Решение по дело №131/2023 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Г.В.Р., подадена чрез пълномощник, против Решение № 292 от 04.08.2023 г., постановено по АНД № 642/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е изменено Наказателно постановление /НП/ № 6730 от 05.03.2020 г., издадено от Началник на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, АПИ – гр. София, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата /ЗП/ във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, е наложено административно наказание глоба в размер на 2500 лева, като е намален размерът на наложената глоба от 2500 лева на 1000 лева, и жалбоподателят е осъден да заплати в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София разноски в размер на 80 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е необосновано и неправилно, поради нарушение на закона и неправилна и непълна оценка на събраните по делото доказателства. Излага подробни съображения в подкрепа на твърденията си. Счита, че: нито в АУАН, нито в НП, е налице ясно и конкретно описание на деяние, което да осъществява състав на нарушение, относим към цитираните като нарушени правни норми, в степен достатъчна, за да позволи на санкционираното лице да разбере каква е волята на административнонаказващия орган и какви са изводите на контролните органи, установили нарушението; не са били представени доказателства, касаещи техническите характеристики на използваното при проверката средство за измерване. Моли съда да отмени решението на Районен съд – Сливен и да постанови решение по същество на спора, като отмени като незаконосъобразно НП. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред всички инстанции и по всички производства.

По делото е постъпил отговор на касационна жалба от ответника по касационната жалба, подаден чрез пълномощник, в който са изложени съображения за правилност на първоинстанционното решение, като се моли съда да отхвърли изцяло касационната жалба като неоснователна и да остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява. В представена писмена молба чрез упълномощен процесуален представител поддържа жалбата, оспорва отговора на касационна жалба и излага съображенията си по същество. Моли съда да уважи подадената жалба.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна, поддържа представения отговор, претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. 

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 13.02.2020 г. е съставен АУАН № 0007260 против жалбоподателя за това, че на 13.02.2020 г. в 11:50 часа на път І-6, км. 387, на входа на ***, в посока *** – ***, е управлявал съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси (първа, втора) марка „Скания“ 124-420, рег. № ******** и полуремарке с три оси (трета, четвърта, пета) рег. № ********. В акта е отразено, че водачът е осъществявал движение без разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя (АПИ), на извънгабаритно ППС по § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС – тежко ППС по чл. 3, т. 2 на Наредбата. Необходимостта от такова разрешение е било доказано от направеното измерване, при което е било констатирано че са надвишени нормите на Наредбата, изразяващо се в следното: измереното натоварване на задвижваща (втора) единична ос на ППС е 12,255 тона, при максимално допустимо натоварване на оста 11,500 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а” на Наредбата; при измерено разстояние между осите 1,35 м, сумата от натоварване на ос на тройната ос на полуремаркето (трета, четвърта, пета на ППС) е 27,680 тона, при максимално допустимото натоварване на тройната ос 24 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ на Наредбата. Измерването е било извършено с техническо средство ролетка № 1301/18 (5 м) и електронна везна DFW-KR № 118844. ППС е превозвало въглища. Актосъставителят е приел, че са нарушени разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. Актът е бил връчен на 13.02.2020 г. без вписани възражения.

Въз основа на съставения АУАН, на 05.03.2020 г. е издадено процесното НП.

Първоначално НП е обжалвано пред Районен съд – Сливен, който с Решение № 489 от 12.12.2022 г., постановено по АНД № 876/2022 г., е изменил процесното НП, като е намалил размера на наложената глоба от 2500 лева на 1000 лева. В резултат на касационно обжалване от страна на Г.В.Р. и на Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, решението на Районния съд е отменено с Решение № 43 от 02.05.2023 г. по КАНД № 36/2023 г. на Административен съд – Сливен, с мотиви, че е постановено при непълнота на доказателствата, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Сливен, за събиране на относими към правния спор доказателства.

При новото разглеждане Районният съд е приел за установена описаната по-горе фактическа обстановка, като за да измени обжалваното НП, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е приел за установено, че водачът на ППС е извършил описаното в НП нарушение. Направил е извод, че в административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процедурата; приел е, че по делото са приложени заверени копия от писмени доказателства за извършена последваща периодична проверка на средства за измерване - касаещи използваната при установяване на нарушението електронна везна. Счел е, че размерът на наложеното наказание не съответства на степента и тежестта на извършеното нарушение, поради което е изменил НП, като е намалил наложената глоба до предвидения в закона минимален размер от 1000 лева.

Решението на Районния съд е валидно, допустимо и правилно. Изводите на Районния съд са съобразени със събраните по делото доказателства и с приложимото право. Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.

С оглед установените по делото факти, Районният съд при правилно приложение на материалния закон, обосновано е приел, че жалбоподателят в качеството на водач е извършил нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. По делото е установено, че управляваното от Р. ППС е с натоварвания на ос над ограниченията, посочени в чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ и т. 4, б. „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. Установено е, че управляваното от жалбоподателя ППС е тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. и съответно– извънгабаритно по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредбата, поради което е забранено движението му без разрешение за дейност от специалното ползване на пътищата, съобразно разпоредбата на  чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП. По смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗП „специално ползване на пътищата“ е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения; изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя; временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от други лица. За движение на извънгабаритно превозно средство без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя, по отношение на физическите лица, които извършат горепосочената дейност, в ЗП е предвидена административнонаказателната разпоредба на чл. 53, ал. 1, поради което правилно административнонаказващият орган се е позовал на същата.

Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че липсва ясно описание на деянието. Както в АУАН, така и в НП извършеното нарушение е описано както словесно, така и с посочване на правната квалификация на деянието в степен, достатъчна санкционираното лице да разбере за какво е ангажирана административнонаказателната му отговорност и да реализира защитата си в пълен обем, както е сторило в хода на съдебното производство. Несъстоятелен се преценява доводът на жалбоподателя за неяснота, предвид посочените в текста на НП, в скоби – „разрешително или квитанция за платени пътни такси“. В разглеждания случай отговорността на водача е реализирана по реда и на основание ЗП, регламентиращ обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната инфраструктура в Република България. Водачът на ППС, след като е знаел, че управляваното от него ППС не притежава разрешение за дейност от специалното ползване на пътищата, е следвало да провери какви са натоварванията и параметрите на ППС, и да не нарушава забраната на  чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, като не осъществява движение на това ППС по път, част от пътната мрежа. Водачът носи отговорност за своето лично поведение, изразяващо се в управление на ППС при наличие на забранителен режим. Изписаното „разрешително или квитанция за платени пътни такси“ в скоби в НП възпроизвежда текста на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Не се променя изводът, че жалбоподателят носи отговорност за своето лично поведение, изразяващо се в управление на ППС при наличие на забранителен режим. Това посочване не е довело до невъзможност лицето да разбере деянието, за което е санкционирано, нито да затрудни правото му на защита. Предвид гореизложеното, правилно жалбоподателят е бил санкциониран за нарушаване на изрична законова забрана, както законосъобразно е приел и Районният съд.

Сред приобщените по делото пред Районния съд доказателства са: Декларация за съответствие ведно със сертификат за съответствие DIN 50049-2.1 за ролетка № 1301/18 (5 м); Заявление за последваща периодична проверка за електронна везна DFW-KR с фабр. № 118844 ведно с регистрация на последващи проверки с вписани дати на извършването им. Видно от посочените документи, измервателни уреди – ролетка № 1301/18 (5 м) и електронна везна DFW-KR № 118844, използвани към датата на установяване на нарушението са били от одобрен тип и технически годни.

Предвид изложеното, Районният съд правилно е изменил процесното НП, като е намалил наложената глоба до предвидения в закона минимален размер от 1000 лева, съобразявайки се с нормата на чл. 27 от ЗАНН.

По изложените съображения, решението на Районния съд е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон, като при постановяването му не са допуснати посочените от касационния жалбоподател нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна.

На основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, претенцията на ответника по касацията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София, защитавана от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 292 от 04.08.2023 г., постановено по АНД № 642/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен.

ОСЪЖДА Г.В.Р. с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“- гр. София, разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.