Р
Е Ш Е
Н И Е № 650
гр. Бургас, 19.04.2018 год.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди и осемнадесета
година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 7745 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове по чл.87, ал.3 от ЗЗД, предявени от К.Р.С. и Г.Р.С.-Л.,***, против Ж.С.Ж.
от гр.Б.
Ищците твърдят, че с договор сключен на 31.07.2015г. с
Нотариален акт № 563, т. III, рег.№ 5653, дело № 470/2015г. на
нотариус Н. М, наследодателят им А. Д. А, починал на 15.01.2017г., е прехвърлил
на ответницата пра-вото на собственост върху недвижим имот – апартамент № 9,
находящ се в гр.Б, ЖК ““, бл., вх., ет., срещу което тя се е задължила да го
гледа, като осигури грижи в натура в обем – да са
задоволени нуждите му от храна, отопление, осветление, медицинско обслужване,
лекарства и евентуално други насъщни потребности. Твърдят също, че Ж. не е
изпълнявала поетите задължения. Предвид това, искат от Съда да постанови
решение, с което да развали договора, поради виновното му неизпълнение от
приобретателя – до размер от по 1/6 ид. част за всяка от тях, съобразно
наследствените им права. Претендират разноски.
Ответницата оспорва исковете, като излага съображения, че
е изпълнявала задъл-женията си по процесния договор, и моли Съда да ги отхвърли.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност събраните в настоящото производ-ство доказателства, намира за
установено следното:
С процесния договор, сключен на 31.07.2015г. с Нотариален
акт № 563, т.III, рег. № 5653, дело № 470/2015г. на нотариус Н.М,
А. Д. А, б.ж. на гр.Б, починал на 15.01.2017г., e прехвърлил на
ответницата правото на соб-ственост върху описания по-горе свой недвижим имот
срещу задължение на Ж. да го гледа, като осигури грижи в натура, в обем – да са
задоволени нуждите му от храна, отопление, осветление, медицинско обслужване,
лекарства и евентуално други, насъщ-ни потребности, със запазено пожизнено и
безвъзмездно право на ползване върху него.
От приложеното по делото удостоверение за наследници се
установява, че ищците са законни такива на А, поради което следва да се приеме,
че те имат правен ин-терес и разполагат с процесуална легитимация да водят така
предявените конститутив-ни искове – за припадащите им се по 1/6 ид. части.
Тук следва да се посочи, че договори като процесния се
сключват с оглед нужда-та на прехвърлителя от издръжка и гледане. Тази нужда
има, както материален израз – плащане на издръжка, заплащане на сметки за
консумативи, осигуряване на жилище и храна, така и нематериален – осигуряване
на внимание, грижовно отношение, лоялност, задоволяване на други неимуществени
потребности на кредитора. С други думи – в съ-държанието на задължението за
гледане се включва и изпълнението на чисто морални, нравствени задължения.
В тежест на ответницата, която черпи благоприятни за себе
си последици от до-говора, е да установи по категоричен начин, че е изпълнявала
всички тези имуществени и неимуществени задължения, редовно и непрекъснато,
през целия период след сключ-ване на процесния договор.
В случая, с оглед възрастта на прехвърлителя – 52 години,
както и обстоятелство-то, че е бил трудоспособен, страните са уговорили
приобретателката да полага основно грижи в натура за него, без да плаща
издръжка, макар че задължението й да му осигуря-ва храна,
отопление, осветление, медицинско обслужване, лекарства и т. н., предполага
извършване на парични разходи. Нуждата на Антонов от подобна престация е била
оче-видна, предвид здравословните му проблеми през 2014г., видно от приложената
по де-лото медицинска документация, както и тези, през първата половина на
2015г. с гръб-нака, за които споменава в показанията си свидетелят Атанасов.
Пак последният твърди да е намерил на прехвърлителя работа през втората
половина на 2015г., като шофьор на товарен автомобил за международни превози,
със заплата от около 3 000 лв. месечно, като сочи и че той самият го е подпомагал
финансово със суми от по около 100 лв. през две-три седмици, тъй като са били
приятели. Т. е. може да бъде направен извод, че Ан-тонов е разполагал с парични
средства и не е имал нужда от допълнителна издръжка – в прекия смисъл на
думата, поради което нито е уговорил с ответницата, нито тя е била длъжна да му
дава такава. За какво е разходвал парите си, по делото не се изяснява, но от
събраните гласни доказателства се установява, че е водил социален живот –
срещал се е с приятели, имал е приятелка, което предвид и обстоятелството, че е
запазил право-то си на ползване върху процесното жилище, е предопределило и
характера на взимоот-ношенията му с Ж. – тя е почиствала апартамента, прала е и
е гладила дрехите му, поне по два пъти седмично, носила му е храна и го е
приемала да се храни в своя дом – така свидетелката Димитрова. От нейните
показания се установява, още, че Антонов и ответницата са се познавали от
втората половина на 70-те години и той й е имал голямо доверие. Изразявал е
често доброто си отношение към нея, както и е твърдял, че само тя се грижи за
него, но не и роднините му, поради което желае да й остави апартамента си. По
делото са представени и платежни документи за битови сметки за ток, вода и те-лефон
на прехвърлителя, като макар в тях да не е отразено името на Ж. – титуляр на
съответните партиди е бил Антонов, то предвид факта, че те са съхранявани от
нея, и въз основа на показанията на горната свидетелка, може да бъде направен
обоснован из-вод, че плащанията на консумативите са били извършвани от
ответницата – в изпълне-ние на договорните й задължения.
След направен опит за самоубийство през месец август
2016г. и престой в лечебно заведение в С, прехвърлителят е бил докаран в болница
в гр.Б. Ж. е ор-ганизирала посрещането и настаняването му, заедно със
свидетелката В, – меди-цинска сестра, която сочи, че А, е бил в много лошо
здравословно състояние – отслабнал, поради анемия. Той, обаче, е отказал да се
лекува в стационарни условия и се е прибрал в дома си. Там грижите за него
изцяло е поела ответницата – купувала му е необходимите лекарства, извършвала е
съответните медицински манипулации, осигу-рявала му е храна. Състоянието на
прехвърлителя се е стабилизирало частично, но той все така е отказвал да се
лекува в болнично заведение и не е допускал оказване на ме-дицинска помощ от
специалисти. Ж. често се е консултирала със свидетелката, във връзка с грижите
си за него, но поради анемията му и липсата на воля и желание за жи-вот
(депресивно състояние), в края на 2016г. и началото на 2017г. състоянието му
рязко се е влошило. Отказвал е да се храни и да говори, а накрая е развил двустранна
бронхо-пневмония. Тогава е бил откаран в болница и въпреки усилията на медиците,
на 15.01. 2017г. е починал. Ответницата е организирала погребението му, на
което никой от род-нините не е дошъл.
За този, най-тежък период от живота на А, свидетелят на
ищците няма как-вито и да било впечатления.
Предвид изложеното, налага се изводът, че липсва
твърдяното в исковата молба виновно неизпълнение на задълженията на ответницата
по процесния алеаторен дого-вор, поради което предявените от Стойчеви искове по
чл.87, ал.3 от ЗЗД, като неоснова-телни, следва да се отхвърлят.
Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата
направените по дело-то разноски в размер на 1 500 лв. – платено адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.Р.С.,
с ЕГН: **********, и Г.Р.С.-Л., с ЕГН: **********,***, против Ж.С.Ж., с ЕГН: **********,***,
искове по чл.87, ал.3 от ЗЗД, за разваляне на алеа-торния договор, сключен на 31.07.2015г. с Нотариален акт № 563, т.III, рег.№ 5653,
де-ло № 470/2015г. на нотариус Н. М, с който наследодателят им – А. Д А, б.ж.
на гр.Б, починал на 15.01.2017г., е прехвърлил на ответница-та правото на собственост
върху недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с иден-тификатор 07079.501.30.1.9
в гр.Бургас, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-9/30. 01.2009г. на Изп.
директор на АГКК, с адрес: гр.Б, ЖК ““, бл., вх., ет., ап., находящ се в сграда
№ 1 в ПИ с идентификатор № 07079.501.30, предназначение – жилище, апартамент;
брой нива – 1; с площ от 78.46 кв. м.; с прилежащото му избено помещение – 8.14
куб. м. и 1.441 % ид. части от общите части на сградата, срещу което последната
се е задължила да го гледа, като осигури грижи в натура, в обем да са задо-волени
нуждите му от храна, отопление, осветление, медицинско обслужване, лекарст-ва и
евентуално други, насъщни потребности, поради виновно неизпълнение от страна на
приобретателя на задълженията му по него – до размер от по 1/6 ид. част за
всяка от тях, съобразно наследствените им права, като неоснователни.
ОСЪЖДА К.Р.С. и Г.Р.С.-Л. да за-платят на Ж.С.Ж.
сумата 1 500 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред ОС Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.