№ 6044
гр. София, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110119302 по описа за 2022 година
Предявени са от .“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от ., със седалище и адрес на
управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ №23Б, срещу К. Д. Г., ЕГН **********, гр. София,
Ж.К. . бл.70, вх.А, ет.4, ап.10, действащ чрез особен представител, назначен по делото
адвокат И. Д., със съдебен адрес: гр. София, ул. Д-р Г. Вълкович № 6, ет. 3, офис „И“, иск с
правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ -
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумите, както следва: главница в размер на 863,90 лева за периода от 01.11.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 10.12.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 25.11.2021 г. в размер на 142,84
лева, главница за услугата дялово разпределение в размер на 15,12 лева, ведно със законна
лихва за периода от 10.12.2021 г. до изплащане на вземането и мораторна лихва върху тази
главница за периода от 31.12.2018 г. до 25.11.2021 г. в размер на 3,19 лева.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се в ГР. СОФИЯ, Ж.К. .
бл.179, вх.В, ет.5, ап.50, аб.№217726, но не е изпълнил задължението си да заплати
доставената в имота топлинна енергия за битови нужди в процесния период. Моли за
присъждане на разноски.
Ответната страна е подала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба,
като оспорва иска като неоснователен. Счита, че договор между страните няма, а от
приложеното по делото съобщение към фактура от 31.07.2020 г. било видно, че получател
на същата е трето лице – Мария Харалампиева Г.а, посочена като титуляр на абонатен №
217726. Твърди, че изпратеното до ответника и неговата сестра писмо за задължения, било
изпратено на грешен адрес, на който те нямат адресна регистрация, респективно не са
1
получили писмото. Счита, че не е ясно на какъв принцип топлофикационното дружество е
избрало именно ответника като титуляр на партидата, разкрита за този абонатен номер.
Прави възражение за погасяване на вземането по давност. Моли съда да отхвърли исковите
претенци
Третото лице-помагач „МХ Елвеко“ ООД, конституирано на страната на ищеца, не
оспорва исковата претенция. Представя писмени доказателства.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът е предявил заявление по чл. 410 от ГПК на 10.12.2021 г., по което е било
образувано ч.гр.д. № 70916/2021 г. по описа на СРС, 120 състав. Заявлението е депозирано
срещу ответника като длъжник. След като на длъжника заповедта е връчена по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК, на заявителя са дадени указания, че може да предяви иск за вземането си в
едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
Представени са писмени доказателства, от които се установява, че процесният
топлоснабдяем имот е придобит от наследодателя на ответника – Мария Харалампиева Г.а,
починала на 21.07.2020 г., чрез покупко-продажба от 20.09.2013 г. (Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 141, том 2, рег. № 11985, дело № 382 от 2013 г.).
Видно от представеното Удостоверение за наследници от 28.01.2021 г., освен ответникът,
наследник на Мария Г.а е и Маргарита Д.а Чапова – длъжник по ч.гр.д. № 70916/2021 г. по
описа на СРС, 120 състав. Двамата наследници са деца на Мария Г.а и са получили равна
квота от собствеността върху процесния топлоснабдяем имот. Респективно, всеки от
двамата наследници, на основание наследственото си правоприемство, се явява длъжник за
равен дял от сумите, претендирани от тяхната наследодателка като потребител на топлинна
енергия, доставяна в процесния имот.
Видно от приложеното писмо от 24.06.2021 г., ищцовото дружество е поканило
ответника и другия наследник, като двамата са уведомени, че титуляр на партидата е вписан
ответникът, поради настъпила смърт на предходния титуляр.
Третото лице-помагач е представило писмени документи, от които се установява, че
за процесния период от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. не е бил предоставен достъп в имота за
отчитане на уредите (л. 93-94 от делото).
От изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че в
сградата, където се намира процесният имот, количеството топлинна енергия за абонатната
станция на адреса се измерва и отчита, съгласно Закона за енергетиката от средство за
търговско измерване общ топломер, монтиран в абонатната станция, който се отчита от
служители на ищцовото дружество всеки месец по електронен път. Съществува валиден
договор за услугата дялово разпределение, сключен между Етажната собственост и фирма
„МХ Елвеко“ ЕООД (ТЛП), като последната отчита уредите за дялово разпределение и
водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите. По данни от ТЛП в
процесния имот е имало 3 броя монтирани отоплителни тела и 2 броя топлоразпределители,
2
както и щранг-лира за отопление в банята, за която се начислява служебно ТЕ. Предвид
неосигуряването на достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение, ТЛП е
начислило служебен разход, съгласно НТ. Дължимата сума за отопление възлиза 1772.78
лв., в това число сума за топлинна енергия за отопление на имота в размер на 1471.10 лв. и
за сградна инсталация – 256.68 лв. Не е начислена сума за отопление на топла вода.
Изводите на вещото лице кореспондират и с документите, предоставени от третото лице-
помагач.
По делото е изслушана Съдебно-счетоводна експертиза, която съдът приема като
компетентно изготвена и обективна. Счетоводната експертиза е установила, че сумата не е
погасена от потребителя. Дължимата главница за целия имот възлиза на 1727.81 лв., таксата
за дялово разпределение възлиза на 30.24 лв., а лихвите върху двете главници – общо 292.07
лв., в това число лихви върху главницата за дялово разпределение.
При така установените факти, съдът счита, че ответникът, като наследник на
потребител на топлинна енергия, доставяна през процесния период в топлоснабдяемия имот,
дължи заплащането на суми за главница и лихви, съгласно квотата си от наследството, а
именно – ½ част. В случая ответникът отговаря в качеството си на наследник на потребител
на топлинна енергия, тъй като наследодателката му е била жива през целия процесен
период. Липсват данни лицето да е направило отказ от наследството, оставено от Мария
Харалампиева Г.а, поради което отговаря за част от задълженията на своя наследодател,
съобразно квотата си.
Стойността на топлинната енергия, доставяна в имота, е установена чрез
техническата експертиза и съответните документи от третото лице-помагач, извършвало
годишните отчети, въз основа на които се изготвят изравнителните сметки, като съобразно
квотата на ответника, същия дължи главница в размер на 863.91 лв., както и лихви върху
тази сума в размер на 142.84 лв., главница за услугата дялово разпределение в размер на
15.12 лв. и лихви върху същата в размер на 3.19 лв.
Ответникът е направил възражение за погасяване на вземането чрез погасителна
давност. Тъй като искът е по реда на чл. 422 от ГПК, исковата молба се счита предявена от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, а именно от 10.12.2021 г. Предвид
характера на вземането, което е периодично, същото се погасява с тригодишната давност по
чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, която в случая обхваща всички вземания, станали изискуеми до
10.12.2018 г. Вземанията на ищцовото дружество стават изискуеми 45 дни след
публикуването на фактурите на интернет страницата на дружеството. По делото не са
ангажирани доказателства за датата, на която фактурите са публикувани на страницата на
дружеството-ищец, поради което съдът приема, че същите са публикувани в деня, в който са
издадени, което е в полза на потребителя. Видно от фактура № **********, същата е
издадена на 31.07.2019 г., поради което срокът за погасяване на сумите по фактурата,
започва да тече 45 дни след тази дата. В настоящия случай няма претендирани вземания,
които да са станали изискуеми преди 10.12.2018 г., поради което възражението за погасяване
на вземанията по давност се явяват неоснователни.
3
С оглед изложеното, съдът счита, че исковете се явяват основателни и доказани и
следва да бъдат уважени изцяло.
По направените разноски: ищецът е направил разноски в заповедното производство в
общ размер на 45.50 лв., съразмерно на вземането от ответника, а в исковото – 926.75 лв., в
това число за държавна такса 25 лв., за депозити за вещи лица (500 лв.) и за особен
представител на ответника (301.75 лв.) и юрисисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Общо на ищеца следва да му се присъдят
разноски в размер на 872.25 лв. за двете производства. При този изход от спора на ответника
разноски не му се следват.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните „.“ ЕАД, ЕИК .,
представлявано от ., със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ №23Б
и К. Д. Г., ЕГН **********, гр. София, Ж.К. . бл.70, вх.А, ет.4, ап.10, действащ чрез особен
представител, назначен по делото адвокат И. Д., със съдебен адрес: гр. София, ул. Д-р Г.
Вълкович № 6, ет. 3, офис „И“, по иск с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ, че ответникът К. Д. Г., ЕГН ********** дължи на
ищеца „.“ ЕАД, ЕИК . сумата от 863,90 лв. (осемстотин шестдесет и три лева и деветдесет
стотинки) – главница за периода 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за
периода от 10.12.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2019 г. до 25.11.2021 г. в размер на 142,84 лв. (сто четиридесет и два лева и осемдесет
и четири стотинки), главница за услугата дялово разпределение в размер на 15,12 лв.
(петнадесет лева и дванадесет стотинки), ведно със законна лихва за периода от 10.12.2021 г.
до изплащане на вземането и мораторна лихва върху тази главница за периода от 31.12.2018
г. до 25.11.2021 г. в размер на 3,19 лв. (три лева и деветнадесет стотинки).
ОСЪЖДА К. Д. Г., ЕГН **********, гр. София, Ж.К. . бл.70, вх.А, ет.4, ап.10, да
заплати на „.“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от ., със седалище и адрес на управление:
ГР.СОФИЯ, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ №23Б сумата от 872.25 лв. (осемстотин седемдесет и два лева и
двадесет и пет стотинки), съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „МХ Елвеко“ ООД като трето лице-
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните и третото лице-помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5