Р Е Ш Е Н И
Е
№ ………
***, 24.02.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, Х-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА
ТОДОРОВА
при
секретаря М.Ц., като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело
№6713 по описа за 2016 г., на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с
цена на иска 565,88 лв. и чл.422, ал.1
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 90,93 лв.
Производството по делото е
образувано по подадена искова молба от "***, със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК ***, срещу Х.Г.Р., ЕГН **********, с адрес ***, в която се твърди, че е издадена заповед за
изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.№4844/16 по описа на
РС-Плевен, която е връчена на длъжника, които в срока по чл.414 ГПК е депозирал
писмено възражение. Твърди, че претенцията за заплащане на сумите по издадената
заповед за изпълнение е поради доставена топлоенергия до топлоснабдения имот на
ответника- апартамент, находящ се на адрес ***, *** с аб.№***. Твърди, че като собственик/ползвател/ на топлоснабден
имот, находящ се в ***, ответника и клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за него важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150. (1) Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски
съвет, като съгласно ал.2, същите влизат
в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите. Твърди, че общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник
„Нощен труд” от дата 13-14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г.
Твърди, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите
на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни;
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Посочва, че в раздел VII
от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който
купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на ответника за
заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на
доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от месеца ответникът
е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно
е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди, че ответника, съгласно приложеното към заповедното
производство извлечение от сметка за абонатен № *** е използвал доставяната от
дружеството топлинна енергия през периода през процесния период и не е погасил
задължението си. Твърди, че сградата-етажна собственост, в която се намира
абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота на ответника е сключила
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с
фирма ***. Твърди, че сумите за ТЕ за периода от 01.11.2013г. - 30.04.2016г. са
начислявани от “*** по изготвяни отчети от фирмата,извършваща дяловото
разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба №
16-334 от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването.
Посочва, че претендираните суми за процесния период са: сума за отопление-200,56 лв., енергия,
отдадена от сградна инсталация- 285,25 лв., услуга дялово разпределение- 15,05
лв. Твърди, че в имота на ответника няма монтирани ИРУ и
водомер, а само шранг-лира. Отправя се искане, за постановяване на решение, с
което да се признае за установено вземането на ищеца срещу ответника за сумата
500,86 лева за главница за периода 01.11.2013г. – 30.04.2016 г. и лихва върху
главницата в размер на 68,63 лева за периода 04.01.2014 г. до 24.06.2016 г. и
законната лихва върху главницата от 29.06.2016 г. до изплащане на вземането, за
които суми била издадена заповед за изпълнение в производството по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 4844/2016г. по описа на
ПлРС. Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника, в който взема ставовище, че предявените искове са
допустими, но неоснователни. Твърди, че всички претендирани с исковата молба
суми - главница и законна лихва, са недължими. Излага съображения, че ищецът е
търговец по смисъла на чл. 1 от Търговския закон ТЗ). Твърди, че по тази
причина, извършваните от него сделки по доставка на ТЕ са търговски, като
съобразно разпоредбите на чл. 293, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ изявленията по
изпълнението на тези сделки следва да бъдат извършвани в писмена форма. Твърди,
че аналогично задължение за ищеца се съдържа и във всички описани в исковата
молба Общи условия (ОУ). Счита, че именно в изпълнение на гореизложеното „*** е
длъжна да издава данъчни фактури за съответната доставка на ТЕ и да представя
същите, в определен срок след периода, за който тези фактури се отнасят, на
съответните потребители на ТЕ. Твърди, че ищецът не е изпълнил това свое
задължение за нито един месец от исковия период и не е представил на ответника
фактури и/или други документи, от които последния би могъл да узнае размера на
съответното задължение и срока за неговото плащане. Твърди, че отвтеника не е могъл да изпадне в забава за плащане, на
което и да е от претендираните периодични задължения, тъй като същите не са станали
ликвидни и изискуеми спрямо него. Твърди, че претендираните периодични плащания
за главница и законна лихва за периода от 01.11.2013 г. до м. 01.04.2016 г. са
недължими в посочения размер, както и е недължим търсения размер за мораториа
лихва за периода 04.01.2014г. до 24.06.2016 г. Твърди, че ищецът обосновава
своето вземане , като сочи за писмени доказателства Препис -извлечение от
сметка от 24.06.2016 г., както и извлечение на хартиен носител на документ
наречена от него - Справка, в който в табличен вид са посочени цифри /
приложена към допълнителната молба/. Твърди, че
и двата документа, обаче нямат данни за техен автор, те не са подписани
от никой, което му дава основание да счита, че така приложените писмени
документи нямат качеството на частен писмен документ и въобще качеството на
писмено доказателство по смисъла на чл.180 от ГПК. Поради което, моли да не се
приемат така описаните по- горе Препис - извлечение за задължения за
консумирана енергия носеща дата 24.06.2016 г. и т.н. от ищеца Справка, тъй като
са негодни писмени доказателства. Моли, ищеца да бъде задължен ако ще се ползва
от така представените доказателства да ги представи във вид годен за да бъдат
приети като частни писмени документи, за да може да вземе становище относно
тяхната автентичност и своевременно да ги оспори по реда на чл. 193, ал.1 от ГПК. От изложените по- горе съображения счита, че главниците за процесния
период са недължими, тъй като няма данни реално тази ТЕ да е потребената от
ответника. Счита, че „*** неправилно е определило дяловото разпределение на ТЕ
за притежавания от ответника имот. Предвид изложеното по-горе, счита, че
дяловото разпределение на ТЕ за имота на ответника е извършено
незаконосъобразно, като неправилно са изчислявани стойностите на различните
компоненти, съставящи цената на доставената ТЕ. Оспорва твърдението на ищеца,
че ответника е потребител на енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона
за енергетиката. Излага съображения, че с изменение на Закона за енергетиката,
влязло в сила на 17.07.2012 г., т. 42 от § 1 от ДР е отменена. Следователно,
качеството на потребител на енергия не се предполага, а следва да бъде доказано
във всеки конкретен случай от страната, която твърди наличието на подобно
качество. Счита, че по тези причини в тежест на ищеца е да докаже, че ответника
е потребител на енергия по смисъла на Закона за енергетиката. Твърди, че между
страните по делото няма сключен договор съгл. чл. 149 и сл. от Закона за
енергетиката (ЗЕ), който да поражда валидно договорно правоотношение.
Твърдението на ищеца, че изготвените от него ОУ имат силата на договор между
него и доверителя ми е неоснователно. Счита, че от една страна в самите,
изготвени от ищеца ОУ изрично е посочено, че между доставчика и купувача се
сключва отделен договор (какъвто в случая ответника не е подписвал), а от друга
страна - в Общите условия липсват качествени и количествени параметри на
услугата, за която се претендира процесиата главница. В случая ОУ сами по себе
си не са достатъчни и само тяхното наличие не може да обоснове и докаже
съответствието в качествено и количествено отношение между предоставената от
ищеца ТЕ и стойността иа претендираните от същия периодични месечни плащания.
Счита, че поради това, размерът на действително потребеното от доверителя ми
количество топлинна енергия (ТЕ), респективно размерът на главното вземане по
делото, не може да бъде установен по безспорен начин, каквото задължение за
доказване има ищецът в настоящия процес. Оспорва техническата годност и
изправността на технологичното оборудване и измервателните уреди - абонатна
станция, общия топломер и останалите монтирани разпределители (топломери) в
сградата, в която се намира процесния апартамент и съответствието им с
изискванията на Закона за измерванията (ЗИ) и Наредба 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлосиабдяването (НТ). Счита, че показанията на измервателните уреди, въз
основа на които ищецът е формирал стойността на претендираните периодични
плащания за съответните месеци от исковия период, са некоректни. Също така,
твърди, че неправилно стойността на технологичните разходи в абонатната станция
е включена и начислена в претендираните от ищеца периодични плащания,
независимо от това, че съгласно чл. 58 ал. 2 от НТ, количеството топлинна
енергия за технологични разходи в абонатната станция е за сметка на
топлопреносното предприятие. Оспорва размера на претендираната законна лихва за
забава от 04.01.2014г. до 24.06.2016 година. Счита, че същата е изчислена
неправилно. Отделно от това, същата е недължима поради факта, че липсва
ликвидно и изискуемо вземане, което същевременно да е просрочено, и въз основа
на което да бъде начислявана законна лихва. Моли искът да бъде отхвърлен изцяло.
Претендира направените деловодни разноски.
В съдебно заседание процесуалния
представител на ответника признава иска и моли разноските по делото да не бъдат
възлагани в него тежест, тъй като не е станал причина за завеждане на делото.
По делото е конституран като
трето лице-помагач на страната на ищеца ***, *** със седалище и адрес на
управление: ***.
Съдът,
като прецени събраните
по делото писмени
доказателства и съобрази
доводите на страните,
намира за установено
следното:
Разпоредбата на чл.
237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати
съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.
В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно
да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.Съдът намира, че в
конкректия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237,
ал.1.ГПК, тъй като ответниците с писмена молба и в съдебно заседание са
направили изявление, че признават иска. Спазени са и изискванията на чл.237,
ал.3,т.1 и т.2 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на
добрите нрави, както и е такова , с което страната може да се разпорежда. С
оглед направеното признание на иска, съдът намира предявените искове за
основателни и доказани и следва да бъдат уважени в предявения си размер.
Ето защо, съдът
постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237,
ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
Съгласно Тълкувателно решение №
4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и
основателността на предявените обективно кумулативно съединени искови претенции
в предявения си размер, ответника следва
следва да бъде осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото
в заповедното производство в общ размер от 81,43 лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати
на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с частта на претенцията, която
е заплатена в хода на процеса и за която ответика е станал причина за завеждане
на делото. Ответника по делото е направил искане на основание чл.78, ал.2 ГПК
да не бъдат възлагани в тежест на ответника направените по делото разноски, тъй
като е признал иска и не е станал причина за завеждане на делото. Съдът намира
за неоснователно искането на ответника. Искането е бланкетно и не се сочат
конкретни обстоятелства поради които се твърди, че ответника не е станал
причина за завеждане на делото. Изцяло във властта на ответника е било и да
признае непогасената част от вземането за главница и лихва за забава по
издадената заповед за изпълнение и да направи възражение само в частта, която е
погасена по давност. В този случай, дори и ищеца да предяви иск за установяване
на вземането си в частта, в която то се признава, такъв иск би бил недопустим.
Видно е от подаденото възражение срещу издадената заповед за изпълнение, че е
подадено възражение срещу цялото вземане и не е направено изявление за частично
признание на иска. Предвид изложеното, съдът намира, че ответника е станал
причина за завеждане на делото. Предвид гореизложеното следва ответника да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 475,00 лв. за държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение, депозит за ВЛ./75,00лв+100 лв.+300лв./
Воден от
горното и на основание чл.237 и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по
отношение на Х.Г.Р., ЕГН **********, с адрес ***, че ДЪЛЖИ
на кредитора “*** ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата 500,86 лева, представляваща
стойността на консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от 01.11.2013г.
до 30.04.2016г., в едно със законната лихва от 29.06.2016г. за която сума е издадена
заповед за изпълнение № 3101/30.06.2016г. по ч.гр.д.№4844/2016 по описа на
РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на ответника Х.Г.Р., ЕГН **********, с адрес ***, че ДЪЛЖИ на кредитора “*** ***, със седалище и адрес на
управление: ***, сумата 68,63 лева,
представляваща лихва за забава върху 500,86 лв. за периода 04.01.2014г. - 24.06.2016г.,
за която сума е издадена заповед за изпълнение № 3101/30.06.2016г. по
ч.гр.д.№4844/2016 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 ГПК Х.Г.Р., ЕГН **********, с адрес *** ДА
ПЛАТИ на “*** ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 81,43 лв. направени разноски
за производството по ч.гр.д.4844/2016 по
описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Х.Г.Р., ЕГН **********, с адрес *** ДА ПЛАТИ на “*** ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 475,00 лв.
направени по делото разноски за ДТ,юрисконсултско възнаграждение и депозит за ВЛ.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач, на страната на ищеца ***, *** със седалище и адрес на управление: ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Плевен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: