Решение по дело №3972/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 261425
Дата: 23 април 2021 г. (в сила от 29 май 2021 г.)
Съдия: Даниела Душкова Павлова
Дело: 20203110103972
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

261425... /23.4.2021 г.   

 

В    ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

                   ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети състав, гражданско отделение,  в открито  съдебно заседание, проведено на 23 март 2020 година  в състав:            

                                                                   

                                                Районен съдия: Даниела Павлова

 

 

                    при участието на секретаря Кичка Иванова  като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3972 по описа за 2020 година,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

  

      

                    Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК за установяване на вземането на кредитора „Е.П.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова, Георги Коршия от длъжника  „С.“ ЕООД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Борислав Кирилов Пантелеев за заплащане на  сумата  от 6730.39 лв. (шест хиляди седемстотин и тридесет лева и тридесет и девет стотинки), представляваща главница за незаплатена ел. енергия, за обект с аб. № **** и с кл.№****, находящ се на адрес гр.Свищов, ул. „Цанко Церковски“, № 17 БАР, по фактура с №ФП0286734583/13.11.2019 г., както и сумата от 97.22 лева (деветдесет и седем лева и двадесет и две стотинки), представляваща сбор от дължима и незаплатена мораторна лихва върху всяка от горните главници, подробно описани по основание, размер и период в табличен вид в заявлението, считано от датата на падежа на всяка от тях до 16.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 10.02.2020г., до окончателното изплащане на задължението, по заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК издадена по ч.гр.д. №1722/ 2020 год. на ВРС за сумата в размер на 6730.39 лв. представляваща главница претендирана от ищцовото дружество, като цена на потребена ел. енергия за обект с аб. № 05338027; кл. №********** в гр. Свищов за периода от 26.02.2018 год. до 25.02.2019 год., по фактура от № **********/13.11.2019 год., както и сумата от 97.22 лв. представляваща сбора на дължимата и неплатена мораторна лихва върху главницата за периода от 26.11.2019 год. до 16.01.2020 год., както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.

                   Вземането произтича от следните обстоятелства:  незаплатена ел. енергия, за обект с аб. №05338027 и с кл.№**********, находящ се на адрес: гр.Свищов, ул. „Цанко Церковски“№17 БАР, по фактура с №ФП0286734583/13.11.2019г.

                   Ищецът  обосновава наличието на правен интерес от подаване на искова молба от обстоятелството, че длъжникът е възразил срещу заповедта в срока по чл.415 ГПК и заповедният съд му е дал указания за предявяване на иск за установяване на вземането му.

                    Ответникът е подал отговор с който оспорва предявения иск  като неоснователен и прави следните възражения:

           Дружеството е  придобило собствеността върху недвижимия имот с постановление за възлагане на 07.06.2017 г., влязло в законна сила на 28.08.2017 г.

           Въпреки че собствеността е придобита с влизане в сила на постановлението за възлагане, реално предаване на владението се извършва с протокол за въвод във владение от 27.04.2018 г. т.е преди тази дата няма как да извършва консумация на ел. енергия в този обект. Тъй като от придобиване на собствеността до датата на въвод във владение в имота се начисляваше консумирана ел. енергия, то още преди да бъде въведено  във владение е  подало искане за спиране на ел. захранването на обекта, ето защо с протокол от 09.02.2018 г. е спряно ел. захранването в обекта.

           От 29.01.2019г. чрез договор за покупко - продажба на недвижим имот, с вх.рег.№ 325, акт №146, том I, дело №58/2019 г. на Агенцията по вписвания, служба вписвания Свищов, посоченият имот (обект на потребление) с адрес: гр.Свищов, ул."Цанко Церковски" № 17, собствеността е прехвърлена от С. ЕООД на „Десалекре къмпани груп" ЕООД с ЕИК *********.

           Във връзка с изложеното по-горе „С." ЕООД не е  длъжник за периода 26.02.2018 г. 27.04.2018 г. и за периода от 29.01.2019 г. - 26.02.2019 г., както твърди ищеца „Енерго - Про Продажби" АД, тъй като през тези периоди дружеството не е владяло недвижимия имот.

        Правилата за измерване на количеството електрическа енергия от 2013 г. са отменени изцяло към момента на спорната проверка 25.02.2019г, с влязло в сила решение на петчленен състав на ВАС на РБ. В ДВ, бр.35 от 30.04.2019г. са обнародвани нови Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ). Доколкото същите са приети от ДКЕВР в изпълнение на делегирани с разпоредбите на чл.21, ал.1 ЗЕ и чл.83, ал.1 и ал.2 ЗЕ правомощия, съобразно чл.2, ал.1 вр. чл.П и чл.12 ЗНА Правилата съставляват източник на правото, в качеството си на акт по прилагане на закона, с нормативен характер. Така влизането в сила на новите ПИКЕЕ обосновава принципната възможност за коригиране на сметката на абонати за минал период, но само при стриктно спазване на предвидените в ПИКЕЕ изисквания. По аргумент от чл.5, ал.4 КРБ и чл.14 ЗНА материалноправните норми имат действие занапред, ако друго не е изрично предвидено, каквото „друго" предвиждане липсва в ПИККЕ. Следователно разпоредбите на ПИККЕ следва да се отчитат за корекционни процедури с начална дата след 30.04.2019 г. Поради това и с оглед датата на процесната проверка разпоредбите на ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г.) следва да не се вземат предвид в случая, поради материалния им нормативен характер. При приложението им следва да се държи сметка, че се касае за „акт по прилагане на закон" по смисъла на ЗНА, чиято юридическа сила е тъждествена с тази на подзаконовите нормативни актове и при противоречие в  съответни части с нормите на Конституцията на РБ или със законови разпоредби ПИКЕЕ не могат да се приложат и да бъдат с предимство.

       В конкретния случай ищецът претендира вземания на основание разпоредбите на чл.50, ал.2 и ал.З от ПИКЕЕ, без значение че в исковата молба е дефинирал текстовете на чл.200 ЗЗД. В тях е предвидено, че при промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата ел. енергия, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване, като самото преизчисляване се извършва на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване (ал.2). При установена липса на средството за търговско измерване в измервателната система операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява по реда на ал.2 количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на липсата на средството за търговско измерване до последния извършен негов отчет от оператора на съответната мрежа или до датата на последната извършена проверка по чл. 42, ал.5 ПИКЕЕ, предхождащи датата на констатиране на липсата на средството за търговско измерване (ал.З). Във всеки случай самотопреизчисляване се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл.49 от ПИКЕЕ. Съгласно чл.49, ал.1 ПИКЕЕ при извършване на проверки по реда на тези правила, с изключение на чл.42, ал.5, изр.2 от ПИКЕЕ, операторът на мрежата съставя констативен протокол. Същият се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от ползвателя или негов представител, а при отсъствие на ползвателя или негов представител при съставянето на констативен протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат протоколът се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от свидетел, който да не е служител на оператора (ал.2 и ал.З). В констативния протокол се отбелязват присъстващите на проверката, както и отказът за подписване от страна на ползвателя или на неговия представител, ако е направен такъв (ал.З, изр.2).

          Тези изисквания са предвидени с цел гаранция на правата на потребителя да бъде запознат с действителните обстоятелства при проверката, защото тя се извършва само от служители на ответника. Правилото е проверката да бъде пред и в присъствие на абоната. Отклонение е предвидено само когато е невъзможно по обективни причини той да бъде намерен или той откаже да подпише (което се удостовери). В този случай следва протоколът да бъде разписан и от независим свидетел. Тук обаче следва едно важно уточнение - формалното наличие на свидетелски подпис в протокола изобщо не е достатъчно за спазване изисквания на закона. Смисълът на свидетелското приподписване е не просто някакви лица да поставят подпис под протокола, а те самите да възприемат извършените пред тях действия от служителите на дружеството -доставчик и тези действия да удостоверят за вярност с поставяне на подписа си (така и Решение №926 от 28.05.2018 г. на ОС - Варна по в. гр. д. 704/2018г. ; Решение от 10.07.2017г. по в.гр.д. №1287/2017г. на БОС и др.). Затова за да бъде реално спазено изискването на чл.49, ал.З ПИКЕЕ следва свидетелят да присъства през абсолютно цялото време на проверката - от осигуряването на достъп до помещението, в което се намира електромера и отварянето на същото, през установяването на всички етапи от проверката, до попълване и подписване на протокола, заедно с проверка за съответствие между протоколирано и реално проведено пред свидетеля. Само тогава протоколът може валидно да бъде противопоставен на неприсъствалия потребител, защото само така ще се спази и смисъла и целта на закона и ПИКЕЕ. Тъй като всъщност по съобразно чл.180 ГПК и по арг. от противното от чл.179 ГПК, документ от частноправен субект и без подписа на лицето, чиято правна сфера се накърнява от него, по принцип не обвързва последното лице и служи за доказателство само, че вписаните изявления са направени от вписаните лица. Още по важно е че към датата на извършване на проверката от ищеца, напълно неоснователно като клиент е изписано името на С. ЕООД по отношение на имота, с оглед на факта че този имот вече не е бил в собственост на С. ЕООД.

       В настоящия случай от представения протокол по делото не става ясно как и защо този протокол е съставен на името на ищеца „С.“ ЕООД, защо не е потърсен представител на дружеството  и свидетелите, които са се подписали  какво точно са видели или присъствали ли са изобщо на проверката. Много удобно се дефинира правно основание за търсене на процесната сума чл.200 ЗЗД, като  категорично не се установява по никакъв начин  „точното количество" потребена ел. енергия през  описания от ищеца период.  

      На следващо място съгласно чл.49, ал.З, изр.2 от ПИКЕЕ в констативния протокол следва да се отбелязват присъстващите на проверката лица, както и отказът за подписване от страна на ползвателя или на неговия представител, ако е направен такъв. С разпоредбата се въвежда изискване за доказване на отказ на потребителя или представляващия го, да подпише. В процесния протокол липсва подобно отбелязване, поради което всъщност и твърдяното отсъствие на клиента не се доказва по надлежния начин.

      На следващо място чл.49, ал.4 ПИКЕЕ предвижда в случаите по ал.З да се изпраща на абоната, в седемдневен срок от съставянето на КП, самият протокол, от оператора на съответната мрежа, с препоръчано писмо с обратна разписка или по друг начин в съответствие с предоставени от ползвателя данни за контакт. Моли предявения иск да се отхвърли като неоснователен. 

       Към момента на извършване на проверката на процесното СТИ -25.02.2019г. и извършването на корекцията на сметка на представляваното от мен дружество правилата, уреждащи реда и начина на извършване на проверки на измервателните системи от оператора на съответната мрежа и формалните изисквания при обективиране констатациите на установени случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия - чл. 43, 44 и чл. 47 от ПИКЕЕ /отм./ са били отменени, поради което за доставчика липсват разписани действащи правила, както за реда за извършване на проверките на измервателните системи, с оглед установяване на случаите на неизмерена и/или неточно измерена енергия, така и за оформяне на констатациите от същите. При липса на приети правила към момента на проверката на процесното СТИ, извършването на промяна в сметките на потребителя за вече доставена и ползвана ел. енергия от страна на доставчика на електроенергия е лишено от нормативно основание. Същевременно ищцовото дружество няма право да извършва едностранна корекция на задълженията на С. ЕООД за минал период, позовавайки се единствено на приети и одобрени от него ОУ при липса на действащи към момента на проверката правила за измерване на количеството ел. енергия. Ето защо ищецът счита, че извършената от ответното  дружество корекция на сметката за описаната в исковата молба ел. енергия за минал период не обвързва потребителя, поради което начислената чрез корекцията сума не се дължи.

      На трето място дружеството като потребител на ел. енергия е обвързано с тарифите за дължима ел. енергия съобразно в договора: дневна, нощна и върхова. Така изложеното от ищеца в подадената искова молба не отговаря на договореният начин на плащане между страните, описаните в исковата молба невизуализирани регистри, не е ясно каква ел. енергия отчитат, за кой период е станало това натрупване и в кой момент са се натрупали. Не е ясно към момента въвода във владение и приемане на обекта от С. ЕООД от 27.04.2018г. -тези регистри дали са били нулеви или не, както и към датата на прехвърляне на обекта 29.01.20199г. какви са били данните в тези регистри за да се установи евентуалната им дължимост от страна на С. ЕООД.

       В съдебно заседание страните  чрез процесуални представители  поддържат становищата си. 

       Съдът след преценка на събраните в производството доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност намира за установено следното от фактическа страна:

        От изисканото и приобщено ч.гр.д.№ 1722/20 г. на ВРС се установява, че е издадена заповед № 640 от 11.2.2020 г.  за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с която е разпоредено длъжникът  „С.“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Борислав Кирилов Пантелеев да заплати на кредитора „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова, Георги Коршия сумата  от 6730.39 лв. (шест хиляди седемстотин и тридесет лева и тридесет и девет стотинки), представляваща главница за незаплатена ел. енергия, за обект с аб. № **** и с кл.№****, находящ се на адрес: гр.Свищов, ул. „Цанко Церковски“ №17 БАР, по фактура с №ФП0286734583/13.11.2019г., както и сумата от 97.22 лева (деветдесет и седем лева и двадесет и две стотинки), представляваща сбор от дължима и незаплатена мораторна лихва върху всяка от горните главници, подробно описани по основание, размер и период в табличен вид в заявлението, считано от датата на падежа на всяка от тях до 16.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 10.02.2020г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 136.55 лева /сто тридесет и шест лева и петдесет и пет стотинки/ заплатена държавна такса за заповедното производство и сумата от 50 лева /петдесет лева/ юрисконсултско  възнаграждение.

        Основанието на вземането е  задължения за  незаплатена ел. енергия, за обект с аб. №05338027 и с кл.№**********, находящ се на адрес: гр.Свищов, ул. „Цанко Церковски“№17 БАР, по фактура с №ФП0286734583/13.11.2019г.

        От представено от ищеца  извлечение от сметка към 13.11.2019 г. се установява, че на ответното дружество  е издадена фактура  № **********/13.11.2019 г. с падеж 26.11.2019 г. на стойност 6730.39 лева, която сума включва  цена на служебно начислена ел.енергия в размер на 11754 квтч за подпериода от 28.2.2018 г. до 28.2.2019 г. и в размер на 22569 квтч за подпериода от 01.7.2018 г. до 25.2.2019 г. – общо 34323 квтч.

        Представена е справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца и за начислени суми по фактури за периода от 04.11.2017 г. до 03.9.2018 г. вкл.

                       От протокол за техническа проверка № 1105510 от 25.02.2019 г., приложен на лист 10 от делото се установява, че при проверката на  СТИ с посочен в колона 1 /едно/ фабричен номер е констатирано, че същият отчита с грешка преминалото количество ел.енергия и има натрупано количество ел.енергия  в скрития регистър 1.8.4, което не се показва на дисплея и не се отчита от инкасатора. СТИ е демонтирано за експертиза в БИМ,  същото е подменено с ново изправно, след което таблото е пломбирано с ведомствена пломба. Демонтираният електромер е запечатан в безшевна торба с пломба  и е предаден за експертиза в БИМ. Протоколът е подписан от двама служители на „Енерго-Про Мрежи” АД, които са извършили проверката и от двама свидетели. Вписано е че абонатът отсъства, като това обстоятелство е удостоверено от двама свидетели. 

                       От КП № 2598/04.11.2019 г. на БИМ, Регионален отдел гр. Варна  се установява, че при софтуерно четене на паметта на демонтирания електромер е установена външна намеса в тарифната схема, наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.4 – 034323.2 квтч, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическа енергия. Не е осъществен достъп до вътрешността на електромера. 

                        Издадената  от ищеца  фактура от 11.11.2019 г. за сумата 6730.39 лева е съставена  въз основа на становище от 12.11.2019 г., изготвено от специалист „ЕК” и одобрено от Началник отдел „КЕК” на ищцовото  дружество. Посочено е че корекцията е извършена на основание  софтуерен прочит на паметта на електромера при което е установено точното количество неотчетена ел.енергия за същия период.

                        Абонатът  е  уведомен с писмо изх.№ 56127/12.11.2019 г. и същото е получено от представител на адресата на 19.11.2019 г.

                        От заключението на допуснатата  СТЕ, изготвено от вещото лице инж. Р.В.,  което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено, неоспорено от страните се установява, че процесният електромер е от одобрен тип, произведен с фабрични настройки да показва по трите визуализиращи се на екрана регистри 1.8.1, 1.8.2 и 1.8.3.   Същият е бил в метрологична годност към момента на проверката. Съгласно КП от 28.5.2015 г. електромер с фабричен № 1114171564257251 е поставен нов, с нулеви показания на трите визуализирани тарифи  иможе да се приеме, че и регистър 1.8.4 е бил с нулеви показания. Съгласно констатациите в Кп № 2598/04.11.2019 г. ел.енергия, натрупана в регистър 1.8.4. в размер на 34323 квтч е преминала през електромера. Съгласно КП № 2598/04.11.2019 г. съществуват данни за неправомерно вмешателство върху измервателната схема или средството за търговско измерване, което е измервало потребената ел.енергия в обекта на потребление. При софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, която за същия тип електромер трябва да се състои от три тарифи Т1, Т2 и Т3. Потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа Т4- 034323.2 квтч. Математическите изчисления по извършената корекция съгласно съответната методика са аритметично точни и цените за съответните подпериоди са определени правилно. 

                        Вещото лице дава категорично експертно становище, че не е възможно да се установи в кой момент и в кой часови диапазон е започнало натрупването на показания в скрития регистър. Не може да отговори дали преди дата 26.02.2018 г. е извършена проверка, както и не може да отговори дали е ползвана ел.енергия в обекта.

                        С отговора на молбата ответникът е представил постановление за възлагане на недвижим имот и постановление за въвод във владение на недвижимия имот – обект  на потребление с представляващ бар „Нове“ на адрес адрес гр.Свищов, ул.Цанко Църковски № 17 от който се установява, че владението на същия имот е предадено на ответното дружество „Спедия“ ООД на 27.4.2018 г. 

                       Ответното дружество е подало заявление до ищцовото дружество № 4669912/25.102017 г. за снабдяване с ел.енергия на обект на потребление – бар, находящ се в гр.Свищов, ул.Цанко Церковски № 17 и е представило документ за собственост постановление за възлагане от 07.6.2017 г.,  влязло в сила на  28.8.2017 г.

                       От протокол № 15178166 от 09.2.2018 г. се установява, че в същия обект на потребление, който  е собственост на „С.“ ЕООД ел.енергията се отчита по електромер с фабр.номер 111417156425725, който има вграден точен тарифен превключвател  и съгласно заявление № 4755351 ел.захранването е спряно от СТИ.

                       От нотариален акт № 146, том 1, дело № 58/2019 г. на СВ Свищов се установява, че правото на собственост на обектът на потребление е прехвърлено от  „С.“ ЕООД в полза на друго юридическо лице. 

                       От заявление от купувача „Дезалекре къмпани груп“ ЕООД се установява, че на 26.02.2019 г. същото е подало заявление за захранване с ел.енергия за описания обект –бар, находящ се в гр.Свищов, ул.Цанко Церковски № 17 и е представило документ за собственост нотариален акт № 146 от 29.01.2019 г. 

                      При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до  следните правни изводи:

                      По предявения положителен  установителен иск с пр.осн. чл.422 ГПК в тежест на ищеца  е да докаже факта от който произтича вземането му. Този иск  е специален установителен  за установяване съществуването на вземането на кредитора по издадена в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение и предвид разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство тежестта на доказване  за установяване съществуването на вземането е  върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираната сума и наличието на  задължението, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си или други правно релевантни факти и обстоятелства по  възраженията си, водещи до неоснователност  на исковата претенция.   

                        В настоящият случай съдът намира, че от доказателствата по делото  е  установено по безспорен начин качеството на потребител на ответника на продаваната от ищцовото  дружество електроенергия  за битови нужди  по смисъла на § 1, т. 2а ЗЕ за процесния период 26.2.2018 г. – 25.02.2019 г., както и че имотът, в който е монтиран процесния електромер е присъединен към електропреносната мрежа, поради което абонатът  има задължение да заплаща използваната ел.енергия. По делото не е представен  индивидуален  договор за достъп и пренос на ел.енергия  между страните,  но не се оспорва, че същите се намират в договорни отношения  през периода на проверката и на корекцията  е факт по който страните нямат спор. Процесната  сума е начислена след софтуерно прочитане на паметта на електромера при което е установено точното количество неотчетена ел.енергия  на основание чл.50 от ПИКЕЕ въз основа на становище за начисление на ел.енергия  след констатирано неправомерно  вмешателство в схемата на свързване след  техническа проверка  и метрологична експертиза в БИМ  на демонтирания електромер.

                        Правото на електроразпределителното дружество да изчислява и коригира пренесената ел. енергия в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа е уредено в Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г., приети от ДКЕВР в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл.83 ал.2, изр. 2-ро от ЗЕ с решение по т.3 от Протокол №147/14.10.2013 г. на основание чл.21 ал.1 т.9 вр. с чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ.  Корекцията е извършена на 12.11.2019 г. на основание  приетите през м.ноември 2013 г. Правила за измерване на количеството ел.енергия /ПИКЕЕ/, изготвени на осн.чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. Същите са отменени с решение на ВАС от 21 февруари  2019 год., като отмяната е преди корекцията, следователно  последната е направена по отменените ПИКЕЕ.  

                         Съгласно разпоредбата на чл.24 от ОУ на ДПЕЕ ответникът по делото има право  да извършва изчисляване и коригиране на сметките за използвана от потребителите ел. енергия за изминал период, въз основа на представени от "Енерго-Про Мрежи” АД констативни протоколи и справки за начислена енергия. Корекцията е била извършена на база Правила за измерване на количеството електрическа енергия. 

                          Констативният протокол представлява частен свидетелстващ документ. Съгласно разпоредбата на чл.180 ГПК, частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, съдържащи се в тях, са направени от тези лица. С материална доказателствена сила се ползват само тези частни свидетелстващи документи, с които издателят удостоверява неизгодни за себе си факти. Следователно, съдът не е обвързан с изявленията в документа. Затова в тежест на ищеца е да установи отразените в него обстоятелства, от които черпи права.

                           Касае се за специална хипотеза на начисляване на допълнително количество ел.енергия на потребителя за минало време една година назад от техническата проверка за изправност на СТИ, която е  различна от предвидените в чл.48 от ПИКЕЕ отм. корекционни основания, чрез която се остойностява действително консумирана ел.енергия, която е била отчетена от скритите регистри на СТИ.

                           В разглеждания случай след разчитане на регистър 1.8.4 е констатирано разминаване между показанията на визуализирани тарифи – първа, втора и трета и тези на сумарния регистър. Несъответствието се дължи на външно  въздействие в тарифната схема на  електромера, вследствие на което същият не е могъл да отчита цялата потребена ел.енергия, което е установено от протокола на БИМ. При липсата на данни за техническа неизправност на електромера извън извършената манипулация, би следвало да се приеме, че установеното след разчитане на регистър 1.8.4 количество ел.енергия в размер на 34323 квтч е реално доставено и консумирано от абоната.

                          Същеврменно от издадения от ищеца протокол № 15178166 от 09.2.2018 г. се установява, че в същия обект на потребление,   собственост на „С.“ ЕООД към този момент ел.захранването е преустановено по заявление на собственика.

        Едва на  26.2.2019 г. – денят следващ последния ден на  процесния период е подадено заявление от новия собственик  „Дезалекре къмпани груп“ ЕООД  за захранване с ел.енергия на  обекта на потребление, представляващ  бар, находящ се в гр.Свищов, ул.Цанко Церковски № 17. Тоест през целия процесен период ел.захранването в обекта на потребление е било спряно от ищцовото електроразпределително дружество  по искане на собственика като в същия констативен протокол е посочено, че електромер с фабричен номер 1114171564257251 има вграден точен тарифен превключвател. От изложеното следва, че през процесния период през СТИ не  е преминавала ел.енергия и не би следвало да е отчетена такава, доколкото по делото няма доказателства,  че ел.захранването в обекта на потребление било възстановено от ищеца или от друго лице преди 26.2.2019 г. когато е подадено искане за това от новия собственик. Да се правят предположения при липсата на доказателства е недопустимо.  След като обекта не  е бил електроснабден през целия процесен период, не би следвало абоната да заплаща  цена  на  ел.енергия, която е начислена служебно от ищеца за  периода по КП от 04.11.2019 г. От изложеното следва, че  предявения иск е неоснователн и подлежи на отхвърляне.

                        

                             По въпроса за разноските:

                             С оглед изхода на спора и молбата на ответника  с пр.осн.чл.78 ГПК, ищецът  следва да му заплати  разноски за производството. Ищецът  е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК за размера на адв.възнаграждение, което се претендира в размер на 300 лева за заповедното и в размер на 700 лева за исковото производство.     

                            С исковата молба са предяви две установителни искови претенции с цена 5716.20 лева и 311.22 лева. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., изм. и доп. ДВ бр.84 от 25.10.2016 г.  за МРАВ с оглед цената на  иска възнаграждението при интерес до 1000 лв. е 300 лв. по т.1 и възнаграждението по т.3 - при интерес от 5000 до 10 000 лв.  е 580 лв. + 5 % за горницата над 5000 лв. В настоящия случай математически изчислено същото е  615.81 лева за исковото производство. Съгласно ал.7 на чл.2 от наредбата за защита в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. Така изчислено с оглед цената на втория първия иск на база ½ /150 лева/ възнаграждението  е 300 лв.  и с оглед цената на първия иск на база ½ /2858.10 лева/, възнаграждението по т.2 е 300 лева + 7 % за горницата над 1000 лева или 430.68 лева.  Така изчислено минималното възнаграждение по наредбата, което ищецът дължи на ответника за заповедното и за исковото производство е в размер на общо 1046.49 лева, а молбата на ответника по чл.78, ал.3 ГПК е за 1000 лева, тоест под минимума, поради което възражението на ищеца е неоснователно и следва да се остави без уважение, същият следва да заплати на ответника възнаграждение за процесуално представителство  в размер на  претендираното такова 1000 лева. Определеното в този размер възнаграждение  съответства на  фактическата и правна сложност на делото, на цената на иска и  на положения от адвоката труд по договора за правна защита и съдействие и същото е под установения минимален размер  по  Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за МРАВ, изм. и доп. ДВ бр.84 от 25.10.2016 г.

 

                         Мотивиран от изложеното,  съдът

 

Р Е Ш И:

 

                         ОТХВЪРЛЯ иска  на „Е.П.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** срещу    „С.“ ЕООД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Борислав Кирилов Пантелеев за установяване на вземане по заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №1722/ 2020 год. на РС Варна за  сумата от 6730.39 лв. (шест хиляди седемстотин и тридесет лева и тридесет и девет стотинки), представляваща главница за незаплатена ел. енергия, за обект с аб. № **** и с кл.№****, находящ се на адрес гр.Свищов, ул. „*** ***“, № 17 БАР, по фактура с №ФП0286734583/13.11.2019 г. ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението  до окончателното изплащане на задължението,  както и сумата от 97.22 лева (деветдесет и седем лева и двадесет и две стотинки), представляваща  дължима и незаплатена мораторна лихва върху главницата за периода от 26.11.2019 год. до 16.01.2020 год., на осн.чл.422 ГПК и чл.86 ЗЗД.

 

 

                             ОСЪЖДА Е.П.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** да заплати на  „С.“ ЕООД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Борислав Кирилов Пантелеев   разноски за исковото и заповедното производство в размер на 1000.00 /хиляда/ лева общо,  на  осн.чл.78, ал.1 ГПК.

 

           

                              Решението може да се обжалва  с въззивна жалба  пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                            Районен съдия: