Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 30.04.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми април две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
18899 по описа за 2018година на
Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с
искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД от П.П.И.,
ЕГН ********** *** срещу „ОББ“ АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл.
49 ЗЗД да бъде осъден ответникът да й заплати сумата от 500лв, представляваща обезщетение за
имуществени вреди претърпяни от ищцата в качеството й
на длъжник по изп.д. № 20158070401168 по описа на ЧСИ
рег. № 807 с район на действие ВОС и представляващи платено адв. възнаграждение
за осъществена правна помощ, съдействие и представителство по изп.д. № 20158070401168 по описа на ЧСИ рег. № 807 с район
на действие ВОС прекратено с влязло в сила постановление на ЧСИ на основание
чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.
В исковата молба, ищцата
излага твърдения, че на 11.05.2011г. ответникът е подал заявление по чл.
417 ГПК претендирайки издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист срещу нея относно вземания произтичащи от сключен договор за
кредит от 30.06.2010г. Образувано е било ч.гр.д. № 6960/2011г. по описа на ВРС,
като заявлението е уважено. По молба на ответника въз основа на издадения изп.лист е било образувано изп.д.
№ 20117150400310 по описа на ЧСИ рег. № 715, което през 2015г. е било
продължено от ЧСИ рег. № 807 под № 20158070401168. С цел защита на интересите
си по изп. производство, ищцата е упълномощила
адвокат, за което е реализирали разход във вид на платено адв. възнаграждение
от 500лева. С молба по изп.дело от 22.01.2018г. е
представила адв. пълномощно от 01.12.2017г. и списък на сторените от нея
разноски. На 22.01.2018г. и след извършено проучване на изп.дело,
депозирала по него молба за прекратяването му на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. С постановление на ЧСИ от
20.02.2018г. и на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК изп.
производство е било прекратено. Във връзка със защитата си по това изп. дело обаче ищцата сочи да е реализирала вреди във вид
на разходи, възмездяването на които счита, че следва да бъде сторено от
ответника. Молбата е за уважаване на исковата претенция и присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Исковата
претенция се оспорва на първо място като недопустима с доводи за липса на
правен интерес, защото ищцата е могла да се защити по реда на чл. 435 ГПК,
респ. да подаде възражение срещу заповедта по чл. 417 ГПК, което не е сторила.
На следващо място, се излагат доводи за неоснователност. Оспорва да е
осъществен фактическия състав, ангажиращ деликтната
му отговорност. Твърди, че е била положена дължимата грижа по повод
принудителното събиране на сумите по изп. му титул.
Оспорва действията му да са противоправни, доколкото
са резултат на предоставени му от закона правни възможности по установяване и
събиране на вземането си. В тази връзка не би могло да се приеме и че
ответникът е действал недобросъвестно по повод събиране на вземането си в
рамките на изп. процес. Напротив, същият е действал в
рамките на упражняване на правата си по подлежащ на изпълнение съдебен акт.
Отделно от това се посочва, че отговорността за разноски в процеса като
специален вид гражданска имуществена отговорност с обективен и невиновен
характер изисква наличието на неоснователно предизвикан съдебен спор и направа
по повод него разноски и съд. акт, съдържащ произнасяне по тях съобразно изхода
на спора. Т.е оспорва се възможността по присъждане на претендираните разноски
в друго производство и на друго основание извън специално уредената в закона
процесуална отговорност за разноски. Молбата е за отхвърляне на исковата
претенция и присъждане на разноски.
В с.з. исковата молба и отговорът се поддържат.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства
и по вътрешно убеждение, съобразявайки приложимия закон, приема за установено
следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е иск с
правно основание чл. 49 ЗЗД.
За да бъде уважена
исковата претенция за непозволено увреждане следва да бъдат налице в условията
на кумулативност всички
елементи от фактическия състав на правото: деяние, противоправността му,
вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина на извършителя.
Доказването им е в тежест на ищецът, с изкл. на вината, доколкото тя се презюмира, а отговорността на лицето, възложител на
работата е обективна и безвиновна. Пренесено на
плоскостта на конкретния казус, ищецът следва да установи, че по молба на
ответника е образувано срещу нея изпълнително производство за защитата й, по
което е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 500лева; наличието на
причинно- следствена връзка между факта на образуване на изпълнителното дело и
вредоносния резултат- заплатения адвокатски хонорар и че вредите са причинени
при или по повод възложена от ответника работа. В
тежест на ответника е доказване твърденията му оборващи възникване на
предпоставките за ангажиране на гражданската му отговорност и в частност, че липсва
противоправност в действията на негов служител.
Предмет на
претенцията в случая са имуществени вреди във вид на претърпени загуби, а
именно реализирани разходи за платено адв. възнаграждение по договор за правна
помощ и защита сключен по повод осъществено процесуално представителство в
рамките на образуван изпълнителен процес.
Доколкото претенцията касае сторени от длъжника
разходи в изпълнителното производство, съдът приема, че предявеният иск е
процесуално допустим, защото съдебният изпълнител не разполага с правомощия по
присъждане на разноски в полза на длъжника, когато изпълнителният процес бъде
прекратен. Не е възможно прилагането по аналогия на разпоредбата на чл. 78, ал.
4 ГПК в този случай, тъй като постановлението на съдебния изпълнител за
разноските в полза на длъжника не би се ползвало със сила на пресъдено нещо, съответно въз основа на него не може да
бъде издаден изпълнителен лист. Ето защо и единственият път за защита на
длъжника е да претендира тези разходи по общия исков ред като обезщетение за
претърпени от него имуществени вреди.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване на
основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т.4 ГПК, между страните са обявени следните
факти, а именно че понастоящем изп.дело № 20158070401168 е прекратено.
По делото са приети като
писмени доказателства ангажираните от ищеца и неоспорени от ответника преписи
от документи, от които се установява следното: За събиране на свое вземане по
издаден изп. лист по ч.гр.д. № 6960/2011г. по описа
на ВРС, ответникът е образувал изп.д. №
20158070401168. С влязло в сила решение по гр.д. № 18418/2017г. по описа на ВРС
е бил уважен предявен от ищцата срещу ответника отрицателен установителен иск
за недължимост на сумите по заповед за небавно
изпълнение и изп. лист издадени по ч.гр.д. №
6960/2011г. по описа на ВРС. На 22.01.2018г. ищцата чрез пълномощник адв. К.Т.
е депозирала по изпълнителното дело № 20158070401168 молба вх. № 749, с която е
представила адв. пълномощно и е поискала прекратяване на изп.дело
поради настъпила перемпция. С влязло в сила постановление на ЧСИ рег. № 807 от
20.02.2018г., изп. производство по изпълнителното
дело № 20158070401168 е било прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. С
договор за правна помощ и консултантско съдействие от 01.12.2017г. ищцата е
възложила на адв. Т. осъществяване на процесуално представителство по изп. дело № 20158070401168 по описа на ЧСИ рег. № 807. Дължимото
адв. възнаграждение по договора е уговорено в размер на 500лева с отбелязване,
че сумата е платена изцяло и в брой на адвоката в деня на подписване на
договора.
При така установената
фактология по делото, спорът между страните се
съсредоточава по въпроса налице ли са предпоставките по ангажиране
отговорността на ответника и налице ли е противоправно
действие на негов служител.
Както е разяснено в
ППВС № 7/1958г., № 9/1966г., отговорността по чл. 49 ЗЗД възниква за
възложителя на работа, тя е обективна, с обезпечително-гаранционна функция и е
за чужди виновни противоправни действия. Фактическият
състав, пораждащ тази отговорност, включва: противоправно
действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на
някаква работа и причиняване на вреда при или по повод изпълнението на
възложената работа. Тази отговорност произтича от вината на лицето- изпълнител
на възложената работа. Затова, за да се освободи от отговорност възложителят на
работата, следва по делото да е установено или че лицето, на което е възложена
работата не е причинило никаква вреда, или неговите действия не са виновни и противоправни, респ. вредата не е причинена при или по
повод на възложената му работа.
Съвкупният анализ на
събраните по делото доказателства обосновава категоричен извод, че са се
осъществили всички елементи от фактическия състав на заявеното право.
На първо място, данните
по делото сочат, че поначало при иницииране на принудителното изпълнение спрямо
ищцата, взискателят сега ответник е бил добросъвестен.
Същият е разполагал с изпълнителен титул удостоверяващ наличие на изпълняемо право. Въпреки това обаче, взискателят
не е проявил нужната активност по събиране на вземането си, като по този начин
е допуснал погасяване на правото му на принудително изпълнение по давност.
Институтът на давността в случая е приложен в резултат на проявено
продължително бездействие- близо шест години, което няма как да не се
квалифицира като виновно. Установява се, че последното изпълнително действие по
делото е от дата 24.06.2011г. Със сила
на пресъдено нещо по гр.д. № 18418/2017г. на ВРС е
било отречено правото на ответника на принудително изпълнение и то именно
поради погасяването му по давност. В този смисъл възраженията на ответника за
липсата на виновно и противоправно поведение на негов
служител се явяват неоснователни.
Доколкото е образувано изпълнително производство срещу ищцата в настоящото
производство, съдът приема, че е налице пряка причинна връзка между факта на
водения изпълнителен процес и заплатения от страната адвокатски хонорар. Процесното адвокатско възнаграждение е платено преди съдебният
изпълнител да прекрати изп.дело с постановлението си
от 28.02.2018г., сторено при това именно по молбата на процесуалния
представител на ищцата- длъжник в изпълнението от 22.01.2018г.
Установява се, че за оказаната правна помощ в изп.производство ищцата е заплатила адв. възнаграждение по
договора за правна защита и съдействие от 01.12.2017г. в размер на сумата от 500лева. Тези разноски
безспорно съставляват претърпяна от нея имуществена вреда, която при това, както
се посочи вече е в пряка причинна връзка с воденото изп.дело.
Следователно исковата
претенция следва да бъде уважена.
Съобразно изхода на
спора, на ищцата следва да се присъдят разноски съобразно списък по чл. 80 ГПК,
т.е за платено адв. възнаграждение от 300лева по договор за правна защита и
съдействие от 13.12.2018г. и 50лева платена държавна такса. Така общо в полза
на ищеца следва да се определят разноски от 350лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „О.Б.Б.“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на П.П.И., ЕГН ********** *** сумата от 500лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди претърпяни от ищцата в качеството й
на длъжник по изп.д. № 20158070401168 по описа на ЧСИ
рег. № 807 с район на действие ВОС и изразяващи се в платено адв.
възнаграждение за осъществена правна помощ, съдействие и представителство по изп.д. № 20158070401168 по описа на ЧСИ рег. № 807 с район
на действие ВОС, прекратено с влязло в сила постановление на ЧСИ на основание
чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, на основание чл. 49 ЗЗД.
ОСЪЖДА „О.Б.Б.“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на П.П.И., ЕГН ********** *** сумата от 350лева,
представляваща сторени в производството пред първа инстанция съдебно- деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението може да
бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Варна
в двуседмичен срок от връчване препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: