Определение по дело №67/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството пред ОС – Б. е образувано по жалба на адв.Б., защитник на подс. М. срещу определение № 2360/15.10.2014 г. по НОХД 713/2014 г. по описа на РС – С.

С това определение първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на защитата за изменение на наложената на М. мярка за неотклонение “задържане под стража” в друга, по-лека.

В жалбата се сочи, че съдебният акт се явява неправилен и незаконосъобразен, като се излагат подробни съображения. Не се представят нови доказателства.

Съдът, след като прецени събраните пред първата инстанция доказателства и материалите по ДП, намира следното:

С постановление от 20.06.2014 г. лицето Р. И. М. е привлечен като обвиняем по ДП 533/2013 г. по описа на РУП – С., като му е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 343в ал.2 във вр. с ал.1 от НК във вр. с чл.26 ал.1 от НК, материализирано в две деяния, извършени съответно на 21.07.2013 г. и на 06.10.2013 г.

С определение №2802/01.07.2014 год., постановено по ВЧНД №234/2014 год. по описа на с.с., ОС-Б. е наложил на Р. М. МН „задържане под стража“. След внасяне на ОА в РС-гр.С. е постъпила молба за изменение на така наложената М., по повод на която е било постановено и обжалваното определение.

Правилно в своя акт първата съдебна инстанция е приела, че предвид фазата на НП-с, предмет на преценка следва да бъдат единствено наличните данни относно реалната опасност лицето да се укрие или извърши друго престъпление и към настоящия момент. В тази връзка същият е приел, че липсва изменение на квалификацията на деянието, в извършването на което е обвинен М.. За същото се предвижда наказание „лишаване от свобода“. Заедно с това не са налице нови обстоятелства, които да налагат ревизия на съдебното становище, отразено в определението за налагане на МН относно това, че и понастоящем съществува опасност подсъдимият да извърши ново престъпление и да се укрие. Данните по делото сочат, че същият е мобилен, макар да има постоянен адрес на територията на Р. Б., излиза извън границите на страната, като преобладаващо време се е намирал в Р К., няма задържащи фактори, които да предотвратят опасността от укриване.

Самото обстоятелство, че издадената спрямо него Е. е била приведена в изпълнение не от окръжният съд по постоянния му адрес, а от друг окръжен съд, на чиято територия се е намирало лицето, е допълнителна индиция за това, че същият постоянно пътува и в случай, че не бъде продължено задържането под стража съществува опасност да се укрие.

Реалната опасност лицето да извърши друго престъпление се извежда от обстоятелството, че съобразно събраните доказателства, освен инкриминирано деяние, лицето е извършило и други криминални прояви, като в случая е без значение дали впоследствие ще бъде извършена кумулация и ще бъде наложено общо наказание за всички тези прояви. М. е бил осъден със съдебен акт по н.а.х.д. № 725/2013 г. по описа на РС – С. за друго престъпление по чл.343в ал.2, извършено на 05.07.2013 г., а настоящите деяния, за които сега е повдигнато обвинение са на 21.07.2013 г. и на 06.10.2013 г., т.е. лицето в един кратък период от време е извършило няколко криминални прояви, което показва липса на каквито и да било задръжки и навежда на извода, че е налице една изградена престъпна личност. Освен това, лицето е било осъдено и със съдебен акт по н.о.х.д. 688/2013 г. за престъпление по чл. 195 от НК, извършено на 22.03.2013 г.

Тези обстоятелства сочат, че се касае за личност с утвърдени престъпни навици и за да бъде предотвратена опасността от извършване и на други престъпления е наложително спрямо това лице да бъде взета мярка за неотклонение “задържане под стража”.

Заедно с това следва изрично да бъде отбелязано, че до този момент не са изтекли разумните срокове за разглеждане на делото, което е допълнителен аргумент към становището на въззивната инстанция за неоснователност на жалбата.

По тези съображения съдът намира, че първоинстанционното определение като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 270, ал.4, във вр. с чл.345, ал.1 ат НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2360/15.10.2014 г. по НОХД 713/2014 г. по описа на РС – С.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :