Р Е Ш
Е Н И Е
№
............
гр. Кюстендил, 12.04.2016 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на шестнадесети март, две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при
секретаря Б.Я., като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 824 по описа на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото е иск с правна
квалификация чл. 124 Граждански процесуален кодекс (ГПК).
Съдът е сезиран с искова молба от В.Б.И., ЕГН **********,***,
Р.Б.Б., с ЕГН **********,***, Н.Г.С. с ЕГН **********,***, лично
и в качеството си на наследници на Б.Г.С., ЕГН **********,
починал на 18.06.1998 г., с адрес за връчване: гр. С., ул. „***“ №**, ет. **, ап.** адв. П..СЛ. - САК ********** ПРОТИВ Д.М.К., ЕГН **********,***.
В хода на производството по делото е
починала ищцата Н.Г.С., поради което като страни по делото
са конституирани нейните законни наследници - В.Б.И., ЕГН
********** – дъщеря и Р.Б.Б., с ЕГН ********** –
дъщеря, същите и първоначални ищци.
В исковата молба се сочи, че по
силата на нотариален акт № 6, том III, нот.д. № 2786/17.08.1965 г. и
нотариален акт по регулация № 23, том I, нот. д. № 91/05.02.1966 г.,
наследодателят на ищците Б.Г.С.,
ЕГН **********, починал
на 18.06.1998 г., придобил имот, представляващ парцел V, отреден за имот пл. № 183,
кв.12 по плана на с.Невестино, област Кюстендил с площ от 683 кв.м.
След неговата смърт имотът бил придобит от ищците по наследство, като към настоящия
момент представлявал УПИ V-321, кв.12 по действащ
рег.план на село Невестино от 1976 г. Сочи се, че още със закупуването
на имота през 1965 г., наследодателят им направил ограда по имотна
граница на бивш имот 183, кв.12 по отменения план на с.Невестино, действащ
от 1963 г., до 1976 г., като през 1965 г. бил закупен парцел IV и била изградена тази ограда. При
закупуване на УПИ IV-183 по плана от
1963 г., а по сега действащия план е УПИ V 321,
кв.12 общо с площ 753 кв.м., била закупена и частта от имот 183, попадащ извън чертите
на регулацията. По тази имотна граница била
изградена ограда и към настоящия момент се владеело това място. При
закупуването на УПИ VI-174, кв.12
наследодателят им ползвал вече тази част от имота над парцела с площ от 763
кв.м. Оттогава го владеел спокойно и необезпокоявано, като свой в границите на поставената ограда, а след неговата смърт и ищците, вкл. и до настоящия
момент. В имота имало овощни дървета,
цветя и се обработвал. Същият и към настоящия момент бил ограден. Част от оградения имот с площ от 70 кв.м.
попадала в съседен поземлен имот № 009075, местност „Четирски дол“, който бил заснет с площ от 1 570 дка, съгласно скица-проект
№ Ф17454/10.09.2014г.
Твърди се, че посочената площ по силата на давностно
владение от 1965 г. до настоящия момент била собственост на ищците.
Наскоро узнали, че ответникът е предприел действия за снабдяване с акт за имот, придобит по
обстоятелствена проверка. Същият имал титул за
собственост за 1100 кв.м. съгласно нотариален акт №139, том I, нот.д. №235/1994г., поради което за ищците
възниквал правен интерес от водене на настоящия иск.
С оглед на гореизложеното се
поддържа искане за постановяване на съдебно решение, по силата на
което да се признае за установено, че ищците са собственици на част от поземлен имот № 009075
/бивш № 009065/ по плана на с. Невестино с площ от 70 кв. метра и съседи
урегулиран поземлен имот V-321; урегулиран поземлен имот VІ-174; поземлен имот
№ 009075 и поземлен имот № 009069, придобита на оригинерно основание, а именно
по давност, като към владението на ищците се присъедини и владението на техните
праводатели, считано от 1965 г. до завеждане на иска.
Искането е прецизирано с оглед приетото по делото заключение
по допуснатата СТЕ, като се поддържа, че спорната площ е с размер от 63 кв.м. и
съседи урегулиран поземлен имот V-321; урегулиран поземлен имот VІ-174;
поземлен имот № 009075 и поземлен имот № 009069, придобита по давност, като към
владението на ищците се присъедини и владението на техните праводатели, считано
от 1965 г. до завеждане на иска.
Претендират се и сторените деловодни
разноски.
Ответната страна е депозирала отговор на исковата
молба в рамките на едномесечния срок по чл. 131 от ГПК. Сочи, че искът е
допустим, но неоснователен. Не оспорва факта, че ищците са наследници на Б.Г.С.. Не
оспорва и твърдението на ищците, че на 17.08.1965 год. наследодателят им е купил УПИ V-183, в кв. 12 по плана на село
Невестино, с площ от 652 кв.метра. Не оспорва, че в следствие
изменение на регулацията на село Невестино през 1966 год. към този
имот от съседни урегулирани поземлени имоти са придадени още 31 кв.метра.
Оспорва, че изменената регулация (най-вероятно частична) за имота е приложена, като твърди, че регулационните сметки
на Б.Г.С. със собствениците на съседните имот не били уредени. Излага подробни
съображения.
Сочи, че имотът си е придобил на
14.02.1994 год., с покупко-продажба от В.С.Д. и Ц.С.Д., които били негови
собственици много години преди това и владели имота си. В него имало изградени
стопански постройки, които обслужвали освен
него и съседните два УПИ I-319
с площ от 688 кв.м. и УПИ II-182
с площ от 815 кв.м., и двата в кв.12 по плана на село
Невестино, собственост на съпругата му В.В.К.. Продаденият му
имот винаги бил с площ от 1570 кв.метра, защото тогава, когато
бил придобит съществувало ограничение за площите на имотите, които могат да
притежават лицата, арг. ЗСГ и нормативните
актове, издадени във връзка с приложението му.
Притежаваният от ответника недвижим
имот представлявал дворно място извън регулацията на село
Невестино, което било част от един голям имот с площ от 3 декара и 3 ара. Този имот бил част
от една нива придобита през 1920 год. от С.Й., който бил наследодател на В.С.Д., лицето което му прехвърлило имота.
Този земеделски имот винаги от 1920 година се ползвал от С.Й. и неговите наследници и никога не бил внасян в ТКЗС.
В последствие част
от имота придобит от С.Й. през 1920 год., с площ около 1500
кв.метра, влязъл в регулацията на село Невестино и от тази част
били образувани два урегулирани поземлени имота - УПИ I-319
с площ от 688 кв.м. и УПИ II-182 с площ от 815
кв.м. и двата в кв.12 по плана на село
Невестино, а останалата част от този имот с площ от над 1500 кв.метра останала като дворно място извън
регулацията на село Невестино. Именно
частта от нивата с площ от повече от 1500 кв.метра, която останала извън регулацията
на селото, придобил ответникът през 1994 год. от В.С.Д., син на С.Й..
Ответникът обобщава, че имотът му бил
част от земеделски
имот (нива) с обща площ от 3,3 дка., от който една част от 1503 кв.метра с изменение на дворищната регулация на с.Невестино
била урегулирана и бил променен вида и предназначението
й, а другата по-голямата част останала извън регулацията и била с площ повече от 1500 кв.метра.
Твърди, че нито ищците, нито техния
наследодател са имали разрешение от праводателите му да владеят част от
имота, който му бил продаден, нито пък са получавали съгласие за това. Сочи, че наследодателят на ищците не е владял
част от имота му с негово разрешение, а ищците не владеели имота с негово съгласие.
Оспорва твърдението на ищците от
исковата им молба, че при закупуването
на УПИ V-183, в кв.12 по плана от
1963 год., а по сега действащия план УПИ
V-321, в кв.12 общо с площ от
753 кв.м., била закупена и частта от имот 183, попадащ извън регулацията. Мотивира становището си като излага, че това
би било невъзможно, доколкото предмет на сделката,
за която е съставен нотариален акт № 6, том III, нот.дело 786/1965 год. на
Нотариалната служба при КРС, бил недвижим имот с площ от 652 кв.метра.
Оспорва, че ищците владеят 70
кв.метра от неговия имот, представляващ поземлен имот 009075, в
местността „Четирски дол“, в землището на село Невестино, по начин годен
да ги направи собственици. Твърди, че нито ищците, нито наследодателят им са манифестирали
пред него, че владеят част от имота му като свой собствен. Не давал и съгласие,
нито праводателят му е давал такова, на Б.Г.С.,
както и на когото и да било, да владее част от имота му като собствен.
Смята, че нито ищците, нито техният
наследодател са имали намерението да владеят част от неговия имот като техен,
т.к. не са имали намерението да владеят имот с площ по-голяма от закупената от тях. В потвърждение на това му становище
били данните, отразени в издаденото и
приложено по делото удостоверение за данъчна оценка на имота на ищците, което отразявало извадка от данъчната
декларация на ищците и данъчната
декларация на наследодателят им.
В конкретния случай не били налице нито една от
задължителните предпоставки за наличието на
фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗС за придобиване на имот по давностно владение, годно да направи ищците
собственици на част от неговия имот, а ищците не били упражнявали фактическа власт върху имота, по начин годен
да ги направи собственици на този
имот.
Сочи, че ищците не са владели описаната
от тях част от недвижимия имот спокойно, явно и непрекъснато.
Ответникът твърди, че винаги след
като поставили оградата през 2012 год. на мястото, на което се намира,
се противопоставял на това завладяване от ищците на част от неговия имот. Израз
на противопоставянето му била и отправената от него жалба до Кмета на община
Невестино с рег.№ 2113/07.07.2014 год.
Поддържа се, че както праводателите
му, така и той винаги са владели имот с площ от 1570 кв.метра.
Ответникът смята себе си за собственик на недвижим имот,
представляващ имот с № 009075, находящ се в землището на село
Невестино, с ЕКАТТЕ 51216, община Невестино, местността „Четирски
дол“ с площ 1570 дка., при граници и съседи на имота: имот 009076; имот № 009069;
имот № 009064; имот № 000001. Имотът е образуван от имот 009065, находящ се
в местността „Четирски дол“, землището на село Невестино, община Невестино. Правото
му на собственост произтичало от нотариален акт № 180, том I, дело 144/2015 год.
на Районен съд - Кюстендил.
В съдебно заседание ищците, чрез процесуалният си
представител поддържат исковата молба. Ангажират гласни и писмени
доказателства, като по тяхно искане е допусната и съдебно-техническа
експертиза.
Ответната страна чрез процесуалният си представител
оспорва исковата молба. Сочаи нови доказателства.
Съдът, преценявайки
събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на иска:
Правният интерес от предявяването на
иска е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му, за която съдът
следи служебно. В случая наличието му се обуславя от естството и съдържанието на възникналия между
страните извънсъде бен правен спор, доколкото е заявено оспорване на претендираното
от ищеца право на собственост. Ето защо искът се явява
допустим и следва да бъде разгледан по същество.
По
основателността на иска:
Искът по чл.
124, ал. 1 от действащия ГПК е правен способ за защита на правото на
собственост, чрез който ищецът предявява пред съда искане да се установи със
сила на присъдено нещо защитаваното вещно право срещу лицето, което оспорва или
смущава това право. Както всеки установителен иск, този иск цели разрешаване на
възникнал правен спор относно притежанието на конкретно вещно право и
установяване със сила на пресъдено нещо на действителното правно положение в
отношенията между спорещите страни по повод на вещта, обект на оспорваното
право.
В производството по
този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правният му интерес, а
ответникът – фактите, от които произтича правото му.
В случая при така разпределената доказателствена тежест
се установи, че спорния по делото имот представлява част от поземлен имот
№ 009075/бивш 009065/ по плана на село Невестино, с площ от 63 кв.м., според заключението на вещото лице Г. и
около 100 кв. м., според заключението на вещото лице Д., при съседи: УПИ V-321, УПИ VI-174
и поземлен имот№ 009075. Тази част ищците сочат, че е придобита по силата на нотариален акт № 6,
том III, нот.д. № 2786/17.08.1965 г. и нотариален акт по регулация № 23, том
I, нот. д. № 91/05.02.1966 г., от наследодателят им Б.Г.С., ЕГН **********, починал на 18.06.1998 г.,
като имотът представлявал парцел V,
отреден за имот пл. № 183, кв.12 по плана на
с.Невестино, област Кюстендил с площ от 683 кв.м. След неговата
смърт имотът бил придобит от ищците по наследство, като към настоящия
момент имотът, представлявал УПИ V-321, кв.12 по действащ
рег.план на село Невестино от 1976 г. и по силата на оригинерно основание
– по давност, осъществено чрез присъединяване владението на ищците към
владението на техния наследодател, считано от 1965 г. до настоящия момент.
Ответната страна не оспорва, че
съгласно изменение на регулационния план на село Невестино със
Заповед № 1876/19.04.1976 год., закупеният през 1965 год. от наследодателя
на ищците Б.Г.С. имот УПИ V-183
в кв.12 по плана на село Невестино, общ.Невестнино, е идентичен с УПИ V-321
в кв.12 по действащия план на селото и е с
площ от 683 кв.метра.
Притежаваният от ответника недвижим
имот представлява дворно място извън регулацията на село
Невестино.
Видно от приложеният по делото
констативен нотариалн акт № 180, том I, рег. № 1597, н.д. № 144/2015 г.,
ответникът е признат за собственик на имот № 009075, находящ се в с. Невестино,
с ЕКАТТЕ 51216, с площ от 1570 дка, при съседи 009076, 009069, 009064, 000001,
който имот е образуван от имот 009065, заедно с находящите се в имота сгради. Този обаче, констативният
нотариален акт не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила,
съгласно Тълкувателно решение № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, а с т.нар.
легитимиращо действие
Според приложеният нотариален акт №
19/1981 г., В.Ст.Д. е признат за собственик по давностно владение на дворно
място с площ от 1100 кв.м., ведно с постройките в него, находящ се ивън
регулация на с. Невестино, при съседи улица, Б.Г.Х., Е.А.Х. и собствен парцел.
Видно от нотариален акт № 43/1970
г. В.Ст.Д. е признат за собственик на УПИ II-182, в кв. 12, по плана на с.
Невестино, заедно с къщата в него, застроено и незастроено с площ от 818, при
съседи улица, собственост на ТКЗС, Д. С. и Г. Х., както и на УПИ с № 182-I в същия квартал, представляващ
незастроено място от 707 кв.м., при съседи улица, имот на ТКЗС от две страни.
Видно от нотариален акт № 75/1975
г., В.Ст.Д. дарил на дъщеря си В.К. парцел № I-182, в кв. 12, по плана на с.
Невестино, заедно с къщата в него, целия с площ от 668 кв.м., при съседи улица,
собствен парцел и от две страни блок на ТКЗС.
Според приложеният нотариален акт №
138/1994 г. В.Ст.Д. и съпругата му дарили на дъщеря си В.К. парцел II-182, в кв. 12, по
плана на с. Невестино, заедно с къщата в него, застроено и незастроено с площ
от 815, при съседи улица, собственост на ТКЗС, Д. С. и Г. Х., както и на УПИ с № 182-I в същия квартал, представляващ
незастроено място от 707 кв.м., при съседи улица от две страни, Д. С. и В.К..
Не се спори между страните, че наследодателят на ищците Б.Г.С., ЕГН **********, починал на 18.06.1998 г., приживе
е придобил имот, представляващ парцел V,
отреден за имот пл. № 183, кв.12 по плана на
с.Невестино, област Кюстендил, с неурегулирана площ 652
кв.м. В последствие придобил по регулация още общо 31 кв.м. В т.см. са и
приложените и приети по
силата на нотариален акт № 6, том III, нот.д. № 2786/17.08.1965 г. и
нотариален акт по регулация № 23, том I, нот. д. № 91/05.02.1966 г. Спорен
по делото обаче е въпросът дали регулацията е била приложена, като ответната
страна сочи, че изменената регулация (най-вероятно
частична) за имота не е приложена, като
твърди, че регулационните сметки на Б.Г.С. със собствениците на съседните имот
не били уредени. Този отрицателен факт е подлежал на установяване
от ищците, които със средствата на ГПК не установиха, посочените предпоставки.
За да се отговори на посочения въпрос, следва да се вземе предвид, че действащия план на с. Невестино е одобрен със заповед № 1876/19.04.1976 г. Така приложимото право е това, уредено със Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ), в сила за перода 1973 г. 2001 г. Съгласно чл. 110, ал. 1 ЗТСУ дворищно регулационният план има непосредствено отчуждително действие по отношение на недвижимите имоти (местата с подобренията и насажденията в тях), придадени към парцели на други физически или юридически лица, като това разместване на собственост настъпва още от деня на влизане в сила на дворищно регулационния план. Собствеността върху придаваемите части преминава по силата на самата регулация, но тя получава значение на безусловно придобивно основание от деня, когато е приложена, тъй като дотогава при евентуалното й изменение или създаване на цялостна нова регулация се изхожда от първоначалното положение на имотите съгласно чл. 33, ал. 1 и 2 ЗТСУ. Така с правно значение е въпросът: Кога един дворищно-регулационен план се счита за приложен? В тази насока следва да се вземе предвид разпорадбата на чл. 33 от ЗТСУ, както и разясненията по въпроса, дадени в Тълкувателно Решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2 от 1993 г. на ОСГК на ВС. Съгласно § 6, т. 2 от ПР на ЗУТ действащите към деня на влизане в сила на ЗУТ (31.03.2001 г.) дворищнорегулационни планове могат да бъдат приложени по предвидения в предходния устройствен закон (ЗТСУ отм.) ред в 6-месечен срок. Съгласно разпоредбите на ЗТСУ (отм.) и разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2/93 г., ОСГК регулацията се счита за приложена:
по чл. 33, ал. 2 от ЗТСУ (отм.) - ако до деня на откриване на производство по изменение на регулационния план по чл. 32, т. 1 и 3 от ЗТСУ (в обществен интерес за цели и нужди на градоустройството или за осигуряване на целесъобразно застрояване) придаваемите имоти по стария план са били заети по законния ред или дължимото за тях обезщетение е било изплатено - чл. 114 от ЗТСУ (отм.), чл. 263 и 275 от ППЗТСУ (отм.);
по чл. 33, ал. 1 от ЗТСУ (отм.) - ако от деня на заемане на придаваемите по стария регулационен план части по законния ред до издаването на новия план по чл. 32, т. 2, 4 и 5 (при грешки в кадастралната основа, при явна фактическа грешка на плана и когато плана е одобрен при съществени закононарушения.) е изтекъл 10-годишен срок; след изтичането на тези 10 години владение, закононарушението при съставяне на предишния план се санира във връзка с разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС;
по чл. 182а от ЗТСУ
- ако до влизане в сила на ЗКИР (29.05.2000 г.) бъде изплатено обезщетението за
придадените към парцела части.
Доколкото по делото не са налице
доказателства за наличие на обстоятелствата по чл. 33, ал. и 33, ал. 2.3, като
и с оглед твърденията на ответника, че регулацията не е приложена поради
неуредени сметки, който като отрицателен факт той не следва да доказваот
ответника, следва да се приеме, че действително предвижданията на плана от 1976
г. за обособяването на парцел 5 за имот с пл. № 183 не са приложени.
В тази насока е извода на вещото лице, който сочи, че площта извън регулация,
част от имот
пл. №183 не е включена в нито един от документите за придобиване на собственост, респ. тази площ от около 100 кв. не
е закупена при покупката на УПИ V-183 през 1965 год., а
се ползвала от ищците защото се намирала в края на селото и граничи
с имот на ТКЗС „Мир“, т.е. земеделска земя.
Дори и горните изводи да не се споделят, придаваемите места се
намират в североизточната част на имота на ищците, към улицата с ос.т.56-55, а
спорната част е от югозапад, респ. не може да се сподели твърдението, че именно
спорната част е придадена по регулация.
В заключение следва да се приеме, че регулацията по отношение имота
на ищците не е била приложена. Така е необходимо да се подложи на изследване
соченото придобивно оригинерно основание – по давност.
Спорно
по делото е дали площта с размери около 63-100 кв.м. е
част от имота на ищците пл.№ 183, за който е бил
отреден парцел V, в кв.12 по плана на с. Невестино от 1963 год. или от
имота на ответника с № 009075, респ. дали спорната част
е приодибата от праводателя на ищците на оригинерно основание, като към
владението на проводателя си те присъединили и своето.
За да се отговори на поставения
въпрос следва да се вземе предвид характера на придобивната давност, като способ за придобиване на
собственост. Така се взе предвид, че тя е сложен юридически факт, който включва
действия на началното установяване на владението, т.е. на фактическото
господство върху имота с намерението да се свои и постоянно съществуване на
така установеното фактическо владение. Сам по себе си обаче фактът на
осъществяване на фактическа власт върху имота и изтичането на определения от
закона период от време не е достатъчен, за да се приеме, че е налице владение
като основание за придобиване по давност на имота. Съгласно нормата на чл. 68 ЗС,
установилият владение, за да е то явно, трайно, несъмнено, следва да отблъсне
владението на действителния собственик на имота, спрямо който го свои.
В случая по делото не са наведени
твърдения от страна на ищците спрямо кое лице са своили имота, но се твърди, че
владението е с начало от 1965 г. чрез
наследоателя на ищците, към което владение те присъединяват и своето след
неговата смърт през 1998 г., до настоящия
момент. Доказателства обаче, в т.см. не са ангажирани. Действително, съгласно
Тълкувателно решение № 4/17.1.2.2012 г. възможно е да бъде придобито право на
собственост на недвижим имот на основание чл. 79 от ЗС от
лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си и неговите права да
се признаят на неговите наследници в съдебен процес по спор за собственост. Но
тук доказателства за това, че именно спорната част е владяна от наследодателя
на ищците преди смъртта му, липсват. Тази теза се разколебава и от приетото по
делото заключение на вещото и гласните доказателства по делото, анализарни
подробно по-долу, от които може да се изведе, че оградата между имотите на страните
е преместена скоро – през 2012 – 2014 г., а не съществува в тези граници още от
закупуването на имота.
В този аспект се взе предвид, че обективният признак на владението
изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по този начин
се отблъсква владението на собственика. Такава в случая не е осъществявана,
доколкото не се установява физическото присъствие на ищците именно в спорната
част от имота преди подновяването на оградата между двата имота. Те не са
упражнявали фактическа власт върху процесната част явно, спокойно,
несъмнително, за себе си, като са демонстрирали
своителното си намерение едва при подновяването на спорната ограда през 2012 - 2014
г. (според писмените и гласните доказателства по делото), а не през 2000 г.,
както сочат ищците в приложената по делото декларация.
Наред с това, дори и да не се споделя горното, следва да
се вземе предвид, че от събраните доказателства се установи, че по сега
съществуващата ограда, имота на ищците е с площ над 683 кв. м., което е в
противоречие на титула им за собственост в нотариалния акт, съгласно който
притежават с около 100 кв. м. повече, като в т.см. е заключението на вещото
лице Д.Д., което, както вече с посочи, съдът възприема като пълно и обективно,
както и скицата на имота, която представлява точно графично изображение на
имотните граници ирегулационните линии. Според заключението на експерта като се продължат страничните дворищно-регулационни
линии до пресичането им с имотната граница на имот 183 с имот 182 се получава
контур с форма на трапец част от
имот пл. №183, извън крайната регулационна линия на кв.12, с площ графично отчетена в размер на около 100
кв.м., като площта извън регулация, не е включена в нито един от
документите за придобиване на собственост.
Наред с това, се установи по делото, че границата между имотите на
страните е била променяна, като според вещото лице имотната граница тангира с края на
постройка-навес в дъното на имота и
след тази граница площта принадлежи на друг имот. Въпросната ограда
започва от стената (т.О) на масивната постройка на ответника на
В тази насока са събрани гласни доказателствени средства,
като от показанията на С. В. С. е брат на Д.К.. Сочи, че той много отдавна имал
този имот, но оградата откъм ищците била с два метра в мястото на брат му. През
2011 г. започнали да правят бордюрите на оградата ищците, а брат му ходил в
съвета няколко пъти да оспори това, но никой не го чул. Твърди, че била е
преместена оградата в неговото место. Поне от пет години тая ограда била
местена, като в началото била с
циментови колове и с мрежа, сега била с железни греди и бетонов бордюр. Преди
около две години се направила оградата от ищците, която била изместена, защото
самата постройка на брат му била на разстояние от мрежата от около 2 метра и
нещо, а след поставянето на новата ограда била почти залепена до стопанската
постройка.
Свидетелят Д.В. е познат на ответника Д.К.. Сочи, че той
притежавал имот в с. Невестино, за който имал спор със съседите, заради
изградена ограда между неговия имот и имота на ищците, която била изместена
спрямо първоначалното положение, което бил виждал. През 2010 г. видял за пръв
път оградата. Тогава била с бетонни колци и мрежа. Първоначално колците били на
едно положение, а сега имало излят нов фундамент, като обаче старите фундаменти
стояли и можело да се видят на място и в момента.
В обратна насока са показанията на свидителите, доведени
от ищците като от показанията на свидетеля С.И. се установява, че Д.К. имал
имот над имота на ищците, от южната му страна. Двата имота имали обща ограда,
която била изградена с циментова основа и мрежа от тридесет и няколко години,
която не била местена. Преди време имало стара ограда и на същото място сложили
нова мрежа. Н. сина на Р. и съпругата на Д.К., правили новата ограда. Свид. М.Н.
също сочи, че имотите на ищците и на ответника имали обща граница, от южната
страна на имота на Д.. Между двата имота имало ограда, която скоро съпругата на
Д.К. и на Н. внуците решили да подновят. Имало спор обаче, че оградата не
трябва да бъде на посоченото място, а да се измести към имота на Р.. Въпреки
това обаче оградата била на същото место и не била променяна с години. Според
свидителя двете страни с общи усилия подновили оградата.
Събраните гласни доказателства, разгледани в
съвкупност с останалите доказателства по делото, вкл. и заключението на вещото
лице Д., обосновавт извод, че ищците не владеят спорната част от имота на
ответника още от 1965 г. и до сега, съответно чрез наследотателя си, а след
неговата смърт и лично. Че оградата между двата имота е съществувала още от
закупуването на имота на ищците от техния наследотаел, не е спорно между
страните. Тя обаче е била преместена при подновяването й през 2014 г. според
свидетелите В.С. и Д.В.. Показанията на св. В.С., преценени при условията на
чл. 172 от ГПК, преценени с оглед данните по делото, се подкрепят и от
заключението на вещото лице Д., поради което не могат да бъдат игнорирани.
Всички те, разгледани в съвкупност, дават обща представа, че не може да се
възприеме с категоричност твърдението за осъществено владение в посочения от
ищците период, именно в обема, предмет на делото. Още повече, че дори и св. С.
И. не е категоричен, че оградата не е местена, като сочи, че може и да е
„мръднато“ малко.
В тази връзка, съдът намира, че ищците не следва и не
могат да придобият част от парцела на ответниците позовавайки се на
подновяването на телената ограда между имотите, тъй като това би противоречало
съществено на титула им за собственост, относно придобитите площи.
В допълнение, макар и да не е с правна стойност, т.к
липсва изявление, че се депозира под страх от отговорност по см. на чл. 313 от НК, приложената по делото декларация от ищците, че при закупуването на
неурегулиран имот, съгласно НА №6/1965 г., парцел 5, имот № 183, кв., 12 от
плана на с. Невестино, се владеел по имотни граници, както бил закупен от
стария собственик през 1965 г., а през 2000 г. била обновена съществуващата
ограда от южната страна имота, следва да се вземе предвид като изявление, което
противоречи на доказателствата по делото. От една страна не може да се сподели
тезата, че оградата е била подновена през 2000 г., т.к. всички свидетели са
категорични, че това е станало „миналата година“, т.е., 2014 г. в тази насока
са и обсъдените писмени доказателства, вкл. аналазираните документи за
търпимост, които като официални такива се ползват с надлежна дакозатаелствена
сила. Не може да се възприеме с доверие и твъдението, че имотът се владеел по
имотни граници, както бил закупен от стария собственик през 1965 г., защото
според възприетото заключение на вещото лице Д., „прави впечатление при съвместените
процесии имоти, че югоизточната граница на ПИ 009075 не е положена по имотната граница на имот с пл. №182“.
Ето защо съдът приема, че искът е
неоснователен и недаказан, поради което следва да бъде оставен без уважение,
ведно със законните последици от това.
По
разноските:
При този изход на делото, следва да бъде уважено направеното искане от
ответната страна за присъждане на деловодни разноски в съответствие с
представените списък по чл. 80 от ГПК
и писмени доказателства, като следва да се присъди сумата общо в размер на 645
лв.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 124 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявения
иск от В.Б.И., ЕГН **********,***, Р.Б.Б., с ЕГН **********,***, двете лично и като правоприемници на ищцата Н.Г.С. с ЕГН **********,*** – починала в хода на производството,
лично и в качеството си на
наследници на Б.Г.С.,
ЕГН **********, починал
на 18.06.1998 г., с адрес за връчване: гр. С., ул. „***“ №**, ет. **, ап.*** адв. п.сл. - САК ********** ПРОТИВ Д.М.К., ЕГН **********,***, за признаване на
установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на част от поземлен имот № 009075
/бивш № 009065/ по плана на с. Невестино с площ от 63 кв. метра и съседи
урегулиран поземлен имот V-321; урегулиран поземлен имот VІ-174; поземлен имот
№ 009075 и поземлен имот № 009069, придобит на оригинерно основание, а именно
по давност, като към владението на ищците се присъедини и владението на техният
праводател Б.Г.С., ЕГН **********, починал на 18.06.1998 г.,
считано от 1965 г. до завеждане на иска.
ОСЪЖДА В.Б.И., ЕГН **********,***,
Р.Б.Б., с ЕГН **********,***, двете лично и като правоприемници
на ищцата Н.Г.С. с ЕГН **********,*** – починала в хода на производството,
ДА ЗАПЛАТЯТ на ответника Д.М.К.,
ЕГН **********,***, сторените в хода на производството деловодни
разноски в размер на 645,00 лв. (шестотин четиридесет и пет лева нула стотинки).
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Окръжен съд-Кюстендил.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: