НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№260194/26.1.2021г.
Гр. Варна, 26.01.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLII – ри СЪСТАВ, в публично съдебно заседание
проведено на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело № 9346 по описа на ВРС за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени във ВРС
в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.422,
ал.1 , вр. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД . С исковата си молба и уточняващата такава, ищцовото дружество „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, *, представлявано от Д. Б. Б., чрез пълномощника П. Б., е предявило в
условията на обективно, кумулативно съединяване специалните си положителни
установителни искове против ответника В.Т.В., ЕГН **********,***.Оправеното
до съда искане /надлежно уточнено с
допълнителна уточителна молба/ е да бъде постановено Решение, по силата на
което да бъде прието за установено
съществуването на парично вземане в полза на ищцовото дружество против
ответника за следните суми, за които PC-Варна е издал Заповед за изпълнение
№ 1634/14.4.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК
издадена по ЧГД № 3655/2020
г., по описа на съда за 2020 г.,ХLII
–ри състав по силата на която заповедният съд е разпоредил длъжникът В.Т.В., ЕГН **********, с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
*, сумата от 669,16 лв.
(шестстотин шестдесет и девет лева и шестнадесет стотинки), представляваща непогасена
главница за периода от
01.03.2017 г. до 12.07.2017 г. по Договор за паричен заем № 111043 от
15.02.2017 г., сключен между „*” ООД и В.Т.В., вземането по който е прехвърлено
в полза н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, по силата на Приложение № 1/31.10.2017 г. към
Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.10.2017 г., сумата от 5,30 лв. (пет лева и тридесет
стотинки), представляваща договорна
лихва за периода от 01.03.2017 г. до 12.07.2017 г., сумата от 195,40 лв. (сто деветдесет и пет лева и четиридесет
стотинки), представляваща обезщетение
за забава, начислено за периода от 01.03.2017 г. (денят, следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост)
до датата на подаване на заявлението в съда – 17.02.2020 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 17.02.2020
г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 от ГПК, както
и сумата от 75,00 лв. (седемдесет и
пет лева) - представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК, във
вр. чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ .(Вземане, произтичащо
от следните обстоятелства: Договор за паричен заем № 111043 от 15.02.2017
г., сключен между „*” ООД и В.Т.В., вземането по който е прехвърлено в полза н.
„А.з.с.н.в.” ЕАД, по силата на Приложение № 1/31.10.2017 г. към Договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.10.2017 г.)
Искането на ищцовата страна по см. на чл.127, ал. 1, т. 5 ГПК е на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да
бъде установено в отношенията между страните ищцовото дружество и ответника
/страни и в заповедното производство съответно – кредитор и длъжник/
съществуването на главното и акцсерони парични вземания , за което в полза на
ищцовата страна е била издадена Заповедта по чл.410 ГПК в заповедното дело.Желае
се исковият съд да установи и присъди с осъдителен диспозитив сторените от
ищцовата страна съдебно деловодни разноски
в заповедното производство, като петитума е надлежно уточнен с
уточнителната молба от 10.09.2020 г.,
отговарящ напълно на вписаното в диспозитивната част на Заповедта по чл. 410 ГПК.
Исковата си
молба ищцовата страна основава на следните твърдени факти и обстоятелства Твърди се, че на 15.02.2017 г. между „*“ ООД като
заемодателят и В.Т.В. като заемател бил сключен договор за паричен заем №
111043, при спазване на разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и
Закона за потребителския кредит. Съгласно сключения договор за паричен заем
замодателят се задължил да предостави на заемополучателя/ заемателя/ парична
сума в размер на 700,00 лв., представляваща главница и чиста стойност на заема,
отбелязана в Договора в поле „размер на отпуснатия заем“. Твърди се, че с
подписването на договора за кредит страните декларирали, че договорът е сключен
на основание отправено искане за заем от заемателя, чиито параметри и условия
били описани в предоставения от заемодателя на заемателя Стандартен европейски
формуляр и Общи условия към договора за заем, с които заемателят се бил
запознал подробно и с които се съгласил изрично и безусловно. С полагане на
подписа си на договора, твърди още ищецът, че замополучателят удостоверил,че
получил заемната сума в брой от представител на заемодателя, респ. заемодателят
изпълнил задължението си да предостави заетата сума на заемополучателя.
Последният от своя страна следвало да изпълни задължението си да върне заетата
сума чрез плащане на погасителни вноски указани по размер и брой в Договора.
Погасителните вноски, които заемателят се задължавал да заплаща съставлявали
изплащане на главница по кредита ведно с надбавка покриваща разноските на
заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка
съставляваща печалбата на заемодателя ГПР по заема бил фиксиран за срока на
договора , като съгласно приложимите общи условия същият не можел да бъде
променян едностранно от заемодателя. Страните били постигнали съгласие
договорната лихва по заема да бъде в размер на 60,86 лв. Така, твърди ищцовото
дружество, страните по договора договорили общата стойност на плащанията по заема
да бъде в размер на 760,68 лв., платима на 21 бр. равни седмични погасителни
вноски, всяка с размер на 36,22 лв., при първа погасителна вноска 22.2.2017 г.
и последна с падеж на плащане 12.7.2017. Съгласно ОУ действали по време на
сключване на договора, в случай, че заемателят забавел плащането на дължимата
се погасителна вноска, твърди още ищцовата страна, че заемателят дължал на
заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки ден
просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното
изплащане на дължимите по договора суми. На основание горецитираните разпоредби
на длъжника било начислено обезщетение за забава в размер на 195,40 лв. за
периода от 01.03.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда.
Твърди се още в исковата молба, че на 31.10.2017 г. било
подписано Приложение № 1 към Договор за покупко – продажба на вземания /цесия/
от дата 31.10.2017 г. между „*“ ООД и „*“ ЕАД , по силата на който договор
вземанията на „*“ ООД срещу В.В., произтичащи от договора за паричен заем №
111043 от дата 15.2.2017 г. били прехвърлени изцяло ведно със всички
привилегии, обезпечения и принадлежности , вкл.и лихви на дружеството –
кредитор. ОУ по договора за заем съдържали изричната клауза уреждаща правото на
кредитора да цедира вземанията в полза на трети лица. Приложение № 1
представлявало неразделна част от договора
за цесия и било представено само с данните за длъжника, т.к. на
останалите длъжници съгласно ЗЗЛД данните са защитени. На следващо място в
исковата молба се твърди, че с изрично пълномощно законният представител на „*“
ООД упълномощил „*“ ЕАД в качеството на цесионер по договора за цесия да
уведоми длъжниците за извършената цесия от името на цедента, за своя сметка.По
реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от „*“ ООД чрез „*“ ЕАД до ответника било изпратено
уведомително писмо от 10.11.2017 г. за извършената цесия чрез „Български пощи“
ЕАД на посочения в договора за кредит адрес, като постоянен такъв, като
пратката останала неполучена от длъжника. На 21.7.2020 г. било изпратено второ
уведомително писмо.
При тези твърдения и поради това, че заемателят не бил
изпълнил задълженията си по договора за паричен заем, обобщава ищцовата страна,
че за нея бил налице правен интерес за предявяване на претенциите си по съдебен
ред, което и сторила с подаване на заявление по чл. 410 ГПК и след издаване на
Заповедта по чл. 410 ГПК и връчване на заповедта по чл. 47, ал. 5 ГПК предявява
и установителния си иск за установяване със СПН съществуването в полза на ищеца
на паричните вземания за които е издадена от заповедния съд Заповедта по чл.
410 ГПК за изпълнение на парични задължения.Обективирано е искане и за
присъждане на разноските по делото.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна не е депозирала отговор,
макар че ответникът лично е получил преписа от искова молба по исковото
производство.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцовата и
ответната страна,редовно уведомени не се явяват .В писмена молба с вх.рег.№
264340/20.01.2021 г. ,депозирана преди откритото съдебно заседание, ищцовата
страна е обективирала искане,чрез процесуалния представител на ищеца съдът да
се произнесе с акт по същество на спора при условията на чл. 238 от ГПК.
По отношение на обективираното искане от
процесуалния представител на ищеца, видно от протокола от проведеното о.с.з. на
22.01.2021 г., настоящият съдебен състав е намерил искането за постановяване на
Неприсъствено решение за основателно. Това е така, защото съгласно чл. 238,
ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на искова молба и не се
яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му
в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника или да оттегли иска.В настоящия казус е налице именно
фактическия състав на чл. 238, ал. 1 ГПК, поради което и искането на ищцовата
страна е било уважено,съдебното дирене прекратено.
При изложеното по-горе, при наличието на
всички предпоставки визирани в нормата на чл.238 ГПК ,СЪДЪТ уважава изцяло
предявената искова молба като присъжда на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 ГПК в
полза на ищцовото дружество сторените по делото съдебно - деловодни разноски.
Видно от л.49 –ти от делото, юрисконсулт Г.Г.точно
и хронологично е посочил сторените от „* „ ЕАД разноски а именно : сумата от
общо 75 лв. съдебно деловодни - разноски за платена държавна такса от 25,00 лв.
в заповедното производство и 50,00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение/установени и присъдени в същия размер от заповедния съд /.
С оглед гореизложеното, в полза на „* „ЕАД исковият
съд присъжда сумата от общо 75,00 лв. сторените от ищцовото дружество в
качеството му на заявител съдебно - деловодни разноски в заповедното
производство – ч.гр.д. № 3655/2020 г. по описа на ВРС ХLII –ри
състав .
Размера на разноските сторени от ищцовото
дружество в исковото производство възлиза на сбора от заплатената /доплатена /
държавна такса от 125,00 лв. и дължимо юрисконсултско възнаграждение.На осн.чл.
78 ал.1 и ал. 8 ГПК съдът следва да определи и юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство – възнаграждение което е посочено от самия процесуален
представител на ищцовото дружество - 350 лв. Сборът от разноските сторени от ищцовата
страна в исковото производство е 475,00 лв.,разноски които на осн.чл.78, ал.1 и
ал. 8 ГПК исковият съд присъжда в полза на ищцовата страна в исковото
производство , като отчита факта,че са предявени повече от един обективно
кумулативно съединени искове и липсата на възражение по чл.78, ал.5 ГПК .
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 238,
ал.1 от ГПК и чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните ищцовото дружество „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, *,
представлявано от Д. Б. Б., чрез пълномощника П. Б. и ответника В.Т.В.,
ЕГН **********,***, че в полза на
ищцовото дружество съществуват дължими от ответника парични вземания, за които
по ч.гр.д № 3655/2020 г.по описа на ВРС, ХLII –ри състав е издал
Заповед № 1634/15.04.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, както следва : СУМАТА от
669,16 лв. (шестстотин шестдесет и девет лева и шестнадесет стотинки), представляваща непогасена главница за периода от 01.03.2017 г. до
12.07.2017 г. по Договор за паричен заем № 111043 от 15.02.2017 г., сключен
между „*” ООД и В.Т.В., вземането по който е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.”
ЕАД, по силата на Приложение № 1/31.10.2017 г. към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 31.10.2017 г., СУМАТА от 5,30 лв. (пет лева и тридесет стотинки), представляваща договорна
лихва за периода от 01.03.2017 г. до 12.07.2017 г., СУМАТА от 195,40 лв. (сто деветдесет и пет
лева и четиридесет стотинки), представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 01.03.2017 г. (денят, следващ датата на настъпване
на предсрочната изискуемост) до датата на подаване на заявлението в съда –
17.02.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 17.02.2020
г., до окончателното изплащане на задължението, парични вземания произтичащи от Договор за паричен заем № 111043
от 15.02.2017 г., сключен между „*” ООД и В.Т.В., вземането по който е
прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, по силата на Приложение № 1/31.10.2017
г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.10.2017 г.), на основание чл. 422, ал.
1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ответника В.Т.В.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ
на ищцовото дружество „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, *,
представлявано от Д. Б. Б., чрез пълномощника П. Б. СУМАТА от
общо 75,00 лева (седемдесет и
пет лева ) сторените от ищцовото дружество в качеството му на
заявител съдебно - деловодни разноски в заповедното производство – ч.гр.д. № 3655/2020г.
по описа на ВРС ХLII –ри състав, както и СУМАТА
от общо 475,00лева (четиристотин
седемдесет и пет лева)- сторените по делото от ищцовото дружество съдебно - деловодни
разноски в исковото производство, пред настоящата инстанция, на основание
чл. 78, ал.1 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :