МОТИВИ по присъда по НОХД №1111/2020 година
по описа на РС Ловеч
VІІІ – ми наказателен състав
Срещу подсъдимият Р.Ю.А. било предявено обвинение за
престъпление по чл. 198, ал. 1, пр.1 от НК, за това, че на 22.10.2019 г. около 13.15 часа в гр. Ловеч между улица „Черно
море" и улица „*****", до оградата на детска градина „Мечо пух"
отнел чужди движими вещи: 1 бр. черна дамска чанта на стойност 22.50лева с
намиращи се в нея, 1 бр. червено на цвят кожено портмоне на стойност 13.50 лева,
1 бр.- сиво на цвят портмоне от изкуствена материя на стойност 10.80 лева и
парична сума от 1015 лева - обща парична сума в размер на 1061.80 лева. от
владението на М.В. К. ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес *** с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила / събаряне на земята
и нанасяне на удари по тялото/.
В съдебно заседание
представителят на РП – Ловеч поддържа
обвинението по отношение на подсъдимия А., така както е повдигнато с
обвинителния акт. Изтъква, от събраните в хода на ДП и в хода на съдебното
следствие доказателства по безспорен начин се установявала вината му, като изпълнителното
деяние било осъществено чрез отнемане на чужда движима вещ от владението на
пострадалата без нейно съгласие като за това била използвана сила и пострадалата
била съборена на земята. Сочи, че от установените записи от видеокамери на
различни обекти /от магазин „Урожай“ и на хранителен магазин „МИП-МАГ“/ било видно
как подс. А. върви след пострадалата, при това не е в
един период от време, а в един по - продължителен период, как пострадалата влиза
да пазарува в един магазин и как А. обикаля около магазина като поведението му
сочело на това, че същия наблюдава и чака някой да излезе от магазина. Сочи, че
се установявало и как пострадалата минава в уличката между сградата на стария
съд и детската градина, както и как подс. А. тръгва
след нея, като в един момент бута пострадалата и тя пада на земята след което
той излиза с предмет, който държи. Сочи, че от показанията на полицейските
служители и от разпита на поемните лица присъствали
при разпознаването, по безспорен начин се установявало, че извършител на
деянието е подс. А., като по – пълна конкретика по този въпрос имало в свидетелските показания
на свид. И. П.. Сочи, че и едно от поемните лица присъствало на разпознаването било категорично,
че пострадалата е показала именно подс. А., като лицето
което я е съборило на земята и е взело чантата с парите. Счита, че
видеозаписите са годно доказателствено средство тъй
като имат качества на предмети върху които има следи от престъплението и без
съмнение могат да се използват като доказателство, в която насока цитира Решение
№390/02.10.2009 год. и Решение №116/22.03.2001 год. на ВКС. Моли съда да
признае подс. А. за виновен в извършване на
престъплението за което е предаден на съд и с оглед на предишните му осъждания му
наложи наказание от 4 години лишаване от свобода, което според него ще
изпълни своята роля съобразно
генералната превенция. Моли съда да уважи и предявеният гр. иск. В този смисъл моли съда да постанови
своята присъда.
Пострадалата М.В. К., нередовно призована не се е явила
в с.з. По делото са събрани писмени доказателства /препис – извлечение от акт
за смърт, издаден въз основа на акт за смърт №0322 от 09.06.2020 г./ че същата е
починала на 08.06.2020 г. в гр. Ловеч. Съдът е изискал удостоверение за
наследници на пострадалата К., като по делото е депозирано такова с изх.
№615/17.02.2021 г. от което е видно, че единствен наследник на пострадалата К.
е синът и - В.И.Д.. Същият е призован в качеството на наследник за
разпоредително заседание. В разпоредително с.з. наследника на пострадалото лице
– В.Д. е предявил гр. иск за сумата от 1061.80
/хиляда шестдесет и един лева и осемнадесет стотинки/, представляваща причинени
от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва начиная от 22.10.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата, който е приет за съвместно разглеждане, като Д. е конституиран като гр.
ищец в процеса. Същият, р.пр., не се е явил в последното проведено по делото
съдебно заседание.
Подсъдимият Р.Ю.А., редовно призован се явява в с.з. с адв. Н.Н., дава подробни
обяснения по делото, като излага, че действително в процесния
ден със съпругата си е бил в гр. Ловеч преди обяд, тъй като жена му трябвало да
изтегли пари от Пощенска банка. Паркирал личният си автомобил на паркинга зад
Пощенска банка, двамата минали през тунела, намиращ се в непосредствена близост
до банката, срещу хотел Президиум. Съпругата му влязла в Пощенска банка, а той
отишъл до намиращото се в близост чейндж бюро „при Муци“
за да си обмени валута, тъй като следобед трябвало да закупи две телета. Обменил
парите и отишъл пред Пощенска банка, изчакал жена си да излезе и двамата с нея
по същия път се върнали до л.а., качили се в автомобила и потеглили в посока покрай
Община Ловеч, излезли на бул. България, от където отишли до „Търговията“ да пазаруват
и веднага след това по „плевенския път“ се прибрали в с. Славяни. Следобеда
ходил до съседно село, където купил телета. На другия ден в домът му дошли
полицейски служители, които извършили претърсване и изземване, като в домът му
не били открити вещи предмет на престъпление. Защитникът му адв.
Н. моли съда да признае за невиновен и оправдае подзащитният
му. Анализира показанията на разпитаните по делото свидетели, като излага, че и
с разпита на допуснатите в хода на
съдебното производство свидетели - В., П. и Б., не се установявало авторството
на деянието. Сочи, че от показанията на св. В., едно от поемните
лица участващи в извършеното разпознаване на лице, се установявало, че същият не си спомнял подробности от
самото разпознаваме, не можел да посочи дали лицата, поставени за разпознаване
са си приличали, както и не си спомнял дали жената е била категорична при
установяване на лицето, което според нея било извършител на деянието. Излага,
че единственото което този свидетел си спомнял с точност било, че е разпознал
лицето тъй като го познавал от преди понеже били от едно село. Сочи, че свид. П. разказал в хронология извършени действия по
разследването, в което е участвал, включително преглед на иззетите видеозаписи
от различни камери за наблюдение в района, но на конкретния му въпрос по какъв
начин според него лицето, което е на записа е съборило жената, същият заявил, че
не си спомня, като не си спомнял и с какви дрехи е била облечена жената, като неговото
участие приключило със сваляне на записите и предаването им за доброволно
предаване. Сочи, че с показанията си свид. Б.,
квартален на с. Славяни също не се
установявало подсъдимият да е извършител на деянието, като неговата дейност в случая се състояла в това да прегледа
видеозаписите от камерите, с цел евентуално да насочи разследващите към
конкретно лице като евентуален извършител на престъплението, в случая според
него бил подс. Р.А., но показанията му не се
подкрепяли от събраните по делото доказателства, още повече, че на негов конкретен
въпрос по какъв начин е установил
съпричастност на А. с извършеното, свидетелят бил заявил, че няма спомен какви
конкретни действия са извършени от подсъдимия по отнемане на чуждото движимо
имущество. Сочи, че и тримата разпитани свидетели след възобновяване на
съдебното следствие били полицейски служители, като същите безспорно били заинтересовани
от изхода на разследването и имали първоначална предубеденост, поради което и
техните показания не биха могли да бъдат кредитирани като безспорни относно
извода кой е автор на извършеното престъпление. Сочи, че в случая
разпознаването е извършеното в нарушение
на правилата на чл.171, ал.2 от НПК, тъй като от събраните по делото
доказателства се установявало, че лицата, който са били поставени за
разпознаване не са сходни нито по възраст, нито по ръст, нито по други
отличаващи ги белези, като основното било, че с изключение на А., който е с
побеляла коса всички останали лица били чернокоси, поради което и това нарушение
на процесуалните правила е опорочило процесното действие.
Сочи, че при докладването и на двете видео технически експертизи, единичната и последващата такава от Института по криминалистика, вещите
лица били категорични, че техните изводи са на базата на общи идентификационни
признаци, както и че от представения им за изследване материал не могат да
бъдат извлечени достатъчно частни идентификационни признаци от които да се даде
възможност да формират категорично заключение относно това дали лицето за което
им е предоставен снимков материал е едно и също с лицето от представените им
видеозаписи. Сочи, че за това и заключението им е с извода за вероятно
съвпадение, но с възможност този извод да е в съвсем в друга посока. Сочи, че
съгласно разпоредбата на чл. 303 от НПК присъдата не може да почива на
предположение, а в случая нямало сигурност относно това, че се касае за неговия
подзащитен. Сочи, че от дадените от него обяснения се
установявало, че в домът му е бил извършен обиск на следващия ден, но че нищо
не било открито, както и че в процесния ден и време действително
е бил в гр. Ловеч, но че нямало никакви други доказателства, които да са
категорични, сигурни и ясни и които да установят съпричастността му с
извършеното престъпление. При тези доказателства моли съда да оправдае подзащитният му.
От събраните по време на
досъдебното производство и съдебно следствие доказателства, от показанията на разпитаните
по делото свидетели: Б.И.П., С.С.В., И. Г. П. и Ц.А.Б.,
от заключенията на в.л. В.А., Х.Х., М.Й. и А.Д. по
допуснатите и реализирани в хода на ДП експертизи, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимия
Р.Ю.А. ***, не бил женен, със средно образование, осъждан, българин,
български гражданин, безработен.
Пострадалата М.В. К. /б.ж./ живеела в гр. Ловеч ул.
„*****" № ..вх. „.. ет…. ап…...
На 22.10.2019 г. около 12.15 ч. пострадалата М.В. К.
посетила Пощенска банка от където
изтеглила сумата от 1000 лв., които пари и били нужни за предстояща и операция
на очите в гр. Плевен. Излязла от банката и пеша тръгнала в посока пазара, за да се прибере до домът си. По пътя се отбила да
обядва в пицарията срещу магазин „Урожай" след което продължила да се
движи надолу към пазара. Стигнала улицата водеща към „Ветеринарния
техникум" по която продължила, в посока магазин „Н.", където се
отбила да пазарува. Излязла от магазина и тръгнала по пътеката, намираща се между
намиращата се в близост детска градина и сградата, където преди се помещавал съдът. Носела през рамото си дамска чанта от
изкуствена кожа с бродирани от едната страна фигури, в която се намирали
документи свързани с предстоящата и операция, няколко блистери
лекарства и две портмонета. Едното портмоне било кожено, червено на цвят, като в
него имало лична карта, една банкнота от 10 лв. и една банкнота от 5 лв.
Другото портмоне било от изкуствена материя с метална закопчалка, като в него
се намирала сумата от 1000 лв. в банкноти от по 50 и 20 лв. Подсъдимият изчакал
пострадалата да излезе от магазина и тръгнал след нея. Същата тръгнала по
пътеката образувана от оградата на детската градина и съседен имот, където
подсъдимият А. я настигнал, съборил я на земята удряйки я няколко пъти след
което издърпал със сила намиращата се на рамото и чанта и побягнал в посока към
блоковете на ул. „*****", връщайки се по същия път от където дошли с
пострадалата. Пострадалата успяла да се изправи след което съобщила на органите
на полицията за случилото и се. С цел установяване извършителят на деянието, св.
И. П. провел с нея беседа при която пострадалата му казала, че нападателят е мъж,
среден на ръст, набит, мургав и с нещо на главата наподобяващо качулка, че е
видяла лицето му, и че ако и го покажат може да го разпознае.
Незабавно били извършени ОИМ,
в това число били прегледани записи на общински видеокамери за наблюдение и
охрана на частни обекти установени по трасето от „Пощенска банка“ до мястото на
престъпление и посочената като изходна точка на извършителя улица „*****“.
В хода на проведените ОИМ били
изискани и предадени с протоколи за доброволно предаване записи от охранителни
камери монтирани на офис на фирма*****клон Ловеч, намиращ се на ул. „Търговска"
№ 81, на хлебопекарна, намираща се на ул. „ *****" № 44, на детска градина
„Първи юни" намираща се на ул. „Р.К." №*** и на хранителен магазин****намиращ
се на ул. „***. Анализирайки събраните доказателства, разследващите органи
установили лице с даденото от пострадалата описание, което видимо я следвало по
маршрута и на движение.
Преглеждайки предоставените им
записи от охранителни камери св. П. и св. Б. установили посоченото от пострадалата лице,
което било облечено със светъл суитшърт, тъмни дънки и обувки тип кецове тъмни на цвят с бяла подметка. И
на двамата свидетели им направило впечатление, че времето било слънчево и
топло, а проследяваното от тях лице видимо предпазвало главата си на която
имало поставена качулка.
От предоставения запис от камера, позиционирана на
Пощенска банка се виждало, че лице с качулка изчаква излизането на пострадалата
К. от Пощенска банка и тръгва след нея. Същото лице било възприето и на записа
на камерата предадена от*****клон Ловеч, намиращ се на ул. „Търговска"
№ 81, на който запис ясно се виждало как това лице се движи няколко метра след
пострадалата К.. Лицето с качулка било забелязано и на записа на
камерата предаден от магазин „*****от който се установявало, че пострадалата влиза
в магазина, а лицето първоначално е без качулка
и се намира в непосредствена близост до магазина, изчаква я да излезе, като при
излизането на пострадалата от магазина и тръгването и по пътеката в посока зад
детската градина, лицето вече с поставена качулка тръгва след нея, настига пострадалата,
хваща я за дрехата, засилва я, и я гътва на земята след което и нанася няколко
удара, взема чантата и се връща по същия път.
В хода на ДП било извършено и разпознаване в хода на
което пострадалата М. К. разпознала подс. Ю.А. като лицето,
което я съборило на земята, ударило я и и взело чантата с парите. Като в
съставения протокол било отразено, че го е разпознала по мургавия цвят и форма
на лицето, набито телосложение и косите започващи да побеляват.
В хода на досъдебното производство била
назначена комплексна видеотехническа и
лицево-идентификационна експертиза от Сектор „НТЛ- при ОД МВР- Ловеч и в
Научноизследователски институт по криминалистика- МВР София. Експертизата от
НИК -МВР София дала по – пълна и аргументирана със съответните коментари към
файловете информация, като посочила, че от получените записи от охранителна
камера на фирма „Виктория-111" ЕООД, клон Ловеч се установявало лице от
мъжки пол със сива къса коса, облечено със светла / сива блуза с качулка, тъмни
панталони тъмни обувки със светли подметки. Той се движел след лице от видим
женски пол, облечено с тъмно на цвят яке, с червеникава блуза от долу и тъмен
панталон, носеща тъмна чанта през рамо, приведено напред и подпиращо се с
бастун. От записите от камерата и от експертизата е видно, че двете лица първо
се разминават, а след това лицето от мъжки пол се връща обратно по пътя от
където е дошъл. В тази посока се е придвижило и лицето от женски пол. Това е
станало в интервала 12.30-12.40 ч. на 22.10.2019 г.
От предоставените записи от охранителните камери
предадени от хранителен магазин „ МИП-МАГ" гр. Ловеч е било установено, че
в интервала от 13.01- 13.11 ч. на 22.10.2019 г. са установени отново двете лица
от мъжки и женски пол, които били установени в записите от предишната камера.
Лицето от женски пол се виждало на камерите как влиза в магазина и пазарува, а
лицето от мъжки пол стои в страни от магазина като се оглежда в 13.02 ч. На
снимките се вижда, че е без качулка. След това отива пред магазина в 13.03ч.,
стои около 2 минути и след това пресича улицата и излиза от полезрението на
камерата. На тези снимки се вижда, че е с качулка. В 13.10 ч. лицето от женски
пол излиза от магазина, минава покрай спрели автомобили и излиза от
полезрението на камерата. От записите се вижда, че непосредствено след него
тръгва и лицето от мъжки пол.
От предоставените записи от охранителни камери от
детска градина „Първи юни" се виждат две лица, като едното държи предмет
наподобяващ бастун. Тъй като лицата били заснети от голямо разстояние от
заснемащото устройство не могли да бъдат отграничени
точните движения на двете лица. Виждало се как едното лице пада на земята, а
другото тичайки минава покрай оградата.
От предоставените записи от охранителни камери от
хлебопекарна се вижда, че в 13.14 ч. лице, отговарящо на описанието на лицето
от мъжки пол е засечено да тича покрай оградата. Лицето било с поставена
качулка на главата и държи тъмен предмет под мишницата на лявата си ръка.
Бил е направен сравнителен анализ на изображенията
на лицето от мъжки пол в предоставените записи от охранителни камери със
снимката на подс. Р.Ю.А.. Вещите лица са установили
сходство по следните признаци: форма и охраненост на
лицето, характер и цвят на косите, височина на челото, взаимно разположение на
елементите на лицето, конфигурация на долна челюст и брадичка, положение на
ушни миди. Заключението на вещите лица е, че на изследваните снимкови кадри на
лицето от мъжки пол и на сравнителния снимков материал вероятно е заснето едно
и също лице обвиняемия Р.Ю.А..
Според вещите лица видеофайловете на предоставените
дискове обект на експертизата са цифров презапис. Не
са били установени следи от манипулация/ намеса /върху записаната информация. В
рамките на заснетите файлове таймкодът, вкопиран в кадър не се прекъсва.
В хода на ДП била назначена и съдебно стоково
- оценителна експертиза. От заключението на вещото лице е видно, че дамската
чанта е оценена на 22.50 лв., коженото портмоне, червено на цвят е оценено на
13,50 лв., а сивото на цвят портмоне от изкуствена материя с метална закопчалка
е на стойност 10.80 лв., като общата стойност на отнетите вещи е 1061.80 лв., която до
приключване на ДП, а в последствие и на съдебното следствие, не е възстановена.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че с действията си подсъдимият Р.Ю.А. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от
състава на престъплението по чл. 198, ал.1, пр. 1от НК, като на 22.10.2019 г. около 13.15 часа в гр. Ловеч
между улица „…." и улица „*****", до оградата на детска градина „
Мечо пух" отнел чужди движими вещи: 1 бр. черна дамска чанта на стойност
22.50 лева с намиращи се в нея, 1 бр. червено на цвят кожено портмоне на
стойност 13.50 лева, 1 бр.—сиво на цвят портмоне от изкуствена материя на
стойност 10.80 лева и парична сума от 1015 лева - обща парична сума в размер на
1061.80 лева от владението на М.В. К. ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес
*** с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила /събаряне
на земята и нанасяне на удари по тялото/.
В хода на ДП по предявеното му обвинение подс. А. не се е признал за виновен, като се е възползвал
от правото си да не дава обяснения.
Съдът намира, че
обвинението срещу подсъдимия А. е доказано
по безспорен и несъмнен начин, и че от събраните по делото писмени и
гласни доказателства може да се направи категоричен извод, че подсъдимия е
автор на престъплението за което е предаден на съд, поради което направените в
тази връзка възражения от защитникът му, и обяснението на подс.
А., че не е извършил деянието за което е предаден на съд се явяват
неоснователни. Съдът намира даденото от подс. А.
обяснение, видно от което последния категорично отрича да е извършил деянието
за което е предаден на съд, за негова защитна теза, и не кредитира тези негови
обяснения, тъй като цялостния доказателствен материал
и обективните данни по делото опровергават категорично обяснението на
подсъдимия и доказват приетата по - горе фактическа обстановка. Съдът стигна до
този извод съпоставяйки обясненията на подс. А. със
събраните по делото писмени доказателства /протоколи за обиск и изземване в
неотложни случаи с последващо съдебно одобрение,
протоколи за доброволно предаване, докладни записки, записи на CD дискове, изготвените
в хода на ДП 3 бр. експертизи, с в.л. В.А., Х.Х., М.Й.
и А.Д., с показанията на свидетелите Б.И.П., С.С.В., И.
Г. П. и Ц.А.Б..
Грабежът
е сложно съставно престъпление, характеризиращо се с два предмета – чужда
движима вещ с определена стойност и пострадал владелец на тази вещ, по
отношение на който се упражнява принуда. Изпълнителното деяние също има две
фази – употреба на някаква принуда, която е насочена с цел да се прекъсне
владението на вещта, след което е налице и отнемане на набелязаната
движима вещ.
От обективна страна подсъдимият А.
е осъществил изпълнителното деяние на грабеж, тъй
като употребената от него сила в резултат на която е повалил пострадалата на
земята е с цел да отнеме от пострадалата процесните
движими вещи. Употребата на сила се изразява в събарянето на
земята на пострадалата К. и нанасяне на удари по тялото и. Чрез тези действия подсъдимият е целял да
парира съпротивата от страна на пострадалата, с цел да има
възможност да отнеме намиращите се в нея вещи - 1 бр. черна дамска
чанта на стойност 22.50 лева с намиращи се в нея, 1 бр. червено на цвят кожено
портмоне на стойност 13.50 лева, 1 бр.—сиво на цвят портмоне от изкуствена
материя на стойност 10.80 лева и парична сума от 1015 лева - обща парична сума
в размер на 1061.80 лева, като крайната
му цел е била след като отнеме вещите да се разпореди с тях. Доказан е
безспорно имуществения предмет на грабежа, тъй като отнетите движими вещи и
пари имат стойност, която е установена по безспорен и несъмнен начин, видно от
свидетелските показания и заключението на съдебно стоково -
оценителна експертиза.
Престъплението е
извършено от подсъдимият с пряк умисъл, което се доказва от конкретните му
действия насочени към употреба на сила с цел да лиши пострадалата от възможност
да окаже съпротива при отнемането на вещите и парите и. Същият е съзнавал, че
единствения възможния начин да отнеме вещите от пострадалата е да упражни сила.
Безспорно действията на подс. А. сочат на извод, че
същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им.
Съдът
изключва от
доказателствения материал по делото протокола за разпознаване на лице (л.39 от ДП), поради
допуснато от разследващите органи при изготвянето му процесуално нарушение.
Макар и от външна страна протоколът за разпознаване на лице да съответства на
формалните изисквания по чл.129, ал.1 и ал.2 от НПК, действията фиксирани в
него са съществено опорочени и не могат да изпълнят смисъла, вложен от
законодателя в чл.169, ал.1 от НПК. От приложения по делото Албум за
разпознаване на лице от мъжки пол, е видно, че в хода на разпознаването не е
спазена разпоредбата на чл.171, ал.2 от НПК, тъй като поставените за
разпознаване лица не са със сходна външност. Безспорно от снимковия материал е
видно, че са поставени за разпознаване четири лица, като три от поставените за
разпознаване лица са с черни коси а само подсъдимият А. е с прошарена почти
бяла коса, като едно от лицата дори е и с шапка на главата си. Видно е, че не е
налице сходство и в телосложението на поставените за разпознаване лица, като
единствено подс. А. е с набито телосложение и развит
гръден кош. Не на последно място поставените за разпознаване лица се различават
съществено и по възраст. Ето защо, по изложените по – горе съображения, съдът
намира възражението на защитата, че органите на ДП не са се съобразили стриктно
с разпоредбата на чл.171, ал.2 от НПК, тъй като при извършването на
разпознаването са осигурили лица /снимки л.41/, които очевидно нямат нищо общо
като външен вид и произход с подсъдимия за основателно. Законодателят е
поставил изискването лицето да се представи за разпознаване заедно с три
или повече "сходни" лица имайки предвид да се сведе до
минимум грешка в целения резултат от това следствено действие, поставяйки в
основата му общи към частни признаци за лицето или предмета. При лицата
изискването е да са "сходни по външност", като се избегнат
съществени различия от раса, пол, възраст и други общи
признаци. Обстоятелството, че разследващия орган не е изпълнил това
свое задължение безспорно се установява
от приложените по ДП снимки, направени
по време на разпознаването. Всичко изложено дотук навежда извод, че е опорочено
това процесуално - следствено действие. Поради горното, съдът не кредитира и
изключи от доказателствения материал по делото процесния Протокол за разпознаване на лице от 19.12.2019 г.
Съдът намира,
че въпреки, че изключи Протокола за разпознаване на лице от 19.12.2019 г. от доказателствения материал по делото, в хода на съдебното следствие бяха разпитани поемните лица присъствали на разпознаването, като едното от
поемните лица – св. В., категорично заяви, че
пострадалата е разпознала именно подсъдимия А. като извършител на деянието. Съдът
не споделя възраженията на защита, че от показанията на св. В. не се
установявало пострадалата да е разпознала подсъдимия. Видно от показанията на св.
В., същият е напълно категоричен, че пострадалата К. сама е разпознала и
посочила, като автор на престъпното посегателство привлеченото като подсъдим по
делото лице, като в тази връзка са показанията му "... Спомням си за
разпознаването. Беше възрастна жена, която го разпозна, но не знам за какво
ставаше на въпрос, нямам спомен. В стаята за разпознаване бяха 4 или 5 човека,
не мога да кажа точно. Не си спомням подробности и дали тези лица които бяха
поставени за разпознаване си приличаха. Жената посочи него /сочи подсъдимият/.
Нямам спомен за нищо друго. Никой не е казвал на тази жена кое лице да
посочи..“. Ето защо съдът намира, че въпреки изключването от доказателствения
материал по делото на протокола за
разпознаване на лице, не се повлияват изводите на съда за време, място, начин
на извършване, пострадал, причинени имуществени вреди, както и тези относно
авторството на деянието. За последните обстоятелства са налице други, различни
по произхода си доказателства, които са достатъчни за изясняване на фактите по
смисъла на чл.102 от НПК.
В случая обвинителната теза се основава на показанията
на свидетелите В., П. и Б., на записите от охранителни камери монтирани на
офис на фирма*****клон Ловеч, намиращ се на ул. „Търговска" № 81/, на
хлебопекарна, намираща се на ул. „ *****" № … на детска градина „ Първи
юни" намираща се на ул. „Райна Княгиня" № 2 и на хранителен магазин „
М.М., намиращ се на ул. „*** и на заключенията на
в.л. изготвили назначените и реализирани в хода на ДП експертизи.
На тези доказателства противостоят единствено дадените обяснения от подс. А..
За да прецени достоверността на събраните в хода на
съдебното следствие гласни доказателства, съдът оцени изнесеното от всеки един
от свидетелите и подс. А., с оглед обективната
възможност, на всеки един от тях да възприеме фактите за които свидетелства,
възможната заинтересованост на всеки един от свидетелите, вътрешната логическа
убедителност и обективна интерпретация на очертаните от свидетелите факти, а
така също и изнесеното от всеки един от свидетелите и обяснението на подс. А., съпоставено с останалите ангажирани по делото доказателствени източници, формиращи цялостната доказателствена съвкупност по делото.
В хода на делото свидетели очевидци на деянието не
бяха разпитани, тъй като такива в хода на ДП и съдебното следствие не бяха установени.
Единственият очевидец на действията на подсъдимия е била пострадалата К., която
в хода на съдебното следствие не е разпитвана, тъй като преди внасянето на обв. акт в РС Ловеч пострадалата е починала. Показанията на
пострадалата К. от ДП не бяха приобщени по реда на чл.281 от НПК, тъй като същата
в хода на ДП не е била разпитвана пред съдия, а подсъдимият и неговата защита
отказаха да дадат съгласие за прочитане на показанията на тази свидетелка.
При преценката на показанията на свидетелят П. и Б.,
съдът не възприе аргументите на защитата, че същите се явяват заинтересовани от
изхода на делото, предвид качеството им на полицейски служители. Съдът
намира, че по делото не се събраха, каквито и да било доказателства от които да
се установява, че тези двама свидетели по някакъв начин са заинтересовани от
изхода на делото, като и двамата дадоха показания за факти, станали им известни
по повод изпълнение на вменените им служебни задължения и няма пречка съдът да
не ги кредитира. След подробен анализ на така ангажираните гласни доказателства
в лицето на свидетелите П. и Б., съдът изцяло кредитира показанията им като
депозирани от лица, непосредствено възприели фактите, за които свидетелстват,
което еднозначно и безпротиворечиво се установява от събраните
по делото доказателства и доказателствети средства.
Депозираните от свидетелите П. и Б. показания се намират в пълна хронологическа
последователност и логическа убедителност. При извършената от съда оценка на
показанията на тези свидетели, не бяха констатирани противоречия внасящи,
каквото и да е съмнение, относно обективността и безпристрастността на
депозираните от тях показания и едновременно с това показанията на тези
свидетели са житейски убедителни и в съответствие с правилата на формалната
логика. Тези свидетели добросъвестно изнесоха пред съда, само и единствено
непосредствено възприетите от тях факти, с оглед своето местоположение и
обективно възприетото от тях. Видно от показанията на свидетелят П., през м. октомври
2019 год. в РУ Ловеч бил получен сигнал за извършен грабеж срещу Ветеринарния
техникум, до детската градина, като той бил един от служителите определени от
началника на Криминална полиция да проверят сигнала и да извършат оперативни
действия по него. Разговаряли първо с пострадалата К., която им обяснила за
случилото се, като им казала, какъв е бил маршрута и, къде е ходила и какво е
правила. Заедно с нея отишли до местопрестъплението, за да им покаже къде точно
е станало нападението и грабежа. След като провели беседата с нея тръгнали обратно
по нейния маршрут, за да установят камери за видеонаблюдение
от които да видят дали някой я преследва. Забелязали на няколко от записите от
видеокамерите, които прегледали, че пострадалата е следвана от лице със светъл суичър, тъмни панталони или дънки
и обувки със светла подметка, като качулката на суичъра
била сложена на главата му. На всички записи се виждало, че лицето върви след пострадалата
на не толкова далечно разстояние. Последната камера, на която прегледали записите
била тази на Детската градина до която станал грабежа, където се виждало, че лицето
с качулка има съприкосновение с жената при което тя пада на земята, след което
лицето се оттегля от мястото, а жената остава там. На записа на камерата на
магазин „М.М.“, се виждало как подсъдимият си сваля
качулката при което и той и колегите му категорично разпознали, че именно подс. Р.А. е извършител на деянието. В хода на беседата пострадалата
разказала, че е ходила до Пощенска банка, намираща се на центъра, от където изтеглила
хиляда лева, за да си направи операция на очите, след което тръгнала в посока
пазара, като спирала, за да хапне в пицарията срещу кафе „Урожай“ на ул.
“Търговска“ и след това отново тръгнала в посока към пазара, за да се прибере в
домът си. Минала през пазара, като стигайки магазин „М.-М.“
решила и влязла вътре за да напазарува. Излязла от магазина и тръгнала по
пътеката, която се намирала между Детската градина и сградата, където се
помещавал преди съдът. Както си вървяла усетила, че някой я хванал и със
страшна сила я блъснал и гътнал на земята, след което взел чантата и се оттеглил.
Пострадалата обяснила, че лицето, което я повалило на земята било с качулка, според
описанието и доста силно физически, леко мургав. Св. П. е категоричен, че от
записите на които се виждала пострадалата безспорно се виждало как след нея
върви лице с качулка, отговарящо на описанието на пострадалата, като в момента,
в който лицето си свалило качулката, в района на магазин „М. – М.“ и той и св. Ц.Б.
разпознали, че това е подсъдимия А.. В подкрепа на показанията на св. А. са и показанията
на св. Б., от които се установява, че познава подсъдимия А. от 2008 год., като
лице от контингента, с което във времето имал многократно служебни
взаимоотношения. За процесния случай твърди, че получили
сигнал за извършен грабеж в района на пазара, като колегите му, които обслужвали
района събрали в хода на проведени оперативно издирвателни
мероприятия записи по маршрута по който пострадалата посочила, че се е движила.
Свидетелят Б. е категоричен, че от прегледа на записите и системите за видеонаблюдение установил, че подс.
Р.А. е извършител на деянието, тъй като на същите ясно се виждало че същият се
движи по маршрута по който се движела и пострадалата, като на места подсъдимият
бил с качулка а на места без качулка. Св. Б. е категоричен, че на местата,
където лицето движещо се след пострадалата било без качулка същият категоричен разпознал подсъдимия
А..
Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели
П. и Б., като дадени безпристрастно и обективно, като от техния разказ, както и
от приетата повторна комплексна видео - техническа
и лицево - идентификационна експертиза изготвена от в.л. от НИК – МВР София, безспорно се установява факта
на извършване на грабежа. Съдът намира, че в пълен унисон с твърденията на тези двама свидетели
е установеното от повторната комплексна видео
- техническа и лицево - идентификационна
експертиза изготвена от в.л.
от НИК – МВР София, видно от която от
проведеното сравнително лицево – идентификационно изследване може да се направи
извод, че на изследваните снимкови кадри на лице от мъжки пол и на сравнителния
материал, вероятно е заснето едно и също лице, посочено като подс. А..
В подкрепа на показанията
на свидетелите П. и Б. са и показанията на св. В.. Съдът кредитира
и показанията на този свидетел, които макар и непълни, тъй като свидетелят
заявява, че не си спомня всички подробности се подкрепят от другите гласни
доказателства. Свидетелят при
разпознаването се е намирал до пострадалата и е възприел същата да посочва
именно подсъдимият А. за извършител на деянието, като същият е категоричен, че
никой не е казвал на пострадалата кое лице да посочи. Съдът възприема
показанията на тази свидетел, тъй като същият е непредубеден и незаинтересован
от случая, възпроизвежда пред съда непосредствено възприети от него факти и
обстоятелства. Макар и косвено, в подкрепа на показанията на този свидетел са и
показанията на св. П., в частта в която последния заявява, че при извършеното
със пострадалата събеседване същата категорично е заявила, че ако види лицето
може да го разпознае. Преценени съобразно цялата доказателствена
съвкупност, съдът намира, че показанията на св. В. са непротиворечиви с
останалите събрани доказателства и доказателствени
средства, поради което ги кредитира, като намира, че същите безспорно
допринасят за изясняване авторството на деянието.
Показанията на
св. П. – другото поемно лице участвало в
разпознаването не следва да се обсъждат, тъй като свидетелят заяви, че няма
спомен от това разпознаване и че нищо не си спомня.
Действително, по делото
не са налице преки доказателства, които да сочат подс.
А. като автор на престъпната проява. Съдебната практика обаче, е последователна
по отношение на обосноваване на обвинението с верига от косвени доказателства,
които преценени поотделно и анализирани в тяхната съвкупност формират един
единствен извод относно авторството на деянието. В съответствие с това
принципно положение съдът намира, че по делото са събрани достатъчно косвени
доказателства, обсъдени по – горе, които по несъмнен и категоричен начин сочат подс. А. като извършител на грабеж на пострадалата К.. Твърдението
на защитника, че на приобщените по делото
записи от камери не се установявало категорично, че извършител на
деянието е подсъдимия не може да бъде споделено. Видно е, че на всички налични
по делото записи, лицето, което е следвало пострадалата е едно и също лице,
облечено с едни и същи дрехи и с качулка на главата си. Видно е и че това лице,
следва неотлъчно пострадалата, като в моментите, когато същата се отклонява от
пътя си, отбивайки се някъде, това лице стои отвън и я чака. Безспорно е и че в
един момент лицето с качулка докато чака пред магазин „М.- М.
пострадалата да излезе от магазина сваля качулката си, като и двамата свидетели
П. и Б. са категорични, че това лице е именно подс. А.,
като доказателство в тази насока е и заключението на в.л. по повторната
комплексна експертиза, обсъдена по - горе. Видно от записите и че това лице
отново поставя качулката си и тръгва след пострадалата, вижда се и съприкосновението
при което пострадалата пада на земята. Видно е на един от записите, след
деянието, че подсъдимия под дясната си мишница носи черен предмет, който преди
това не е в ръцете му, и който е сходен с чантата на пострадалата / снимка 4 и
6, намиращи се на л.85 от заключението на повторната комплексна видео - техническа
и лицево - идентификационна експертиза изготвена от в.л. от НИК – МВР София. Съдът
не споделя възражението на защитата, че и двамата свидетели - П. и Б., не могли
да дадат показания и не си спомняла, как са били облечени лицата на записите, и
какво точно е направил подсъдимия, за да събори пострадалата на земята и да и
вземе чантата. Съдът намира, че действително и двамата свидетели, в показанията
си, не дадоха показания за тези сочени от защитата обстоятелства, но това не
разколебава съдът да кредитира показанията им поради следното. На първо място и
двата свидетели не са очевидци на самото деяние, и двамата съобщават събития
станали им известни в следствие на извършените от тях действия по установява не
извършителят на деянието след самото деяние. И двата свидетели съобщават
информация станала им известна на база извършеното с пострадалата събеседване и
прегледа на записите от камерите, предадени от обекти намиращи се по маршрута
съобщен им от пострадалата. Не на последно място и двамата свидетели съобщават
данни за събитие възникнало през 2019 г., като към датата на с.з. в което
същите са разпитани е изминал един достатъчно дълъг период от време, като е
напълно нормално и житейски оправдано и двамата да не си спомнят подробности
около изгледаните от тях записи, както и от съобщеното им от пострадалото лице.
Настоящият състав, кредитира като
обосновано и обективно заключението на извършената в хода на досъдебното
производство повторна комплексна видео - техническа и лицево - идентификационна
експертиза изготвена от в.л. от НИК – МВР София.
Съдът намира, че заключението на комплексна видео - техническа
и лицево - идентификационна експертиза, възложена и изготвена в
хода на досъдебното производство от в.л. Х. не следва да бъде кредитирано само
в частта му, в която това заключение се различава от заключението на повторната
комплексна видео - техническа
и лицево - идентификационна експертиза изготвена от в.л. от НИК – МВР София. В.л. Х. е посочил, че кадрите са с качество, което не
позволява разграничаване на достатъчно общи и частни идентификационни признаци,
характеризиращи заснетото лице, като сочи причина за това недостатъчната запълненост на кадъра, както и наличието на качулка на
главата на лицето на повечето от кадрите. Заключението
на повторна комплексна видео - техническа и лицево - идентификационна
експертиза изготвена от в.л. от НИК – МВР София следва
да се кредитира изцяло, тъй като е подробно, обосновано, ясно и пълно, като
липсват основания за съмнение по отношение на правилността му. В изготвянето му
са участвали изключително компетентни вещи лица. Тези вещи лица /и особено в.л. Й./ отговориха
подробно, изчерпателно, пълно, компетентно и убедително на всички поставени им
въпроси. Заключението на повторната комплексна експертиза /с допълненията и
уточненията направени при разпита на вещите лица в с.з./ допринасят за
изясняването на решаващи за изхода на делото обстоятелства от предмета на
доказване – а именно, кое е лицето на изследваните снимкови кадри, какво е
съдържанието на представените за изследване дискове, установени ли са следи от
манипулация/намеса върху записаната информация и прекъсвания, каква информация
се съдържа на тези дискове. Същевременно, заключението на повторната експертиза
в много голяма степен допринася за преценката на достоверността на обясненията
на подсъдимия, както и на показанията на св. П. и св. Б.. Заключението на
повторната комплексна експертиза допринася и за преценката на достоверността на
обясненията на подсъдимия, от които се установява, че не е извършил деянието. Неоснователни
са възраженията на защитата, че това
заключение не е категорично, тъй като в.л. са използвали термина „вероятно“,
който не сочел на категоричност, че именно подс. А.,
е заснетото лице. Тези възражения не намират упора в заключението
на повторната комплексна видео - техническа и лицево - идентификационна
експертиза. По време на разпита им в с.з. вещите лица /и особено в.л.
Й./ отговориха изчерпателно и аргументирано на абсолютно всички многобройни
въпроси на защитата вкл. и на възраженията им, че на записите не е подс. А.. В.л. Й. обоснова
изводът си с това, че идентификацията на лице по снимкови изображения се свежда
до сравняването на видимите общи и частни идентификационни признаци. В случая
в.л. обясни, че са разполагали със сравнителен материал от няколко броя снимки
като вземайки предвид качеството на заснетото изображение стигнали до извод, че
това не позволява извличане на достатъчен брой частни идентификационни
признаци, като за тях в случая било възможно да направят сравнението само по
общи такива, а при наличието само на общи идентификационни признаци резултата
от идентификационното изследване бил с вероятно заключение, тъй като работят по
скалата на вероятностите, която е утвърдена от европейската мрежа на криминалистичните институти. Според в.л. заключението им е,
че в случая наличните общи признаци формират едно съвпадение, една уникалност и
точно заради това твърдят, че вероятно е заснето именно лицето дадено като
сравнителен материал. Съдът, кредитира заключението на в.л., като основание
за това е пълната обосновка на в.л. защитили заключението в с.з. Допълнителен и
съществен аргумент за това са и показанията на свидетелите, П., Б. и В., които са категорични, първите двама, че лицето
на записите е именно подс. А., а св. В. е
категоричен, че пострадалата е посочила именно подс. А.
като извършител на деянието.
Съдът дава вяра на заключението на съдебно стоково -
оценителна експертиза, изготвена на досъдебното производство, което възприема
като пълно, точно, ясно, обосновано и отговарящо на поставените задачи,
изготвено въз основа на теоретичните познания и професионалния опит на в.л. А.,
поради което по делото не възниква съмнение относно неговата правилност. Въз
основа за заключението на оценителната експертиза, съдът установи, стойността
на отнетите вещи.
По изложените по – горе съображения, съдът
кредитира и трите експертни заключения, по допуснати в хода на ДП експертизи, /
с уговорката, че не кредитира комплексната видео - техническа и лицево - идентификационна
експертиза само в частта, в която това заключение се различава от
заключението на повторната изготвена от в.л. от НИК – МВР София/, които
са изготвени от специалисти в съответните области от науката. Със заключенията
са дадени отговори на поставените въпроси от органа, който е назначил
експертизите. В съдебно заседание вещите лица отговориха на поставените им от
страните и съда въпроси. С експертните заключения се установиха факти и
обстоятелства за стойността на отнетите вещи; за мястото, времето и
начина на извършване на деянието, за фактическата обстановка и за субекта на
престъплението. Всички експертизи са изготвени компетентно, обективно,
всестранно и пълно, като установеното с експертните заключения не противоречи
на останалите доказателства по делото. Налице е и безпристрастност на
експертите. Предвид изложеното съдът кредитира изцяло експертните заключения
при постановяване на съдебния си акт.
Аргумента на защитата,
че в домът на подсъдимия А. на следващия ден е било извършено претърсване и
изземване, но вещи предмет на процесното деяние не са
били установени също не може да се приеме, като достатъчно убедителен аргумент,
че подсъдимият не е извършител на деянието. Безспорно доказателствата сочат на
това, че претърсването в домът на подсъдимия А. е извършено на следващия ден. От
това следва извод, че той е имал достатъчно време да изготви план за действие,
да се отърве от инкриминираните вещи и да обмисли как да прикрие следите си
след деянието. В потвърждението на това е обстоятелството, че в дома на
подсъдимия, не са били открити вещи. Съдът отчитайки обясненията на подсъдимият,
от които се установява, че в процесния ден, около
часа на инкриминираното деяние се е
намирал в гр. Ловеч, в непосредствена близост до Пощенска банка, където твърди,
че е оставил жена си да тегли пари, намира, че тръгвайки след нея и извършвайки
процесното деяние е бил наясно, че пострадалата най –
вероятно ще подаде жалба в полицията, и ще се проведе разследване, за която цел
е възможно да бъдат иззети и записи, вкл. и от Пощенска банка, поради което се
е постарал да се „отърве“ от същите, за да не бъде свързан по никакъв начин с тези
вещи, поради което и такива не са били открити в домът му.
Съдът като взе предвид специфичния характер и доказателствената природа на обясненията на подсъдимия,
които освен важен източник на доказателства са и средство на защита, не дава
вяра на дадените от същият обяснения, че не е извършил деянието, и че в процесния ден действително е идвал до гр. Ловеч, вкл. и до
Пощенска банка, където оставил жена си да изтегли пари, но почти веднага след
това си е тръгнал, тъй като депозираните му в хода на съдебното следствие обяснения
видно от които същият категорично отрича да е извършил деянието, се
опровергават от показанията на свидетелите П., Б. и В., събраните по делото
писмени и веществени доказателства и заключението на повторна
комплексна видео - техническа
и лицево - идентификационна експертиза. Като доказателствено
средство, обясненията на подсъдимия следва да бъдат подложени на внимателна и
критична оценка, като същите бъдат обсъждани, както относно тяхната вътрешна
убедителност, така и с оглед останалият доказателствен
материал, доколкото подсъдимият е най - заинтересован от благоприятния изход на
делото за него, а така също и че с оглед упражняваното от него право на защита,
същият не е обвързан от неблагоприятни последици, с оглед обясненията, които
дава в това си процесуално качество. С оглед на гореизложеното и след
извършеният обстоен анализ на обясненията на подсъдимия и свидетелските
показания по делото, съдът констатира, че обясненията на подс.
А. напълно противоречат на показанията на свидетелите П., Б. и В., чиито
свидетелски показания съдът кредитира като достоверни и обективно пресъздаващи
фактите, както и съответстващи на писмените и веществени доказателства по
делото. Предвид на което направените в тази връзка от адв.
Н. възражения се явяват неоснователни.
Съдът
кредитира изцяло протоколите за доброволно предаване, тъй като те отговарят на
всички изисквания на НПК и кореспондират с останалите доказателства по делото,
кредитирани от този съдебен състав. Самото действие, материализирано с този
протокол, е проведено по законоустановения ред.
Съгласно разпоредбата на чл.131 от НПК, протоколите, съставени при условията и
по реда, предвидени в този кодекс, са доказателствени
средства за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени,
и за събраните доказателства.
Предвид така изложените съображения съдът квалифицира деянието на
подсъдимия А., призна го за виновен и го осъди.
Причина за извършване на престъплението от подсъдимия А.,
се явява желанието му за лично облагодетелстване по неправомерен начин и изградените
в тази насока поведенчески навици.
Приетата за установена
фактическа обстановка се доказва от писмените доказателства по делото, от
показанията на разпитаните по делото свидетели: В., П. и Б., от заключението на в.л. и по трите допуснати
и реализирани в хода на ДП експертизи и приетите и вложени като доказателства
по делото писмени доказателства.
При определяне вида и размера на
наказанието на подсъдимия А., настоящата инстанция взе предвид наличието на
предходни осъждания, за които не е реабилитиран, обществената опасност на дееца
и деянието, процесуалното му поведение, както и начина на извършване на
деянието, и съобразявайки останалите обстоятелства, очертаващи спецификата на
деянието, както и данните за личността на подсъдимия го осъди на основание чл. 198 ал.1 пр. 1 от НК на 3 /три/ години лишаване от свобода, което на осн. чл.57, ал.1,т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален
общ режим.
Съдът намира, че така наложеното
наказание на подс. А. е справедливо, и че съответства
на обществената опасност на деянието и на автора му и чрез него ще се постигнат
целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК. Съдът не намери многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на които и
най - лекото предвидено в закона наказание за конкретното престъпление се явява
несъразмерно тежко, поради което и не приложи разпоредбата на чл.55 от НК.
Наличните смекчаващи обстоятелства мотивираха съдът да наложи на подс. А. определеното по - горе наказание.
В съответствие с разпоредбите на чл. 45 във връзка с
чл. 52 от ЗЗД, съдът уважи предявеният граждански иск за имуществени вреди от
гр. ищец В.И.Д. - наследник на пострадалата М.В. К. сумата от 1061.80 /хиляда
шестдесет и един лева и осемнадесет стотинки/, представляваща причинени от
престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва начиная
от 22.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като основателен и
доказан, като прие, че подсъдимият с виновното си, противоправно
поведение е осъществил фактическия състав на непозволеното увреждане и между
виновното и противоправно поведение на подсъдимият и
настъпилия вредоносен резултат е налице пряка причинна връзка. Стойността на
нанесените имуществени вреди се установява от свидетелските показания по делото
и заключението на в.л.
При този изход на процеса, съдът осъди подсъдимият А.
да заплати на гр. ищец В.И.Д. - наследник на пострадалата М.В. К. сумата от
1061.80 /хиляда шестдесет и един лева и осемнадесет стотинки/, представляваща
причинени от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва начиная от 22.10.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата.
При този изход на процеса, съдът осъди подсъдимият А.
да заплати на ЛРС сумата от 50.00 лева, представляваща д.т. върху уважения
размер на гражданския иск.
При този изход на процеса, съдът осъди подсъдимият А.
да заплати по сметка на ОД на МВР Ловеч сумата от 645.00 лв., представляваща
разноски за експертизи.
При този изход на процеса, съдът осъди подсъдимият А. да
заплати по сметка на Районен съд Ловеч сумата от 150.00 лв., представляваща
разноски за вещи лица.
Водим от гореизложеното
съдът постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: