РЕШЕНИЕ
№ 266
гр. Петрич, 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20221230101682 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищцата – Р. И. О., с адрес в с. Б., общ. Петрич, ул. „Н. В.“ № *, ЕГН
**********, твърди, че е собственик на три недвижими имота, представляващи
поземлени имоти с идентификатори 03294.500.467, 03294.500.468 и 03294.500.469 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Б., общ. Петрич, одобрени по
ЗКИР. Поддържа, че собствеността й произтича от давностно владение, което е
започнала да упражнява през 1958 г. – 1959 г., продължавайки да го осъществява и
понастоящем. Изтъква, че ответникът неоснователно се легитимира като собственик на
недвижимите имоти, тъй като е издал за тях актове за частна общинска собственост.
Иска постановяване на съдебно решение, с което спрямо ответната страна да бъде
признато нейното собственическо право върху тези имоти. Претендира и съдебни
разноски.
Ответникът – Община Петрич, със седалище и адрес на управление в гр. П.,
ул. „Ц.Б. III“ № 24, с код по БУЛСТАТ ****, намира ищцовата претенция за
неоснователна, настоява за нейното отхвърляне и за присъждане на съдебно-деловодни
разходи. Излага доводи, че е титуляр на визираните имоти, въз основа на земеделска
реституция (съгласно Протоколно решение № 18-02-247/02 от 21.12.1993 г. и Решение
от 12.04.1994 г. – и двете на Поземлена комисия – гр. Петрич), както и че не е доказано
1
ищцата да ги е придобила по давност.
Съдът приема следното:
1. По съществото на делото (изводи от фактическа и от правна страна):
Уважаването на предявения иск е детерминирано от това дали ищцата е станала
собственик на процесните имоти, въз основа на твърдяното давностно владение.
С оглед правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в
исковото гражданско съдопроизводство (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна е
длъжна да установи така очертаното условие за основателността на исковата си
претенция, а ответникът трябва да докаже своето възражение, че той е собственик на
имотите.
Давностното владение, като вид придобивен механизъм, е сложен юридически
факт (чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 68, ал. 1 ЗС) и обхваща: 1/ упражняване на фактическа
власт върху дадена вещ с намерение за своене; 2/ владението да бъде явно, спокойно,
несъмнено, трайно и непрекъснато и 3/ то да е продължило за срок от 10 години (вж.
Решение № 23/20.05.2016 г. по гр. д. № 5162/15 г., II г. о. на ВКС и Решение №
50121/16.03.2023 г. по гр. д. № 4519/21 г., I г. о. на ВКС). Фактическата власт върху
определена вещ е с намерение за своене, когато упражняващият я субект, макар да не е
собственик, проявява конкретни действия, които практически запълват съдържанието
на правомощията на собственика (вж. т. I, 2 от Постановление № 6/27.12.1974 г. по
гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС и Решение № 97/19.10.2020 г. по гр. д. № 325/20 г., I г. о.
на ВКС). Тъй като намерението за своене е субективна категория, за съществуването
му законодателят е въвел оборима презумпция (чл. 69 ЗС).
От приобщените към доказателствения материал три броя актуални скици (с №
15-271991-13.03.2023 г., с № 15-271993-13.03.2023 г. и с № 15-271995-13.03.2023 г.),
издадени от Службата по геодезия, картография и кадастър – гр. Благоевград, се
потвърждава индивидуализацията на спорните имоти, както следва:
- поземлен имот с идентификатор 03294.500.467 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Б., общ. Петрич, одобрени със Заповед № РД-18-
13/21.01.2022 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и
кадастър, с последно изменение, засягащо този имот – от 28.10.2022 г., с адрес – с. Б.,
общ. Петрич, с площ – 958 кв. м., с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, с начин на трайно ползване – незастроен имот за жилищни нужди, с
предишен идентификатор – няма, с номер по предходен план – парцел III, в кв. 29, при
съседи – поземлени имоти с идентификатори 03294.500.722, 03294.500.468,
03294.500.723, 03294.500.466 и 03294.500.465;
- поземлен имот с идентификатор 03294.500.468 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Б., общ. Петрич, одобрени със Заповед № РД-18-
13/21.01.2022 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и
2
кадастър, с последно изменение, засягащо този имот – от 16.01.2023 г., с адрес – с. Б.,
общ. Петрич, с площ – 948 кв. м., с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, с начин на трайно ползване – незастроен имот за жилищни нужди, с
предишен идентификатор – няма, с номер по предходен план – парцел IV, в кв. 29, при
съседи – поземлени имоти с идентификатори 03294.500.722, 03294.500.469,
03294.500.723 и 03294.500.467;
- поземлен имот с идентификатор 03294.500.469 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Б., общ. Петрич, одобрени със Заповед № РД-18-
13/21.01.2022 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и
кадастър, с последно изменение, засягащо този имот – от 07.10.2022 г., с адрес – с. Б.,
общ. Петрич, с площ – 747 кв. м., с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, с начин на трайно ползване – незастроен имот за жилищни нужди, с
предишен идентификатор – няма, с номер по предходен план – парцел V, в кв. 29, при
съседи – поземлени имоти с идентификатори 03294.500.722, 03294.500.470,
03294.500.723 и 03294.500.468.
От цитираните скици е видно още, че в кадастралния регистър и трите описани
недвижими имота са отразени като собственост на ответника, съобразно три акта за
частна общинска собственост – с № 5356/12.10.2022 г., с № 5361/17.10.2022 г. и с №
5323/09.08.2022 г., които са приложени към отговора на исковата молба.
Посредством съвкупната преценка на показанията на разпитаните свидетели
(А.П., Г.С., В.Ф. и Й.Т.) се констатира, че:
- имотите, за които се води делото, са съседни и още отпреди близо 70
години първоначално са се ползвали от бащата на ищцата, като един общ имот, в който
са били извършвани селскостопански дейности по отглеждане на различни земеделски
култури и на домашни животни;
- преди около 60 години имотите са били предоставени на самата ищца от
баща й, като в тази връзка е било постигнато и разбирателство с нейните брат и сестри,
с оглед тази воля на техния баща;
- оттогава ищцата е продължила стопанисването на имотите, ползвайки ги
по същия начин, включително чрез засаждане на овощни дървета и изграждането на
обор (колиба) за животни (коне, кози и овце), а също и чрез разполагане на пчелни
кошери;
- от около 30 години в имотите не са били осъществявани селскостопански
дейности от земеделско естество (което се признава и от пълномощника на ищцата,
при условията на чл. 175 ГПК) и понастоящем те са обрасли и с горска растителност;
- до смъртта на съпруга на ищцата (починал пред около 2 години) обаче
двамата са продължавали да отглеждат там коне и да складират дърва за огрев;
- самите недвижими имоти никога не са били внасяни в ТКЗС, което е било
образувано в с. Б., и по времето на неговото съществуване пак са били стопанисвани от
3
ищцата;
- за целия период от време, през който тя е ползвала имотите по
споменатия начин, никой не е оспорвал ползването й и сред жителите на с. Б. те са
известни като нейни имоти.
В тези части показанията и на четиримата свидетели не съдържат някакви
сериозни противоречия по релевантните факти, които да имат практическо значение, а
по-скоро взаимно се допълват. Наблюдават се само несъществени разминавания, които
се дължат на дистанцията на времето, и то по обстоятелства, които не са меродавни за
предмета на доказване.
Изяснените обстоятелства, касаещи начина на непрекъснато ползване на
недвижимите имоти, станали причина за съдебния спор, от страна на ищцата и на
членове на нейното семейство през много продължителен период от време (около 60
години), преценени комплексно, насочват точно към признаците на давностното
владение, защото те покриват фактическото съдържание на правото на собственост. Не
води до обратен извод обстоятелството, че в последните 30 години в имотите не се
осъществява земеделска работа, поради което те са обрасли и с горска растителност.
Тук е важно да се акцентира на факта, че след като ищцата е установила фактическа
власт с намерение за своене върху имотите още през 1958 г. – 1959 г., то тя е станала
техен собственик, въз основа на давностно владение, след изтичане на 10-годиншия
срок по чл. 79, ал. 1 ЗС. Ето защо и последващото й поведение, отнасящо се до
ползването на имотите, не може да доведе до промяна във вече придобитата
собственост, тъй като законът не му продава подобно юридическо значение.
Тъй като не е доказано имотите, предмет на съдебното производство, да са били
общинска или държавна собственост към изтичането на давностния срок, няма как да
бъдат поставяни въпросите за приложението на забраните по чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ и по
§ 1, ал. 1 от ЗР на ЗДЗС (обн. в бр. 46/06 г. на ДВ), ограничаващи придобивната
давност.
Не са основателни и възраженията на ответника, че той е получил титулярството
спрямо имотите, посредством земеделска реституция, извършена в негова полза с
гореспоменатите решения на Поземлена комисия – гр. Петрич, които са приети като
доказателства по делото. Доколкото ищцата не е участвала в административното
производство по издаването на тези решения, по отношение на тях е допустимо
осъществяването на косвен съдебен контрол от гражданския съд (чл. 17, ал. 2 ГПК). На
тази плоскост е важно да се отчете, че спорните имоти не могат да попаднат в обсега на
земеделската реституция, след като не беше установено да са били внасяни в ТКЗС,
ДЗС или в образувани въз основа на тях земеделски организации, нито пък беше
констатирано те да са били отнемани или одържавявани в хипотезите, изброени в чл.
10 ЗСПЗЗ. Следователно същите изобщо не са подлежи на възстановяване по реда на
този нормативен акт, в резултат на което няма как да станат общинска собственост
4
чрез реституция (вж. и Решение № 21/04.02.2011 г. по гр. д. № 1327/09 г., II г. о. на
ВКС).
Актовете за частна общинска собственост, сочени от ответната страна, не са база
за различна констатация. Актът за държавна и общинска (публична и частна)
собственост има само констативно, а не конститутивно действие (вж. Решение №
320/14.10.2011 г. по гр. д. № 1167/10 г., I г. о. на ВКС и Решение № 8/11.02.2014 г. по гр.
д. № 4244/13 г., I г. о. на ВКС). Иначе казано, той не поражда право на собственост в
патримониума на Държавата или на Общината върху обектите, за които се отнася, а
само удостоверява по официален начин, че това право е възникнало, съобразно някой
от предвидените в закона юридически механизми за придобиване на вещни права. С
оглед на така изяснения характер на акта за държавна и общинска собственост, няма
съмнение, че когато такъв бива противопоставян в рамките на исков процес на друг
гражданскоправен субект, претендиращ вещни права досежно същия имот, последният
разполага с възможността да обори легитимационния ефект на акта, използвайки
допустимите от закона доказателствени средства. Затова и при решаване на съдебен
спор за собствеността върху имот, актуван като държавен или общински, сезираният
съд преценява легитимиращия ефект на представения по делото акт за държавна или
общинска собственост на базата на доказателствата и на приложимите законови
разпоредби, без да е необходимо изричното му оспорване по правилата на чл. 193 ГПК
(вж. Решение № 61/26.05.2014 г. по гр. д. № 7685/13 г., ІІ г. о. на ВКС и Определение №
584/05.11.2014 г. по гр. д. № 4239/14 г., I г. о. на ВКС ). Настоящият случай е точно
такъв, доколкото ищцата посредством анализираните вече гласни доказателства
установява, че е придобила по давност вещните права, за които се води делото.
В обобщение на казаното дотук може да се заключи, че предявеният иск е
основателен, поради което подлежи на цялостно уважаване.
2. По съдебните разноски:
Изходът от делото дава право на съдебни разноски само на ищцата (чл. 78, ал. 1
ГПК).
Техният общ размер, според представения списък по чл. 80 ГПК и ангажираните
доказателства за реалното им осъществяване, е 2 126,61 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Петрич,
Гражданско отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по
отношение на Община Петрич, със седалище и адрес на управление в гр. Петрич, ул.
„Ц.Б. III“ № *, с код по БУЛСТАТ ****, че Р. И. О., с адрес в с. Б., общ. Петрич, ул.
„Н. В.“ № *, ЕГН **********, е собственик по давност на следните недвижими
5
имоти:
- поземлен имот с идентификатор 03294.500.467 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Б., общ. Петрич, одобрени със Заповед № РД-18-
13/21.01.2022 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и
кадастър, с последно изменение, засягащо този имот – от 28.10.2022 г., с адрес – с. Б.,
общ. Петрич, с площ – 958 кв. м., с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, с начин на трайно ползване – незастроен имот за жилищни нужди, с
предишен идентификатор – няма, с номер по предходен план – парцел III, в кв. 29, при
съседи – поземлени имоти с идентификатори 03294.500.722, 03294.500.468,
03294.500.723, 03294.500.466 и 03294.500.465;
- поземлен имот с идентификатор 03294.500.468 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Б., общ. Петрич, одобрени със Заповед № РД-18-
13/21.01.2022 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и
кадастър, с последно изменение, засягащо този имот – от 16.01.2023 г., с адрес – с. Б.,
общ. Петрич, с площ – 948 кв. м., с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, с начин на трайно ползване – незастроен имот за жилищни нужди, с
предишен идентификатор – няма, с номер по предходен план – парцел IV, в кв. 29, при
съседи – поземлени имоти с идентификатори 03294.500.722, 03294.500.469,
03294.500.723 и 03294.500.467;
- поземлен имот с идентификатор 03294.500.469 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Б., общ. Петрич, одобрени със Заповед № РД-18-
13/21.01.2022 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и
кадастър, с последно изменение, засягащо този имот – от 07.10.2022 г., с адрес – с. Б.,
общ. Петрич, с площ – 747 кв. м., с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, с начин на трайно ползване – незастроен имот за жилищни нужди, с
предишен идентификатор – няма, с номер по предходен план – парцел V, в кв. 29, при
съседи – поземлени имоти с идентификатори 03294.500.722, 03294.500.470,
03294.500.723 и 03294.500.468.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Община Петрич, със седалище и
адрес на управление в гр. Петрич, ул. „Ц.Б. III“ № *, с код по БУЛСТАТ ****, да
заплати на Р. И. О., с адрес в с. Б., общ. Петрич, ул. „Н. В.“ № *, ЕГН **********,
сумата от 2 126,61 лв., представляваща съдебните разноски, дължими за
производството по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. Петрич.
6
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
7