МОТИВИ на ПРИСЪДА № 64/03.12.2019год. ПОСТАНОВЕНИ по НОХД №379/2019год. /
изготвени: 09.12.2019 год./
Районна прокуратура Нова Загора е предявила
обвинение против П.К.Я. с ЕГН ********** ***, за това че на 25.07.2019
г. в с. Любенова махала, общ. Нова Загора, от имот, находящ се на ул. „Ген.
Гурко” № 1, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот
/чрез разбиване на катинар на вратник/ и чрез използване на моторно превозно
средство – товарен автомобил марка и модел „Пежо Боксер” с рег. № СТ 1805 АН/ е
отнел чужди движими вещи - 150 бр.
чували с пшеница – всеки с по 50
кг. пшеница на стойност 14.50 лева, всичко на обща
стойност 2 175.00 лева, от владението на собственика им Д.С.Д. ***, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.
195 ал.1 т.3 и т.4 във вр. с чл. 194 ал.1 от НК,
До даване ход на съдебното следствие не бе
предявен граждански иск от пострадалото лице.
В съдебно заседание участващия по
делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимия така, както е по
обвинителен акт. По същество счита, че при определяне вида и размер на
наказанието като смекчаващи вината обстоятелства следва да се ценят
самопризнанията му и в хода на досъдебното производство въз основа на които е
изяснена в голяма степен фактическата обстановка, но не са налице
предпоставките за прилагане на чл . 55 от НК. Предлага наказание „лишаване от
свобода” за срок от около 2 години по преценка на съда, като с оглед разпоредбата на чл. 38 от НК, следва да бъде
намалено с 1/3, като са налице предпоставките за прилагане на чл. 66 от НК за
отлагане изпълнението на наказанието за изпитателен срок от 3 години.
Подсъдимият, редовно призован,
участва лично в съдебно заседание и със служебно назначеният му защитник - адвокат
от АК Сливен, чрез когото се моли за недна по-малка присъда от исканата от
представителя на държавното обвинение
Подсъдимият
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
съгласен е производството да протече по реда на съкратеното съдебно следствие и
е запознат, че неговото самопризнание ще се ползва от съда при постановяване на
присъдата.
При даденото му право на лична
защита и последна дума подсъдимия заявява, че иска от съда една минимална
условна присъда, с която може да работи и да изкарва някакви доходи.
За да постанови присъдата си, на основание чл.373, ал.3,
вр. с чл.372, ал.4, вр. с чл.371, т.2 НПК, съдът прие за установени следните
обстоятелства, изложени от прокурора в обвинителния акт:
Подсъдимият П. Я. и св. Д.Д. *** и се познавали добре
помежду си. Д. стопанисвал имот, находящ се в с. Любенова махала, общ. Нова Загора на ул. „Ген. Гурко”
№ 1, а именно къща с двор, като в двора имало изграден навес. В този навес през
м.юли 2019 г.
имало складирани чували пълни с пшеница. Всеки от чувалите съдържал по 50 кг. От въпросното зърно, т.е. били теглени
при пълненето им от св. Д.. Достъпа в навеса не бил ограничен чрез врата и до
същия можело да се стигне след влизане в двора на имота. В самия двор имало възможност да се
влезе от улицата с превозно средство, чрез преминаване през вратник/врата/,
който св. Д. Д. заключвал чрез синджир и катинар.
Тъй като често оставал без парични
средства, подс. П.Я. преживявал като през последните няколко години периодично
работел в посочения по-горе имот, стопанисван от св. Д.Д. в с. Любенова махала, срещу което
последния му предоставял прехрана, подслон, дрехи. Тъй като Я. се справял с възложената му
работа, св. Д. започнал да има доверие в него, поради което на практика го
оставял в имота, включително когато самия той не бил там. С оглед така
създадените отношения често се случвало подсъдимият да напуска имота за
известно време, след което отново да се връща, за да работи по описания по-горе
начин. В тази връзка съседите живеещи наоколо възприемали Я. като доверен човек
на Д..
На 22.07.2019 г. подс. Я. казал на
св. Д.Д.,***, след което не се върнал. Това не направило впечатление на
последния тъй като и друг път имало такива случаи.
На 25.07.2019 г. около 05.00 часа
св. Д. Д. излязъл от посочената по-горе къща в с. Любенова махала и отишъл на работа.
Сутринта на същия ден в гр. Раднево подс. Я. видял св. В.Д. с когото се
познавал. При разговора помежду им, подсъдимият попитал В. Д. дали му трябва
зърно, тъй като имал такова иго продавал изгодно понеже му трябвали пари. Д.
преценил че предложената от подсъдимия цена е добра и се съгласил да закупи
зърното, като казал, че ще осигури транспорт.
Същият взел от свой познат товарен автомобил „Пежо Боксер” с рег. № СТ
1805 АН, след което се върнал при Я.. Междувременно подсъдимият се свързал или
срещнал поотделно с всеки от свидетелите Х.Х., Н. Д. и П. Н., с които се
познавал. На всеки от тях обяснил, че имам зърно, което трябва да натовари от
къщата си в с. Любенова махала, като поискал да му помогнат, срещу което обещал
да им заплати по 30 лева. Тримата свидетели се съгласили да натоварят
въпросното зърно.
След като св. В Д. се върнал, в
управлявания от него товарен автомобил с рег. № СТ 1805 АН се качили Х., Д., Н.
и Я. и потеглили към с. Любенова махала. При пристигане в селото, по указанията
на обвиняемия, В. Д. откарал автомобила до описания по-горе имот, находящ се на
ул. „Ген. Гурко” № 1. По неустановен при разследването начин подсъдимият успял
да разбие катинара заключващ синджира, с който бил заключен т.н. „вратник”, през който се влизало от
улицата към навеса в двора на имота. След отваряне на вратника, В. Д.по указание на Я. вкарал
товарния автомобил в двора . Подсъдимият показал на Х., Д. и Н. намиращите се в
навеса чували пълни с пшеница и заедно с тях започнал да товари автомобила.
След натоварването на автомобила св. В. Д. потеглил към гр. Раднево, където
продал зърното на непознато за него лице и отново се върнал в посочения по-горе
имот в с. Любенова махала. По аналогичен начин товарния автомобил бил натоварен
още два пъти с чували пълни с пшеница, които В. Д. продал на визираното по-горе
непознато за него лице. Докато той
превозвал чувалите до гр. Раднево, свидетелите
Х.в, Д. и Н. и подс. Я. оставали
в имота. При третия курс всички се прибрали в гр. Раднево.
Около 21.30 часа на 25.07.2019 г.
св. Д. Д. се прибрал в имота в с. Любенова махала и видял, че катинара
заключващ синджира на вратника е разбит. Малко след това установил и липсата на по-голямата част от чувалите с
пшеница, които съхранявал в навеса. При разговор със свои съседи разбрал, че
през деня подс. П.Я. бил в двора на имота, като имало и „бус”, който идвал 3-4
пъти. Д.Д. опитал да се свърже с Я. по
телефона, но последният не отговорил на повикванията му. Чрез близки на
подсъдимия – Д. успял да се свърже с Я. и разговарял с него, при което го
попитал за липсващото зърно. Подсъдимият отрекъл да има нещо общо с липсата,
като обяснил, че в момента се намира в гр. Раднево. Д. ***, намерил Я. и отново го попитал дали знае къде е
зърното. Подсъдимият отново отрекъл да знае какво се е случило, но Д. взел
мобилния му телефон. Видял, че е имало комуникация между него и лице, което
знаел като „Х. М.”. Въпросното лице бил
св. Х. Х., за когото подсъдимият казал, че е неговия „дилър” т.е.
снабдява го с наркотици и именно в тази
връзка са контактували. Видно от показанията на св. Д.Д., го познавал като
„наркоман и рецидивист” и имайки предвид текст на смс-съобщение в телефона на Я.,
решил че последните двама са замесени в изчезването на зърното. В тази връзка
той казал на подсъдимия да се връща с
него в с. Любенова махала, като заявил, че сутринта ще сигнализира за случилото
се „на полицията”. Я. се съгласил и двамата се върнали в имота в с. Любенова махала, където пренощували.
Сутринта на 26.07.2019 г. Д. Д. сигнализирал
за случилото се св. И. И., работещ в сектор ***, като заявил, че от имота който стопанисва е извършена кражба
на 220 чувала с пшеница и според него извършител на деянието е Я..
По случая, при условията на чл. 212 ал.2 НПК било започнато настоящото
досъдебно производство. Междувременно се провеждали и ОИМ за установяване извършителя на престъплението, в
т.ч. самоличността на лицата, за които имало
данни, че заедно с подсъдимия са били в имота на 25.07.2019 г. При
проведените беседи с Я. пред полицейски служители, включително и пред св. И. И.,
той заявил, че е участвал в кражбата, на случилото се било по инициатива на св.
Х.,който осигурил транспорта и участието на свидетелите Д., Д. и Н..
Подсъдимият уточнил, че от навеса са взели общо 150 броя чували, които
превозили на три пъти с товарния автомобил – по 50 чувала на всеки курс. Били
установени самоличността и местонахождението на свидетелите В. Д., Х., Д. и Н.,
които са били разпитани. В показанията си еднозначно са заявили, че с всеки от
тях се е свързвал поотделно подсъдимия, като им предлагал съответно – на В. Д.да
закупи зърно на изгодна цена, а на останалите, да помагат за товаренето срещу
заплащане. Според тези свидетели никой от тях
не се е усъмнил, че се извършва кражба, тъй като Я. обяснявал, че
зърното се намира в негова къща в с. Любенова махала. Отделно от това някой от
тези свидетели знаели от подсъдимия, че живее във въпросното село, където
отглежда и животни. В същата насока, всички останали с впечатление, че Я.
очевидно познава много добре обстановката хв селото и имота от който са взели
зърното, всичко се случвало през деня, а наоколо преминавали жители от селото,
като някой от тях дори разговаряли с подсъдимия. Полицейските служители установили и
автомобила управляван от св. В Д. – „Пежо Боксер” с рег. № СТ 1805 АН,
регистриран като собственост на друго лице.
По отношение на количеството
липсващо зърно, св. Д.Д. заявил, че от имота му са били откраднати общо 220
чувала, всеки с по 50
килограма пшеница. В същата насока свидетелите В. Д., Х., Д. и Н. са посочвали,
че според тях, от имота са били натоварени и всеки общо 60 чувала със зърно –
на три курса с автомобила, всеки с по 20 чувала. Подсъдимият е заявил пред
полицейските служители провеждали беседа с него, че били взети и извозени общо
150 чувала със зърно – на три курса с автомобила, всеки с по 50 чувала. Същото
количество чували със зърно той е посочил в показания, които е дал при разпит
като свидетел.
При разпита на Я. в качеството на
обвиняем, проведен на 17.09.2019 г. същият е
потвърдил, че са взети и извозени общо 150 чувала със зърно – на три
курса с автомобила, всеки с по 50 чувала.
Видно от назначената при
разследването оценителна експертиза към момента на деянието пазарната стойност
на откраднатото зърно пшеница е била по 0.29 лева за 1 килограм и съответно
по 14.50 лева за 1 чувал съдържащ 50
кг. От въпросното зърно.
Въз основа
на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
С деянието си от обективна и субективна страна
подсъдимият П.К.Я. е осъществил състава
на престъплението по чл. чл. 195 ал.1
т.3 и т.4 във вр. с чл. 194 ал.1 от НК, тъй като на 25.07.2019 г. в с. Любенова
махала, общ. Нова Загора, от имот, находящ се на ул. „Ген. Гурко” № 1, чрез
разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот /чрез разбиване на
катинар на вратник/ и чрез използване на моторно превозно средство – товарен
автомобил марка и модел „Пежо Боксер” с рег. № СТ 1805 АН/ е отнел чужди
движими вещи - 150 бр. чували с пшеница
– всеки с по 50 кг.
пшеница на стойност 14.50 лева, всичко на обща стойност 2 175.00 лева, от
владението на собственика им Д.С.Д. ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои
Признанието на подсъдимия се подкрепя изцяло и
кореспондира с целия останал доказателствен материал.
От събраните в хода на досъдебното производство
доказателства се установява още, че подсъдимият е участвал както в прякото
отнемане на вещите предмет на престъплението, така и в установяването на
фактическата власт върху същите.
По тази правна квалификация съдът призна подсъдимия за
виновен.
Обективно деянието не представлява маловажен
случай по смисъла на чл.93, т.9 НК, тъй като не е с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този
вид. Завишената степен на обществена опасност на извършеното се обуславя от
високата динамика на този вид престъпления понастоящем в страната и от
обстоятелствата свързани с мястото и начина на извършване на деянието.
От субективна страна подсъдимия е действал
при пряк умисъл. Съзнавал е че лишава от фактическа власт върху вещите техния
собственик, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целял
именно това. Действал е с намерение за своене, тъй като след установяване на
фактическата си власт върху вещите се е разпоредили с тях като със свои.
Разбирал е противоправния характер на
извършеното, но е целял противоправното си облагодетелстване. Подсъдимият е
разбирал и противозаконността на обстоятелствата, предвидени в закона като
квалифициращи. Знаел е че извършва престъпление кражба, след като е бил осъждан
с влязла в сила присъди за друго такова престъпление.
При
определяне вида и размера на наложеното наказание, съдът взе предвид следното:
За извършеното от подсъдимия престъпление,
законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години. При
индивидуализацията му съдът взе предвид от една страна високата степен на
обществена опасност на деянието, а от друга страна високата цена на отнетите
вещи и съобрази съдействието оказано от подсъдимия още на фазата на досъдебното
производство за разкриване на обективната истина, поради което и му определи
наказание малко над законово предвидения минимум за такова престъпление, а
именно една година и шест месеца лишаване от свобода, което на основание
чл.58а, ал.1 НК намали с една трета и му наложи наказание лишаване от свобода
за срок от една година.
Съдът не приложи разпоредбата на чл.58а, ал.4 НК, тъй като не намери, че са налице изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства при които и най-лекото предвидено в
закона наказание би се оказало несъразмерно тежко.
Съдът счита,
че така наложеното наказание на подсъдимия е необходимо и достатъчно за
постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 НК и преди всичко намира, че
същото ще окаже предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие както
върху самия подсъдим, така и върху останалите членове на обществото.
Спрямо подс. Я. са налице законови предпоставки за
прилагане института на условното осъждане, затова и на основание чл. 66 ал.1 от НК, съдът постанови наложеното
му наказание от една година „лишаване от свобода” да бъде отложено неговото
изтърпяване с изпитателен срок от три години.
Съдът
счита, че така наложеното наказание на подсъдимия е необходимо и достатъчно за
постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 НК и така определен по размер
изпитателния срок би постигнал необходимото предупредително, възпитателно и
възпиращо въздействия както върху самия подсъдими, така и по отношение на
останалите членове на обществото.
По
разноските:
При този изход на делото, тъй като подсъдимия
беше признат за виновен по предявеното му обвинение, на основание чл.189, ал.3 НПК, в негова тежест бяха присъдени направените по делото разноски в размер на
84.00 лева, които да заплати в полза бюджета по сметка на ОД МВР Сливен, за
изготвената на досъдебното производство оценителна експертиза.
По тези съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: