Р Е Ш Е Н И Е
№ 30
гр.Плевен,
14.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, V-ти състав, в открито
съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно
дело №1036 по описа на Административен съд-Плевен за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса
за социално осигуряване (КСО).
Делото е образувано по жалба от „ДЕВАС
80“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.
“Гренадирска“ 97, ет.4, чрез адв. М.
С. срещу Решение №2153-14-43/16.08.2019 г.
на За Директор на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството
и са потвърдени задължителни предписания на ст.инспектор по осигуряването
№ЗД-1-14-00594055/16.07.2019 г., като правилни и законосъобразни. Със същите е
наредено да се заличат неправомерно подадени данни по чл.5, ал.4 от КСО за
лицето Д. Л. И. с ЕГН ********** за период от 02.01.2019 г. до
30.04.2019 г.
В жалбата са наведени доводи, че оспореното решение е незаконосъобразно
поради липса на компетентност, съществено нарушение на административно
производствените правила, противоречие с материално правните разпоредби и целта
на закона. Сочи, че на 31.12.2018 г. между дружеството като работодател и Д.Л.И.
е сключен трудов договор, на длъжност „машинен оператор шиене“ на 8 часов
работен ден. На същата дата е подадена справка в ТД на НАП, офис Плевен. Трудовият
договор впоследствие е прекратен със заповед от 30.04.2019 г., за което е
подадено уведомление на 02.05.2019 г. И. е постъпила на работа на 2.01.2019 г.
в 08.00 часа, като при постъпването е проведен начален инструктаж, както и
инструктаж на работното място, видно от представени копия на тези книги за
инструктаж. И.е изпълнявала работните си задължения до настъпването на внезапно
заболяване около 10.15 часа. Болничният лист е издаден съгласно чл.9, ал.1 от
Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ - в деня, в който е установена
временната неработоспособност. Счита, че БЛ са коректно издадени и приети от
НОИ, а трудовият договор е действителен. Сочи, че практиката на ВАС е
категорична, че започвайки да упражнява труд, и постъпвайки на работа, в който
ден е настъпила времената нетрудоспособност, работникът или служителят има
качество на осигурено лице, тъй като реално е започнал да полага труд. Моли да
се отмени решението.
В съдебно заседание жалбоподателят „ДЕВАС 80“ ЕООД –
Плевен се представлява от адвокат М. С. с пълномощно по делото. Моли да се
уважи жалбата. Счита същата за допустима, подадена от активно легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване административен акт и моли да се приеме за
основателна по същество. Счита, че е налице нарушение на материалния закон -
чл.63, ал.4 от КТ. Налице са и съществени процесуални нарушения, които
са обективирани в жалбата срещу задължителните предписания, издадени от
контролен орган на ТП на НОИ от 16.07.2019 г., а именно липса на мотиви. Като
мотиви е посочено, че не са изпълнени условията на §1 от КСО, но конкретни
факти не са посочени, защо би следвало да бъдат заличени неправомерно
подадените данни по чл.5, ал.4 от КСО. Освен това §1 от КСО има няколко
хипотези. Не е посочено нарушението на конкретната правна норма, а не е налице
и посочване на фактите и обстоятелствата. Счита, че спорният въпрос е чисто
правен - ако едно лице, сключило трудов договор в съответната форма, който е
действителен, започне да упражнява трудовата си функция съгласно работното
време, посочено в трудовия договор и ако настъпи внезапно временна нетрудоспособност
в течение на срока на работното време, за което на същия ден му е издаден
болничен лист съгласно Наредбата за медицинската експертиза, следва ли това
лице да се счита за осигурено по смисъла на §1 от КСО, т.е. започнало ли е да
упражнява трудова дейност. В КТ, както и в чл.10 от КСО, законодателят е
посочил, че е започнала да се упражнява трудова дейност. Твърди, че в закона не
е посочено, че трябва да бъде упражнен пълен работен ден. Наредбата за медицинската
експертиза има специални процедури за анулиране на болничен лист, но случаят не
е такъв, защото е издаден болничен лист в деня, в който лицето се е обърнало
към съответния общопрактикуващ лекар. От събраните по делото свидетелски
показания, които моли да се кредитират като безпротиворечиви, логични,
последователни и най-вече истинни, както и посочените книги за инструктаж е
видно, че лицето е било на работа. Постъпила е на работа в 8,00 часа и е
изпълнявала трудови функции до 10,30 часа, поради което има качеството на
осигурено лице по смисъла на КСО. Моли да се отмени решението и да се присъдят
разноски по представен списък.
Ответникът в настоящето производство не
се явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора.
Административен съд-Плевен, пети
състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази доводите на страните и
извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си
по чл.168 от АПК, намира за установено следното:
На 2.01.2019 г. Д.Л.И. с ЕГН **********
се е явила на работа в цеха на „ДЕВАС 80“ ЕООД, разположен в гр.Плевен, ул. *****.
Същата е преминала инструктаж по безопасност и здраве при работа /начален
инструктаж/ - л. 20-21, като се е подписала в съответната за този инструктаж
книга. Преминала е и инструктаж на работното място /книга на л.18-19/, като се
е подписала, подписало се е лицето, извършило инструктажа, както и ръководител,
разрешил работата. Около 10.00 часа, при ставане от машината И. е почувствала силна болка в коляното, не е могла да стане. Била
е откарана от началника си г-н Д. на лекар. По делото е приобщен амбулаторен
лист от общопрактикуващ лекар д-р Ц. от същата дата, час на прегледа 10.45 /л.22/,
съгласно който е поставена основна диагноза Други вторични гонартрози, и е
отбелязано, че е издаден първичен болничен лист Е20182480113 за периода
2.01-15.01.2019 г. Приобщен е фиш за заплата на И. за м.януари 2019 г. /л.32/,
съгласно който за Д.И.са отразени болнични за сметка на работодателя 3 дни,
нетрудова злополука 19 дни. Приобщена е таблица за отчитане
явяването/неявяването на работа през месец 01.2019 г. /л.37/, съгласно която И.
е била в болнични на 2.01.2019 г. и след това. Приобщена е и разчетно-платежна
ведомост за януари 2019 г. /л.38-39/, съгласно която И. е била 22 дни в
болнични през януари 2019 г. - всички работни дни през месеца.
По делото е приобщена заповед за извършване на ревизия
на дружеството /л.40/, като извършването й е възложено на С. И. П. - старши
инспектор по осигуряването. Приобщена е и заповедта за назначаването й на тази
длъжност /л.55/, както и длъжностната характеристика /л.л.56-58/. Съгласно същата
- раздел „Преки задължения „ т.4 Изготвя и
издава задължителни предписания за спазване разпоредбите по ДОО и по ЗГВРСНР и
контролира изпълнението им; На л.14 от делото са приобщени издадени от нея
задължителни предписания №ЗД-1-14-00594055/16.07.2019 г. Със същите е разпоредено
да се заличат неправомерно подадени данни по чл.5, ал.4 от КСО за лицето Д.Л.И.
с ЕГН ********** за период от 02.01.2019 г. до 30.04.2019 г. Като мотиви е
посочено, че не са изпълнени условията на §1 от ДР на КСО.
Срещу задължителните предписания на 22.07.2019 г. е
подадена жалба до Директора на ТП на НОИ /л.13/, като в същата се излагат
същите твърдения, както в жалбата пред съда. По същата е постановено процесното
Решение №2153-14-43/16.08.2019 г./л.10-11/, с което жалбата е отхвърлена. За да
я отхвърли, органът е приел, че И. не е упражнявала трудова дейност през януари
2019 г., видно от платежната ведомост, няма действително отработени дни.
Обстоятелството, че е проведен начален инструктаж, не може да се приеме като
доказателство за упражнявана трудова дейност, още повече, че във ведомостта за
заплати за януари 2019 г. няма реално отразени отработени дни и съответно
начислено трудово възнаграждение. По тези причини същата няма качество на
осигурено лице по §1, т.3 от ДР на КСО, и правилно са дадени задължителни
предписания да се заличат подадените данни по чл.5, ал.4 от КСО. По тези
причини жалбата е отхвърлена, а задължителните предписания са потвърдени.
По делото се установява още:
Приобщена е заповед за извършване на проверка по
издадения болничен лист /л.70/. Приобщен е констативен протокол за проверката
/л.71/. Съгласно същия, И. на 1.01.2019 г. е търсила лекарска помощ от спешен
ортопедичен кабинет, направена е рентгенова снимка с разчитане и мнение от
ортопеда за временна нетрудоспособност
от 14 дни, и същите да се издадат от ОПЛ на лицето. И. е посетилла д-р Ц., неин
личен лекар. В 10.45 часа на 2.01.2019 г. и е издаден болничен лист
Е20182480113 /БЛ/ за периода 2.01-15.01.2019 г. с диагноза Други вторични
гонартрози, което отговаря на състоянието в момента на прегледа.
По делото е приобщен трудов договор от 28.07. 2017 г. на
И. с Фешън стил 2017 ЕООД /л.88/, съгласно който е постъпила на работа на
1.08.2017 г., и заповед за прекратяването му от 1.01.2019 г. /л.89/.
По делото са приобщени разпореждане за отпускане на обезщетение
за безработица на И. /л.87/, разпореждане за спиране производството по
изплащане на парично обезщетение за безработица /л.13 от приобщеното дело
1044/2019/, ревизионен акт за начет на дружеството /л.15 от приобщеното дело
1044/2019/.
По делото са разпитани трима свидетели. Св. Е.Н. съобщава,
че познава И. от 4 години. Фирмите на работодателя Т.Д. и неговия син П.Д. са
„Фешън стил“ и „Девас“, работил е и в двете. Местоработата е на ул*****, на
третия етаж. На 2.01.2019 г. И. е била на работа, заедно преди работа са пили
кафе и са пушили. Около 10 часа свидетелят е слязъл, чул е, че И. е изпитала болка в
десния крак и шефа П.Д. я е откарал в болница. На следващия ден е разбрал, че е
трябвало да се оперира. До напускането на св. на 01.04.2019 г. не е идвала на
работа. От колеги е разбрал, че оперирана. Св. В.П. съобщава, че познава И. от 4 години. Работили са заедно
във„Фешън стил“ и „Девас“. Машините са им една до друга. След пиене на кафе в
08.00 часа са започнали работа, И. е била на машината. В 10 .00 часа при
ставане, И. изохкала от болка, началникът я е завел до личната лекарка и след
това са разбрали, че е в отпуск по болест, правена и е операция на коляното.
Чували са се по телефона, след това не е идвала на работа. Св. сочи, че от
02.01.2019 г. е във фирма „Девас“, преди това е била във „Фешън стил“. На същия
работодател е фирмата, не са си променяли работното място. Последният работен
ден на предната година е бил 28 или 29 декември, тогава И. е била на работа. И.
се е оплаквала от болки в крака, когато са пили кафе. Св. Р.М. заявява, че на 2.01.2019
г. е работила във фирма „Девас 80“, работното място е на ул.“*****,
производствено помещение, шивашка зала. Преди това е работила на същото място,
само че към фирма „Фешън стил“. Познава И. откакто работи - от две години и половина.
И. е била работник преди нея. На 2.01.2019 г. са пили сутринта кафе заедно. На
1.01.2019 г. са се чули по телефона, И. е споделила, че е ходила в спешното
отделение и са й правили снимки. Точно преди почивката свидетелката я е
извикала да пушат, при надигане И. е почувствала страшна болка, не е могла да се
изправи. Извикала е началника, и той с помощта на друг колега - общ работник,
са й помогнали да слезе до колата, г-н Д. я е завел в болницата. Оперирали са я
и след това не е идвала повече на работа.
При така установените факти, съдът прави следните
правни изводи:
Решение №2153-14-43/16.08.2019 г. на Директора на ТП
на НОИ-Плевен /л.10-11/ е изпратено с писмо с обратна разписка до дружеството и
е получено на 20.08.2019 г. (л.12). Съгласно разпоредбата на чл.118 от КСО,
срокът за обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ (РУСО) е
14-дневен от момента на получаване му. Жалбата
е подадена на 2.09.2019 г., видно от поставения вх.№ на органа - л.2. Предвид
изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена в установения от закона срок, от
активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита
срещу годен за обжалване административен акт , пред компетентния съд и е
процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Съгласно чл.117, ал.1, т.3 от КСО,
пред ръководителя на съответното ТП на НОИ (РУСО) се подават жалби срещу задължителни
предписания на контролните органи по чл. 108, ал.
1, т. 3, като ал.3 от същата норма регламентира, че ръководителят на
ТП на НОИ (РУСО) се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен
срок от получаването им. Решение №2153-14-43/16.08.2019 г. е издадено от
Директора на ТП на НОИ – Плевен при условията на заместване. По делото е приобщена заповед № 1016-40-691/10.06.2016 г. /л.52/ на
управителя на НОИ, съгласно която при отсъствие на директора на ТП на НОИ
Плевен същият се замества от П. Д. Д. - началник отдел „Административен“, а
когато и той отсъства - от К. Н. П. - главен счетоводител в същия отдел.
Приобщена е заповед №18338/07.08.2019 г. на управителя на НОИ /л.53/, с която
на директора на ТП на НОИ Плевен е разрешен платен годишен отпуск от 12.08. до
19.08.2019 г., като е посочено, че ще бъде замествана от К. Н. П.. Приобщена е
и заповед №17655/31.07.2019 г. /л.54/, съгласно която П. Д. Д. е в платен
годишен отпуск от 05.08 до 16.08.2019 г. и в този период се замества от К. Н. П..
Ето защо, видно от приложените заповеди за отпуск, на датата 16.08.2019 г.
както директорът на ТП на НОИ, така и лицето, което го замества при негово
отсъствие, са били в платен годишен отпуск. Налице е втората хипотеза на приобщената
заповед № 1016-40-691/10.06.2016 г. /л.52/ на управителя на НОИ, уреждаща този
случай, и съгласно същата директорът се замества от К. Н. П. - главен
счетоводител, която е подписала процесното решение. С оглед на изложеното решението
е постановено от компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО при условията на
заместване, и твърденията за нищожност на решението са неоснователни.
Потвърдените задължителни предписания също са издадени от компетентен по
материя, време и място орган, видно от приложените заповед за назначаване и
длъжностна характеристика.
Оспореното Решение е писмено,
издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО, като
изискуемата писмена форма е спазена, като са изложени мотиви. В същите е точно
посочена правната норма - §1, т.3 от ДР на КСО, както и фактическите основания,
които според органа водят до нейната приложимост.
Относно съответствието с материалния закон и административно производствените правила,
настоящият състав съобрази следното:
Съгласно чл.63, ал.4 от Кодекса на труда изпълнението
на задълженията по трудовия договор започва с постъпването на работника или
служителя на работа, което се удостоверява писмено. Въпреки че както в
решението, така и в други материали по преписката изрично се посочва, че между
дружеството и И. е сключен трудов договор №36/31.12.2018 г., за която на същия
ден е подадена справка в ТД на НАП, същият не е приобщен по преписката. До
1.01.2019 г. И. е била работник на „Фешън стил 2017“ ЕООД, видно от приобщените
трудов договор и заповед за прекратяването му. В същия трудов договор изрично е
посочена датата на постъпване на работа. Доколкото свидетелите посочват, че
работното място е същото, и двете дружество са собственост на едно и също лице,
е логично да се предположи, че трудовите договори ще са оформени по един и същи
начин. В този смисъл липсата на трудовия договор по преписката и оттам - по
делото вероятно не е случайна, доколкото би могла да опровергае твърдението на
органа, че И. не е осъществявала трудова дейност, че не е извършвала такава.
Извършването на такава дейност от Д.И.се потвърждава непротиворечиво обаче от
други, както писмени, така и гласни доказателства. Видно от извлечението на
приложената книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа /л.18-19/, И.
е била инструктирана на 2.01.2019 г., като се е подписала, налице е не само
подпис на лицето, извършило инструктажа, но и подпис на ръководител, разрешил
самостоятелна работа. Съгласно чл.26, ал.2, т.1 от Закона
за здравословни и безопасни условия на труд, работодателят е длъжен да осигури
на всеки работещ, включително на работещите по срочно правоотношение или
при условията на временна работа по чл. 14, ал. 1,
както и на работещите на смени и полагащите нощен труд, подходящо обучение и
инструктаж по безопасност и здраве при работа в съответствие със спецификата на
индивидуалното му работно място и на професията при: а/ постъпване на работа;
Съгласно чл.26, ал.1, т.2, работодателят е длъжен да поеме и всички разходи за
провеждане на обучението, което се осъществява в работно време. След като
инструктажът се осъществява в работно време, И. е била започнала изпълнението
на задълженията си по трудовия си договор, като е била инструктирана и се е
подписала за проведения инструктаж. По същия начин И. е била инструктирана по
отношение на начален инструктаж /л.20-21/. Изпълнението на задълженията по
трудовия договор се потвърждава и от свидетелските показания на разпитаните
свидетели, които подробно посочват как са се явили на работа, как са започнали
да работят в 08.00 часа, как при ставане от машината в 10.00 часа И. е
почувствала силна болка в крака, и е била откарана на преглед. От приобщения АЛ
е видно, че прегледът е осъществен в 10.45 часа, като е издаден БЛ.
Съгласно чл.9, ал.1,
изречения 1-4 от Наредбата за медицинската експертиза, болничният лист се
издава в деня, в който се установи временната неработоспособност. Не се допуска
издаване на болничен лист, в който датата на започването на отпуска е по-късна
от датата на издаването му. Изключение се допуска само в случаите, когато
временната неработоспособност е констатирана в деня, в който лицето е било на
работа, независимо от отработените часове, или след изтичане на работното му
време. В тези случаи отпускът, даден за временна неработоспособност, започва
задължително от следващия календарен ден, независимо че той може да е неработен
за лицето. В случая БЛ явно е издаден неправилно от същия ден, а не от
следващия, доколкото лицето е работило на 2.01.2019 г. Това обаче не може да
бъде отразено в подадените данни по чл.5, ал.4 от КСО, докато не бъде издаден и
влезе в сила коригиран по отношение на датата на начало на временната
неработоспособност БЛ. Дружеството не може да носи отговорност за неправилното
издаване на БЛ, нито да откаже да се съобрази с него. До отмяната на БЛ същият
е задължителен за осигурителя и за НОИ. С оглед липсата на данни по делото за
коригиране или отмяна на БЛ, подадените от осигурителя данни следва да са
съобразени с него.
Освен това съдът съобразява, че реалното полагане на труд поне през един
работен ден по сключен трудов договор не е елемент от фактическия състав,
пораждащ правото на парично обезщетение по чл. 40 КСО.
Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ определя
като правопораждащ юридически факт за възникване на трудовото правоотношение
сключването на трудов договор между работника и работодателя. От момента на
валидното възникване на трудовото правоотношение работникът може да упражни
даденото му от закона субективно право по чл. 162, ал.
1 КТ и да ползва отпуск поради временна неработоспосност. В този
случай е неприложима законовата фикция, по силата на която трудовото
правоотношение се смята за невъзникнало. По време на законно ползвания отпуск
за временна неработоспособност работникът е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 ДР КСО, а по силата на чл. 9, ал. 2, т. 2 КСО същото време се
зачита за осигурителен стаж без да се внасят осигурителни вноски.“ В този
смисъл е Решение № 4906 от 9.04.2013 г.
на ВАС по адм. д. № 1613/2013 г., VI о.
Въпреки че в случая не е
спорно правото на парично обезщетение по чл.40 от КСО, а представяне от
осигурителя на коригирани данни по чл.5, ал.4 от КСО, направените изводи за
възникване на трудово и оттам и на осигурително правоотношение са приложими и в
настоящия случай. Практиката на ВАС е непротиворечива, че след като лицето е
започнало да осъществява трудова дейност, същото има качество на осигурено
лице. В този смисъл са Решение №
6872 от 8.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11908/2015 г., VI о. , Решение
№ 15694 от 22.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10361/2014 г., VI о., Решение № 15505 от 6.12.2012 г. на ВАС по
адм. д. № 8570/2012 г., VI о., Решение № 14344 от 25.11.2010 г. на ВАС по адм.
д. № 6898/2010 г., VI о. , Решение № 9139 от 8.07.2009 г. на ВАС по адм.
д. № 3603/2009 г., VI о.
Освен това осигурителят не може за един и същи
ден да посочи две различни хипотези в представените таблици за отчитане
явяването на работа и в разчетно-платежната ведомост. След като за 2.01.2019 г.
е издаден БЛ, следва да отрази този ден за И. като ден в болнични. До отмяната
или коригирането на БЛ за процесния период не може осигурителят да посочи
данни, противоречащи на БЛ. Служителите на ТП на НОИ, ако са имали разбирането,
че първоначалният БЛ е издаден неправилно, доколкото лицето е било на работа на
2.01.2019 г., е следвало да поискат да бъде коригиран с оглед датата на
началото на временната неработоспособност, доколкото на 2.01.2019 г. И. е
престирала труд, и едва след това да издадат задължителни предписания, и то
само по отношение на тази дата.
За пълнота съдът отбелязва,
че до издаването на БЛ, който установява състоянието на лицето, осигуреното
лице няма право да отсъства от работа поради временна неработоспособност. В
случая се установява, че на 1.01.2019 г. И. е посетила по спешност лекар във
връзка с болките в крака, но болничен лист не й е бил издаден. Явила се е на
работа на 2.01.2019 г., и е започнала да полага труд. БЛ е издаден след това,
макар и в рамките на същия ден.
Задължителните предписания
противоречат и на целта на закона, а именно данните по чл.5, ал.4 от КСО да
отговарят на действителното положение, в случая- на посоченото в БЛ.
С оглед на изложеното Решението на
директора на ТП на НОИ следва да се отмени като постановено при съществено
нарушение на процесуалните правила, материалния закон и целта на закона. Следва
да се отмени и потвърденото с него разпореждане.
При този изход на делото са
основателни претенциите на дружеството за присъждане на разноски. Такива
своевременно са поискани съгласно приложен списък в размер на 310 лева /л.96/.
Същите са в размер на 50 лева държавна такса /л.5/, 250 лева договорено и платено
възнаграждение на един адвокат /л.7, 86/, и 10 лева депозит за свидетел /л.81/,
общо 310 лева.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд-Плевен, V-ти състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №2153-14-43/16.08.2019 г. на За Директор на ТП
на НОИ-Плевен и вместо него постанови:
ОТМЕНЯ Задължителни предписания на ст.инспектор по осигуряването
№ЗД-1-14-00594055/16.07.2019 г.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да заплати на
„ДЕВАС 80“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
ул. “Гренадирска“ 97, ет.4, сумата 310 /триста и десет/ лева като разноски по
делото.
Решението може да се оспори с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: /п/