РЕШЕНИЕ
№ 4171
гр. Пловдив, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20225330109291 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на А. Д. Д.,
ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „***“ № **, срещу „Ай Ти Еф Груп” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Александър Стамболийски“ № 84-86, Бизнес център „Урбан Модел“, ет. 12, с
която е предявен иск с правно основание чл. 55, пр. 1-во ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 30 лв., платена без основание по
нищожна клауза за неустойка, уговорена в договор за кредит от *** г.,
начислена за периода 26.07.2019 г. – 20.06.2022 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът са сключили
Договор за кредит от дата *** г. за сумата от 200 лв., при фиксиран лихвен
процент 40,51 %, и ГПР 49 %. Посочва се, че в договора е предвидено
задължение за длъжника да предостави обезпечение на кредита до края на
деня, следващ сключването на договора, чрез представяне на банкова
гаранция или поръчителство на две физически лица, отговарящи на посочени
от кредитора изисквания. При неизпълнение на това задължение,
кредитополучателя дължал неустойка в размер на 1,98 лв. на ден за всеки
следващ ден, в който не е предоставено обезпечение, като неустойката се
заплащала заедно с погасителните вноски. Твърди се, че ищецът бил
възстановил сумата от 200 лв. за главница и бил платил за неустойка сумата
1
от 30 лв., дължима за периода 26.07.2019 г. – 20.06.2022 г. В исковата молба
се сочи още, че с решение № *** г. по гр.д. № ***г. на ПРС била обявена за
недействителна клаузата за неустойка по процесния договор, сключен между
страните. Ищецът поддържа, че предвид нищожността на клаузата за
неустойка, плащането на суми по нея се явява лишено от основание и
полученото от ответника следва да се върне. По изложените съображения
моли за уважаване на предявения осъдителен иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Ай
Ти Еф Груп” ЕАД, с който изцяло се признава искът и твърденията в исковата
молба. Ответното дружество посочва, че е превело сумата от 54 лв. на ищцата
за възстановяване на неоснователно получената неустойка и законната лихва
върху нея, за което ищцата била уведомена. Предвид това се развиват
съображения, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, като сочи
и че А. Д. не била указала съдействие на дружеството, последното да й
възстанови претендираната сума. Моли за постановяване на решение при
признание на иска.
В открито съдебно заседание на 11.11.2022 г. е допуснато изменение на
иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК чрез увеличение на размера на исковата
претенция от 30 лв. на 54 лв.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Като писмено доказателство по делото е прието Решение № *** г. по
гр.д. № *** г. на ПРС, *** гр.с., влязло в сила на 16.11.2021 г., с което е
признато за установено в отношенията между „Ай Ти Еф Груп” АД и А. Д. Д.,
че е нищожна поради противоречие с добрите нрави, заобикаляща
изискването на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие и
нарушаваща предпоставката на чл. 11 т. 10 от ЗПК, клаузата за неустойка от
сключения между страните договор за кредит №***г. Безспорно е по делото,
че е призната за нищожна настоящата процесна клауза за неустойка по
процесния договор за кредит от ***г. Същото е видно и от мотивите на
посоченото съдебно решение. Приетото с последното на основания чл. 299,
ал. 1 ГПК е задължително за настоящия съдебен състав и следва да бъде
съобразено.
Следва да се отбележи и че с отговора на исковата молба ответното
дружество е направило признание на иска, което по съществото си е
процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита
срещу претенцията, защото я счита за основателна и заявява, че твърденията
на ищеца отговарят на действителното правно положение, което води до
съвпадение на насрещните им позиции. В този смисъл и „Ай Ти Еф Груп” АД
е ангажирало единствено доказателства за извършено плащане на
претендираната сума. Установява се от представеното от ответната страна с
отговора на исковата молба платежно нареждане, че „Ай Ти Еф Груп” АД е
заплатило на А. Д. Д. за погасяване на задълженията си към ищцата,
2
произтичащи от призната нищожността на клаузата за неустойка в договор за
кредит от *** г. Заплатената сума е в размер на 54 лв., който напълно
съответства на ищцовата претенция, след заявеното изменение на иска.
Сумата е платена на дата ***г. на името на ищцата на каса в Изипей, видно от
платежното нареждане и приложеното писмо по имейл.
Следователно искът се намира за доказан по основание и размер.
Доколкото обаче плащането на претендираната сума е сторено след
подаването на исковата молба, то искът ще следва да се отхвърли поради
извършеното плащане в хода на процеса, отчетено на основание чл. 235, ал. 3
ГПК.
Относно разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК разноските, сторени от ищцата, ще следва
да се заплатят от ответната страна. Независимо от направеното признание на
иска, съдът намира, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй
като е заплатил претендираната сума в хода на процеса, т.е. едва след
депозирането на исковата молба. В полза на ищцата следва да се присъди
сумата от 50 лв. разноски за държавна такса. На основание чл. 38, ал. 2 вр. чл.
7, ал. 2, т. 1 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в полза на адв. Е. И. следва да се присъди
сумата от 300 лв. адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ на
ищцата по настоящото дело.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр. П.,
ул. „***“ № **, против „Ай Ти Еф Груп” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „Александър Стамболийски“ № 84-86,
Бизнес център „Урбан Модел“, ет. 12, иск за осъждане на ответника „Ай Ти
Еф Груп” ЕАД да заплати на ищцата А. Д. Д. сумата от 54 лв. (петдесет и
четири лева), платена без основание по нищожна клауза за неустойка,
уговорена в договор за кредит от 26.07.2019 г., сключен между страните, и
начислена за периода 26.07.2019 г. – 20.06.2022 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата, ПОРАДИ ИЗВЪРШЕНО ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Александър Стамболийски“ № 84-86,
Бизнес център „Урбан Модел“, ет. 12, да заплати на А. Д. Д., ЕГН
**********, с адрес гр. П., ул. „***“ № **, сумата от 50 лв. (петдесет лева),
сторени разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Александър Стамболийски“ № 84-86,
Бизнес център „Урбан Модел“, ет. 12, да заплати, на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв., на адв. Е. И. от ***, с адрес гр. П., ул. „***“ № *, сумата от 300 лв.
3
(триста лева) - адвокатско възнаграждение, дължимо за оказана правна помощ
на ищцата по делото.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
4