Решение по дело №803/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2180
Дата: 10 май 2023 г.
Съдия: Чавдар Александров Костов
Дело: 20221110200803
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 2180
гр. София, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ
при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно
наказателно дело № 20221110200803 по описа за 2022 година
при секретаря Даринка Цанева, като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 803 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д-чл. 63 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. К. Ш. срещу Наказателно постановление
/НП/ № 19-4332-016908/03.09.2019 г., издадено от Г В Б – ВПД Началник
сектор към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с коeто на жалбоподателя Р. К.
Ш. основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е
наложено административно наказание „Глоба“ размер на 750 /седемстотин и
петдесет/ лева и кумулативно „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 3 месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата от Р. К. Ш. се иска оспореното наказателно постановление
да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят
твърди, че на посочените в наказателното постановление място, дата и час не
е управлявал визирания от контролните органи, лек автомобил. Намира, че
при изготвянето и на АУАН, и на НП са допуснати съществени процесуални
нарушения. В заключение сочи, че техническото средство, с което е
установена скоростта на движение на МПС не е преминало периодичен
преглед.
В съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят Р. К. Шаматоров, редовно призован, не се явява и
1
представлява.
Въззиваемата страна ВПД – Началник сектор към СДВР, редовно
призована, не се явява и не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа
страна, следното:
На 10.05.2019 г., в 11:08 ч., в гр. София, по ул. Околовръстен път, с
посока на движение от бул. „България“ към бул. „Братя Бъкстон“, с
техническо средство система за видеоконтрол TFR-M № 560, била засечена
скорост на движение на МПС, марка и модел „Фолксваген Пасат“, с рег. № ,
от 109 км/ч, а след отчитане на допустима грешка в полеви условия, при
приспадане на толеранс от 3 % в полза на водача, отчетената скорост на
движение била намалена на 106 км/ч. В посочения пътен участък
ограничението на скоростта било 50 км/ч за населено място.
На 03.06.2019 г., на собственика на лекия автомобил „Фолксвагет
Пасат“ с рег. № – Р. К. Ш., чрез началника на сектор „Пътна полиция“ ОД
МВР–Благоевград, били представени материалите по образуваната
административнонаказателната преписка, както и му била представена за
попълване декларация за предоставяне на информация, относно лицето,
което е управлявало процесния автомобил на 10.05.2019 г., в 11:08 ч., в гр.
София.
Жалбоподателят Р. Ш. саморъчно попълнил декларация и посочил, че
той е управлявал лек автомобил с рег. № Е 7415 МВ на посочената дата,час и
място.
При тези обстоятелства, на 16.07.2019 г., свидетелят Г. М., в
присъствието на двама свидетели и отсъствието на жалбоподателя, съставил
АУАН Серия АА № 086136, в който било прието за установено, че
жалбоподателят Р. К. Ш., като е управлявал лек автомобил „Фолксваген
Пасат“, с рег. № , в населено място, със скорост от 106 км/ч, е нарушил
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Актът бил връчен на жалбоподателя чрез
Областна дирекция на МВР – Благоевград, РУ-Гоце Делчев, който го приел
без възражения, такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
На 03.09.2019 г., при идентично описание на нарушението и цифрова
/правна/ квалификация било издадено и оспореното Наказателно
постановление № 19-4332-016908, с което ВПД Началник сектор към ОПП-
СДВР, наложил на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, на жалбоподателя Р. К.
Ш. административно наказание „Глоба“ в размер на 750 лева и кумулативно
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, за извършено
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Наказателното постановление било връчено
на жалбоподателя на 21.12.2021 г. и в същия ден, чрез АНО била подадена и
процесната жалба.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
2
основа на събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля Г.
М., както и писмените доказателства, приобщени по надлежния процесуален
ред – декларация по чл. 188 ЗДвП, Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835, Протокол от проверка № 4-38-18/30.10.2018 г.,
Протокол за използване на АТСС рег. № 4332р-17399, клип № 6415,
ежедневна форма за отчет, докладна записка, справка картон на водача,
Заповед № 8121з-9034/02.05.2019 г. и други.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Г. М., от които се извежда
начинът на съставяне и връчване на АУАН на жалбоподателя, въз основа на
снимковия материал от АТСС, както и саморъчно попълнена декларация от
страна на собственика и водача на лекия автомобил.
От приложените писмени доказателства се установява дата, час, място и
посока на движение на лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № . От
приложената снимка от клип № 6415, се извеждат точни координати на
движение на лекия автомобил и засечената скорост от 109 км/ч. Приложеният
снимков материал доказва, че е заснета скоростта на движение единствено на
процесния лек автомобил, доколкото липсват други МПС в обсега на АТТС.
От приложения протокол за използване АТТС се констатира, място на
разположение на техническото средство, посока на контрол, времеви отрязък,
липсата на поставен пътен знак, както и че нарушението е извършено в
населено място. Служителите и номера на служебния автомобил, които са
установили нарушението, също се потвърждават от приложения протокол.
Техническото средство – TFR-1M, представляващо мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, видно от
приложеното Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835, е била с валидност до 24.02.2020 г. Приложеният протокол за
последваща проверка на мобилната система за видеоконтрол, установява, че
към момента на извършване на нарушението, същата е съответствала на
одобрения тип средство за измерване.
Авторството на нарушението се установява от попълнената декларация
от собственика и водача на лекия автомобил – Р. К. Ш., в която същият
потвърждава, че на посочената в АУАН дата, час и място, е управлявал
процесния лек автомобил. От приложената справка картон на водача – Ш. е
видно, че същият е имал предходни нарушения на правилата за движение по
пътищата.
Доколкото доказателствената съвкупност е безспорна в своята цялост,
съдът намира, че не е необходим по задълбочен доказателствен анализ.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което същата е допустима.
3
На първо място следва да бъде посочено, че по аргумент на
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, предвижда за нарушения установени и
заснети с АТТС, за които е предвидено наказание освен „глоба“ и
кумулативното наказание лишаване от право да се управлява МПС или
отнемане на контролни точки, да се спазва общата процедура, предвидена в
ЗАНН, а именно да бъде съставен АУАН, а след което да се издаде
наказателно постановление.
От тук следва, че АУАН и НП са изготвени от компетентни органи, на
основание приложените към материалите по делото Заповед № 8121-З-
515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи за определяне на
длъжностните лица, които са компетентни да издават фишове за налагане на
глоби, да съставят АУАН, да издават НП и да осъществяват контролна
дейност по ЗДвП, както и Заповед № 8121К-9034/02.05.2019 г. на Министъра
на вътрешните работи, удостоверяваща компетентността на
административнонаказващия орган. За да бъде пояснена материалната
компетентност на контролния орган, в АУАН е допълнена и разпоредбата на
чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП. При изготвянето на двата основни за настоящото
производство акта, са спазени предвидените в чл. 34 ЗАНН, срокове.
Въпреки гореизложеното съдът намира, че е допуснато съществено
процесуално нарушение, което е ограничило правото на защита на наказаното
лице, което е самостоятелно основание за отмяна на оспореното наказателно
постановление. За да бъдат предоставени гаранции за надлежното
упражняване и разгръщане на правото на защита на лицата, спрямо които се
образува административнонаказателно производство, изрично е предвиден
ред за съставяне и връчване на актовете за установяване на административно
нарушение, който ред, контролните органи са длъжни да съблюдават.
В чл. 40 ЗАНН, са предвидени няколко хипотези, които касаят
съставянето на АУАН, като действително в ал. 2 на посочената разпоредба, е
предвиден ред за съставянето на акта в отсъствието на нарушителя, но само в
посочените от законодателя две хипотези, които са свързани с проявена, от
страна на контролния орган, процесуална активност и липса на насрещно
съдействие от страна на наказващото лице. Актосъставителят може да
пристъпи към съставянето на АУАН, в отсъствието на нарушителя, ако
въпреки, че същият е вече установен не може да бъде намерен. Видно от
представените справки за адрес на жалбоподателя, както и обстоятелството,
че същият е намерен на неговия постоянен адрес, където са му предявени
материалите от преписката и му е предоставена възможност да попълни
декларация по чл. 188 ЗДвП, следва, че лицето не се е укривало от органите
на реда, както и не сменило адреса си, без да предупреди контролните органи
за това обстоятелство, от което следва, че не е налице първата хипотеза.
Втората възможност, която допуска да бъде съставен АУАН в
отсъствието на нарушителя е в случаите, в които АНО изрично му изпрати
покана, в която недвусмислено е посочено, че същият следва да се яви на
4
конкретна дата, час и място за съставяне на АУАН, във връзка с нарушение на
определена законова разпоредба и въпреки надлежното връчване на поканата,
лицето не се яви. От представените докладни записки, както и съпоставяйки
хронологията по съставяне и връчване на АУАН, се извежда еднозначно, че
актът е съставен на 16.07.2019 г., а след което е изпратен на Началника на РУ-
Гоце Делчев, ОД-МВР-Благоевргад, за връчване на нарушителя.
Обстоятелството, че нарушението е установено въз основа на
документи не разширява правомощията на контролните органи. Хипотезата
на чл. 40, ал. 4 ЗАНН, дава възможност да се състави АУАН, без свидетели,
но не изключва възможността да се пристъпи към изготвянето му, без да са
изпълнени изискванията, които гарантират присъствието на жалбоподателя.
Доколкото началото на производството се поставя с надлежното съставяне и
връчване на АУАН и това е първият момент, в който лицето, установено като
нарушител, се запознава с фактическата и правна рамка на нарушението, то
безусловно, контролните органи, следва да проявят нужната процесуална
активност, за да осигурят възможността на лицето да упражни в пълна
степен, своето право на защита.
Поради което и оспореното наказателно постановление, следва да бъде
отмененото, поради допуснато съществено процесуално нарушение.
С оглед обема на съдебен контрол, който дължи настоящата съдебна
инстанция и направените от страна на жалбоподателя възражения, съдът
намира за необходимо да отбележи по същество следното:
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на
10.05.2019 г. в 11:08 ч., в гр. София, по ул. Околовръстен път, с посока на
движение от бул. „България“ към бул. „Братя Бъкстон“, жалбоподателят Р. К.
Ш. е управлявал лек автомобил марка и модел „Фолксваген Пасат“, с рег. № ,
със скорост на движение от 106 км/ч, при ограничение на скоростта от 50
км/ч в населено място, т.е. превишена с 56 км/ч., като скоростта на движение
на лекия автомобил е била установена, чрез техническо средство система за
видеоконтрол TFR-M №560 – нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
От доказателствената съвкупност по делото се установява, че
процесното автоматизирано техническо средство е от одобрен и вписан в
регистъра тип, нарушението е констатирано, след като конкретното
техническо средство е преминало през надлежна първоначална и последваща
периодична проверка и не възниква съмнение, че посредством него е заснета
действителната дата, час и скорост на движение на автомобила. Видно от
представения снимков материал измерената скорост на движение на
автомобила, е била 109 км/ч, от която е приспадната допустимата грешка при
измерването от 3 %, поради което правилно в наказателното постановление е
отразена скорост от 106 км/ч. В посочения пътен участък, доколкото се
намира в населено място и не е имало поставен пътен знак, който да въвежда
различно от общовалидното ограничение на скоростта в населено място от 50
км/ч, то правилно АНО е определил, че жалбоподателят е управлявал лекия
5
си автомобил в нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Обжалваното наказателно постановление е издадено по отношение на
жалбоподателя Ш., в качеството му на „водач“ на МПС с рег. № , видно от
приложената по делото декларация, попълнена саморъчно от него.
От субективна страна деянието е осъществено виновно, при форма на
вина пряк умисъл, като правилно е приложена и санкционната разпоредба.
С оглед на изложеното и при извършената цялостна служебна проверка
на атакуваното наказателно постановление, настоящата инстанция констатира
основания за неговата отмяна на формално основание, макар, че нарушението
е безспорно доказано, наказателното постановление следва да бъде отменено.
По делото, страните не са претендирали присъждането на разноски.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН,
Софийски районен съд,

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-4332-016908/03.09.2019 г.,
издадено от Г В Б – ВПД Началник сектор към отдел „Пътна полиция“ при
СДВР, с коeто на Р. К. Ш. основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закон за
движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание
„Глоба“ размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева и кумулативно
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, за нарушение на
чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6