Р
Е Ш Е Н И Е
№656/3.9.2020г.
гр.
Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІI състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и осми август две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря Антоанета
Матанова, като
разгледа докладваното от съдия Бабаков адм. дело № 720 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.211 от ЗМВР, вр.чл. 145 и сл.
от АПК.
Образувано по жалба на К.П.С. ***,
против Заповед № 312з 1078 от 24.04.2020 г. на Директора на ОД на МВР Пазарджик, с която на жалбоподателя е наложено
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от шест месеца.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
атакуваната заповед. Оспорва се извършването на нарушението. Твърдят се
съществени нарушения на административно производствените правила, както и противоречие на
административния акт с материалния закон. Излагат се доводи за липса на мотиви
в частта за вида и размера на определеното наказание. Моли се за отмяна на заповедта и присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалният му
представител адв. П. поддържа жалбата.
Ответникът оспорва жалбата като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна възнаграждение.
Административен съд Пазарджик, след запознаване с жалбата,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка
по спора:
По време на нарушението и при връчване на оспорената заповед
жалбоподателят е заемал длъжността младши инспектор- младши автоконтрольор първа степен в група
„Охранителна полиция“към РУ- Велинград при ОД на МВР Пазарджик. С оспорената Заповед № 312з 1078 от 24.04.2020 г. на Директора на ОД на МВР Пазарджик, на жалбоподателя е наложено
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“за срок от шест месеца на основание чл.204, т.3 от ЗМВР за нарушение на
чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР.
В отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР
Пазарджик била извършена проверка по повод на изнесени в докладна записка №
1006р-1176/29.01.2020 г. на старши инспектор Д. Т. относно правилното прилагане
на чл. 186 ал.1 от ЗДвП за съставяне на глоба с фиш за нарушения, които са
установени в момента на извършването им и за които не е предвидено наказание
лишаване от право да управляват МПС или отнемане на контролни точки, като са
установени данни за нарушаване на служебната дисциплина от страна на жалбоподателя К. П.С..
За постъпилите данни била образувана
проверка със заповед № 312з-236/30.01.2020 г. за съдържащите се данни за
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194 ал.2 т.3 от ЗМВР. В хода на проверката, приключила с обобщена
справка с рег. № 1006р-1176/29.01.2020
г. било установено, че при зададени параметри в система АИС „Административно
наказателна дейност“ за периода от 01.10.2019 до 29.01.2020 в „справки по данни
за фишове“ санкционна разпоредба по чл. 183 ал.4 т.10 в системата е изведен фиш
серия GT № 153141/02.11.2019 г., съставен от жалбоподателя на
лицето А.Г. в разрез с разпоредбите на
чл. 186 ал.1 от ЗДвП. За прилагането на тази санкционна разпоредба се отнемат 6
контролни точки съгласно чл. 6 от Наредба 1з-2359/17.12.2012 г. и на водача
трябва да бъде съставен АУАН. Затова е прието, че жалбоподателят е извършил
дисциплинарно нарушение по смисъла на
чл. 199 ал.1 т.3 пр.1 „небрежност в служебната дейност“.
При зададени параметри в система АИС
„Административно наказателна дейност“ за периода от 01.10.2019 до 29.01.2020 в
„справки по данни за фишове“ санкционна разпоредба по чл. 183 ал.4 т.10 в
системата е изведен фиш серия GT № 180214/14.11.2019 г., съставен от
жалбоподателя на лицето В.У. в разрез с
разпоредбите на чл. 186 ал.1 от ЗДвП. За прилагането на тази санкционна
разпоредба се отнемат 6 контролни точки съгласно чл. 6 от Наредба
1з-2359/17.12.2012 г. и на водача трябва да бъде съставен АУАН. Затова е
прието, че жалбоподателят е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 199 ал.1 т.3 пр.1
„небрежност в служебната дейност“.
За
всяко едно от двете дисциплинарни нарушения на жалбоподателя е наложено
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца.
Приложена е разпоредбата на чл. 197 ал.3 т.2 от ЗМВР, като е наложено на
жалбоподателя едно общо дисциплинано наказание „писмено предупреждение за срок
от шест месеца.
В оспорената заповед, ДНО е обсъдил
писмените обяснения на служителя и е приел, че причината, която е довела до
неправомерното издаване на глоба с фиш със санкция по чл. 183 ал.4 т.10 и чл.
183 ал.2 т.3 от ЗдвП не е обективна, а се дължи на проявена небрежност от
страна жалбоподателя. Обобщил е, че резултатите
на жалбоподателя по АНД за
обследвания период, а именно съставени 107 АУАН и 164 фиша за нарушения на ЗДвП
и КЗ не обосновават извод, че последният не познава разпоредбите на ЗДвП, не
изпълнява служебните си задължения или не познава принципите за работа с
мобилното приложение на АИС ПП,
подсистема „Пътен контрол“ чрез работна станция за отдалечен достъп (РСОД).
Преди налагане на дисциплинарното
наказание, С. е запознат на 04.03.2020 г. с обобщената справка и всички материали
от дисциплинаното производство и му е предоставена възможност да даде
допълнителни обяснения до ДНО. Приет е протокол с рег. № 312р-4828/05.03.2020
г. на ДНР за отказ на държавния служител да даде допълнителни обяснения.
ДНО е определил вида и размера на
наказанията, като в заповедта се твърди, че са взети предвид обстоятелствата,
при които са извършени нарушенията, тяхната тежест, натъпилите вредни
последици, формата на вина, както и цялостното поведение на държавния служител
по време на службата.
Заповедта е връчена на държавния
служител на 11.06.2020 г., а жалбата срещу нея е депозирана в деловодството на
ОДМВР Пазарджик на 18.06.2020 г.- т.е в рамките на четиринадесетдневния
преклузивен срок за обжалване от лице, имащо правен интерес да обжалва- т.е
същата е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 146 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява
дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли
са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да
преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваната заповед е издадена в
предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен
орган. Съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР това е Директорът на ОД на МВР- Пазарджик При издаването на обжалваната заповед обаче административният орган е
допуснал нарушения на процесуалните разпоредби на закона, които съдът преценява като
съществени.
Неоснователно е
твърдението в жалбата, че заповедта е издадена извън сроковете по чл. 195 ал.1
от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 196 ал.1 от ЗМВР нарушението се смята за
открито, когато органът, който е компетентен да наложи дисциплинарното
наказание е установил нарушението и самоличността на извършителя, а съглсано
ал.2, нарушението се смята за
установено, когато материалите от дисциплинарното произвовство постъпят при
дисциплинарно наказващия орган. Обобщената
справка и материалите от дисцилинарното производство са постъпили при ДНО на
28.02.2020 г., а оспорената заповед е издадена на 24.04.2020 г.- т.е. в рамките
на двумесечния срок по чл. 195 ал.1 от ЗМВР.
Зповедта е обективирана в писмена форма, но при проверката за
нейната законосъобразност съдът констатира, че при издаването не са спазени в
цялост изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР относно съдържанието й. Съобразно правилото
на чл. 210, ал. 1, ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която
задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при
които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени,
доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и
наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв
срок може да се обжалва заповедта. При това положение, очевидно, заповедта не
отговаря на императивните изисквания на цитираната разпоредба - в същата липсва
посочване на мястото, на което е извършено нарушението както и посочване на
доказателствата, въз основа на които е установено същото. Тук съдът намира за
необходимо да отбележи, че изискванията за мотивиране на заповедта в
производството по налагане на дисциплинарни наказания са завишени в сравнение с
общото изискване към административните актове по чл. 59 от АПК. Специалният текст на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР задължава органа
подробно да мотивира този вид актове, като мотивите следва да са обективирани в
самия акт, а не да се извличат от съдържащите се в преписката материали.
Липсата на мотиви на административния акт досежно всички посочени в чл. 210 ал.1
от ЗМВР обстоятелства съставлява съществено нарушение на изискването за спазване
на установената форма, препятства възможността да се извърши адекватна преценка
за съответствието му с материалния закон и е самостоятелно основание за
отмяната му. Изложеното до тук налага извод за липса на мотивираност на
произнесения административен акт, което обуславя отмяната му на основание чл. 146, т. 2 от АПК и в тази връзка наведените от
ответната страна доводи за липса на допуснато нарушение в тази насока съдът
намира за неоснователни и недоказани.
Съдът намира, че не е изпълнено и
задължението, визирано в чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, а именно при определяне на вида и размера на
дисциплинарните наказания органът да вземе предвид тежестта на нарушението и
настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата
на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата,
тъй като в заповедта липсват каквито и да било мотиви в тази насока, както и
обосновка, защо е наложено наказание "писмено предупреждение", а не
предвидената по-лека форма като "мъмрене". Следва да се отбележи, че не е
достатъчно обстоятелствата по чл. 206
ал.2 от ЗМВР да бъдат изброени, а следва да бъдат подложени на внимателен и
задълбочен анализ при определяне на вида и размера на наказанието. В оспорената заповед, както и приложената
по делото кадрова справка е посочено, че служителят е награждаван шест пъти с писмена похвала, и един път с благодарност и писмена награда от министъра
на вътрешните работи и от за времето от 2003 г., от
когто е служител на МВР няма наложено нито едно дисциплиинарно наказание. Тези позитивни данни от кадровото
досие на служителя не са обсъдени достатаъчно обстойно и задълбочено от ДНО в
контекста на тежестта на извършените две изолирани нарушения. В случая е следвало
да бъде съобразен и големия брой издадени АУАН и фишове по ЗДвП и КЗ за обследвания период, спрямо които неправомерно издадените фишове са
пренебрежително малко. Съображенията, изложени в оспорения акт за настъпили
конкретни вредни последици от нарушенията не се споделят от съда. Неоснователно
се твърди, че служителят не е осъществил пътен контрол и контрол по спазването
на правилата за движение по пътищата, тъй като виновните водачи са установени и
санкционирани, макар и неправилно с фиш. Липсата на мотиви при определяне на вида и размера на
дисциплинарното наказание представлява съществено процесуално нарушение и води до немотивираност на
административния акт, което е самостоятелно основание за неговата отмяна. С оглед на това съдът намира, че при
определяне на вида на наложеното дисциплинарно наказание, както и неговата
продължителност не е взето предвид цялостното поведение на държавния служител
по време на службата, поради което същото се явява неправилно наложено.
По така изложените съображения и след
съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства настоящият
съдебен състав намира, че при издаването на оспорената заповед са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, накърняващи
правото на защита на жалбоподателя, които обосновават извода за
незаконосъобразност на административния акт.
С оглед на горното жалбата се явява
основателна, поради което оспореният административен акт следва да се отмени
като незаконосъобразен.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените в
съдебното производство разноски – държавна такса в размер на 10 лева и за
адвокатско възнаграждение 600 лева (договорено и заплатено в брой, видно от
договора за правна защита и съдействие) или общо 610 лв. Съдът намира за
неоснователно направеното възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, предвид фактическата и правна сложност на делото. Същото съдът намира за адекватно
на осигурения обем процесуална защита.
На основание чл.211, изр. последно ЗМВР решението на административния
съд по спорове за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1,
2, 3, 4, 5 ЗМВР не подлежи на касационно оспорване.
С оглед горното и на основание чл.172,
ал.2, пр.последно от АПК, във вр. с чл.211 от ЗМВР, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на К.П.С. ***2з-1078 от 24.04.2020 г. на Директора на ОД на МВР Пазарджик, с която на жалбоподателя е наложено
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР Пазарджик да заплати на К П.С. ***
сумата от 610 /шестотин и десет/ лева
разноски по делото
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ:/П/