Номер 17720.10.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Велико ТърновоПърви граждански и търговски състав
На 29.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
Секретар:ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
гражданско дело № 20204000500172 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №300 от 31.03.2020г., постановено по гр.д. № 933/2019г., Окръжен съд-
Плевен е осъдил на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република
България да заплати на Н. Р. Ц. от гр.Плевен сумата от 2 500 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на обвинение срещу ищцата в
извършване на престъпление по чл.234 ал.1 НК, за което е оправдана с влязла в сила на
23.12.2016г. присъда по НОХД №556/2016г. на Плевенски окръжен съд, заедно със
законната лихва върху сумата, считано от 23.12.2016г. до окончателното й изплащане.
Отхвърлил е предявения иск за разликата до претендираните 30 000 лева, обезщетение за
неимуществени вреди, като неоснователен. Осъдил е на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ
Прокуратурата на РБ да заплати на Н. Р. Ц. от гр.Плевен сумата 1 400 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на обвинение срещу ищцата в
извършване на престъпление по чл.234 ал.1 НК, за което е оправдана с влязла в сила на
23.12.2016г. присъда по НОХД №556/2016г. на Плевенски окръжен съд. Осъдил е на
основание чл10 ал.3 от ЗОДОВ във връзка с чл.78 ал.1 от ГПК Прокуратурата на РБ да
заплати на Н. Ц. деловодни разноски в размер на сумата 107 лева, съобразно уважената част
от исковете.
Постъпила е въззивна жалба от ищцата Н. Ц., чрез процесуалния представител адвокат
Ж. Н., против отхвърлителната част на първоинстанционното решение, както и в частта за
разноските на същото.
1
Жалбоподателката ищца моли Апелативният съд да отмени обжалваното решение в
обжалваната част и да постанови ново, с което да уважи изцяло първоначално предявения
иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, заедно със
законната лихва върху тази сума, както и да присъди направените разноски в пълен размер –
заплатеното адвокатско възнаграждение за първата инстанция. Претендира за присъждане на
направените разноски и във въззивната инстанция.
Постъпила е насрещна въззивна жалба от ответника Прокуратура на РБ, чрез Окръжна
прокуратура-Плевен. Предмет на същата е първоинстанционното решение в уважената част
на предявените искове.
Насрещният жалбоподател ответник моли Апелативният съд да отмени обжалваното
решение в обжалваната част относно уважения иск за неимуществени вреди, като
неправилно и да определи по-нисък размер на обезщетение за неимуществени вреди
Постъпил е отговор на въззивната жалба на Прокуратурата от адвокат Ж. Н., като
пълномощник на ищцата Н. Ц..
Моли Апелативният съд да отхвърли жалбата, като неоснователна. Моли Апелативният съд
да присъди на доверителката му разноски като ответник по въззивната жалба, за изготвяне
на отговора и процесуално представителство.02.07.2018г., постановено по гр.д. №
162/2018г., Плевенският окръжен съд е осъдил Прокуратурата на Република България,
представлявана от Главния прокурор, да заплати на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ на А.
Л. С. от гр.Плевен сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение, за което ищцата е оправдана с
влязла в законна сила присъда по НОХД № 285/2015г. по описа на Плевенския окръжен съд,
заедно със законната лихва върху тази сума считано от 20.07.2017г. – датата на влизане в
сила на оправдателната присъда – до окончателното й изплащане. Отхвърлил е иска на А. С.
против Прокуратурата на РБ за присъждане на неимуществени вреди в останалата му част,
за разликата над 30 000 лева до 80 000 лева, като неоснователен и недоказан. Осъдил е
Прокуратурата на РБ да заплати на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ на А. С. сумата от 2
900 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на незаконно
обвинение, за което ищцата е оправдана с влязла в законна сила присъда по НОХД №
285/2015г. по описа на ПлОС, заедно със законната лихва върху посочената сума считано от
20.07.2017г. – датата на влизане в сила на оправдателната присъда – до окончателното й
изплащане. Осъдил е на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на РБ да заплати на
А. С. сумата от 21,08 лева, направени разноски по делото. Осъдил е Прокуратурата на РБ да
заплати на адвокат Е. Й. от Адвокатска колегия-Плевен сумата от 1517 лева за адвокатско
възнаграждение съобразно уважената част от исковете. Осъдил е Прокуратурата на РБ да
заплати по сметката на Плевенския окръжен съд сумата от 246,33 лева, направени разноски
по делото за възнаграждение на вещо лице.
2
Процесуалният представител адвокат Ж. Н. на въззивницата ищца Н. Ц., в съдебното
заседание на Апелативния съд, поддържа изцяло въззивната си жалба и оспорва насрещната
въззивна жалба.
Апелативна прокуратура- гр.Велико Търново, като представител на ответната страна и
като страна по реда на чл.10 ал.1 от ЗОДОВ, в съдебно заседание, взема становище да се
уважи насрещната въззивна жалба на прокуратурата и да се отвърли жалбата на Ц..
Като разгледа направените във въззивните жалби оплаквания, съобрази становищата
на страните, прецени събраните по делото доказателства и извърши цялостна проверка на
обжалваното решение в границите на правомощията си Апелативният съд приема за
установено следното:
Въззивните жалби са допустими.
По направеното от въззивницата ищца доказателствено искане съдът се е произнесъл с
определение от 21.07.2020г., в подготвително заседание.
С протоколно определение от 29.09.2020г., в открито съдебно заседание Апелативният
съд е приложил исканото ЧНД №283/2020г. на Районен съд- Плевен.
Ищцата Н. Р. Ц. от гр.Плевен, с исковата си молба, моли съдът да осъди ответника
Прокуратура на РБ- гр.София, на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ сумата 30 000лв,
обезщетение за неимуществени вреди и 1400лв обезщетение за имуществени вреди,
претърпени в резултат на обвинение срещу ищцата в извършване на престъпление по чл.234
ал.1 НК, за което е оправдана с влязла в сила на 23.12.2016г. присъда по НОХД №556/2016г.
на Плевенския окръжен съд. Претендира и за присъждане и на законната лихва върху тези
главници, считано от 23.12.2016г., до окончателното им изплащане.
Претендира за присъждане на всички направени по делото разноски, включително за
адвокатско възнаграждение в размер по Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения върху сумата 31 400лв.
В исковата молба са изложени подробни фактически съображения.
Окръжна прокуратура-гр.Плевен предлага съдът да отхвърли изцяло предявените
искови претенции, като неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер.
Излага подробни съображения.
Като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид становищата на
3
страните и провери първоинстанционното решение в границите на правомощията си
Апелативният съд приема за установено следното:
Фактическата обстановка е безспорна.
Същата се установява със събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Окръжна прокуратура- гр.Плевен е внесла в Окръжен съд- гр.Плевен обвинителен акт
срещу Н. Ц. за извършено престъпление по чл.234 ал.1 от НК, тоест за продажба на акцизни
стоки без бандерол. Образувано е НОХ дело №556/2016г. на Плевенския окръжен съд. С
влязла в сила н 23.12.2016г. ищцата е оправдана по повдигнатите обвинения.
В досъдебна и съдебна фаза разглеждането на делото е продължило в разумен срок, а
именно около 2 години.
Спрямо обвиняетата е взета най-леката мярка за неотклонение- подписка. Ц. не е
задържана под стража, не е била под домашен арест, не е била задължена да внася парична
гаранция. В този смисъл не е била ограничавана да се придвижва, не е била ограничавана
личната й свобода. Не е доказано влошаване на здравословното й състояние със заключение
на вещо лице- лекар. Не се твърди и няма доказателства да са намалени доходите й
вследствие на това наказателно производство. Независимо от това по посоченото НОХ дело
ищцата е заплатила адвокатско възнаграждение на процесуалния си защитник 1400лв, което
е в рамките на допустимото от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за правната защита и съдействие, оказани от един адвокат.
Няма доказателства по делото Прокуратурата да е разгласила случая в медиите.
При тези факти Апелативният съд стига до следните правни изводи. Предявен е иск с
правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника Прокуратура на РБ, да
заплати на ищцата сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди поради обвинение в извършване на престъпление по чл.234 ал.1 от НК, за което
ищцата е оправдана с влязло в сила решение заедно със законната лихва върху тази
главница, считано от датата 23.12. 2016г. - влизане в сила на оправдателната присъда; както
и за имуществени вреди в размер на сумата 1 400 лева-договорен и платен адвокатски
хонорар в наказателното производство.
В случая при приетата за установена фактическа обстановка Въззивният съд намира,
че е налице хипотезата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ поради незаконното обвинение на ищцата
за извършване на престъпление, за което е постановена влязла в сила оправдателна присъда.
Съгласно чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано
4
Отговорността е за Прокуратурата.
Прокуратурата следва да отговаря, тъй като срещу ищцата е водено досъдебно
наказателно производство с обвинение по чл.234 ал.1 от НК, наблюдавано и ръководено от
прокурор при Окръжна прокуратура-Плевен; изготвен и е внесен в Плевенския окръжен съд
обвинителен акт и по образуваното въз основа на същия наказателно общ характер дело
като краен резултат е постановена оправдателната присъда, която е влязла в сила.
Предвид изложеното по настоящото дело следва да бъде ангажирана отговорността
на ответника – Прокуратура на РБ - за причинени неимуществени и имуществени вреди на
ищцата.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ Държавата, чрез Прокуратурата в случая, дължи
обезщетение на ищцата за всички неимуществени и имуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Това е обхватът на отговорността на Държавата
за вреди в посочените случаи. Същият е установен с нормата на чл.4 от ЗОДОВ. Съгласно §1
от Заключителните разпоредби на същия закон приложение намира и разпоредбата на чл.52
от ЗЗД, съгласно която обезщетение за претърпените неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост.
Безспорно е, че справедливостта не е абстрактно понятие, а във всеки конкретен
случай е обусловена от конкретните обстоятелства.
Нормално е повдигането на обвинение срещу Ц. и воденото наказателно общ характер
дело със същата подсъдима, да са й причинили притеснения, неудобства, стрес и негативни
преживявания.
Съвкупната преценка на всички значими за случая конкретни факти, установени по
начин и до степен с ангажираните от ищцата по делото доказателства, посочени по-горе,
според съдебния състав води до извода за основателност и доказаност на предявения иск за
неимуществени вреди в размер на сумата 2500 лева.Този размер обезщетение за
неимуществените вреди в случая отговаря и на житейски оправданото, както и е съобразен
със съдебните решения па аналогични случаи.
Основателен и доказан е искът за присъждане на сумата 1400 лева, имуществени
вреди, представляваща адвокатски хонорар по наказателното производство. Такъв е
договорен и платен за един адвокат за осигуряване защитата на ищцата по наказателното
общ характер дело.
На основание чл.86 от ЗЗД сумата 2500 лева, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди се дължи заедно със законната лихва, считано от 23.12.2016г. – датата
на влизане в сила на оправдателната присъда – до окончателното и изплащане.
В обжалваното първоинстанционно решение Плевенският окръжен съд е стигнал до
5
същия краен решаващ извод.
Поради това като правилно обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
Решението на Първоинстанционния съд не може да бъде изменено и в частта за
присъдените разноски, тъй като въззивницата ищца не е искала по реда на чл.248 от ГПК
Плевенският окръжен съд да преразгледа въпроса за дължимите разноски.
Поради това, че въззивната жалба на ищцата е оставена без уважение изцяло, не
следва да й се присъждат разноски за Втората инстанция.
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №300 от 31.03.2020г., постановено по гр.д. № 933/2019г.,
на Окръжен съд- Плевен.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от съобщението и връчването на препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6