Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, 24.07.2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми февруари
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Светлана
Атанасова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 10673 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 15.05.2018 г., постановено по гр.д.№ 50671/ 2017 г. на Софийски
районен съд, ІІ ГО, 55 състав, са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от Е.Г.Н. /ЕГН **********/*** при „БДЖ- П.П.“ ЕООД- с
правоприемник Поделение П.П. към „БДЖ- П.П.“ ЕООД- гр. София иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 КТ- за отмяна на Заповед № 9- 180/ 29.06.2017 г. за
налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“, иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ-
за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, и иск по
чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ за присъждането на обезщетение в размер
на 6 511.98 лв. за периода 29.06.2017 г.- 29.12. 2017 г., ведно със законната
лихва от 26.07.2017 г. до окончателното плащане. На основание чл.78, ал.8 вр. ал.3 ГПК ищецът Е.Н. е осъден
да заплати на ответника Поделение П.П. към „БДЖ- П.П.“ ЕООД сумата 150 лева- разноски по делото.
Постъпила
е въззивна жалба от Е.Г.Н.
/ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена
отмяната му и да бъде постановено решение за уважаване на исковете, с
присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата
страна „БДЖ- П.П.“ ЕООД- гр. София- Поделение за П.П.- София- Локомотивно депо
София /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС отхвърлително
решение да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното
производство.
Предявени са искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3
вр. чл.225, ал.1 КТ.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като
споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за
отхвърляне на предявените от Е.Н. искове по чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1,
т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ като неоснователни- чл.272 ГПК.
Безспорно
е по делото, а се установява и от представените писмени доказателства /включая
заповед за назначаване от 12.09.1996 г./, че между страните е съществувало
валидно трудово правоотношение, по което към 29.06.2017 г. ищецът Е.Н. е заемал
длъжността „депо майстор- машинист, локомотивен” в ответното дружество „БДЖ- П.П.“
ЕООД- гр. София- Поделение за П.П. София- Локомотивно депо София /чл.123, ал.1,
т.4 КТ/. Това трудово правоотношение е прекратено на основание чл.330, ал.2,
т.6 КТ със Заповед № 9- 180/ 29.06.2017 г. на Ръководителя на Локомотивно депо-
София при „БДЖ- П.П.“ ЕООД- гр. София, с която на ищеца Е.Н. е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение”- за извършено дисциплинарно нарушение по
чл.190, ал.1, т.7 КТ. Според мотивите на заповедта наказанието е наложено за
това, че на 13.06.2017 г. по време на работа по одобрен график като дежурен
депомайстор в район София Е.Н. е употребил алкохол, чието съдържание в
издишания въздух към момента на извършената от контролния орган внезапна
проверка в 21.30 ч. и 21.47 ч. е 1.1 %, а според извършено впоследствие- в
23.45 ч., медицинско изследване е 0.3 %.
От
формална страна атакуваната заповед е законосъобразно издадена, тъй като при
налагане на дисциплинарното наказание работодателят е спазил императивните
изисквания на чл.193, чл.194 и чл.195 КТ, като е изискал писмени обяснения от
ищеца преди налагане на наказанието /приложени са писмени обяснения от 22.06.2017
г., приети като неоспорени от ищеца/, издал е мотивирана писмена заповед,
индивидуализираща обективните и субективните признаци на извършеното според
него дисциплинарно нарушение, и е наложил наказанието в рамките на визираните в
КТ преклузивни срокове.
Основанието,
обосновало издаването на процесната заповед за дисциплинарно наказание, видно
от мотивите на същата, е извършването от страна на Е.Н. на дисциплинарно
нарушение /изпълнение на трудови задължения по одобрен график след употреба на
алкохол/, съставляващо според работодателя „тежко нарушение на трудовата
дисциплина“ по смисъла на чл.190, ал.1, т.7 КТ.
В
случай на оспорване на дисциплинарното наказание от страна на работника, в
доказателствената тежест на работодателя е установяването на неговата
законосъобразност. В настоящия
случай от страна
на
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 10673/ 2018 г.- СГС,
ГК, ІV- Б с-в
работодателя- ответник са ангажирани
безспорни доказателства, установяващи вмененото на ищеца Н. с процесната
заповед нарушение на трудовата дисциплина, визирано в разпоредбите на чл.187,
т.2 и т.10 КТ, а също и в разпоредбите на приложимата относно дейността на ответното
дружество- обществен превозвач на пътници и товари, Наредба № 54 от 2 юни 2003
г. за медицинските и психологическите изисквания към персонала, който
осъществява железопътни превози на пътници и товари и съпътстващите ги
дейности, и за провеждане на предпътните (предсменни) медицински прегледи
/издадена от МТС, обн. ДВ- бр.55 от 17 юни 2003 г./, определяща реда и начина
за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
експлоатационния персонал, пряко свързан с безопасността на движението на
влаковете и маневрената работа в железопътния транспорт /чл.1, т.3/, обосновало
налагането на дисциплинарно наказание.
Съгласно
издадена от ръководството на „БДЖ- ПП“ ЕООД в приложение на цитираната по- горе
наредба Заповед № 180/ 29.08.2011 г., при констатирано явяване на работник на
работа с концентрация на алкохол в кръвта над 0.1 до 0.3 промила включително,
съответно при установена такава концентрация по време на работа, работникът не
се допуска, съответно се отстранява от работа, а при по- високи нива /над 0.3
промила/- подлежи на дисциплинарно уволнение. С издадени на 3.10.2011 г. от
работодателя- ответник указания за прилагането на тази заповед са утвърдени
техническите средства за извършване на проверките: Алкотест 7410 и Алкомер 931,
като е посочено, че наличието на алкохол в издишания въздух над 0.3 промила,
установено с техническо средство, е основание за дисциплинарно уволнение по т.5
от Заповед № 180/ 29.08.2011 г.
Установява
се от приложения от ответника Протокол от 13.06.2017 г., съставен от нарочна
комисия, чиито функции са включвали извършването на планови и инцидентни
проверки на работниците и служителите за употреба на алкохол и други упойващи
вещества, че на 13.06.2017 г. е била извършена внезапна проверка на всички
работещи в смяната на Локомотивно депо /ЛД/- София с техническо средство тип „Дрегер-
Алкотест 7410 плюс“- с фабр.№ ARTL- 0046, при която при ищеца Е.Г.Н. била
отчетена положителна проба- от 1.01 промила в 21.33 ч. и отново 1.01 промила в
21.47 ч. Протоколът съдържа изискуемите от цитираната Наредба № 54/ 2.06.2003
г. реквизити: дата, час и място на извършване на пробите; лица, компетентни да
направят проверката с положени от тях подписи; имена на проверените работници,
заеманата от тях длъжност; час на взетата проба, резултат от нея и подпис на
провереното лице, поради което и като неоспорен от ищеца установява релевантни
за настоящия правен спор факти относно констатираната при същия употреба на
алкохол на посочената дата.
Според
приложеното от ответника извлечение от книга за ежедневен инструктаж /в
заверено копие/ на горепосочената дата- 13.06.2017 г., ищецът Н. е бил
отстранен от работа, поради констатираното при посочената проверка наличие на
алкохол в издишания въздух.
Като
доказателство по делото е приет и представен от ищеца Протокол за химическа
експертиза № 630/ 14.06.2017 г. за определяне на концентрация на алкохол в
кръвта, извършена от МБАЛ „Св. Анна- София“ АД, в който е дадено заключение, че
към датата на взимане на кръвната проба съдържанието на алкохол в кръвта при Е.Н.
е било 0.3 промила. Налице са несъответствия между представените от ищеца
Протокол за химическа експертиза /„Приложение № 3 към чл.17“- л.9 от делото на
СРС/ и Протокол за медицинско изследване /“Приложение № 2 към чл.10, ал.2“-
л.10-11 от делото на СРС/, като в първия документ е посочено, че пробата кръв е
получена в химическата лаборатория /донесена на ръка/ на 14.06.2017 г. и в нея
е установен етилов алкохол в количество 0.3 %, а във втория- че е взета кръв от
Е.Н. на 13.06.2017 г. в 23.45 ч., които несъответствия, наред с
обстоятелството, че кръвната проба е взета 2 часа след констатираната от работодателя
при внезапна проверка употреба на алкохол, вместо до 45 минути след това
/чл.42, ал.4 от Наредба № 54/ 2003 г./, рефлектират върху преценката на съда за
достоверността и доказателствената стойност на тези документи.
Неоснователен е доводът на ищеца
за негодност на извършената с посоченото техническо средство- „Дрегер- Алкотест
7410“, проверка и констатация за наличие на алкохол. Според издадената от
работодателя- ответник инструкция за приложението на Заповед № 180/ 29.08.2011
г. употребата на алкохол и неговото ниво в организма могат да се установяват
чрез техническо средство “Дрегер- Алкотест 7410“, каквото в случая е било
използвано и чиято годност не е била оспорена от ищеца. Показанията на уреда са
отчели резултат над допустимата по Наредба № 54/ 2003 г. /чл.40, ал.1/ и
издадената въз основа на нея Заповед № 180/ 29.08.2011 г. норма- над 0.3
промила, поради което и е било налице основание за ангажиране дисциплинарната
отговорност на ищеца.
Съгласно
разпоредбите на цитираната Наредба № 54/ 2003 г., проверката на персонала за
установяване на употребата на алкохол или друго упойващо вещество се извършва
посредством използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и
лабораторни изследвания, като допустимата концентрация на алкохол в кръвта е 0.3
на хиляда- чл.40, ал.1, техническите средства, с които се извършва проверка за
употреба на алкохол, се определят със Закона за измерванията- чл.40, ал.2; в
случаите на оспорване показанията на техническото средство от проверявания
употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява с лабораторно
изследване- чл.42, ал.1; срокът на явяването в лечебно заведение за
извършването на медицинско изследване е до 45 минути, когато нарушението е
извършено на територията на населено място, в което се намира лечебното
заведение, и до 120 минути - в останалите случаи- чл.42, ал.4; крайният срок за
явяване на проверявания за медицинско изследване се определя в зависимост от
отдалечеността на лечебното заведение и възможността за ползване на обществен
или друг превоз за отиване до него- чл.42, ал.5.
Предвид
горното, употребата на алкохол, установяването на употребеното количество и
концентрацията му в тялото на проверявания работник могат да бъдат
установени с техническо средство от типа
на
Л.3 на Реш. по гр.д.№
10673/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
използвания при процесната проверка уред
/дрегер/, който при това е бил одобрен и въведен за употреба от работодателя, а
не само чрез химическо
изследване на кръвна проба /в този смисъл Решение № 551/ 15.07.2010 г. по гр.д.
№ 64/ 2009 г. на ВКС, IV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК/.
Съвкупната
преценка на събраните в процеса писмени доказателства обосновава извод на
въззивния съд, че описаната в мотивите на процесната заповед дисциплинарна
простъпка действително е била извършена от ищеца Н. и представлява тежко
нарушение на трудовата дисциплина. Посочените в заповедта фактически
обстоятелства, квалифицирани като „тежко нарушение на трудовата дисциплина” по чл.190,
ал.1, т.7 КТ, кореспондират на събраните в процеса доказателства. Доказано, по
преценка на настоящия съд, е извършеното от ищеца нарушение на трудовата
дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1, т.7 КТ, която разпоредба е бланкетна и
не установява някакъв специфичен състав на дисциплинарно нарушение. Тя само
насочва към възможността дисциплинарното уволнение да се наложи и в други
случаи, в които съгласно критериите по чл.189, ал.1 КТ нарушението е достатъчно
тежко. От значение за ангажиране дисциплинарната отговорност на работника е
установяването на дисциплинарното нарушение и неговото съответствие с
фактическите основания, изложени в заповедта за дисциплинарно уволнение, които в
случая са налице.
Правилни
са изводите на първоинстанционния съд, че по делото е установено извършването
на посоченото в обжалваната заповед дисциплинарно нарушение, съставляващо „тежко
нарушение на трудовата дисциплина” по смисъла на чл.190, ал.1, т.7 КТ и
обосноваващо налагането на дисциплинарно наказание „уволнение”.
Употребата
на алкохол непосредствено преди постъпване на смяна и по време на изпълнение на
трудовите задължения е винаги нарушение на трудовата дисциплина- чл.126, т.2 КТ, при което работникът сам се поставя под въздействието на алкохол, което
може да доведе до произшествия в работата му, откъдето произтича и забраната за
употреба. Разпоредбата предполага умишлено неизпълнение на основно трудово
задължение, гарантиращо правилното протичане на физиологичните и психични процеси
у работника и съответно осъществяване на задълженията, обхванати от трудовата
характеристика на длъжността му, в пълен обем и качество, при спазване на
изискванията за безопасни условия на труд /в този смисъл Решение № 372 от
17.03.2014 г. по гр.д.№ 3731/ 2013 г. на ВКС, IV ГО, и Решение № 232 от
31.03.2010 г. по гр.д.№ 227/ 2009 г. на ВКС, IV ГО/. Съществено в случая е
обстоятелството, влияещо на преценката за тежестта на извършеното нарушение, че
ищецът заема длъжност, пряко свързана с безопасността на железопътните превози
на пътници и товари, което обосновава по- висока степен на обществена опасност при
изпълнение на трудовите му задължения под въздействието на алкохол.
При
тези съображения предявеният от Е.Н. иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на
дисциплинарното му уволнение като незаконно се явява неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен. Като неоснователни при това положение следва да бъдат
отхвърлени и акцесорните искове на ищеца по чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344,
ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ.
Предвид
горното, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на
трудовия спор обжалваното първо-инстанционно решение като правилно следва
изцяло да бъде потвърдено.
При
този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът Н.
дължи да заплати на въззиваемото дружество сумата 100 лв.- разноски за
въззивното производство /за юриск. възнаграждение/.
Водим
от горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение от
15.05.2018 г., постановено по гр.д. № 50671/ 2017 г.
на Софийски районен съд, ІІ ГО, 55 състав.
ОСЪЖДА Е.Г.Н. /ЕГН **********/ да заплати на „БДЖ- П.П.“ ЕООД- гр. София- Поделение П.П. /ЕИК ********/ сумата
100 лв. /сто лева/- разноски за
въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.