№ 343
гр. София, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20211000503410 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 264416/2.07.2021г, постановено по гр.д.№ 748/2019г по описа на СГС,
ГО, I-1 състав, е осъдено „ОЗК-Застраховане” АД с ЕИК ********* да заплати на С. О. Ч. с
ЕГН ********** сумата от 126 000лв. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща й О. Т. Б., вследствие
на ПТП настъпило на 01.08.2015г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност” водач на автобус „БМЦ Белде” с ДК № ***, ведно със законната лихва от
17.01.2016г. до изплащане на сумата, като е отхвърлено искането за законна лихва за
периода 9.12.2015г до 17.01.2016г. Осъдено е „ОЗК-Застраховане” АД да заплати на С. О. Ч.
на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 5540лв. за разноски по делото. Осъдено е „ОЗК-
Застраховане” АД да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6
ГПК сумата от 300лв. Посочено е, че решението е постановено при участието на трето лице-
помагач на страната на ответника ЗД „Бул Инс” АД с ЕИК *********.
Решението е обжалвано от „ОЗК-Застраховане” АД, представлявано от адв. Св.С. от
САК, в частта му, с която е уважена исковата претенция за сумата над 50 000лв. до
присъдените 126 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва
от 17.01.2016г до окончателното изплащане. Сочи, че съдът не е обсъдил всички
доказателства по делото, неправилно е приел, че не е налице съпричиняване от страна на
пострадалия. Излага доводи, че е установено, че същият е паркирал лекия автомобил на
забранено място, с което е създал затруднения за участниците в движението, както и е бил
на пътното платно в нарушение на разпоредбата на чл.108, ал.1 ЗДвП. Възразява срещу
кредитираните свидетелски показания на св.К. М. като заинтересовано лице, имащо дело с
дружеството за същия инцидент, както и, че е имала възможност да възприеме механизма на
произшествието. Счита за завишен присъдения размер на обезщетението, тъй като не е
съобразено, че ищцата живее със семейството си в чужбина от студентските си години,
1
завършила е образованието си в Германия. Сочи, че от ангажираните по делото свидетелски
показания чрез разпит на свидетелите К. М. и Л. Ц. не се установяват близки отношения
между пострадалия в ПТП и дъщеря му. Не е отчетена напредналата възраст на
пострадалия-65години, възрастта на ищцата-38години, икономическата обстановка в
страната. Поддържа доводи, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи в размер на 100 000лв. и да се отчете принос за настъпване на
ПТП от пострадалия в размер на 50%.
Ответната страна-С. О. Ч., представлявана от адв. Св.Д. от САК, е оспорила
въззивната жалба като неоснователна. Сочи, че пострадалият е бил в непосредствена
близост зад превозното средство като конкретното му разположение като пешеходец между
два спрели автомобила не е допринесло за настъпване на произшествието, поради което
правилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице съпричиняване. Поддържа, че за
ПТП има вина водачът на автобуса, което е признато с влязла в сила присъда, който при
предприемане на завой надясно не е осигурил безопасна странична дистанция, съобразена с
разположението на колоната от спрели в дясно автомобили, въпреки че е имал обективна
възможност и е възприел посоченото препятствие на пътя. Възразила е срещу
твърденията, че свидетелката К.М. е заинтересована, тъй като имала дело с ответното
дружество. Поддържа, че от ангажираните гласни доказателства са установени близките й
отношения с баща й, като и след заминаването й в чужбина са се виждали и поддържали
контакт, което кореспондира и с показанията на свидетелката Л.Ц.. Счита, че съдът е
съобразил всички обстоятелства при определяне на размера на обезщетението и същото
отговаря на изискванията за справедливост. Претендира да се остави без уважение
въззивната жалба и да се потвърди решението в обжалваната му част.
Третото лице помагач на ответника- ЗД „Бул Инс” АД не е ангажирало становище по
въззивната жалба.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и
против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е
частично основателна.
Ищцата по делото С. О. Ч. е посочила в исковата молба, че на 1.08.2015г, около
19.25ч, в гр.София автобус марка „БМЦ”, модел „Белде”, с рег. № ***, управляван от Д. Д.
М., движейки се по бул.”Президент Линкълн” с посока на движение от ул. „Промишлена”
към ул. „Монтевидео”, на кръстовището с ул. „Монтевидео”, при извършване на маневра
„десен завой”, нарушил правилата за движение по пътищата като не се съобразил с
разстоянието между автобуса и паркиралите в дясно на ул. „Монтевидео” автомобили, в
резултат на което се ударил със страничната част в паркирания лек автомобил–марка
„Субару”, с рег. № ***, при което лекият автомобил бил изтласкан напред и ударил
пешеходеца О. Т. Ч., неин баща, намираш се между спрелите автомобили, като му причинил
телесни увреждания от които настъпила смъртта му на 9.12.2015г. Автобусът, собственост
на „Хипо Алпе Адрия лизинг” ЕООД, бил застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност” в ответното застрахователно дружество. За пътния инцидент е бил съставен
констативен протокол за ПТП с пострадали лица К-628/1.08.2015г по описа на СДВР-О-ПП
и образувано досъдебно производство. С присъда от 6.03.2018г, постановена по НОХД №
200/2017г. по описа на СГС, НО, 10-ти състав, Д. Д. М. е признат за виновен за извършеното
деяние по чл.343, ал.1, б.”в”, вр. с чл.342, ал.1, пр.3, вр. с чл.54 НК. С решение №
416/31.10.2018г на САС, НО, 5 състав, постановено по ВНОХД № 721/2018г, е потвърдена
присъдата от 6.03.2018г. Ищцата е посочила, че баща й е бил много активен човек,
обществено ангажиран, грижовен и трудолюбив, в отлично здравословно състояние, както и
осигуряващ финанси на семейството. Смъртта му се е отразила много тежко на членовете на
семейството, прекъснала е силната връзка между баща и дъщеря. Изпаднала е в тежка
депресия, приема сънотворни хапчета, изпитала е емоционален стрес и душевна болка, мъка
2
и огорчение, безпокойство, потиснатост, изострена чувствителност. Претендирала е да бъде
осъдено ответното застрахователно дружество да й заплати сумата от 126 000лв., частичен
иск от сумата в размер на 200 000лв., ведно със законната лихва от 9.12.2015г до
окончателното изплащане на сумата.
Ответникът по делото- „ЗАД ОЗК Застраховане” АД е оспорил исковата претенция
като неоснователна. Възразил е срещу сочения механизъм на ПТП, наличието на виновно
противоправно поведение на водача на автобуса, причинно-следствената връзка между
поведението на водача и причинените вреди. Навел е възражение за съпричиняване от
страна на пострадалия, който неправилно е паркирал превозното си средство, с което
препятствал осигуряването на достатъчно пространство за преминаването на автомобилите
по пътното платно, тъй като е било забранено паркирането. Пострадалият в нарушение на
ЗДвП се е намирал на платното за движение, вместо на тротоара, което е в пряка причинна
връзка с инцидента. В случай, че към момента на настъпване на ПТП пострадалият е
предприел пресичане на пътното платно е посочено, че е нарушил чл.113 и чл.114 ЗДвП.
Оспорил е, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, тъй като не са живели заедно с
баща й, не са били в добри отношения, не са поддържали контакти. Възразил е срещу
претендирания размер на обезщетението като завишен и лихвата за забава. Претендирал е да
се отхвърли като неоснователна исковата претенция.
Третото лице помагач-ЗД „Бул Инс” АД е заявило, че поддържа възражението за
съпричиняване.
С решението си първоинстанционният съд е уважил исковата претенция, като е
приел, че са налице условията за ангажиране на отговорността на застрахователното
дружество и доказаните неимуществени вреди. Отхвърлил е като неоснователно
възражението за съпричиняване.
Не се спори между страните, че процесният автобус е бил застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност”, че е настъпило на 01.08.2015г. в гр. София пътно-
транспортно произшествие, при което водачът на автобус „БМЦ Белде” Д. Д. М., е ударил
паркиран л.а. „Субару”, който от своя страна се изтласкал напред и ударил пешеходеца О. Т.
Ч., намираш се между спрелите автомобили.
С влязла в сила на 01.08.2019г. присъда от 06.03.2018г. по НОХД № 200/2017г. по
описа СГС, НО, 10 състав, Д. Д. М. е бил признат за виновен в това, че на посочените дата и
място, при управление на автобус „БМЦ Белде” нарушил правилата за движение по чл. 20,
ал.1 и ал.2 ЗДв.П, с което по непредпазливост причинил смъртта на О. Т. Ч., престъпление
по чл.343, ал.1, б.”в” вр. чл.342, ал.1, пр. 3 НК. Според присъдата в резултат на
произшествието на пострадалия са причинени счупване на
дясната голямопищялна кост, кръвонасядания в областта на двете колена, оток в горната част
на дясната подбедрица, охлузвания на дясната подбедрица, изпадане в кома и залежаване,
довело до развитие на пневмония на белите дробове, която е непосредствената причина за
смъртта, настъпила на 09.12.2015г., като между получените травми и причината за смъртта
съществува пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка.
На основание чл.300 ГПК постановената присъда в наказателното производство е
задължителна за съда, разглеждащ гражданските последици от деянието и го обвързва по
разрешените въпроси относно извършването на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. При зачитане осъдителната присъда следва да се приеме за доказано
противоправното виновно поведение на водача на автобуса и причинната връзка с
настъпилата смърт на пострадалия.
По отношение на механизма на ПТП от заключението на КСМАТЕ, изготвена въз
основа на констативния протокол за ПТП и ангажираните по делото гласни доказателства се
установява, че на 01.08.2015г. в гр. София, автобус марка „БМЦ”, модел „Белде”, с рег. №
3
***, управляван от Д. Д. М., движейки се по бул.”Президент Линкълн” с посока на
движение от ул. „Промишлена” към ул. „Монтевидео”, на кръстовището с ул.
„Монтевидео”, при извършване на маневра „десен завой”. На десния тротоар по посока на
движение на автобуса имало поставен метален стълб с монтиран на него пътен знак В28
„Паркирането забранено”, отстоящ на 6.5м. от кръстовището. След кръстовището пред
търговския дом на същата улица били спрени няколко автомобила. Най-близко до
кръстовището бил л.а. „Субару”, паркиран на около 60см от бордюра, а след него л.а. „Пежо
308” и л.а. „Опел Корса”, като О. Ч. се намирал между първите два автомобила. Скоростта
на автобуса при предприемане маневрата десен завой била около 12 км/ч. При избраната от
водача траектория за извършване на маневрата настъпил сблъсък между дясната странична
част на автобуса в областта на втора врата и задния ляв ъгъл на паркирания вдясно
л.а. „Субару”, който от своя страна бил изтласкан напред и вдясно и се ударил в паркирания
пред него л.а.”Пежо 308”, а предното му дясно колело се качило на тротоара. При това
придвижване л.а.” Субару” удрил с предната си броня и О. Ч., който в този момент стоял в
изправено положение, изваждайки го рязко от равновесие и притискайки десния му долен
крайник към задната броня на л.а. „Пежо 308”. От удара и падането на земята между
автомобилите О. Ч. е получил множество увреждания, включително вътречерепна травма,
довела до постепенна загуба на съзнание и до необходимост от провеждане на интензивно
лечение. Изпаднал в кома, от която до деня на смъртта си не е излязъл. Поради
продължителното залежаване от лечението развил двустранна бронхопневмония и починал
на 09.12.2015г.
По отношение на възражението за съпричиняване от страна на пострадалия
въззивният съд съобрази, че е налице задължителна съдебна практика-т.7 от ППВС
№17/1963г., в което е акцентирано върху предпоставките за намаляване на обезщетението за
вреди от непозволено увреждане-допринасяне от страна на увредения за тяхното настъпване
и пряка причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат.
Приносът следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, която е направила
възражение за съпричиняване, при условията на пълно главно доказване, а не и да е
предполагаем. За да е налице принос на увредения към щетата, е необходимо нарушенията
да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно
следствие. /Така Решение №206/12.03.2010г на ВКС по т.д.№35/2009г, II Т.О., ТК, решение
№154/31.10.2011г на ВКС по т.д.№977/2010г, II Т.О., ТК, решение № 45/15.04.2009г по т.д.
№525/2008г на II Т.О., решение №159/24.11.2010г по т.д.№1117/2009г. и решение
№58/29.04.2011г по т.д.№623/2010г на II Т.О.
Съдът приема, че не се установява автомобилът на пострадалия да е бил паркиран,
тъй като същият се е намирал в близост до него, а съгласно пар.1, т.43 от ППЗДвП
спирането е привеждане в неподвижно състояние на пътното превозно средство, като
водачите следва да са или в него или в близост до него. Другото възражение за
съпричиняване, поддържано от въззивника пред настоящата инстанция, е, че пострадалият
се е намирал на платното за движение между два спрели автомобила. От ангажираните по
4
делото гласни доказателства /св.Н.Б./ се установява, че пострадалият е престоял на пътното
платно между двата спрели автомобила, като свидетелката К.М., че пострадалият е вземал
документи от багажника на лекия автомобил. Вещото лице по САТЕ е посочило, че ако
пострадалият не е бил на пътното платно между двата автомобила е нямало да настъпи ПТП
и телесните увреждания на същия. Не следва да се кредитират показанията на свидетелката
К.М. в тази им част, тъй като противоречат на показанията на намиращият се по-близо до
инцидента свидетел и имаща друго дело с ответника. Въз основа на изложеното следва да се
приеме, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия поради нарушение на чл.108
ЗДвП в размер на 20 %.
Съгласно чл. 226, ал.1 КЗ/отм./ увреденият, спрямо когото застрахованият е
отговорен, може да иска обезщетение пряко от застрахователя, като от изложеното по-горе
се установява, че са налице условията за ангажиране на отговорността на застрахователното
дружество. По отношение на размера на обезщетенията съдът съобрази т.ІІ на ППВС
№4/1968г, съгласно които от значение са възрастта на увредения, общественото му
положение и отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Л. Ц.
/близка до семейството/ и К. М. /живяла във фактическо съжителство с пострадалия/, от
които се установява, че между пострадалия и ищцата е съществувала много силна и близка
връзка, с взаимна грижа един към друг. Възраженията във въззивната жалба, че свидетелката
М. е имала собствено дело със застрахователното дружество и е заинтересована от изхода на
спора са неоснователни, тъй като показанията й в тази им част не противоречат на дадените
от свидетелката Ц.. Установява се, че Ч. бил изключително грижовен и всеотдаен баща,
посветил на дъщеря си стихотворение. Ищцата била силно повлияна от баща си в много
отношения, разчитала на него и си споделяли всичко, служил й за пример. До заминаването
на ищцата за обучение в чужбина живеели заедно, а след това, въпреки разстоянието
помежду им и множеството професионални ангажименти, поддържали ежедневни контакти
и се срещали при всяка възможност. Както се отнасял към нея, така се отнасял и към детето
й. След постъпването на пострадалия в болницата след инцидента неколкократно се
връщала в България за да посещава баща си, да осигурява лекарства и консумативи. Смъртта
му била съкрушителна за нея, изпаднала в депресия и намирала известна утеха само в детето
си. Не е преодоляла загубата и продължава да тъгува. Въз основа на свидетелските
показания въззивният съд приема, че се установява, че ищцата е претърпяла болки и
страдания от смъртта на баща си.
При определяне размера на обезщетението съдът съобрази възрастта на пострадалия
към датата на ПТП-68г., установените отношения на близост между ищцата и баща й, като
възраженията, че са живели в различни държави и ищцата е имала отделно семейство следва
да се съобразят, но не изключват наличието на страдания от загубата на родител.
Съдът приема, че исковата претенция е основателна за сумата от 126 000лв. при
съобразяване на времето на настъпване на ПТП, социално-икономическите условия и
5
лимитите на застрахователните отношения. При отчитане на определеният размер на
съпричиняване от 20 % исковата претенция по чл.226, ал.1 КЗ/отм./ следва да се уважи за
сумата от 100 800лв., ведно със законната лихва върху сумата от 17.01.2019г., поради
погасяване на претенцията за лихвата за забава за периода 9.12.2015г до 17.01.2019г.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде осъдена С. О.
Ч. с ЕГН ********** да заплати на „ОЗК-Застраховане” АД с ЕИК ********* сумата от
674.40лв. за разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
На основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъдено „ОЗК-Застраховане” АД да
заплати на С. О. Ч. сумата от 2800 лв. за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Възражението за прекомерност на адвокатските възнаграждения по чл.78, ал.5 ГПК са
неоснователни, тъй като същите са определени под /за въззивника/ и в минималния / за
ответницата/ размер съгласно Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
С оглед изхода на спора следва да се отмени решението в частта му, с която е осъдено
„ОЗК-Застраховане” АД да заплати на С. О. Ч. сумата за разликата от 4432 лв до 5540лв. за
разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса пред първата инстанция.
Следва да се осъди С. О. Ч. да заплати на „ОЗК-Застраховане” АД сумата от 1019лв.
за разноски пред първата инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 264416/2.07.2021г, постановено по гр.д.№ 748/2019г по описа
на СГС, ГО, I-1 състав, В ЧАСТТА му, с която е осъдено „ОЗК-Застраховане” АД с ЕИК
********* да заплати на С. О. Ч. с ЕГН ********** сумата за разликата от 100 800лв. до
126 000лв. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на баща й О. Т. Б., вследствие на ПТП настъпило на
01.08.2015г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” водач на
автобус „БМЦ Белде” с ДК № ***, ведно със законната лихва от 17.01.2016г. до изплащане
на сумата, в частта му, с която е осъдено „ОЗК-Застраховане” АД да заплати на С. О. Ч. с
ЕГН ********** сумата за разликата от 4432 лв до 5540лв. за разноски за адвокатско
възнаграждение пред първата инстанция. КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от С. О. Ч. с ЕГН ********** срещу „ОЗК-
Застраховане” АД с ЕИК ********* за заплащане на сумата за разликата от 100 800лв. до
126 000лв. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на баща й О. Т. Б., вследствие на ПТП настъпило на
01.08.2015г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” водач на
автобус „БМЦ Белде” с ДК № ***, ведно със законната лихва върху сумата от 17.01.2016г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 264416/2.07.2021г, постановено по гр.д.№ 748/2019г по
описа на СГС, ГО, I-1 състав, В ЧАСТТА му, с която е осъдено „ОЗК-Застраховане” АД с
ЕИК ********* да заплати на С. О. Ч. с ЕГН ********** сумата за разликата от 50 000лв. до
100 800лв. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, представляваща обезщетение за претърпени
6
неимуществени вреди от смъртта на баща й О. Т. Б., вследствие на ПТП настъпило на
01.08.2015г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” водач на
автобус „БМЦ Белде” с ДК № ***, ведно със законната лихва от 17.01.2016г. до изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С. О. Ч. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
„ОЗК-Застраховане” АД с ЕИК ********* сумата от 674.40лв. за разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция и сумата от 1019лв. за разноски пред първата
инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „ОЗК-Застраховане” АД с ЕИК *********
ДА ЗАПЛАТИ на С. О. Ч. с ЕГН ********** сумата от 2800 лв. за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ответника ЗД „Бул Инс” АД с ЕИК *********.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7