Р
Е Ш Е Н И Е
№ 473/18.7.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – ІІІ-ти административен състав, в открито съдебно заседание на
двадесет и седми юни две хиляди двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Десислава Ангелова |
и
с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 201 по описа на съда за 2023 г. |
||
Производство е по реда на чл. 156,
ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) и е образувано по жалбата
на „Инфрастрой СМ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик,
ул. „Кочо Честименски“ № 13А, ет. 1, представлявано от С. А. Г., против Ревизионен
акт № Р-16001322000596-091-001 от 01.11.2022 г., в потвърдената му част с Решение
№ 26/27.01.2023 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
гр. Пловдив.
В жалбата се твърди, че оспореният
административен акт, в обжалваната му част, е неправилен и незаконосъобразен. Моли
се да бъде отменен. Подробни съображения са изложени в жалбата. Представени са и
писмени доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателят
се представлява от адв. Б., който по изложени съображения моли съда да уважи подадената
жалба и отмени ревизионния акт в оспорената му част. Претендира направените по делото
разноски, съгласно представен списък на разноските. Представя писмени бележки.
Ответникът – Директорът на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, редовно призован, не се
представлява. По делото са постъпили писмени бележки вх. № 5701/30.06.2023 г.
от гл. юриск. Б., която по изложени съображения моли съда да отхвърли жалбата като
неоснователна и да постанови решение, с което да потвърди като правилен и законосъобразен
ревизионния акт, в обжалваната му част. Представя относимата административна преписка.
Претендира юрисконсултско възнаграждение, съгласно Наредба № 1 на ВАС от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
Началото
на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-16001322000596-020-001/08.02.2022 г., изменена със Заповед № Р-16001322000596-020-002/15.06.2022
г., спирана със Заповед № Р-16001322000596-023-001/09.05.2022 г. и възобновена
със Заповед № Р-16001322000596-143-001/10.06.2022 г., с обхват на ревизията от 01.01.2020
г. – 31.12.2020 г. корпоративен данък и от 01.12.2019 г. – 31.10.2021 г. по ДДС.
Установи
се по делото, че „Инфрастрой СМ“ ООД обжалва частично горния ревизионен акт, с който
не е признат данъчен кредит в размер на 16 500 лева по 15 бр. фактури, издадени
от „Удъм“ ЕООД с ЕИК *********. В резултат на непризнатото право на данъчен кредит
по процесните фактури е определен дължим данък върху добавената стойност за данъчни
периоди м. 10.2020 г., м. 01.2021 г., м. 05.2021 г. и м. 07.2021 г. в същия размер
и е начислена лихва в размер на 2714,65 лева. Другите суми, установени с процесния
РА, не са предмет на обжалване. В констативната част на Ревизионен доклад (РД) №
Р-16001322000596-092-001/31.08.2022 г., неразделна част от обжалвания РА, е посочено,
че основната дейност на дружеството е строителство на жилищни и нежилищни сгради
(код по КИД 2008 4120).
По
същество органите по приходите оспорват, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във
връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС от същия
закон, упражненото от „Инфрастрой СМ“ ООД право на приспадане на данъчен кредит
в общ размер на 16 500 лева (3000 лева за м. 10.2020 г. + 7000 лева за м. 01.2021
г. + 5900 лева за м. 05.2021 г. + 600 лева за м. 07.2021 г.) по 15 бр. фактури,
издадени от „Удъм“ ЕООД през периода 01.08.2020 г. – 04.12.2020 г., описани подробно
в РД/РА. Касае
се за неприети доставки по 13 бр. фактури с общ размер на данъчен кредит
15 900 лева. В РА е отказан данъчен кредит по 15 бр. фактури, като с решението
на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив
ревизионният акт е отменен по отношение на две фактури за м. 07.2021 г. в
размер на 600 лева. Общият брой издадени от този доставчик фактури е 50, като за
всички останали платения данъчен кредит е признат и възстановен. Касае се за сключен
и изпълнен договор за възлагане на СМР от 16.03.2020 г. на сграда, находяща се в
гр. Пазарджик, бул. „Ал. Стамболийски“ № 83.
В
хода на ревизията е установено, че „Инфрастрой СМ“ ООД е включило в отчетните си
регистри по ЗДДС 50 бр. фактури, издадени от „Удъм“ ЕООД, по които е упражнило право
на пълен данъчен кредит на обща стойност 53 476,66 лева. По повод на фактурираните
доставки от ревизираното дружество е представен договор за възлагане на СМР от
16.03.2020 г. с възложител „Инфрастрой СМ“ ООД и изпълнител „Удъм“ ЕООД. Съгласно
договора, изпълнителят приема да изпълни на обекта (жилищна сграда) узаконени строителни
дейности – лепене на топлоизолация по стени и тавани, по фасади и тераси с ЕПС –
10 см, в съответствие с Приложение № 1 към договора и с материали на изпълнителя.
Представени са фактури с предмет: авансово плащане, плащане по договор, СМР по договор
(без да е представен протокол или друг документ за конкретно фактурираните СМР);
плащанията са извършени по банков път. Органите по приходите са установили, че фактурираните
доставки са отразени по дебита на сметка 602 – Разходи за външни услуги и са намерили
отражение по сметка 613 – Разходи за придобиване на ДМА (с изключение на фактури
№ **********/13.03.2020 г. и № **********/29.04.2020 г. с предмет покупка на мазилка
и изолация, отразени по сметка 302 – Материали).
По
повод на обследваните доставки от ревизираното дружество са изискани извлечения
от всички счетоводни сметки, по които са намерили отражение издадените фактури,
съпътстващи доставките, договори, анекси, приемо-предавателни протоколи и други,
писмени обяснения, относно осъществената връзка между клиент и доставчик, търговска
кореспонденция, данни за лицата, участвали в приемо-предаването при доставките на
стоки/преки извършители на услугите, данни за предходни доставчици и други. От „Инфрастрой
СМ“ ООД е представено писмено обяснение, с което дружеството декларира, че всички
издадени фактури с предмет авансово плащане, плащане по договор и СМР са свързани
с извършване на СМР на сграда на ул. „Александър Стамболийски“ № 83 (в гр. Пазарджик).
Същите са с предмет доставка и полагане на топлоизолация на сградата, лепене на
гранитогрес във вътрешните части на сградата, шпакловка на общи части и други довършителни
работи по обекта.
Във
връзка с изследване реалността на доставките по получените фактури, ревизиращите
органи са изискали информация от „Удъм“ ЕООД. Изпратеното Искане за представяне
на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица (ИПДСПОТЛ) № Р-16001322000596-041-001
от 26.07.20222 г. е получено от дружеството на електронен адрес, но документи и
писмени обяснения към датата на издаване на ревизионния доклад не са представени.
На 31.08.2022 г. (датата на издаване на РД) от „Удъм“ ЕООД са представени обяснения,
съгласно които материалите са закупувани от доставчици, позиционирани в гр. Пазарджик:
„Крез България“ ЕООД с ЕИК *********, „Декор“ ООД с ЕИК *********, „Стабил Ди“ ЕООД
с ЕИК *********, „Сухстрой“ ЕООД с ЕИК *********. От органите по приходите е посочено,
че във връзка с издадените от страна на „Удъм“ ЕООД фактури за продажба през
2020 г. и 2021 г. са представени: Акт обр. 19 за установяване завършването и заплащането
на извършените СМР за част от фактурите с предмет доставка и монтаж на топлоизолация
по фасади, доставка и монтаж на ръбохранители по фасади, доставка и монтаж на водооткап
по фасади, доставка и монтаж на гранитни шапки по северна фасада, доставка, монтаж
и обръщане на прозорци и др., фискални бонове за извършени плащания в брой, трудови
договори на работници, книга за ежедневен инструктаж на работниците и служителите,
книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа за периода от 07.12.2020
г. Представени са документи и доказателства за покупка и доставка на материали от
дружества с местонахождение в гр. Пазарджик, протоколи за предаване на стока – грунд
за мазилка, топлоизолация, дюбели, лепила и др. материали, за които дружеството
декларира, че са транспортирани до обекта за сметка на доставчика на материалите.
В текстовата част на РД органите по приходите са описали подробно фактурите, извършените
плащания и представени актове обр. 19. Посочено е още, че в хода на ревизията не
е установено за какво точно са фактурираните авансови плащания и разплащанията по
договор. За част от фактурираните доставки с предмет СМР по договор, както от ревизираното
дружество, така и от доставчика не са представени документи и доказателства за предмета,
характера, количеството и вида на фактурираните СМР; не са представени актове обр.
19 за установяване завършването и заплащането на извършените дейности.
С
Протокол № 1795929/26.08.2022 г. от ревизиращите органи са присъединени документи
и доказателства, представени от „Удъм“ ЕООД в хода на извършена проверка за установяване
на факти и обстоятелства на „Инфрастрой СМ“ ООД. Дружеството е представило единствено
оборотна ведомост за периода от 01.10.2020 г. до 31.12.2020 г., извлечение от счетоводни
сметки 411 – Клиенти, 401 – Доставчици и 503 – Банка за същия период. В РД са описани
отчетените разходи, материали (заприходени, изписани и налични), съгласно представените
счетоводни документи, декларираните от дружеството продажби по данни от подадените
справки-декларации по ЗДДС, в т. ч. и към „Инфрастрой СМ“ ООД, приходите, декларирани
с подадената за 2020 г. годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО.
При
извършена справка в хода на ревизията за наличие на работници и служители, необходими
за извършване на услугите по полагане на топлоизолация, гранитогрес, шпакловка и
други, ревизиращите органи са установили, че през 2020 г. в „Удъм“ ЕООД е имало
назначени шест лица на длъжност „работник строителна изолация“ за три месеца в периода
от 19.03.2020 г. до 19.06.2020 г., а в края на годината – на 07.12.2020 г. са назначени
десет работника на същата длъжност. Извършен е анализ на декларираните от дружеството
данни за назначени лица за горепосочения период, при който е установено, че са подадени
данни за дневно работно време от 2 часа за всяко лице и месторабота гр. Пазарджик.
Ревизиращите органи са установили, че „Удъм“ ЕООД не е разполагало с персонал във
връзка с фактурираните доставки по фактури през периода м. 08.2020 г. – м. 12.2020
г. В информационните системи на НАП за посочения период не е подадена информация
за сключени трудови договори, данни за начислени осигурителни вноски за работници
и служители наети за извършване на трудова дейност в „Удъм“ ЕООД. В представените
заповедни книги, инструктажни книги, книгата за ежедневен инструктаж по безопасност
и здраве при работа за тези периоди няма записвания за проведен инструктаж на работници,
от дружеството не са представени трудови договори, документи за конкретно извършени
СМР по видове, количества и стойност, вложени материали по вид, количество и стойност
и време на осъществяване на доставките.
Данъчните
органи са установили, че през 2021 г. е имало назначени работници и служители през
различен период от време и с различно място на работа. Част от работниците на дружеството
са назначени на 07.12.2020 г. и на 12.04.2021 г. с месторабота в гр. Пазарджик на
8-часов и на 4-часов работен ден, а друга част от работниците на дружеството са
назначени на 11.07.2021 г. с месторабота в гр. Пирдоп. За назначените работници
с месторабота в гр. Пазарджик, описани подробно в РД, е установено, че са назначени
на длъжност „работник строителна изолация“, „каменоделец облицовки“, „координатор
дейности“ и са декларирани данни за извършвана трудова дейност за 2 отработени дни
през м. 03.2021 г. и 5 отработени дни през м. 04.2021 г. (за две от лицата), 4-часов
работен ден или 8-часов работен ден за различни, подробно описани в РД периоди
(за останалите лица). От извършения анализ на декларираните данни за наличие на
персонал в дружеството е констатирано, че същото не е разполагало с персонал във
връзка с фактурираните доставки по фактури за данъчен период м. 07.2021 г., не е
установена подадена информация за сключени трудови договори и данни за начислени
осигурителни вноски за работници и служители, наети за извършване на трудова дейност
в „Удъм“ ЕООД за този период. От органите по приходите е посочено, че за периода
не са представени заповедни книги, инструктажни книги, книгата за ежедневен инструктаж
по безопасност и здраве при работа.
Към
възражението срещу издадения РД от „Инфрастрой СМ“ ООД е приложено писмо до управителя
на „Удъм“ ООД, с което същият е уведомен за непризнатото право на данъчен кредит
по процесните 15 бр. фактури, поради липса на нает персонал, който е извършил фактурираните
СМР, като е поискано да се уточни дали работниците, които са работили на обекта,
са били назначени на трудов договор, подавани ли са декларации за социално осигуряване
и внасяни ли са осигурителни вноски на същите. Приложено е и уведомително писмо
от Елена Николова Ставрева – управител на „Удъм“ ЕООД, с което същата уведомява,
че на строителния обект е имало работници на дружеството, но е допусната техническа
грешка при подаване на данните за тях, за което са предприети действия за коригиране.
Към писмото са приложени справки за актуално състояние на всички трудови договори
в „Удъм“ ЕООД към 30.11.2020 г., Справка за актуално състояние на действащите трудови
договори към 31.08.2020 г., 30.09.2020 г., 31.10.2020 г. и 30.11.2020 г. Органите
по приходите, издали оспорения акт, са анализирали представените документи, като
са посочили, че при направена справка в информационната система на НАП – „Данни
за осигуряването по Булстат за периода 01.08.2020 г. – 31.12.2020 г. за „Удъм“ ЕООД“
не са установени данни за описаните лица (М.Г.А., М. З. Л., В. З. Л. и А. Г. К.).
Освен това, в представените в хода на ревизията заповедни книги от „Удъм“ ЕООД,
инструктажни книги, книгата за ежедневен инструктаж по безопасност и здраве при
работа не са открити записвания за проведен инструктаж на работници за въпросните
данъчни периоди м. 08.2020 г. – м. 12.2020 г., не са представени трудови договори
и документи, доказващи конкретно извършени СМР и вложени материали по вид, количество
и стойност.
Предвид
описаната фактическа обстановка, ревизиращият екип е приел, че е налице формално
издаване на описаните в табличен вид в РД 15 бр. фактури от „Удъм“ ЕООД към „Инфрастрой
СМ“ ООД в периода м. 08.2020 г. – м. 12.2020 г. и м. 07.2021 г., в които в дружеството
няма назначен персонал, без да има реално извършени услуги и осъществени доставки
на материали. (Данъчният кредит по част от фактурите, издадени през 2020 г. е упражнен
през следващи данъчни периоди, вкл. през м. 01.2021 г., м. 05.2021 г.). Посочено
е, че е налице хипотезата, в която „Удъм“ ЕООД е начислил неправомерно данъка –
в конкретния случай без да са налице реално извършени доставки от негова страна
по смисъла на ЗДДС и възникнало данъчно събитие, съгласно разпоредбите на чл.
25 от ЗДДС, поради което на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл.
68, ал. 1, т. 1, ал. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС на ревизираното лице не е признато
упражненото право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 16 500 лева
по описаните в РД/РА 15 бр. фактури, издадени от „Удъм“ ЕООД. За невнесения дължим
косвен данък, в резултат на непризнатото право на приспадане на данъчен кредит,
на основание чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ е определена дължима лихва в размер на 2714,65 лева.
Жалбоподателят
обжалва РА, в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 16 500 лева по 15 бр.
фактури, издадени от „Удъм“ ЕООД, като счита констатациите за неправилни, необосновани,
незаконосъобразни и противоречащи на събраните в хода на ревизията доказателства.
Оспорва изводите на ревизиращите органи, като посочва, че след направено запитване
до „Удъм“ ЕООД е установено, че поради техен пропуск не са подадени декларации за
осигурени лица за м. 08.2020 г. – м. 12.2020 г., но сама по себе си липсата на кадрова
и материална обезпеченост на преките доставчици не може да ограничи правото на получателя
да приспадне данъчен кредит за платени от него стоки и услуги, ползвани за целите
на неговата икономическа дейност, при липса на данни за данъчна измама. Счита, че
са събрани безспорни доказателства за наличие на доставки на услуги по оспорените
фактури и всички те установят изпълнени условия на чл. 71 от ЗДДС и доставки по
смисъла на чл. 6 от ЗДДС, поради което липсва основание за отказ на правото на данъчен
кредит по тях.
С
оглед на събраните доказателства, ревизиращият орган е приел, че данъкът по процесните
фактури се явява неправомерно начислен от „Удъм“ ЕООД, тъй като не е доказано реалното
осъществяване на доставките на услуги – СМР, поради липсата на несъмнени доказателства
за това, че доставчикът е разполагал с необходимия ресурс за изпълнението им, както
и липса на представени доказателства, удостоверяващи реално извършени СМР, вкл.
актове обр. 19 за установяване завършването и заплащането на извършените дейности
и други, доказващи извършени работи, по повод на които са издадени фактури с предмет
„плащане по договор“.
С
мотив за липса на реално осъществени доставки на стоки по смисъла на чл. 6 е
отказано правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т.
1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от същия закон и във връзка с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС по
фактури, издадени от „УДЪМ“ ЕООД през периода от 10.08.2020 г. до 04.12.2020 г.
както следва:
1.
Фактура
№ **********/10.08.2020 г. с предмет „Плащане по договор“ на стойност 6000 лева,
от които данъчна основа в размер на 5000 лева и ДДС в размер на 1000 лева, извършено
е плащане по банков път на 10.08.2020 г. в размер на 6000 лева.
2.
Фактура
№ **********/14.08.2020 г. с предмет „Плащане по договор“ на стойност 6000 лева,
от които данъчна основа в размер на 5000 лева и ДДС в размер на 1000 лева, извършено
е плащане по банков път на 14.08.2020 г. в размер на 6000 лева.
3.
Фактура
№ **********/21.08.2020 г. с предмет „Плащане по договор“ на стойност 6000 лева; от които
данъчна основа в размер на 5000 лева и ДДС в размер на 1000 лева, извършено е
плащане по банков път на 21.08.2020 г. в размер на 6000 лева.
4.
Фактура
№ **********/28.08.2020 г. с предмет „Плащане по договор“ на стойност 6000 лева,
от които данъчна основа в размер на 5000 лева и ДДС в размер на 1000 лева, извършено
е плащане по банков път на 28.08.2020 г. в размер на 6000 лева.
5.
Фактура
№ **********/04.09.2020 г. с предмет „Плащане по договор“ на стойност 6000 лева,
от които данъчна основа в размер на 5000 лева и ДДС в размер на 1000 лева, извършено
е плащане по банков път на 04.09.2020 г. в размер на 6000 лева.
6.
Фактура
№ **********/09.10.2020 г. с предмет „Плащане по договор“ на стойност 12 000 лева,
от които данъчна основа в размер на 10 000 лева и ДДС в размер на 2000 лева,
извършено е плащане по банков път на 09.10.2020 г. в размер на 12 000 лева.
7.
Фактура
№ **********/23.10.2020 г. с предмет „Плащане по договор“ на стойност 6000 лева,
от които данъчна основа в размер на 5000 лева и ДДС в размер на 1000 лева, извършено
е плащане по банков път на 23.10.2020 г. в размер на 6000 лева.
8.
Фактура
№ **********/30.10.2020 г. с предмет „Плащане по договор“ на стойност 6000 лева,
от които данъчна основа в размер на 5000 лева и ДДС в размер на 1000 лева, извършено
е плащане по банков път на 30.10.2020 г. в размер на 6000 лева.
9.
Фактура
№ **********/09.11.2020 г. с предмет „СМР по договор“ на стойност 6000 лева, от
които данъчна основа в размер на 5000 лева и ДДС в размер на 1000 лева, извършено
е плащане по банков път на 16.10.2020 г. в размер на 6000 лева.
10.
Фактура
№ **********/13.11.2020 г. с предмет „Плащане по договор“ на стойност 6000 лева,
от които данъчна основа в размер на 5000 лева и ДДС в размер на 1000 лева, извършено
е плащане по банков път на 13.11 2020 г. в размер на 6000 лева.
11.
Фактура
№ **********/20.11.2020 г. с предмет „Плащане по договор“ на стойност 6000 лева,
от които данъчна основа в размер на 5000 лева и ДДС в размер на 1000 лева, извършено
е плащане по банков път на 20.11.2020 г. в размер на 6000 лева.
12.
Фактура
№ **********/27.11.2020 г. с предмет „СМР по договор“ на стойност 9000 лева, от
които данъчна основа в размер на 7500 лева. и ДДС в размер на 1500 лева, извършено
е плащане по банков път на 27.11.2020 г. в размер на 9000 лева.
13.
Фактура
№ **********/04.12.2020 г. с предмет „СМР по договор“ на стойност 14 400 лева,
от които данъчна основа в размер на 12 000 лева и ДДС в размер на 2400 лева, извършено
е плащане по банков път на 04.12.2020 г. в размер на 14 400 лева.
По
делото е приета съдебно-икономическа експертиза, която като неоспорена от страните
съдът намира за компетентно изготвена. В отговор на поставените въпроси вещото лице
е отговорило, че всички процесни данъчни фактури са били включени в съответните
за периода дневници за продажбите и справки-декларациите по ЗДДС от „Удъм“ ЕООД,
за отразяване на възникналите стопански операции са извършени следните счетоводни
записи: за възникналите разчети с клиента „Инфрастрой СМ“ ООД по счетоводна сметка
411 „Клиенти“; за получените банкови плащания – по счетоводна сметка 503 „Банка“;
за реализираните приходи по счетоводна сметка 703 „Приходи от продажби на услуги“
и за възникналите разчети по ЗДДС по счетоводна сметка 4532 „Начислен данък за продажбите“.
Вещото
лице е посочило, че за извършените и приети СМР по процесния договор са съставяни
съответните актове обр. 19 за установяване завършването и заплащане на извършените
СМР, в т. ч. и за процесните 13 бр. фактури, като разплащането по конкретен акт
в някои случаи е извършвано с повече от 1 фактура.
В експертизата
е казано, че съгласно сключения процесен договор от 16.03.2020 г., изпълнителят
е приел да извърши договорените СМР с материали, закупени и доставени от него. По
делото са представени общо 16 броя фактури, издадени от „Стабил Ди“ ЕООД, „Инекс-2014“
ЕООД, ЕТ „МПГ Г. Борисов“, „Декор“ ООД и „Г и Сервиз“ ООД след 16.03.2020 г. до
31.12.2020 г. за закупени от „Удъм“ ЕООД строителни материали, конкретно изброени.
Настоящата експертиза няма професионална компетентност да потвърди, че количествата
закупени материали изцяло са вложени в извършените СМР, но при извършените проверки
се установи, че материалите са изписани счетоводно в счетоводните регистри на „Удъм“
ЕООД по счетоводна сметка 601 „Разходи за материали“.
Вещото
лице сочи, че при извършените проверки на счетоводните записвания досежно процесните
фактури се установи, че всички те са осчетоводени в счетоводните регистри на дружеството
жалбоподател през 2020 г. по счетоводна сметка 602 „Разходи за външни услуги“ и
по счетоводна сметка 613 „Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи“.
Съгласно нормативните изисквания и възприетата счетоводна политика по счетоводна
сметка 613 са акумулирани разходите за строителството (незавършеното производство)
на сградата на бул. „Ал. Стамболийски“. Всички разходи, осчетоводени по дебита на
счетоводна сметка 613 формират себестойността на сградата на бул. „Ал. Стамболийски“
и осчетоводявайки разходите, извършени от „Удъм“ ЕООД по силата на договора от
16.03.2020 г. и обективирани в процесните фактури, по тази счетоводна сметка същите
участват във формирането на себестойността на сградата.
Посочено
е, че за 2020 г. са осчетоводени като разходи за дейността и съответно са формирали
финансовия резултат за годината общо 175 176 лева, представляващи намаление на незавършеното
производство. В ревизионния доклад и процесния ревизионен акт данъчните органи не
са установили данни за промяна на отчетените приходи и отчетените разходи и няма
извършена корекция на декларирания финансов резултат за 2020 г.
Експертизата
е категорична, че част от апартаментите, паркоместата, гаражите и магазините са
продадени през процесния период и са постъпвали приходи – аванси, междинни плащания
и плащания на СМР в част от апартаментите. За извършените продажби и СМР са издадени
съответните данъчни фактури през периода от 23.12.2019 г. до 29.10.2021 г. на обща
стойност 2 706 403,20 лева, от които ДДС 451 067,20 лева. Разходите по процесните
фактури са включени в себестойността на сградата на бул. „Ал. Стамболийски“ № 83,
от която са продадени самостоятелни обекти на стойност 2 706 403,20 лева. Налице
е документиран стоково-паричен поток във връзка с изградената сграда на бул. „Ал.
Стамболийски“ № 83, от която продадени самостоятелни обекти на стройност 2 706
4030,20 лева. Налице е документиран стоково-паричен поток във връзка с изградената
сграда на бул. „Ал. Стамболийски“.
По
делото са разпитани свидетели, чиито показания съдът възприема като достоверни,
непротиворечиви и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства.
Свидетелят
С. Г. С. заяви пред съда, че по процесната сграда е започнало да се работи през
2020 г., март месец, точно преди започване на Ковид кризата, като в началото се
е правила топлоизолация. Работело се е по няколко часа отначало, поради
затруднение по отношение на придвижването на работници в градовете. Впоследствие
се е започнало и с други дейности – шапки – камъни, които се слагат директно на
терасите. Свидетелят посочи, че сградата се намира на бул. „Александър Стамболийски“
№ 83, срещу Горското стопанство в град Пазарджик. По сградата е имало доста работа,
довършителна, която е отнела около 2 години. От показанията на свидетеля става
ясно, че същият е отговарял за организацията за работниците – безопасност на
труда, материали. Бил е на работа към „Удъм“ ЕООД – фирмата подизпълнител. Свидетелят
заяви в съдебно заседание, че отначало са започнали работа 5-6 човека роми, работници
по топлоизолацията, които правели саниране отвън на сградата. Фирма „Удъм“
ЕООД, която е била работодател на работещите в строителството, е била подизпълнител
на „Инфрастрой СМ“ ООД, докато се издаде сградата до Акт 16. Плащането от
„Инфрастрой СМ“ ООД е било винаги навременно и коректно, никога не е имало
забавяне.
Свидетелят
Г. И. К. заяви пред съда, че през 2020 г. е работил
с негова бригада, която се е състояла от 6-7 човека на обект сграда на бул. „Александър
Стамболийски“ № 83. Правили са топлоизолация от западната страна на сградата. Правили
са и шпакловки, подпрозоречни канали към фирма подизпълнител „Удъм“ ЕООД, с технически
ръководител С. Г. – управителя на „Инфрастрой СМ“ ООД. Материалите да доставяни
от С. С. от подизпълнителната фирма „Удъм“ ЕООД, както и работно облекло, каски,
инструменти и др. Свидетелят заяви, че с фирма „Удъм“ ЕООД са имали подписани трудови
договори, те са им изплащали възнаграждения и осигуровки. Коректно и в срок е
заплатено за извършената работа.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните
изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице,
имащо правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Съгласно
чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на
РА включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му.
Съдът,
въз основа на приложените по делото доказателства, констатира, че обжалваният РА,
е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 от ДОПК, във връзка
с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за НАП, в кръга на определените му правомощия и в
предвидената форма, съгласно чл. 119 и чл. 120 от ДОПК, включително разпоредителната
част в табличен вид, в която е определен размерът на обжалваните задължения. По
административната преписка е приложен РД и предвид разпоредбата на чл. 120, ал.
2 от ДОПК, РД е неразделна част от РА и в този смисъл може да се приеме, че мотивите
на РД са и мотиви на РА.
Въз
основа на установеното от фактическа страна и на основание приложените по делото
писмени доказателства, съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен
орган, при спазване на законоустановените процедури и не страда от наличието на
процесуални пороци, които да водят до неговата отмяна.
Фактурите
са осчетоводени при жалбоподателя, включени в дневниците за покупки, по тях е начислен
и ползван данъчен кредит за процесния период, доказано е извършването и осчетоводяването
на последващи доставки, които съответстват количествено и стойностно на доставените
стоки и услуги по спорните фактури.
Спорът
по същество се свежда до материалната законосъобразност с оглед обосноваността на
отказа на ревизиращия орган за възстановяване на данъчен кредит по отношение на
процесните фактури, с аргумент за липсата на реалност на осъществените услуги по
смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, поради непредставянето на документи при насрещната
проверка от страна на доставчика по фактурите, установяващи неговата кадрова обезпеченост
при предоставяне на услугата. Именно на това основание ревизиращият орган е направил
извод, че не възниква правото на приспадане на данъчен кредит, съгласно чл. 68,
ал. 1 от ЗДДС. Жалбоподателят оспорва материалната законосъобразност на този извод,
като посочва, че услугата е реално осъществена и е вложена и отчетена с последваща
реализация, както и че не носи отговорност за действията на предходните си доставчици
по веригата.
По
делото не е спорно, а се установява и от заключението на вещото лице по СИЕ, че
всички процесни данъчни фактури са осчетоводени в счетоводните регистри на дружеството
жалбоподател, включени са в съответните за периода дневници за продажбите и справки-декларациите
по ЗДДС от „Удъм“ ЕООД. Вещото лице е посочило, че за извършените и приети СМР по
процесния договор са съставяни съответните актове обр. 19 за установяване завършването
и заплащане на извършените СМР, в т. ч. и за процесните 13 бр. фактури, като разплащането
по конкретен акт в някои случаи е извършвано с повече от 1 фактура. Представени
са общо 16 броя фактури, издадени от фирми, доставчици на строителни материали,
изброени по-горе, като материалите са изписани счетоводно в счетоводните регистри
на „Удъм“ ЕООД по счетоводна сметка 601 „Разходи за материали“.
Съдът
намира, че неоснователно административният орган е приел, че липсва кадрова
обезпеченост при предоставяне на услугата. Установи се по делото, че независимо
че „Удъм“ ЕООД е допуснал пропуск от гледна точка на КСО, то това обстоятелство
е ирелевантно към правото на данъчен кредит на добросъвестния получател и не
доказва липсата на кадрова обезпеченост. Нещо повече, според трайната практика на
СЕС, основният принцип на неутралитет на ДДС налага неговото приспадане по получените
доставки да се предостави, ако са изпълнени изискванията по същество, дори и данъчнозадължените
лица да са пропуснали някои формални изисквания (Решение от 12 юли 2012 г. по дело
ЕМС – България Транспорт ООД, С-284/11, т. 46 и цитираната съдебна практика, Решение
от 09 юли 2015 г. по дело Salomie и Oltean, С-183/14, т. 58 и цитираната съдебна
практика; Решение от 28 юли 2016 г. по дело Astone, С-332/15, т. 45).
Приоритетният
характер, който принципът на данъчен неутралитет придобива в контекста на ДДС, налага
да се надскочи излишният формализъм. В противен случай, ако се въведат прекомерни
трудности при упражняването на правото на приспадане (както в случая), дадена държава
членка рискува да създаде препятствия, включително да направи абсолютно невъзможно
упражняването на приспадането – последица, която би била в директно противоречие
с целите на Директива 2006/112/ЕО. Съдът на Европейския съюз неведнъж е подчертавал,
предвиденото в чл. 167 от Директива 2006/112 право на приспадане е неразделна част
от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано. По-конкретно това
право се упражнява незабавно по отношение на целия данък, начислен по получени доставки
(Решение от 21.03.2000 г. по дело Gabalfrisa и др., С-110/98 – С-147/98,
Recueil, cmp. I-1577, точка 43, Решение от 15.12.20052. по дело Centralan
Property, С-63/04, Recueil, стр. I-11087, точка 50, Решение по дело Kittel и
Recolta Recycling, точка 47, Решение по дело Mahageben и David, т. 38, Решение от
06.09.2012 г. по дело Gabor Toth, С-324/11, т. 24).
Съгласно
практиката на ВАС (Решение № 407 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7962/2019
г., VIII о.), „С какви работници е работил доставчикът и дали е спазил трудовото
и осигурителното законодателство, не може да се вменява като отговорност на получателя.
Законът за ДДС не обуславя правото на данъчен кредит за получателя на доставката
от наличието или не на конкретно ангажирани от изпълнителя работници. В тази връзка
следва да се съобрази и Решение по дело С-324/11 (Gabor Toth) на СЕС, в което изрично
се сочи, че Директива 2006/112/ЕО не допуска да се откаже правото на данъчен кредит
поради това, че доставчикът за строителни услуги не е декларирал наетите от него
работници, както и поради неизвършена от получателя по фактурата проверка дали между
наетите на строежа работници и доставчика е съществувало правоотношение, без приходният
орган да доказва, въз основа на обективни данни, че задълженото лице е знаело или
е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е
част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект
нагоре по веригата на доставки.“ (Решение № 1472 от 29.01.2020 г. на ВАС по а. д.
№ 9946/2019 г., I о.).
От
друга страна, дори да се приеме, че не е доказана кадрова обезпеченост за извършване
на услугата, то само то не е достатъчно, за да обоснове отказа за правото на приспадане
на данъчен кредит по процесните фактури (Решение № 1316 от 05.02.2015 г. по к.а.дело
№ 4995/2014 г. на ВАС). Съдът на Европейския съюз вече се е произнесъл, че проверката
за наличието на облагаема доставка трябва да се осъществи в съответствие с правилата
за доказване, установени в националното право, като се извърши глобална преценка
на всички елементи и фактически обстоятелства по конкретния случай (този смисъл
решения от 6 декември 2012 г., Б., С-285/11, т. 31 и 32, и от 31 януари 2013 г.,
Строй транс С- 642/11, т. 45). Въпреки това, обстоятелството, че съответните услуги
не са били доставени от издателя на фактурите или неговия подизпълнител, по-специално
тъй като последните не са разполагали с необходимия персонал и материали, не е достатъчно,
за да се приеме, че не е налице доставка на услуга и да се изключи правото на приспадане,
тъй като това може да се дължи както на прикриване с измамна цел на доставчиците,
така и на просто използване на други подизпълнители (Решение от 06.09.2012 г.,
Tyth, С-324/11).
Данъчната
администрация обаче не може да налага на данъчнозадълженото лице да извършва комплексни
и задълбочени проверки по отношение на своя доставчик, като с това на практика посочената
администрация прехвърля собствените си контролни задължения върху данъчнозадълженото
лице. Отказът да се признае право на приспадане представлява изключение от основния
принцип, какъвто се явява това право, данъчните органи трябва надлежно да установят
обективните данни, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото
лице е извършило измама или е знаело, или е трябвало да знае, че сделката, с която
обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама. В конкретното производство
такива твърдения въобще не се навеждат или обосновават като констатации както в
ревизионния доклад, така и в ревизионния акт. Единствено се твърди липса на услуги,
поради недоказан кадрови ресурс на изпълнителя. Всъщност
в процесния ревизионен акт не се съдържат дори твърдения за осъществена данъчна
измама, не се съдържат обективните данни, въз основа на които органите по приходите
са можели изобщо да формират подобни изводи. Не се съдържат установявания, от които
би могло да се направи обоснован извод, че услугата е привидна или че ревизираното
лице е знаело или е трябвало да знае, че участва в такива. Напротив, от разпита
на изслушаните свидетели се установява, че услугата е реална. На процесната
сграда на бул. „Александър Стамболийски“ № 83 е извършено саниране, в което са
взели участие работници с работодател „Удъм“ ЕООД. Работата е започнала през
2020 г. с изграждането на топлоизолация, като материали са им доставяни от С.
С. от подизпълнителната фирма. Работниците са имали сключени трудови договори,
били са осигурени, предоставяни са им обезопасителни каски и облекла, както и
им е заплатено своевременно за извършената работа.
С
оглед на гореизложеното, съдът намира, че не е налице основание за приложение на
цитирания чл. 70, ал. 5 от ЗДДС по отношение на процесните фактури. Реалността на
една конкретна доставка се установява не като се изисква от получателя й да притежава
документи, изходящи от доставчик, за да доказва, че той е имал обезпечеността да
я осъществи, а след анализ на резултатите от тази доставка при самия получател.
От съдебната практика следва, че на данъчнозадълженото лице може да бъде отказано
да се признае правото на приспадане само, ако след глобална преценка на всички доказателства
и фактически обстоятелства, извършена в съответствие с установените в националното
право правила за доказване, се установи, че това лице е извършило измама с ДДС или
е знаело, или е трябвало да знае, че сделката, която използва като основание за
приспадане, е част от такава. Съгласно това изискване за доказване, е недопустимо
да се прилагат предположения или презумпции, които биха довели до разместване на
доказателствената тежест, до накърняване на основния принцип на общата система на
ДДС, какъвто е правото на приспадане, и съответно на ефективността на правото на
Съюза. Администрацията трябва, от една страна, да определи точно елементите на фактическия
състав на „измама“ и да докаже измамни действия, и от друга страна, да докаже, че
данъчнозадълженото лице е участвало активно в тази измама или че е знаело, или е
трябвало да знае, че сделката, с която обосновава това право, е част от такава.
В настоящото производство такива данни не се изследвани или наведени.
В
тежест на НАП, с оглед чл. 170 от АПК, е да обоснове констатациите за ,липса на
реални доставки“, което не беше направено чрез пълно насрещно доказване. Не се обоснова
и въз основа на обективни данни (няма ангажирани доказателства) някакво недобросъвестно
поведение от страна на жалбоподателя. Според практиката на ВАС, фактическите констатации
не са и не могат да бъдат предположения или хипотези, както се процедира в случая.
Така и според СЕС, ако разполага с необходимата информация, за да установи, че данъчнозадълженото
лице, като получател на разглежданите доставки, е платец на ДДС, данъчната администрация
не може да му налага допълнителни условия във връзка с правото му на приспадне този
данък, които могат да доведат до осуетяване на упражняването на това право (Решение
по дело Ecotrade, т. 63 и т. 64, Решение от 21 октомври 2010 г. по дело Nidera
Handelscompagnie, С-385/09, т. 42, както и Решение от 22 декември 2010 г. по дело
Dankowski, С-438/09, също и Решение № 2114/17.02.2021 г. на ВАС, I о. по а. д. №
10931/2020 г. и др.).
Предвид гореизложеното, съдът намира, жалбата
за основателна и като такава ще следва да бъде уважена, а ревизионният акт в
потвърдената му част ще следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
С оглед изхода на делото и предвид направеното искане
от жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът ще следва да
бъде осъден да му заплати сторените по делото разноски в размер на 1850 лева,
от които 50 лева – държавна такса, 300 лева – за вещо лице и 1500 лева –
адвокатски хонорар, за която сума са налице данни от представения по делото
договор за правна защита и съдействие, че е заплатена изцяло в брой.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК,
Административен съд – Пазарджик, ІІІ-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Ревизионен акт № Р-16001322000596-091-001/01.11.2022 г., в потвърдената му част
с Решение № 26/27.01.2023 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ гр. Пловдив, за непризнат данъчен кредит в размер на 15 900 лева и начислени
прилежащи лихви 2640,64 лева за данъчни периоди м. 10.2020 г., м. 01.2021 г. и м.
05.2021 г.
ОСЪЖДА
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив да заплати на „Инфрастрой
СМ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Кочо
Честименски“ № 13А, ет. 1, представлявано от С. А. Г., направените по делото
разноски в размер на 1850 (хиляда осемстотин и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: (п)