МОТИВИ
към Присъда № 28 от 02.11.2016 г. на Районен съд – Харманли,
постановена по н.о.х.д. № 258 по описа за 2016 година.
Районна прокуратура – Харманли е внесла срещу подсъдимата С.А.С. ***
обвинителен акт, с който на същата и е предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от
Наказателния кодекс. Твърди се в акта на обвинението, че с оглед установената
по досъдебното производство фактическа
обстановка от обективна и субективна страна обвиняемата С.А.С. *** бил
осъществил състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, а именно: в периода месец септември 2015г. до месец юни 2016г. включително в
гр.Харманли, след като е осъдена с Протоколно определение за одобряване на
споразумение № 505/18.09.2015г. по гр.д. № 396/2015г. по описа на Районен съд -
Харманли, влязло в сила на 28.09.2015г., да издържа свои низходящи – М а (дъщеря) ЕГН **********
- родена на ***г. и Ем (дъщеря) ЕГН ********** - родена на 05.08.201 Зг.,
съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 10 месечни вноски по 100,00 лева за всяко дете или общо 200
лева месечно, на обща стойност 2000.00лв., дължими на И.Д.И. *** като баща и
законен представител на децата- престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК
В съдебното заседание пред Районен съд – Харманли представителят на Районна прокуратура – Харманли, в хода на съдебните прения, поддържа обвинението във вида, в който е предявено и счита, че от събраните
в хода на съдебното следствие доказателства то е доказано по несъмнен начин. Предлага съдът да
признае подсъдимата за виновна в извършване на престъплението, за което е
привлечена към наказателна отговорност, но с оглед представеното в съдебно
заседание доказателство за заплащане на задължението за издръжка от страна на
подс. С. изцяло, счита, че последната
следвало да се ползва от привилегирования състав на чл. 183, ал. 3 НК и да не и
бъде налагано наказание.
Подсъдимата С.А.С. *** разбира обвинението и на съдебното следствие се признава за виновна по него. Обяснява, че не била заплащала дължимата от
нея издръжка за малолетните деца, тъй като била безработна, но към момента на
приключване на съдебното следствие била изпълнил задължението си изцяло. В хода
на съдебните прения изразява позиция, че съзнава, че няма право на втора
грешка, тъй като само веднъж можела да се ползва от привилегирования състав по
чл. 183, ал. 3 НПК. В даденото и право на последна дума заявява, че предоставя решението по делото изцяло на преценката на съда.
ХАРМАНЛИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата С.А.С. е родена на ***г***, с
посочен адрес за призоваване - с.Калояновец, общ.Стара Загора, обл.Стара
Загора, ул."Славянска" №, ром, български
гражданин, грамотна - с начално образование(завършен 6-ти клас), неомъжена,
безработна, неосъждана, ЕГН **********
Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 322, издадена от Районен
съд – Харманли на 14.04.2016 г. същата не
е осъждана.
От представените характеристични данни се установява, че подсъдимата няма
съдебни дела и криминалистически регистрации и срещу нея няма заявени
заявителски материали.
Подсъдимата С.А.С. и свид. И.Д.И. (л.37) живеели в едно
домакинство на съпружески начала в гр.Харманли, като не сключили граждански
брак. От съвместното им съжителство се родили две деца - Ма, родена на 27.11.20
Юг. и ЕмДиа, родена на ***г., видно и от удостоверения за раждане (л.47,
л.48,). В началото на 2015г. обв. С. и свид. И.И. се разделили. Мая - останала
при баща си, а Ем отишла да живее с майка си, но от 06.05.2015г. за нея
продължил да се грижи бащата.
С Протоколно определение за одобряване на
споразумение № 505 от 18.09.2015г. по гр.дело № 396/2015г. на Районен съд -
гр.Харманли, влязло в сила на 28.09.2015г.(л.51-53), Районен съд Харманли
осъдил подс. С.А.С. да заплаща на свид. И.Д.И., като баща и законен представител
на малолетните им деца МД, родена на ***г. и Е, родена на ***г. месечна
издръжка в размер на 100.00 лева за всяко дете или 200 лева месечно за двете.
Съгласно константната практика на ВКС /решение № 484 от 16.10.1980г. по
н.д.№486/1980г., I н.о. на ВС /, след
влизане в сила на съдебния акт започва да тече инкриминираният период от време,
за който осъденото да заплаща издръжка лице може да се държи наказателно
отговорно за съзнателно забавяне изплащането на дължимите месечни вноски.
На 30.09.2015г. РС Харманли издал и изпълнителен
лист № 419(л.9) относно задължението на обвиняемата. Според писмо с № 873 от
14.04.2016г. на Съдебно изпълнителната служба към РС Харманли(л.44), в СИС при
РП Харманли няма образувано изпълнително дело срещу С.А.С..
След влизане в сила на съдебното решение обвиняемата
не изпълнила задължението си да плаща месечна издръжка за децата си като не
изплатила нито една месечна вноска, видно и от представеното от свид. И.И.
извлечение от сметка в ЦКБ АД клон Хасково(л.38). Подс. С.А.С. не е изпълнила
задължението си по издръжката за общо 10 (десет) месечни вноски по 100,00 лева
за всяко дете или 200 лв. общо месечно, считано от месец септември 2015г. до
месец юни 2016г. включително, на обща стойност 2000,00 (две хиляди) лева.
Видно от представеното в хода на съдебното следствие пред Районен съд – Харманли
и прието като писмено доказателства разписка от 03.11.2016г. подсъдимата е
заплатила на свид. И.Д.И., като баща и законен представител на малолетните им деца Ма, родена
на ***г. и Еа, родена на ***г. сумата в размер на 2000 лева, като отбелязването в нея е
посочено основание – издръжка за деца М, родена на ***г. и Е, родена на ***г.
Горната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните на
досъдебната и съдебната фаза на производството писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от приобщените към доказателствата по делото по
реда на чл. 283 от НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство, както и от показанията на разпитания свидетел И.Д.И.. По отношение на
приетите за меродавни гласни доказателства, въз основа на които Харманлийският районен съд е изградил своите констатации,
следва да се отбележи, че показанията на свид. И.Д.И. изцяло се кредитират с доверие. Същите са обосновани, логически свързани и
безпротиворечиви относно обстоятелствата, свързани с факта, че посоченият свидетел сама е полагала
нематериални грижи за роденото през време на брака й с подсъдимия малолетно
дете и е осигурявала изцяло необходимата издръжка, включително и за
инкриминирания период, макар и с цената на големи трудности, изискващи полагане
от нея на сериозни усилия. При анализа на доказателствените източници, с оглед
обосноваване на фактическите си изводи, съдът дава вяра на изложеното от свид. И.Д.И. и относно факта,
че към момента на даване на показанията й, подсъдимият е изпълнил изцяло
задълженията си за заплащане на издръжка.
При тези факти, съдът прие за установено по несъмнен начин, че подсъдимата С.А.С.
е осъществила от обективна и субективна страна признаците от
състава на престъпление по чл. 183, ал. 1 от Наказателния кодекс, за което с повдигнатото и обвинение е привлечена към наказателна
отговорност.
Изпълнителното деяние на престъпния състав по чл. 183, ал. 1 НК се свързва
с наличието на съдебно решение, без да съществува изискване да е образувано
изпълнително производство за събиране на вземанията или наказателната
отговорност да е обвързана с гражданскоправната погасителна давност. За да е
съставомерно деянието по чл.183, ал.1 от НК, е необходимо от обективна страна, издръжката на лицата от кръга на
посочените в нормата да е дължима съгласно влязло в сила решение на граждански
съд, да не е платена за период не
по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е
изпълнено съзнателно от дължащото лице. Престъплението по чл. 183 от НК по своя характер е продължено престъпление, което се осъществява с едно
деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен
период от време. Началото на престъплението по чл. 183 от НК е след изтичане на срока, от който нататък
осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става
неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото престъпление се явява довършено в момента, в който
деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено, при
хипотезите, посочени в Семейния кодекс. Изводът е, че с нормата на чл. 183, ал. 1 НК са създадени допълнителни гаранции за
своевременно изпълнение на съдебните решения относно заплащане на издръжка от
родител на дете. Осигурена е наказателноправна защита на интересите на
низходящия с цел да се създадат възможно най-благоприятни условия за неговото отглеждане и получаване на
образование. Защитено е и правото на изправния родител за принос и оказване материална подкрепа на
неговото дете от страна на другия родител.
От събраните данни е безспорно установена обективната страна на деянието.
Подсъдимата С.А.С. е осъдена да издържа свой низходящи – децата М Д, родена на ***г. и Е, родена на ***г., с влязъл в сила акт на гражданския съд, но въпреки това не е изпълнила
доброволно своето задължение. Нещо повече, въпреки, че не е необходимо от
гледна точка обективните признаци на състава на престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, срещу нея да е образувано и производство при държавен съдебен изпълнител за
принудителното събиране на дължимата издръжка. Въпреки това е налице съзнателно неизплащане на дължимите месечни вноски
през инкриминирания период от време, поради което подс. С. следва да понесе наказателна
отговорност. Разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК изрично постановява, че
наказателно отговорен е онзи, който, като е осъден да заплаща издръжка на свой
низходящ, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече
месечни вноски. В случая допуснатото неизпълнение е за общо 10 (десет)
месечни вноски по 100,00 лева за всяко дете или 200 лв. общо месечно, считано
от месец септември 2015г. до месец юни 2016г. включително, на обща стойност
2000,00 (две хиляди) лева.
Подсъдимата С.А.С. е извършила деянието
при условията на пряк умисъл – същата е съзнавала общественоопасния характер,
предвиждала е общественоопасните последици и е целяла тяхното настъпване.
Извод, който не се променя от заявеното от подсъдимата пред съда, че не е
разполагала с достатъчно средства да изпълни задълженията си, поради това, че
била безработен.
След като по делото се установи по несъмнен начин, че не е било изпълнено задължението на подсъдимата за даване на издръжка за повече от два месеца, съдът призна подсъдимата за виновна в извършване на престъплението, за
което и е повдигнато обвинение. Налице е обаче последващо нейно поведение, в
резултат на което фактически същата е изпълнила задължението си до
постановяване на присъдата от първата инстанция за периода от датата, считано от която е осъден да заплаща занапред издръжка от
граждански съд до датата на приключване на съдебното следствие пред първата
инстанция, признал е вината си и липсват установени други вредни последици, настъпили за детето, вследствие неплащането на издръжка. Поради това,
настоящият съдебен състав счита, че е налице възможност и следва да се приложи привилегирования състав на чл.183, ал.3 от НК, като
на осъдената не се наложи наказание. Този подход освен, че се
следва по силата на закона, съответства и на неговия смисъл, предвид положените усилия за възстановяване в пълен размер причинените
вреди, изразеното от подсъдимата съжаление за случилото се и осъзнаване, че
следва занапред да полага усилия и да изпълнява своевременно и с приоритет
задълженията си за издръжка, още повече, че в работоспособна възраст и
здравословно състояние, които позволяват това. Това е от решаващо значение за
преценката на съда, че в случая намира приложение разпоредбата на чл.183, ал.3
от НК.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Председател: