№ 22390
гр. София, 30.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Частно
гражданско дело № 20231110162752 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на адв. С. К., пълномощник на длъжника в
производството, с която се моли за допълване на определението от 31.01.2024г. с
присъждане на разноски по чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв. за осъществена безплатна
защита в размер на 400лв.
Насрещната страна не е подала отговор.
Съдът, като съобрази доводите на страните и материалите по делото,
намира следното:
Молбата е подадена от легитимирано лице, като определението от 31.01.2024г.
подлежи на обжалване, но не е връчвано на длъжника или неговия процесуален
представител, поради което следва да се приеме, че молбата е подадена в срок и е
допустима.
На 22.11.2023г. в полза на заявителя /фирма/ е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу длъжника К. М. за парични вземания. В законоустановения срок
длъжникът чрез упълномощения му представител адв. К. е подал възражение по чл.
414 ГПК, като с него е поискал и присъждане на разноски по чл. 38, т. 3 ЗАдв. С
разпореждане от 14.12.2023г. съдът е указал на заявителя да предяви иск по чл. 422, ал.
1 ГПК, като същият не го е сторил и с определение от 31.01.2024г. съдът е обезсилил
заповедта за изпълнение. Препис от определението не е връчван на длъжника.
При горните обстоятелства, съдът намира, че искането за присъждане на адв.
възнаграждение следва да бъде уважено, но не в посочения размер.
Длъжникът в настоящото производство има право на разноски, тъй като
обезсилването на заповедта за изпълнение поради непредявяване на иск по чл. 422, ал.
1 ГПК представлява по същността си прекратяване на производството. Ето защо,
приложение следва да намери разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК. Тъй като същият е
представляван от адвокат, има право на разноски за адвокатско възнаграждение, като
при осъществено безплатна защита по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., какъвто е настоящият
случай, възнаграждението се присъжда в полза на адвоката.
Настоящият съдебен състав споделя установената съдебна практика, според
която за подаване на възражение по чл. 414 ГПК дължимото адвокатско
възнаграждение не се определя по правилата на чл. 7 от Наредба № 1/2004г., доколкото
не е налице същинско процесуално представителство. Законът не изисква във
1
възражението да се излагат доводи и възражения за недължимост на сумата, а самото
възражение е по образец. При съобразяване на тези обстоятелства, както и
разясненията, дадени в Решение от 25.01.2024г. по дело № C-438/2022г. на Съда на ЕС
намира, че дължимото адвокатско възнаграждение за подаденото възражение следва да
бъде определено на 50лв., като този размер е адекватен и пропорционален на оказаната
услуга. Тази сума следва да бъде присъдена в полза на адв. К. на основание чл. 38
ЗАдв. за осъществената безплатна правна защита.
С оглед изложеното, определението от 31.01.2024г. следва да бъде допълнено,
като заявителят бъде осъден да заплати на адв. К. сумата от 50лв.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК Определение № 4804 от 31.01.2024г.,
постановено по настоящото дело, като ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: *************, със
седалище и адрес на управление: /населено място/, да заплати на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв. на адв. С. К. К. с адрес: /населено място/, сумата от 50 /петдесет/ лв. –
разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2