Р Е Ш Е Н И Е
№ 378
19.12.2019 г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Осми наказателен състав,
на
двадесет и девети ноември две хиляди и деветнадесета година,
в
публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Гроздан Грозев
секретар:
Павлина Николова
като разгледа докладваното от
съдията Гроздан Грозев
АНД № 1233 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе прие за установено следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано
е по жалба от Община Хасково срещу Наказателно постановление № НЯСС-427 от
23.11.2018г. на временно изпълняващия функциите на Председател на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор, с което на основание чл. 83 от ЗАНН във връзка с чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 38 от Закона за водите,
на жалбоподателя е наложена административна санкция: имуществена санкция в
размер на 4000 лева за неизпълнение на чл.141 ал.1, т.1 от Закона за водите. В
подадената жалба се релевират оплаквания за
незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било
издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, така също в
нарушение на материалния закон, а наложената с него административна санкция не
била мотивирана откъм причини за определяне на съответния размер. В подадената
жалба се твърди, че имало несъответствие между описаното нарушение в АУАН и
това в НП, че при издаване на АУАН не са приложени необходимите документи, от
които да се установи извършеното нарушение, че наказващият орган е действал
недобросъвестно без да се съобрази с целите на налагане на административни
наказания, че конкретното НП не е
съобразено с измененията в Закона за водите, че актосъсътавителят
не е бил оправомощен да състявя
АУАН, както и че НП било връчено неправилно, на лице различно от нарушителя. В
тази връзка се иска отмяна на атакуваното НП. Жалбоподателя редовно призован не
изпраща представител.
Административнонаказващият орган,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание.
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, както се установява въз основа на събраните
доказателства за датата на връчване на санкционния акт и датата на нейното
предаване в куриерската служба, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице,
легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима.
ХАСКОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и
прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно
постановление, намира за установено следното:
На
12.09.2018г. на основание чл.190, ал.4, т.2 от Закона за водите е извършена
проверка на язовир „000326“, находящ се в поземлен
имот № 000326 в землището на с. Криво поле, община Хасково, Акт за публична
общинска собственост № 4828/20.02.2013г., собственост на община Хасково, за
което е съставен констативен протокол № 07-05-445/12.09.2018г. Проверката е
извършена от свидетеля Н.О.М.,***, на длъжност „главен инспектор“ в РО НЯСС ЮБ
в ГД НЯСС при ДАМТН, в присъствието на свидетеля Т.И.Т., на длъжност „главен
специалист“ при ДАМТН гр. Хасково. Проверката е извършена чрез обход и оглед на
язовирната стена и съоръженията към нея, и преглед на документацията от
експлоатацията, като е установено че: короната е компрометирана с наличие на
пукнатини в средата по дължината и; преливникът е земен профил в левия скат, с
поставена метална решетка в напречното му сечение, което намалява пропускателността му; водният откос в участъка над заскаляването е обрасъл с храстовидна и тревиста растителност;
въздушният откос е силно обрасъл с дървесна и храстовидна растителност, което
възпрепятства извършването на подробен оглед; основният изпускател е със
затворен орган във входна шахта, затворен, няма достъп до изходната му шахта,
тъй като въздушният откос е обрасъл с растителност. При преглед на
документацията от експлоатацията не е представен протокол за проведени
манипулации със затворения орган на основния изпускател, съдържащ информация за
вида и изправността му. По тези констатации контролният орган е преценил, че
язовирната стена и съоръженията към нея не се поддържат в техническа изправност
от собственика - община Хасково. Последното довело до извод, за допуснати
нарушение по чл.141 ал.1, т.1 от Закона
за водите, а субект на нарушението е Община Хасково. с Покана, изх.
№ 85 – 02 – 298/26.09.2018 г. Кметът на Община Хасково бил поканен да се яви за
съставяне и връчване на АУАН. В
резултат, на 01.10.2018г. е съставен от св. Н.О.М., Акт за
установяване на административно нарушение № 07-160 от същата дата срещу Община Хасково в присъствието на
пълномощника Я.Р. П.. АУАН бил предявен и подписан от него и на същата дата (01.10.2018 г.) бил
връчен и екземпляр от съставения АУАН, според отразеното в приложената по АНП
разписка. В срока по чл.44, ал.1 Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН) не са постъпили писмени възражения и обяснения.
При издаване
на наказателното постановление, административнонаказващият
орган възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване
на административно нарушение, и на основание чл. 83 ЗАНН, вр.
чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 38 и позовавайки се на РМС № 597/23.08.2018
г. на Председателя на ДАМТН, София, наложил процесната имуществена санкция за
констатираното с АУАН нарушение квалифицирано съответно по чл.141, ал.1, т.1 от
ЗВ.
Изложената фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени
доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на съдебното
производство свидетели. Съдът кредитира показанията на св. Н.М. и св. Т.И.Т.
относно обстоятелствата, свързани с извършване на процесната проверка,
констатациите, до които са достигнали в нейния ход и тези, свързани с
процедурата по съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви
и логически последователни, поради което съдът ги възприема при обосноваване на
фактическите си изводи по делото, като спор относно осъществената фактическа
обстановка не е налице, а единствено възражения относно правната оценка на
установените факти.
При така
установените факти съдът намира от правна страна следното: Съгласно чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ
в редакцията и към датата на проверката, - Чл. 141. (1)
(Изм. – ДВ, бр. 58 от 2015 г., бр. 55 от 2018 г.) Собствениците на водностопански системи и хидротехнически съоръжения,
включително на язовирни стени и/или съоръженията към тях, са длъжни да
осигурят: т. 1. поддържането им в техническа изправност. Съгласно чл. 200, ал.
1, т. 38 от Закона за водите, наказва се с глоба, съответно имуществена
санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или
юридическото лице, което не изпълни задължение по чл.
141, ал. 1 – от 1000 до 10 000 лв. Следователно, деянието за
което на жалбоподателя е наложена административна санкция, е обявено от закона
за наказуемо с административна санкция, като по силата на чл. 201, ал. 12 от
Закона за водите, наказателните постановления по ал. 11 се издават от
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от оправомощени от него длъжностни лица.
При съставяне
на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира
процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна
на санкционния акт. Съставеният акт за установяване на административно
нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, налице е описание на
нарушението откъм основните му съставомерни белези:
дата, начин на осъществяване и място. Последното, предвид характера на
деянието, не е съвсем прецизно, но тази непрецизност не води до накърняване
правото на защита в процеса, явяващо се основание съответното процесуално
нарушение да бъде квалифицирано като съществено. В случая водещ за преценката
относно мястото на извършване на нарушение е аргументът за характера на
деянията, а те, според отразеното в описателната част на процесния
АУАН се изразяват в бездействие - чрез неподдържането в техническа изправност
на язовирната стена, съответно съоръженията към нея. В този смисъл за място на
извършване на нарушението се приема мястото, където правнодължимото
действие е следвало да бъде осъществено – в случая язовирна стена на язовир
„000326“, находящ се в поземлен имот № 000326 в
землището на с. Криво поле, община Хасково, съгласно приложеният Акт за
публична общинска собственост № 4828/200.02.2013г., собственост на община
Хасково, за което е съставен констативен протокол № 07-05-445/12.09.2018г. На
следващо място, пак с оглед характера на деянието, съдът намира, че коректно е
посочена и датата на нарушението а именно датата на проверката, тъй като
бездействието продължава и към тази дата. Нарушението на практика ще се
преустанови с извършването на вмененото задължение на жалбоподателя с текста на
чл.141, ал.1,т.1 от ЗВ. Поради това и съдът намира, че съвсем правилна е и
правната квалификация на деянията с оглед изложеното в текстовата част на АУАН
и НП. Тоест, правната квалификация съответства на изложената фактическа
обстановка и приетите нарушения от наказващия орган. На следващо място, не са
допуснати и нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването
на АУАН, като последният е бил съставен и връчен в присъствието на опълномощен представител, а именно – Я.Р. П. на длъжност
„Директор“ в Дирекция „Икономика стопански дейности и управление на общинската
собственост“. Съдът намира доводите, че АУАН е съставен и предявен, съответно
връчен на лице, което не е имало правомощия за това, за несъстоятелни. Това е
така защото видно от пълномощното на кмета на община Хасково, то Я. Р. П.
действително е упълномощен да представлява кмета на община Хасково но в
качеството му на кмет, тоест според съда това не изключва възможността той да
представлява община Хасково при съставяне на АУАН, до колкото именно кмета
представлява общината по закон. Освен това именно кметът на община Хасково е
изпратил Я. Р. П. да присъства при съставянето и връчването на АУАН. Нещо
повече, дори и да се приеме, че в случая са нарушени процесуалните правила, то
това не е съществено процесуално нарушение, тъй като кметът на община Хасково е
получил АУАН и е имал възможност да се запознае с него, съответно да подаде
възражения по акта, което не е направил. Спазени са давностните
срокове по чл. 34 от ЗАНН, доколкото в случая съставът на нарушението предвижда
като форма на изпълнителното деяние бездействие, а именно неизпълнение на
задължение по чл.141 ал.1, т.1 от ЗВ, като оттам ясни са твърденията, както за
датата на извършване на твърдяното нарушение, така и за датата на връчване на
НП на нарушителя. Обжалваното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за
издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН,
установяваща изискуемите реквизити, като не намират опора в закона твърденията
на процесуалния представител на жалбоподателя за наличие на несъответствие и
непълнота в твърденията, водещи до ограничаване правото на защита. Съдът не
споделя и довода на жалбоподателя, че НП било неправилно връчено, до там, че
това водело до отмяната му, тоест до съществено процесуално нарушение. В случая
до колкото извършителят на нарушението е ЮЛ, то съвсем нормална практика е НП
да се връчи на служител от администрацията, какъвто е Я. Р. П. в настоящия
случай. Дори и да се допусне, че има процесуално нарушение при връчването на НП,
до колкото не е спазена стриктно разпоредбата на чл.58, ал.1 от ЗАНН, то това
нарушение не е съществено такова, защото жалбоподателят, чрез кмета на общината
е имал възможност да се запознае с НП и да го обжалва в срок. Тоест не е
нарушено правото на защита на жалбоподателя.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон
доказателствени средства, се установяват по
категоричен начин. Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 200, ал.
1, т. 38, вр. чл. 141 ал.1, т.1 от Закона за водите в
редакцията към датата на нарушението се е изразило
в неизпълнение на задължението от страна на Община Хасково, като собственик
на язовирна стена и съоръженията към нея, не е осигурила поддържането им в
техническа изправност. Нарушението е с особен субект – собственик на язовирна
стена, като по отношение на това качество на жалбоподателя – Община
Хасково, липсва спор. В този смисъл констатациите на
свидетелите по акта кореспондират
помежду си и отразяват фактическите данни, които на практика не са оспорени от
жалбоподателя , във връзка с неподдържането в техническа изправност на
язовирната стена на язовир „000326“, находящ се в
поземлен имот № 000326 в землището на с. Криво поле, община Хасково. И двамата
свидетели са категорични, че при
проверката на язовирната стена, извършена чрез обход и оглед на последната и
съоръженията към нея, както и преглед на документацията от експлоатацията, се е
установило че: короната била компрометирана с наличие на пукнатини в средата по
дължината и; преливникът бил земен профил в левия скат, с поставена метална
решетка в напречното му сечение, с което се намалявало пропускателността
му; водният откос в участъка над заскаляването бил
обрасъл с храстовидна и тревиста разстителност;
въздушният откос бил силно обрасъл с дървесна и храстовидна растителност, което
възпрепятствало извършването на подробен оглед; основният изпускател бил със
затворен орган във входна шахта, като нямало достъп до изходната му шахта. При
преглед на документацията от експлоатацията не бил представен протокол за
проведени манипулации със затворения орган на основния изпускател, който
съдържал информация за вида и изправността му. Тези показания съдът кредитира
изцяло като еднопосочни и непротиворечиви. Те се подкрепят и от писмените
доказателства по делото, а и не са оспорени от жалбоподателя. Затова и съдът
прие, че безспорно се доказа по делото жалбоподателят да е извършил описаното
нарушение.
Правилно,
нарушението в НП, е било квалифицирано по чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ, действащ към датата на констатиране на
нарушението. Действително е налице изменение в чл.141, ал.1 от ЗВ /ДВ бр. 55 от
2018 г./, но това изменение не променя изводите на съда направени по-горе, тъй
като то е станало преди констатирането на нарушението и на практика то е
квалифицирано именно по този законов текст.
С оглед
изложеното, съдът намира, че от обективна страна са осъществени признаците на
състава на административното нарушение по чл. 200 ал.1 т.38, вр.чл.141, ал.1,т.1 от ЗВ, като правилно деянието е
квалифицирано от административнонаказващия орган.
Вмененото нарушение е формално, на просто извършване, чрез неизпълнение на
задължение за осигуряване на поддържането в техническа изправност на язовирната стена и съоръженията към нея.
Според съда
обаче, наказващият орган немотивирано, без да изложи каквито и да са
съображения за това е определил имуществената санкция над сминималния
размер предвиден в ЗВ, а именно в размер на 4000 лева. Не се сочат никакви
причини за определянето на този завишен размер на санкцията, които да я
обосновават, както изисква чл.27 от ЗАНН. Ето защо съдът намира, че
имуществената санкция в размер от 4000 лева се явява необоснована и следва да
се намали на минималният размер предвиден в закона, а именно имуществената
санкция в размер от 1000 лева.
Според
настоящия съдебен състав случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
При определяне на маловажните случаи при административните нарушения следва да
се съобразяват разпоредбите на чл.11 от ЗАНН и чл.93, т.9 от НК. Действително,
в случая не се установява да са настъпили някакви вредни последици за хората,
околната среда или инфраструктурата от така извършеното нарушение, но това само
по себе си не води автоматично до маловажност на нарушението, още повече че
законодателят не диференцира това дали едно неизпълнено задължение е нарушение
или не според това дали е свързано с настъпването на някакви вредни последици.
За да се прецени приложението на чл.28 от ЗАНН, релевантни са, не само липсата
на вредни последици, или тяхната незначителност, но и другите обстоятелства,
които могат да обосноват изводи в тази насока. В случая, безспорно обаче,
вредни последици, при това значителни и касаещи живота и здравето на хората,
могат да настъпят вследствие на
неизпълнение от страна на жалбоподателя на вменените му задължения с чл.141,
ал.1,т.1 от ЗВ.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № НЯСС - 427 от 23.11.2018 г. на временно изпълняващ функциите на
председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на
Община Хасково е наложена административна санкция: имуществена санкция в размер
на 4000 лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция на
1000 /хиляда/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: /П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ.
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!
Секретар: /п.н./