взискателя адвокатско възнаграждение в
размер на 420 лв.” се чете:
„ОСЪЖДА „ЕВН
България Топлофикация”ЕАД гр.Пловдив ,ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,ул.Христо
Г.Данов № 37 да заплати на Д.П.П. , ЕГН **********
*** сума в размер на 240 лв. направени разноски за въззивната инстанция”
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване,съгласно
разпоредбата на чл. 247 ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: