РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Златоград, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на втори септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Фиданка Ал. Етимова
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20215420100105 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ.
Постъпила е молба от „Л.Л.М.Р.“ ЕООД (наименование променено на
02.03.2021 г., предишно „М.“ ЕООД) с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район С., бул. „Ц.О.“ № *, представлявано от Л. А., чрез
адв. М.Б.Б., вписана в АК – Р. с личен № ***, със служебен адрес: гр. Р., ул.
„А.“ № *, ет. *, офис *, срещу СЛ. СТ. УЗ., ЕГН **********, с адрес гр. З.,
обл. С., ул. „Б.“ №*, ет. *, ап. *.
Ищецът сочи, че с трудов договор № * от 25.09.2017 г. С. С. У. е
назначен на работа в „М.“ ЕООД гр. Р. на длъжността „машинен оператор“,
считано от 25.09.2017 г. с изпитателен срок 6 месеца. Срокът на предизвестие
за прекратяване на трудовият договор е уговорен в т. 13 от същия и е
определен на 45 дни. С допълнително споразумение от 18.01.2018 г. е
уговорен срок на трудовия договор за неопределено време. Със Заповед №
*/14.05.2018 г. е прекратено трудовото правоотношение межу страните на
осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, поради налагане на дисциплинарно наказание
„Уволнение“. Заповедта е връчена на на ответника на 16.05.2018 г., чрез
куриарска пратка на Спиди, като същата е неоспорена и е влязла в сила.
Твърди, че СЛ. СТ. УЗ. не е изплатил на „М.“ ЕООД гр. С. пълният
размер на обезщетението, което работникът дължи при дисциплинарно
уволнение за срока на предизвестието поради което за „М.“ ЕООД гр. С. сега
„Л. Л. М. Р.“ ЕООД (наименование променено на 02.03.2021) е възникнал
1
правен интерес да търси обезщетението по чл. 221, ал. 2 КТ, дължимо от С. С.
У.. Претендираното от дружеството работодател обезщетенеие е в размер на
1202.80 лв.
В съдебно заседание на 02.09.2021г. е допуснато изменение на иска за
главницата като същия е намален по искане на ищеца до размера на 803.00лв.
Това искане е направено от ищеца поради частично плащане от ответника/три
вноски по 133лв., а след обявяване на делото за решаване е представено
платежно за още една вноска от 133 лв./.
В същото заседание е прекратено производството по делото по
искането за заплащане на законната лихва върху главницата от завеждане на
исковата молба до окончателното й изплащане.
Ответникът, чрез писмено становище от адв. К. Г., моли да бъде
прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения
иск. След отхвърляне на това искане моли с решението по делото съдът да
приеме, че е налице прекомерност на адв. хонорар на представителя на
ищеца. Претендира и за разноски в полза на доверителя му с оглед
прекратяване на производството по искането за заплащане на законната лихва
от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
С трудов договор № 142 от 25.09.2017 г. СЛ. СТ. УЗ. е назначен на
работа в „М.“ ЕООД гр. Р. на длъжността „машинен оператор“, считано от
25.09.2017 г. с изпитателен срок 6 месеца. Срокът на предизвестие за
прекратяване на трудовият договор и за двете страни е уговорен в т. 13 от
същия договор и е определен на 45 дни. С допълнително споразумение от
18.01.2018 г. е уговорен срок на трудовият договор за неопределено време.
Трудовият договор е регистриран по съответния ред в НАП. Със Заповед №
94/14.05.2018 г. е прекратено трудовото правоотношение межу страните на
осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, поради налагане на дисциплинарно наказание
„Уволнение“. Заповедта е връчена на на ответника на 16.05.2018 г., чрез
куриарска пратка на Спиди, като същата е неоспорена и е влязла в сила.
Ищецът по делото е правоприемник на „М.“ ЕООД, което се
установява от извършената служебна справка от съда в Търг. регистър.
Основното трудово възнаграждение на С.У. за м. март 2018г. е в
размер на 620.95 лв. За м. април са му отразени две самоотлъчки, т.е. това е
непълен месец за У..
Управителят на „М.“ ЕООД М. И.Б. е упълномощил Д. Г. Х. да
сключва и прекратява трудови договори, както и да упълномощава адвокат за
защита интересите на дружеството в случай, че възникне трудово- правен
2
спор. Същите правомощия тя е получила и новия управител на дружеството,
което вече е с променено наименование/посочено в ИМ/.
По делото е представен проект на споразумение между страните по
делото за приключване на спора, който проект обаче не е подписан.
С три броя разписки от 07.06.2021г., 06.07.2021г. и от 06.08.2021г.
ответникът е внесъл в полза на ищеца по 133лв. или общо 399лв. Още 133лв.
са внесени след приемане на делото за решаване, но този факт няма как да се
приеме за установен тъй като платежното не е прието в хода на съдебното
дирене като писмено доказателство.
Като взе предвид установеното съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.221, ал.2 от КТ е основателен
и доказан и като такъв следва да бъде уважен. От страна на ответника липсва
оспорване на това задължение както по основание, така и по размер. Дори той
е започнал частично плащане, вследствие на което ищецът прави намаление
на иска си. Това частично плащане се приема от съдебната практика като
признание на иска.
Законодателят е предвидил да се дължи обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение по чл.221, ал.2 от КТ, но в случая ищецът
претендира практически обезщетение, свързано с основното трудово
възнаграждение на ответника У..
По искането за присъждане на за законната лихва върху обезщетението
за периода от подаване на исковата молба до окончателното му изплащане
производството по делото е прекратено в с.з., поради което съдът не следва да
се произнася.
Въпреки изменението на главния иск, който е намален като размер,
съдът намира, че на ищеца следва да се присъдят сторените разноски в техния
пълен размер. Платеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно
съобразно първоначалната цена на иска и съобразно извършените действия от
адв. Б., а именно подаване на искова молба и писмено становище. Платеният
хонорар е малко над минималния по наредбата и в никакъв случай не е над
двойния размер на минималното адвокатско възнаграждение. Ответникът е
дал повод с поведението си за завеждане на делото, защото не е платил
доброволно задължението си, а искът е намален след като ответникът е
направил частични плащания след предявяване на иска. Т.е. на ищецът следва
да се присъдят разноски в размер на 390лв., от които 340лв. адв. хонорар и
50лв. ДТ за образуване на дело.
На ответникът обаче не следва да се присъждат разноски съобразно
прекратяването на производството по искането за лихва. По принцип при
частично прекратяване на делото разноски се дължат, но с крайния акт-
Определение №32/10.05.2021г. на ОС Пазарджик по в.ч.гр.д. №258/2021г.
3
В случая обаче претенцията за заплащане на законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата, от
която е направен отказ от ищеца, не представлява самостоятелен иск, а е само
искане. В този смисъл е Реш. №265/08.01.2020г. на ВКС по гр.д. №760/2019г.,
трето г.о. ГК.
При това положение се налага извода, че защита на ответника срещу
иск не е имало, поради което и не му се следват разноски при прекратяване на
производството по предявен иск. Допълнително следва да се изложи
аргумент, че ищецът се е отказал от тази претенция на добра воля, най-
вероятно, което е в полза на ответника и не е морално в този случай самият
ищец да бъде санкциониран за своята добронамереност. При уважаване на
подобна претенция на ответника би се стигнало и до нарушаване на
принципа, че никой не може да черпи права от неправомерното си
поведение/ответникът дължи обезщетение и лихва за закъснение/ и понеже
ищецът прави компромис с лихвата, следва да плати разноски на неизправния
длъжник.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СЛ. СТ. УЗ., ЕГН **********, с адрес гр. З., обл. С., ул. „Б.“
№ *, ет. *, ап. * да заплати на „Л. Л.М.Р.“ ЕООД (наименование променено
на 02.03.2021 г., предишно „М.“ ЕООД) с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район С., бул. „Ц. О.“ № *, представлявано от Л.А., чрез
адв. М.Б.Б., вписана в АК – Р. с личен №*, със служебен адрес: гр. Р., ул. „А.“
№ *, ет. *, офис *, на осн. чл.*, ал.2 от КТ сумата 803лв. главница, както и
разноски по делото в размер на 390лв., от които 340лв. адв. хонорар и 50лв.
ДТ за образуване на дело.
ОТХВЪРЛЯ направеното искане от СЛ. СТ. УЗ. да му бъдат
присъдени разноски съобразно прекратената част на производството относно
присъждане на законната лихва върху главницата от подаване на исковата до
окончателното изплащане на главницата, като неоснователно и недоказано.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС С., в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: ________Д.Х._______________
4