Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 30.04.2019г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав: 

 

                                                                             СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 4967 по описа за 2014г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предмет на производството е предявен от С.Т.К. против „Б.Т.К.“ АД гр.София осъдителен иск с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата 30 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.

Твърденията на ищеца са за сключен на 29.11.2010г.  договор между „Фламинго-585“ ЕООД, на което е управител, и ответника за предоставяне на телекомуникационни услуги и закупуване на 71 бр. телефонни номера, от които 60 с роуминг. Договорът бил със срок от 24 месеца, прекратен на 29.11.2012г. Един от тях била СИМ карта с номер ********, който като управител започнал да ползва. С европейска заповед за арест, издадена от Прокуратурата на гр.Гьотинген, ФРГ, бил задържан на 08.05.2013г. и против него образувано н.д.№ KLs30/2013г. в Областния съд на гр.Гьотинген за престъпление от общ характер. Единствените уличаващи обстоятелства били изнесени от служител на ГДБОП Н.П., който в свидетелските си показания, дадени пред съда на 09.01.2014г. и 21.01.2014г. заявил, че е заявител на проведено послушване на посочения телефонен номер и разпознал гласа му. В тази връзка твърди, че в срока на действие на договора е било извършено незаконно подслушване от страна на този служител на ГДБОП, без издадено по надлежния ред по ЗСРС разрешение от компетентния за това съдия. За подслушването бил осигурен достъп на посоченото лице до телефонния номер от служители на ответника. Поради това навежда, че осигуряването на достъп съставлява противоправно действие и доколкото е осъществено от служители на ответника, последният носи отговорност за причиняването на вреди на основание чл.49 ЗЗД. В уточняваща молба по делото сочи, че бил задържан под стража от 08.05.2013г. и понастоящем, поради което вследствие незаконното подслушване, допуснато от ответника, послужило като основание за задържането му, е лишен от право да свободно придвижване, от възможността да общува с близки и приятели; лишен от пълноценни срещи със семейството в затворническа среда без преводач, от възможността да участва в отглеждането и възпитанието на децата си, да осъществява търговска дейност за осигуряване на доход за себе си и семейството, съставляващи неимуществени вреди, чието репариране претендира с предявения иск.  

Ответникът оспорва иска по съображения за неговата неоснователност. Навежда, че ищецът не е активно легитимиран, тъй като страна по договора е търговско дружество, а не ищеца, съответно липса на основание за ангажиране отговорността по чл.49 ЗЗД поради неосъществяване предвидения в закона фактически състав.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД съдържа по императивен начин общата забрана да не се вреди другиму. Нарушението й поражда отговорност на причинителя да заплати обезщетение, което на основание чл.51, ал.1 ЗЗД обхваща всички вреди пряка и непосредствена последица от увреждането. Вреда по смисъла на нормата е всяка неблагоприятна последица за признати и защитени от закона права и интереси на увредения, които могат да бъдат имуществени и/или неимуществени. Пораждането на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД е предпоставено от противоправно деяние-действие и/или бездействие на извършителя, настъпила вреда и причинно-следствена връзка между деянието и вредата, подлежащи при условията на главно и пълно доказване от увредения, претендиращ обезвреда. На основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината на извършителя се предполага, поради което в негова тежест е оборването на тази презумпция.

Съгласно чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността е за чужди виновни противоправни действия или бездействия, тя е обективна, безвиновна и има гаранционно-обезпечителен характер. Фактическият състав на отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД обхваща следните кумулативни предпоставки: възлагане на работа от възложителя на изпълнителя, осъществяване деликт от последния по чл.45 ЗЗД при или по повод изпълнението на възложената работа с причиняване вреди на трето лице, причинна връзка между деянието и вредите.

Твърденията на ищеца са да е претърпял неимуществени вреди, като последица от незаконно използване на специални разузнавателни средства чрез послушване на мобилен телефон, фактически осъществено от служител на ГДБОП, но след като му е бил осигурен достъп за това от служители на ответника.

По делото е установено сключването на договор от 29.11.2010г. между представляваното от ищеца търговско дружество „Фламинго-585“ ЕООД и ответника, за предоставянето на мобилни услуги чрез заявени общо 71бр. телефонни номера, от които 60 бр. с роуминг за срок от две години.

От представените препис от решение по н.д.№ .№ KLs30/2013г. на Областен съд в гр.Гьотинген, ФРГ, и удостоверение от същия съд се установява, че спрямо ищеца е започнало наказателно преследване за престъпление свързано с наркотични вещества. Била издадена европейска заповед за арест на Районен съд гр.Гьотинген, ФРГ, от 19.03.2014г., въз основа на която задържан на 08.05.2013г. и след екстрадирането му на 03.07.2013г. приведен в следствен арест в Германия, където се намира и понастоящем с продължаваща съгласно посоченото съдебно решение мярка за неотклонение „задържане под стража“.  Видно от мотивите към решението от м.04.2011г. до момента на деянията ГДБОП, чрез своя служител и свидетел по наказателното дело Н.П., е извършвала спрямо ищеца самостоятелно и съвместно със специализираните органи на Федералната криминална служба в Германия оперативно-издирвателни мероприятия с прилагане на специални разузнавателни средства, изразяващи се в подслушване и запис на телефонни разговори от мобилен телефон, във връзка с незаконен трафик на наркотици, резултатите от които  послужили като основание за задържането и разследването.

Въз основа горното съдът намира предявения иск за неоснователен.

На първо място, по делото не се установи СИМ карта с номер ********, да е част от телефонните номера по договора с ответника за мобилни услуги. В приложения по делото договор се съдържа единствено техния брой. Но дори и това да е така, не се установи ползването му от ищеца. В тази връзка исковата молба съдържа противоречиви твърдения-първо сочи, че започнал да го ползва от деня на сключване на договора, а впоследствие отрича някога да го е ползвал.

На второ място, от мотивите на представеното решение на съда в Германия по повод продължаване мярката за неотклонение на ищеца „задържане под стража“ става ясно единствено, че е бил подслушван ползван от него телефон и събраната от това информация послужила като доказателство по започналото наказателно производство в тази държава, както и че това подслушване било осъществено чрез съвместните действия на германските власти и ГДБОП, фактически от служителя на последната Н.П., но не е посочен неговият номер. Поради това и при липса на други доказателства, ако се възприеме за вярно твърдението да е ползвал мобилен номер ********, не е установено разговорите именно от този телефонен номер да са били обект на приложени специални разузнавателни средства. Във връзка с последното на ищеца бе осигурена възможност да представи доказателства дали и при какви обстоятелства е било допуснато, съответно извършено подслушването, каквото не бе сторено.

Независимо от горното, не е налице основание за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл.49 ЗЗД.

Условията, редът за използване и прилагане, контрола върху използването на специалните разузнавателни средства, получените чрез тях резултати, съхранението на информация придобита чрез тях и унищожаването й са предмет на регламентация в Закона за специалните разузнавателни средства /ЗСРС/ и НПК. В същите са уредени изчерпателно лицата, спрямо които могат да се приложат,  компетентните органи, които имат право да искат използването им и тези, които ги разрешават, отделните способи и начина на приложението им, съответно органите и длъжностните лица по фактическото приложение и събиране на информацията от тях, нейното съхранение и др.  Ответникът не е измежду органите посочени в ЗСРС и нему не са предоставени права или вменени задължения свързани с приложението и /или използването на специални разузнавателни средства. Той е юридическо лице-търговско дружество, осъществяващо дейност по предоставяне на услуги по Закона за електронните съобщения и като такова адресат на нормативната уредба предвидена в този закон, която в чл.304 го задължава да осигури достъп или техническа възможност на компетентния орган или негово длъжностно лице за непосредственото приложение на специално разузнавателно средство. Според ЗСРС, съответно действалите към 2011г. разпоредби на ЗМВР /отм./ осигуряването и прилагането на специалните разузнавателни средства се осъществява от специален орган към МВР-Държавна агенция „Технически операции“, преди Специализирана дирекция "Оперативни технически операции" към МВР, в правомощията на която е да издава задължителни разпореждания за оказване на съдействие от държавни органи, организации, юридически лица и граждани, съответно да осигури достъп до технически средства и съоръжения на държавни органи, организации, юридически лица и граждани. Последните са длъжни да оказват съдействие и да спазват разпорежданията, издадени при или по повод осъществяване определените им със закон дейности. Те нямат право на преценка или задължение за проверка законността на приложеното специално разузнавателно средство, включително дали е издадено разрешение на надлежния за това ред. Предвид това не е налице възлагане от ответника на свои служители или длъжностни лица на работа свързана със СРС, при или по повод изпълнението на която да са осъществили противоправни действия по предоставен  достъп до техническите средства или по друг начин, чрез който да е било осъществено подслушване, поради което и не е налице основание за ангажиране отговорността по чл.49 ЗЗД. Ако приложеното специално разузнавателно средство е било незаконно по смисъла на ЗСРС и като последица от него на ищеца са причинени вреди, отговорността за това е на държавата в лицето на органът поискал издаване на разрешение за използване на СРС или органът, който е приложил такива, когато липсва разрешение и се реализира по друг ред-ЗОДОВ.

            При горното съдът намира предявения иск за неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.

            На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски от 100лв. за процесуално представителство съществено от юрисконсулт.

            Водим от горното съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ иска на С.Т.К., ЕГН **********, с адрес ***, Офис център, офис 503, против „Б.Т.К.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, за сумата 30 000лв. на основание чл.49 ЗЗД, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от допуснато от служители на ответника незаконно подслушване, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.

 

 

 

ОСЪЖДА С.Т.К., ЕГН **********,***, да заплати на„Б.Т.К.“ ЕАД, ЕИК ********, гр.София, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК от 100лв.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

 

 

                                                                                СЪДИЯ: