Р Е Ш Е Н И
Е
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
№……………………гр. София, 16.05.2019 г.
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІV-В състав, в закрито съдебно заседание на петнадесети
май, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена И.
ЧЛЕНОВЕ:
Златка Чолева
Мл.съдия:
Андрей Георгиев
като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева ч. гр. дело № 16778 по описа за 2018 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 436 от ГПК.
Съдът е сезиран с жалба вх.№
8270/03.12.2018г., допълнена с молба вх.№ 8295/04.12.2018г., подадена от длъжниците Н.И.И. и И. В.И. срещу
насочване на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20187880400073 по
описа на ЧСИ М.К.с рег.№ 788, чрез изнасяне на публична продан върху следния собствен имот: апартамент №46,
с идентификатор 68134.4361.113.8.22, находящ се в
гр.София, ж.к.“*******, състоящ се от : една стая, кухня и обслужващи
помещения, с площ от 46,38 кв.м.- по документ за собственост, а съгласно
кадастрално заснемане - с площ от 42,73 кв.м., заедно с прилежащото избено
помещение № 22 с площ от 3,65 кв.м. и 2.898% ид.ч. от
общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.
Жалбоподателите-длъжници в
изпълнителното производство твърдят, че
гореописаният имот - тяхно
притежание, е несеквестируем, на основание чл.444, т.7
от ГПК. Признават, че притежават и други жилищни обекти, като : 1/ Къща, навес
и лятна кухня - навес с тоалетна, навес-барбекю и басейн в поземлен имот № 1269, парцел VІ в
гр.Долни Дъбник, обл. Плевен, с площ на мястото от
600кв.м.; 2/ ½ ид.ч. от апартамент с площ от
53,220 кв.м., находящ се в гр.Балчик, ул.“Ген.Вл.Заимов“, ет.3 с идентификатор 02508.85.203.3.5 ; 3/
½ ид.ч. от апартамент с площ от 55,270 кв.м., находящ се в гр.Балчик, ет.3, с идентификатор
02508.85.203.3.6 и 4/ 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда - апартамент
с площ от 57,110кв.м. в гр.Балчик, ул.“Ген. Вл. Заимов“ № 3,
ет.2, ап.3, обл. Добрич с идентификатор
02508.85.203.3.3.
Признават, че притежават и поземлен имот № 867, парцел ІV с площ от 710
кв.м. в с.Рударци, обл.Перник. Считат, че част от притежаваното от тях имущество е секвестируемо,
но един от собствените им жилищни имоти следва да остане несеквестируем,
за да не бъдат поставени в състояние на бездомност. Твърдят, че доколкото
гореописаните имоти в гр.Долни Дъбник и в с.Рударци са предмет на договорни ипотеки
за обезпечение на техни задължения към
,,Р.”ЕАД , / като
вземанията на ,,Р.” ЕАД са цедирани на Агенция за събиране на вземания/, то тези имоти
са секвестируеми по силата на ипотеките и на
основание разпоредбата на чл.445, ал.1 ГПК, след като ипотекарният
кредитор е присъединил се взискател по настоящото
изпълнително дело. Считат, че след като притежават само идеални части от
гореописаните апартаменти в гр.Балчик, не може да се приеме, че те са секвестируеми, още повече, че недвижимите имоти, притежавани в съсобственост
с трети лица, не са в състояние да задоволят минималните им жилищни нужди, с
оглед тяхната площ. Ето защо, поддържат, че единственото жилище, което не е в
съсобственост с трети лица и е в състояние да задоволи жилищните им нужди е
именно процесният имот – ап.№ 46 в гр.София,
ж.к.“Люлин“ , бл.435, вх.Б, ет.8, по
отношение на което е насочено принудителното изпълнение чрез изнасянето му на
публична продан. Заявяват искане за
отмяна действията на съдебния изпълнител по насочване на принудителното
изпълнение върху процесния имот чрез изнасянето му на
публична продан. Молят съда да постанови и спиране на изпълнителното
производство по отношение на процесния недвижим имот.
Насрещните
страни по жалбата – взискатели в
изпълнителния процес В.В.К. и Л.С.К., заявяват
становище за неоснователност на жалбата. Възразяват, че длъжниците
притежават още 5 имота, срещу които е насочено принудително изпълнение, като с
два от тези имоти длъжниците
са се разпоредили още през 2009г. Поддържат, че след като длъжниците
притежават жилищен имот в гр.Долни Дъбник и идеална част от жилищен имот в
гр.Балчик, то процесният имот няма статута на несеквестируем. С
допълнителна молба от 19.12.2018г. представят доказателства за въвеждане в
експлоатация на апартамента в гр.Балчик с идентификатор 02508.85.203.3.3.
По делото са представени мотиви от
ЧСИ М.К.с рег.№ 788 по реда на чл.436, ал.3 от ГПК, с които е заявено становище
за неоснователност на жалбата, поради наличие на други притежавани от длъжниците- жалбоподатели жилищни имоти.
Софийски
градски съд, след като се запозна с жалбата и материалите по
делото приема за установено следното:
Чрез уредената в чл.435, ал. 2 ГПК
процесуална възможност длъжникът да обжалва насочването на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо, е създаден
процесуален ред за защита на имуществените обекти, които са необходими за нормалното
съществуване и издръжката на длъжника и членовете на неговото семейство. С
упражняването на това свое право длъжникът цели да осуети /препятства/ лишаването
му от определено имущество, като се основава на неговата несеквестируемост
за принудителното изпълнение на предявеното парично вземане чрез осребряване на
това имущество.
От представения по
изпълнителното дело договор от 21.01.1994г. за продажба на държавен недвижим
имот по реда на Наредбата за държавните имоти, се установява, че длъжниците по изпълнителното дело Н.И.И.
и И.И. са титуляри на правото на собственост върху
недвижим имот, представляващ процесният апартамент №46, с
идентификатор 68134.4361.113.8.22, находящ се в
гр.София, ж.к.“*******, състоящ се от : една стая, кухня и обслужващи
помещения, с площ от 46,38 кв.м.- по документ за собственост, а съгласно
кадастрално заснемане - с площ от 42,73 кв.м., заедно с прилежащото избено
помещение № 22 с площ от 3,65 кв.м. и 2.898% ид.ч. от
общите части на сградата и правото на строеж върху мястото. Доколкото цялото имущество
на длъжника служи за удовлетворяване вземането на кредитора-взискател,
съгласно
чл. 442 ГПК, взискателят може да насочи изпълнението
върху процесният имот, освен ако не се установи, че е
налице някое от изключенията, установени с нормите на чл. 444 ; чл. 446 и
чл.446“а“ от ГПК.
Нормата на чл. 444, т.
7 ГПК установява несеквестируемост на жилището на
длъжника, в хипотезата, при която нито длъжникът, нито някой от членовете на
семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това,
дали длъжникът живее в него. Несеквестируемостта на
единственото жилище на длъжника, която е уредена с цитираната законова
разпоредба, има за цел да бъде гарантирано, че принудителното изпълнение
срещу длъжника ще бъде така проведено
така, че да не се застраши възможността той и членовете на неговото семейство
да преживяват нормално, като не бъдат лишени от единствения недвижим имот,
който притежават и чрез ползването на който могат да бъдат осигурени техните базови
/основни/ жилищни нужди. С оглед целта
на несеквестируемостта, разпоредбата на чл.444,т.7 от ГПК постановява, че ако жилището
надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени
съгласно Наредба на Министерски съвет, надвишаващата
част от него може да бъде предмет на принудително изпълнение при наличието на условията
по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността.
В случая от
доказателствата по делото: констативен
нотариален акт за признаване на право на собственост върху недвижим имот
№ 133, том І по нот.дело № 77/2005г., нот.акт І 4 , том І
по нот.дело № 5/2006г., нотариален акт за учредяване
на право на строеж върху недвижим имот от 30.11.2006г. и справки от Служба по
вписванията, се установява, че към момента на налагане на възбрана върху процесния апартамент по изпълнителното дело длъжниците Н.И.И. и И.И. са били собственици и на следните недвижими имоти, извън
процесния жилищен имот: 1/ Къща, навес и лятна кухня - навес с тоалетна,
навес-барбекю и басейн в поземлен имот № 1269, парцел
VІ в гр.Долни Дъбник, обл. Плевен, с площ на мястото
от 600 кв.м.; 2/ 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда - апартамент
с площ от 57,11 кв.м. в
гр.Балчик, ул.“Ген. Вл. Заимов“ № 3,
ет.2, ап.3, обл. Добрич с
идентификатор 02508.85.203.3.3; 3/ поземлен
имот № 867, парцел ІV с площ от 710 кв.м. в с.Рударци, обл.Перник.
По отношение на идеалните части от останалите два гореописани
жилищни имота в гр.Балчик, посочени от жалбоподателите в жалбата им –
апартамент с идентификатор 02508.85.203.3.5 и апартамент с идентификатор
01508.85.203.3.6 се установява, че
жалбоподателите- длъжници са се разпоредили с тях в
полза на трето лице преди образуване на изпълнителното производство
/07.03.2018г./ - чрез договор за
покупко-продажба, сключен с третото лице Ж.Й.Ш.с нот.акт
№ 188/2009г.
От представеното по настоящото изпълнително
дело – постановление за възлагане от 14.06.2018г. по изп.дело
№ 20118150402144 по описа на ЧСИ Т.К.с рег.№ 815 се установява, че в хода на
настоящия изпълнителен процес длъжниците Н.И.И. и И.И. са изгубили правото на
собственост върху жилищния обект, находящ се в
гр.Долни Дъбник, обл. Плевен, доколкото същият е бил
продаден в хода на друго изпълнително дело - № 20118150402144 по описа на ЧСИ Т.К.с
район на действие Окръжен съд-Плевен, като публичната продан е приключила с
възлагането му на трето лице с постановление за възлагане на 14.06.2018г. и е
извършено разпределение на постъпилата сума, предявено на 24.01.2019г. Настоящият
съдебен състав приема, че изгубването на правото на собственост от длъжниците върху недвижимия имот в гр.Долни Дъбник, обл. Плевен следва да бъде зачетено като правно-релевантно
обстоятелство, като се има предвид, че несеквестируемостта,
респ.- секвестируемостта не са константни величини и
в хода на изпълнителния процес може да настъпи промяна на същите чрез
отпадането на първата - в хипотезата, при която длъжникът или член на неговото
семейство придобие друг жилищен имот или съответно- да настъпи- в случай, че
притежаван от длъжника втори жилищен имот бъде придобит от трето лице, чиито
права са противопоставими на взискателя.
В този смисъл са и задължителните
разяснения, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК, по тълк.д.№
2/2013г., с които е прието, че въпросът за
несеквестируемостта може да бъде повдиган от длъжника
чрез обжалване насочването на принудителното изпълнение върху жилищния имот до
момента на влизане в сила на разпределението на сумите, получени от публичната
продан на имота. Срокът за обжалване при насочване на изпълнението върху жилищния
имот започва да тече от връчване на съобщението за насрочване на проданта, като
пропускането на този срок не осуетява правото на длъжника да иска от съдебния
изпълнител да прекрати започналата продан преди издаването на постановление за
възлагане или да му върне получената от публичната продан сума преди тя да е
получена от кредитора. Длъжникът може да обжалва и разпределението на основание
несеквестируемостта. Пропускането на срока осуетява
само отмяната на публичната продан на изпълнителното действие. Ето защо,
настоящият съдебен състав приема, че фактът на изгубването на собствеността от
страна на длъжниците върху притежавания от тях
жилищен имот в с.Долни Дъбник в хода на настоящия изпълнителен процес следва да
бъде зачетен, при установената
приключила публична продан с влязло в сила постановление за възлагане на имота
по друго изпълнително дело. Като последица от това, настоящият съдебен състав
приема, че длъжниците
се легитимират като еднолични собственици само на процесния
недвижим имот, който попада в приложното поле на чл.444,т.7 от ГПК. Притежавания от тях недвижим имот в
с.Рударци не е жилищен, поради което не може да обоснове секвестируемост
на процесния. Що се отнася до притежаваната от длъжниците ½ ид.ч. от
апартамента в гр.Балчик с площ от 57.110
кв.м. с идентификатор 02508.85.203.3.3, настоящият съдебен състав приема, че
той също не изключва несеквестируемостта на процесния имот по следните съображения: Жилищният
имот, притежаван от длъжниците в съсобственост с
трето лице, не им гарантира закриляното с разпоредбата на чл.444, т.7 ГПК
социално благо - задоволяване на техните жилищни нужди, тъй като съсобствеността
дава право на всеки един от съсобствениците да ползва целия имот, съобразно
предназначението му и по начин , който да не пречи на другите съсобственици да
си служат с него, съобразно правата им – чл.31,ал.1 от ЗС. В конкретния случай
общото притежание на жилищния имот в гр.Балчик от длъжниците
и третите лица- останали съсобственици дава правото на всички тях да ползват целия имот. Предвид
площта на имота – от 57.110 кв.м., настоящият съдебен състав приема, че
съобразно притежаваната от ищците идеална част той не би могъл да задоволи
техните жилищни нужди при условията на чл.32 от ЗС, с оглед установената
минимално необходима жилищна норма- площ от 40 кв.м., установена с
чл.2,ал.1,т.2 от Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото
семейство от 2008г. и предвид волята на законодателя, която се извежда от
нормата на чл.444,т.7 от ГПК – на длъжника и неговото семейство да бъде
гарантирано ползването на тази минимална жилищна площ за обезпечаване на
жилищната нужда. Респ.- с оглед площта на жилището, която изключва и общото му
ползване от длъжниците и останалите съсобственици,
при упражнявано ползване само страна на останалите съсобственици- длъжниците да получат
такова обезщетение от последните,
което да им гарантира възможността да обезпечат жилищната си нужда
например чрез наемането на жилищен имот. Ето защо, настоящият съдебен състав
приема, че в конкретния случай , с оглед
площта на жилището в гр.Балчик,
правото на собственост на длъжниците
върху идеална част от това жилище не изключва несеквестируемостта
на процесния имот. В този смисъл са и разрешенията на
константната съдебна практика- Решение
С оглед гореизложените
мотиви настоящият съдебен състав приема, че процесният
жилищен имот в гр.София попада в приложното поле на чл.444,т.7 от ГПК като единственото
жилище на длъжниците,
поради което и принудителното изпълнение по отношение на него е изключено и
като последица от това действията на ЧСИ по насочване на принудително
изпълнение спрямо него чрез изнасянето му на публична продан се явяват
незаконосъобразни и като такива- следва да бъдат отменени.
Воден от горните мотиви
Софийски градски съд
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ по жалба, подадена от длъжниците Н.И.И. и И. В.И.,
насочването на принудителното изпълнението
по изпълнително дело № 20187880400073 по описа на ЧСИ М.К., с рег. № 788 в КЧСИ
с район на действие СГС, върху недвижим имот, представляващ апартамент
№46, с идентификатор 68134.4361.113.8.22, находящ се
в гр.София, ж.к.“*******, състоящ се от : една стая, кухня и обслужващи
помещения, с площ от 46,38 кв.м.- по документ за собственост, а съгласно
кадастрално заснемане - с площ от 42,73 кв.м., заедно с прилежащото избено
помещение № 22 с площ от 3,65 кв.м. и 2.898% идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж върху мястото, собственост на длъжниците
Н.И.И. и И. В.И., чрез изнасянето на
имота на публична продан, поради несеквестируемост, на основание чл. 444, т. 7 ГПК.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.