РЕШЕНИЕ
№ 8042
гр. София, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. З.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110133207 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от А. М. Ч. срещу /ФИРМА/ обективно
кумулативно съединени искове:
- установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пред.4 от ЗЗД за прогласяване
нищожност на договор за предоставяне на поръчителство № 4613338, сключен между ищеца
и ответника на 12.10.2022г., съединен при условията на евентуалност с искове с правно
основание чл. 26, ал.1, предл. 1 и 3 от ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за
предоставяне на поръчителство № 4613338, сключен между ищеца и ответника на
12.10.2022г., поради противоречие на закона и добрите нрави;
- иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен като частичен за сумата в
размер на 185,52 лева, частично от общата сума от 220 лв., за платени при изначална липса
на основание суми по договор за предоставяне на поръчителство № 4613338, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба - 14.06.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
12.10.2022 г. е сключил договор за паричен заем № 4613338 с /ФИРМА/ в размер на 600,00
лв., при определена седмична вноска и без посочен лихвен процент. Сочи се, че в чл. 4 от
твърдения договор било уговорено лично обезпечение с две физически лица, поръчители
или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Посочва още, че на
същата дата бил сключен договор за предоставяне на гаранция № 4613338, чрез който
/ФИРМА/ е поело задълженията да обезпечи пред /ФИРМА/ задълженията на ищеца.
Твърди, че по силата на процесния договор, ищецът следвало да предоставя дължимите
парични суми на /ФИРМА/, упълномощено от /ФИРМА/ да събира същите. Твърди се, че
съгласно чл. 3 ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължи в полза на
поръчителя /ФИРМА/, като /ФИРМА/ било единствено овластено да приеме плащане.
Предвид това, именно ответникът бил материално легитимиран да отговоря по процесната
1
претенция. Твърди, че погасил изцяло сумата по сключения договор заем, в това число и
задължението по договора за поръчителство. Излагат се аргументи, че не е налично
сключено валидно правоотношение за потребителски кредит. Намира, че клаузата на чл. 4 от
договора за заем е нищожна поради противоречие с разпоредбите на чл. 19, ал. 4 и чл. 11, т.
10 ЗПК, а договорът за поръчителство е изначално лишен от основание поради липса на
насрещна престация от ответника срещу получаваното възнаграждение предвид наличието в
негова полза на регрес в случай на погасяване на задълженията по заемния договор. Твърди,
че ответникът и заемодателят са свързани лица, като възнаграждението по оспорената
сделка на практика се е усвоявало като печалба от заемното дружество, същото е било
уговорено в прекомерно завишен размер и не се е включвало в ГПР по заемния договор,
като по този начин се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се накърняват добрите
нрави. Позовава се на Решение № 7 от 28.04.2020 г. по т.д. 562/2017 г. на Върховен
касационен съд, 2-ро търг. отделение в подкрепа на доводите за нищожност на твърдения
договор, както и Решение № 165/02.12.2016 г. На ВКС по т.д. 1777/2015 г., I т.д., ТК по
отношение на принципа на добросъвестност и справедливост.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът представя отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Счита, че предявеният установителен
иск е недопустим поради липса на правен интерес. Твърди, че ищцовата страна е предявявал
няколкократно искове за едно и също нещо, посредством различни начини на защита, с цел
да се обогати с допълнителни разноски за сметка на ответника. Счита, че искането за
съединяването на установителния иск с осъдителни искове е недопустимо, поради
идентичност на предмета на спора, като излага подробни доводи за това. Позовава се на
множество съдебни решения на Върховния касационен съд във връзка с недопустимостта на
кумулативно предявяване на осъдителен и установителен иск. Твърди че процесуалният
представител на ищеца цели да се обогати с допълнителни разноски по всеки иск за сметка
на ищеца и ответника и действията му представляват злоупотреба с правото. Счита, че
процесния договор за поръчителство отговаря на изискванията на закона, като не води до
накърняване на добрите нрави на основание чл. 9 ЗЗД
Конституираното трето лице-помагач на страната на ищеца - /ФИРМА/ не е взело
становище в предоставения му срок по така предявените искове.
В съдебно заседание, ищецът А. М. Ч., редовно призован, не се явява, не се
представлява. С молба с вх. № 54505/19.02.2024г. поддържа исковата молба и моли за
уважаване на исковете.
В съдебно заседание, ответникът /ФИРМА/, редовно призован, не се представлява. С
молба с вх. № 33075/01.02.2024г. поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание третото лице – помагач, конституирано на страната на ищеца –
/ФИРМА/, редовно призовано, не изпраща представител.
Съдът, като прецени доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по
свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно е от приетия по делото Договор за паричен заем № 4613338/12.10.2022 г.,
сключен между /ФИРМА/ и А. М. Ч., че на последния е предоставен кредит в размер на 600
лева, със задължението да върне заемната сума на 12 седмични вноски, всяка в размер на
52,54 лева. Не е спорно също така между страните, че в чл. 4 от договора е уговорено
ищецът да обезпечи договора с гарант, като в тази връзка между /ФИРМА/, като гарант и
ищеца А. М. Ч. е сключен договор за предоставяне на поръчителство от 12.10.2022г., за
обезпечаване вземането на /ФИРМА/, като кредитор по договора за паричен заем. Договора
за предоставяне на поръчителство е сключен на същата дата между страните, като в чл. 3,
2
ал.1 от договора, страните договорили, че за поемане на задължението за гарантиране
интересите на кредитора по договора за заем, потребителят дължи възнаграждение в размер
на 185,52 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 15,46 лева.
Установява се от приетата по делото съдебно счетоводна експертиза, която съдът
кредитира, като компетентно изготвена, че сумата във връзка с договора за гаранция е
заплатена от ищеца на вноски в периода от 21.10.2022г. до 06.01.2023г. в общ размер от
185,52 лева, като ищецът изцяло е погасил и задължението си по договора за паричен заем
на 14.10.2022г., както следва: главница в размер на 600,00 лева и лихва в размер на 30,48
лева.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
В случая, от представеният договор за гаранция/поръчителство между ответника и А.
М. Ч. не се внася яснота относно правната му природа. Ако се приеме, че намерението е
било поръчителство, то липсва най-важният елемент на такова обезпечение уреден в чл. 138
и сл. от ЗЗД - договор между /ФИРМА/ и /ФИРМА/, т. к. според ЗЗД договорът за
поръчителство е договор между кредитора и поръчителя, а не, както в случая - между
длъжника и поръчителя. Единствено при такъв договор, а и при доказателства за плащане от
страна на поръчителя, той би имал обратен иск за платеното по чл. 143 от ЗЗД и би встъпил
в правата на кредитора по чл. 146 от ЗЗД. В тази връзка въпреки, че се касае за два договора,
следва да се приеме, че между договора за заем и договора за предоставяне на
поръчителство е налице функционална връзка, тъй като в чл. 3, ал.3 от договора е налице
уговорка, че дължимата сума за възнаграждение следва да се заплаща от ищеца като част от
седмичната погасителна вноска по договора, поради което съдът приема, че по отношение
преценката относно действителността на договора за предоставяне на поръчителство следва
да намерят приложение общите правила по ЗЗД, ЗПК и ЗЗП, тъй като ищецът е физическо
лице и като такова е потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
В разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от процесния договор за предоставяне на
поръчителство е предвидено, че уговореното възнаграждение, дължимо от ищеца в месечен
размер от по 185,52 лева, не постъпва в патримониума на ответника, а е уговорено като част
от погасителната вноска, която заемателят следва да заплати на заемодателя /ФИРМА/.
Съдът счита, че уговореното в чл. 3 от договора за предоставяне на поръчителство
задължение за заплащане на възнаграждение не поражда права и задължения за страните,
тъй като е сключен при противоречие в закона и води до неговата нищожност. С оглед
изложените съображения съдът следва да обоснове извод, че чрез сключването на този
договор за предоставяне на поръчителство се цели заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4
ЗПК и договора е сключен в противоречие с тази норма, доколкото в договора за
предоставяне на поръчителство се уговаря възнаграждение, което впоследствие ще бъде
изплатено като печалба на /ФИРМА/. По този начин се цели едно допълнително оскъпяване
на договора за заем, допълнително възнаграждение за заемодателя, което е уговорено по
друго правоотношение в противоречие с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда,
че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с ПМС. В самия договор за потребителски
заем е посочено, че размерът на ГПР възлиза на 46,70 %, но експертизата не давя ясен
отговор на въпроса какъв е размера на ГПР при включено в него и на възнаграждението по
договора за поръчителство и не става ясно дали в ГПР е включено и възнаграждението за
предоставеното поръчителство. Процесният договор противоречи и на нормата на чл. 33, ал.
1 и ал. 2 ЗПК, с което се цели забранена от закона цел - въвеждане на допълнителни
плащания, чиято дължимост е свързана с хипотеза на забава на длъжника. Така сключеният
договор за предоставяне на поръчителство противоречи на закона. От договора за
потребителски заем е видно, че предоставянето на поръчителство е предпоставка за
3
сключването му, а от начина на изпълнение на задължението по сключения договор за
поръчителство е видно, че то се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по
заема, съобразно уговорения в договора за потребителски заем погасителен план. Нещо
повече - уговорено е, че дължимото месечно възнаграждение за предоставяне на
поръчителство в размер на 15,46 лева следва да се заплати на падежа, посочен в
погасителния план по договора за заем и същото следва да бъде заплатено в полза на
/ФИРМА/. Видно от данните по делото на длъжника е отпуснат кредит в размер на 600,00
лева, а е уговорено възнаграждение за предоставяне на поръчителство е в общ размер на
185, 52 лева, което е прекомерно и по този начин е нарушен принципът на добросъвестност
и справедливост.
Решаващият състав счита за нужно да отбележи, че при направена служебно справка
в ТРРЮЛНЦ се установява, че едноличен собственик на капитала на поръчителя /ФИРМА/ е
заемодателят /ФИРМА/, като двете дружества имат един и същ адрес на управление. Двете
дружества се намират в такава икономическа свързаност, която сочи на недобросъвестност с
оглед обективираните права и задължения по договор за предоставяне на поръчителство,
които представляват на практика разделяне на приходите от кредита между две свързани,
формално отделно обособени юридически лица, с цел да се заобиколи ЗПК и да се
консумира недопустима печалба. Така създадените допълнителни възнаграждения за
поръчителя, които не са и надлежно описани в договора за паричен заем и не са включени в
месечните вноски, води до недобросъвестно оскъпяване на кредита в ущърб на потребителя,
който е поставен в неравноправна и неизгодна позиция. Комбинацията от гореописаните
условия по възмездното предоставяне на поръчителство, които отнапред са известни и се
извършват със съдействието на кредитора и които водят до значително фактическо
оскъпяване на ползвания заем водят до извод, че въпросното възнаграждение за
професионален поръчител, е следвало да се включи при изчисление на ГПР по кредита при
условията на чл. 19, ал. 1 от ЗПК в качеството му на друг пряк или косвен разход,
комисиона или възнаграждение от същия вид. Така икономически по слабата страна
/наредителят/ се е задължил да заплати на поръчителя възнаграждение, което се дължи от
момента на сключване на договора за поръчителство, съвпадащ с датата на сключване на
договора за паричен заем, без значение дали е изправна страна по същия.
Със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване
на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено
по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4
ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за гаранция, респективно
на уговорената в него клауза за заплащане на възнаграждение на основание осн. чл. 26, ал. 1,
предл. 2, във вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и поради липса на основание, основанието не е
това което е посочено в договора.
Гореизложеното в съвкупност и поотделно обуславя извод, че договорът за
предоставяне на поръчителство между страните е сключен при липса на основание, тоест на
заявеното като първо по главния иск основание. Няма пречка материално-правно
атакуваната сделка да страда от различни пороци, всеки от които да е отделно основание за
обявяване на нищожността. В такъв случай основанията ще съществуват едновременно, но
правният резултат от уважаването на иска на едно от въведените основания, по принцип ще
изключва интереса от обявяване на нищожност на другите основания. Поради това и съдът
намира, че не следва да се произнася по другите наведени основания за нищожност на
процесния договор, а и те са предявени при условията на евентуалност. Съгласно
константната съдебна практика определяне основанието на предявения иск е процесуално
задължение на съда, като той извършва и преценка за съотношението, в което се намират
помежду си съединените искове, без да е обвързан от изявлението на ищеца относно
обективното съединяване на исковете. Ако сделката е недействителна на едно основание,
предвидено в закона, е безпредметно прогласяването на нейната недействителност на друго
4
основание /Решение № 198/10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г. на ВКС; Решение №
199/12.07.2016 г. по гр. д. № 583/2016 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 40/07.04.2020 г. по гр.
д. № 2383/2019 г. на ВКС, IV г. о. и др. /.
По иска с правно основание чл. 55, ал.1, пред.1 от ЗЗД.
Съгласно задължителните постановки на ППВС № 1 от 28.05.1979 г. фактическият
състав на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо
при начална липса на основание, тоест когато още при самото получаване липсва основание
за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. За да бъде
уважен искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, съдът следва да установи наличието на следните
предпоставки: 1) получаването на процесната сума в размер от 185, 52 лева от обогатилото
се лице – ответника, която е дадена от обеднялото лице - ищецът и 2) липса на основание за
получаването, като в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД тази липса следва да е начална,
каквито са и твърденията, въведени от ищеца в настоящото производство. По отношение на
първата предпоставка съдът намира, че се установи в производството, че процесната сума е
заплатена, като възнаграждение за поръчителство от ищеца. По отношение на втората
предпоставка от фактическия състав на предявения иск, с оглед гореизложените подробни
съображения, водещи до обоснования извод за нищожност на сключения договор за
предоставяне на поръчителство, съдът счита и тази предпоставка за доказана по делото.
С оглед всички гореизложени съображения предявеният иск и с правно основание чл.
55, ал.1, пред.1 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК право на разноски се
поражда в полза на ищеца. На ищеца следва да бъдат присъдени разноски за заплатената от
него държавна такса в производството в размер на 100,00 лева, 480,00 лева – депозит за
изслушване на експертиза, или общо 580,00 лева. На процесуалния представител на ищеца
–/ФИРМА/, БУЛСТАТ *************, с адрес в *********************************,
представлявано от Д. М. М. следва да се присъди възнаграждение за процесуално
представителство в хипотезата на чл. 38, ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата, като по делото е
налице представен договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че
страните са договорили представителство в горепосочената хипотеза. В чл. 2, ал.5 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че
за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един
от тях поотделно, то дължимите възнаграждения на адвоката, осъществил безплатна правна
помощ на ищеца, са в размери както следва: по първия иск в размер на 480,00 лева с ДДС и
по втория/осъдителен също в размер на 480,00 лева с ДДС. В случая, всеки един от
предявените искове е насочен за защита на различни интереси на ищеца – за обявяване
нищожност на договора за предоставяне на поръчителство и за връщане на даденото без
основание. Така на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдено
възнаграждение в размер на 960,00 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОБЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за предоставяне на поръчителство №
4613338/12.10.2022г, сключен между /ФИРМА/, ЕИК ****************и А. М. Ч., ЕГН
**********, на основание чл. 26, ал.2, пред.4 от ЗЗД.
ОСЪЖДА /ФИРМА/ ЕИК ****************ДА ЗАПЛАТИ на А. М. Ч., ЕГН
**********, сумата в размер на 185,52 лв., като платена при изначална липса на основание
5
по договор за предоставяне на поръчителство № 4613338 от 12.10.2022г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 14.06.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК *****************ДА ЗАПЛАТИ на А. М. Ч., ЕГН
**********, сумата в размер на 580,00 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК **************ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/ , БУЛСТАТ
*************, с адрес в **********************************, представлявано от Д. М.
М., сумата в размер на 960,00 лева, възнаграждение за процесуално представителство,
присъдено в хипотезата на чл. 38, ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6