Р Е Ш Е Н И Е
№1761/13.9.2019г.
Град Пловдив, 13, 09, 2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І
отделение, V състав, в открито заседание на трети септември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Административен съдия:
СТОИЛ БОТЕВ
при участието на секретаря В.К., като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 1037 по описа на съда
за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от АПК във връзка с чл. 27, ал. 6 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет) и чл. 18, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона
за закрила на детето (ППЗЗДет).
Жалбоподателката - Д.Е.И., ЕГН **********, с
посочен адрес: ***8, включително като законен представител на Ж.А.М., ЕГН: **********,
чрез пълномощника адв. П.К., обжалва Заповед № ЗД/Д-РВ-031 от 11.02.2018г. на Директора на
Дирекция "Социално подпомагане" /ДСП/- Пловдив при АСП, потвърдена с
Решение № 16-РД04-0110 от 18.03.2019г. на Директора на Регионална дирекция за
социално подпомагане /РДСП / - Пловдив.
Жалбоподателката оспорва заповедта като
незаконосъобразна и издадена в несъответствие с материалноправните
разпоредби. Според нея, административният акт е издаден при неизяснена
фактическа обстановка и е налице противоречие между събраните по преписката
доказателства и изводите на административния орган. Не се оспорва фактът, че са
извършени консултации и работа с детето Ж.М. на психолог от програмата
„Информационна програма за родители в раздяла, преди, по време и след развод“
през периода месец март – месец септември 2018г., но се оспорва, че детето е
изградило доверителна връзка с психолога. Поради твърдения на детето, че се
чувства предадено, както и след прекаран един летен месец с бащата А.М., след
което били констатирани състояния на стрес и кошмари, жалбоподателката
е извила желание за прекратяване на предоставяне на социалната услуга на
18.09.2018г. Посочила е, че е ангажирала психолог срещу заплащане, който да
работи с детето, като това е Т.К., работила с него и в предходен период, която
е изготвила констатация от 29.11.2018г. Поради изградена с този психолог връзка
на доверие от детето Ж.М., Е. е предпочела да не прекъсва тази връзка, поради
което не е подписала договор за предоставяне на социална услуга. Наред с това,
не е налице необходимост от такава услуга, тъй като с детето работи и
педагогическият съветник в ОУ „Екзарх Антим І“ – гр. Пловдив, който също е
изготвил доклад от 07.01.2019г. Допълнително е изготвено и становище от
01.04.2019г. от психотерапевта Т.К., съгласно съдържанието на което Д.Е. и Ж.М.
продаждат периодични консултации и с тях работи
специалист.
На следващо място, се оспорват
твърденията в оспорваната заповед, че майката не подкрепя сина си в процеса на
поддържане на добри отношения с баща си. Действително, от страна на А.М. са
подавани множество сигнали в ДСП относно неспазване режима на личните
отношения, но детето е прекарало един месец от лятната ваканция на 2018г. с
баща си, а е заминало против волята си. Иска се отмяна на процесната
заповед, тъй като не е налице установена наложителност при прилагане на мерките
по социалните услуги, а точно обратното, че тези мерки ще окажат отрицателно
въздействие върху детето. Майката първоначално е потърсила съдействие от ДСП –
гр. Пловдив, но в последствие е предпочела сама да продължи да търси начини за
възстановяване и укрепване на психическото здраве на детето. Представя писмени
и гласни доказателствени средства.
Претендира разноски. Подробни съображения по
съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита / л. 142/
от пълномощника адв.
П.К..
Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция "Социално подпомагане" Родопи при АСП,
лично и чрез процесуалния си представител юриск. С.Г.,
ос¬порва жалбата, като неоснователна и недоказана. Подробни съображения по
съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита / л.140/ от
процесуалния представител ю.к. Т..
Заинтересованата страна – А.Ж.М. изразява становище за неоснователност на жалбата.
Според него, заповедта е законосъобразна, тъй като в следствие на ползваните
социални услуги през 2018г. е имал възможност да бъде със сина си през месец
август 2018г. В следствие на отказа на бившата му съпруга да ползва социални
услуги, предоставяни от ДСП Пловдив, включително консултации с психолог, синът
му тенденциозно е отчуждаван от него, включително чрез думи и
действия на майката на бившата му съпруга. Счита, че поради тази причина не е
прекарал със сина си един от летните месеци на 2019г., с което отново е нарушен
режимът на личните отношения.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено
следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА за разглеждане по
същество. Решение № 16-Рд04-0110 от 18.03.2019г. на директора на РДСП – гр.
Пловдив е връчено на пълномощника адв. К. на
20.03.2019г. (съгласно данните в известие за доставяне на л. 23). Жалбата е
заведена с вх. № 16-94Д-00-0709 от 04.04.2019г. по
описа на РДСП – гр. Пловдив, като в придружително
писмо изх. № 16-92-00-0720 от 04.04.2019г. (л. 2) е
посочено, че е постъпила по пощата. Налице е оспорване на административния акт
пред горестоящия административен орган, което е
процесуална предпоставка за оспорването му по съдебен ред.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
оспорената заповед № ЗД/Д-РВ-031/11.02.2019г. на директора на ДСП Пловдив,
потвърдена с Решение № 16-РД04-0110/18.03.2019г. на директора на РДСП Пловдив,
е наредено детето Ж.А.М. (роден през 2010г.) с родители майка – Д.И.Е. и баща А.Ж.
да ползва социални услуги - индивидуално
психологическо консултиране на детето и консултиране на родителите с цел
овладяване на конфликта между тях, със съдействието на г-жа Е. в едномесечен
срок от влизане в сила на заповедта. На второ място е наредено майката Д.Е. да
ползва подходящи социални услуги - психологическа подкрепа и семейно
консултиране в Център за социална рехабилитация и интеграция – гр. Пловдив, ул.
„Неофит Бозвели“ № 38, съгласно график, който ще се
изготви съвместно с екипа на услугата.
Родителите на Ж.М. са имали сключен граждански брак, който е прекратен с
решение № 1393 от 29.03.2013г., постановено по гражд.
Дело № 524 от 2013г. по описа на Районен съд – Варна. След прекратяване на
брака родителските права по отношение на детето са предоставени на майката Д.Е.
и е определен режим на лични отношения с бащата. Постановено е бащата А.М. да
вижда и взема при себе си детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца
от 09ч. до 18ч. с преспиване, всяка Коледа на четна година, всяка Нова нечетна
година, първата половина от всяка пролетна ученическа ваканция, през рожденните дни на детето и бащата, както и 30 календарни
дни през лятото на всяка година, когато майката не ползва платен годишен отпуск
от 10ч. на първия ден до 18ч. на последния ден.
В
периода 2013г. – 2018г. в ОЗД Пловдив постъпват множество жалби и сигнали от
страна на г-н А.М., с твърдения за нарушения при упражняването на родителските
права и режима на лични отношения със сина му. Случаят на детето е отворен в
ОЗД към ДСП Пловдив през месец декември 2018г. във връзка с пореден постъпил
сигнал от бащата относно неспазване режима на лични контакти, така както е
определен с решението на Районен съд Варна.
В
периода месец март - септември 2018г. Ж.ползва психологическо консултиране, а
бащата г-н М. се включва в програмата „Информационна програма за родители в раздяла, преди, по време и след развод“. За
отчитане на резултатите от предоставяните социални услуги от ЦОП са изготвени доклад
от 29.06.2018г. и заключителен доклад от 28.09.2018г., изготвени от социален
работник С.Х.. Съгласно констатациите в докладите родителите на Ж.М. са
сключили договор за предоставяне и ползване на социални услуги в КСУДС, със срок
за г-жа Е. – 16.09.2018г., съответно с г-н М. – 30.09.2018г. Съгласно доклада
от 29.06.2018г. се дава препоръка да продължи психологическата работа с детето,
като на етапа се работи основно върху изграждане на доверителна връзка с
психолога. Съгласно заключителния доклад от 28.09.2018г. работата с Ж.върви в
положителна посока и препоръките на специалиста са за продължаване на
психологическа работа с детето.
В
последствие, майката г-жа Е. заявява, че няма нужда от подкрепа от специалисти.
По време на работата малолетният изгражда доверителна връзка с психолога, Ж.прекарва
с баща си един месец през лятото. Г-н М. твърди, че детето е било спокойно с
него, г-жа Е. съобщава, че след престоя Ж.е стресиран, сънува кошмари. На прегледа
на социалната услуга на 18.09.2018г. г-жа Е. заявява, че Ж.не желае да посещава
психолога на ЦОП, защото се чувства предаден. Няма претенции към работата на
екипа, но предпочита да ползва друг психолог, срещу заплащане. Това е
психологът Т.К., която е и психотерапевт, с която детето е изградило връзка на
доверие. В подкрепа на твърденията си представя констатация на Ж.М., изготвена
на 29.11.2018г. Според съдържанието на документа, детето е доведено за
психологичен преглед за първи път при психолога на 25.10.2016г., като до края
на годината са проведени общо 6 срещи. През 2017г. не са провеждани срещи, като
детето е доведено отново на 03.02.2018г. по повод негов отказ да придружи баща
си в изпълнение режима на лични отношения. Следващият етап от срещи, общо 8 на
брой до края на месец ноември 2018г., са проведени след като детето е прекарало
30 дни през месец август 2018г., отново в изпълнение режима на лични отношения.
От
своя страна, бащата г-н М. също представя в ДСП психологическо изследване и
психологична корекция в рамките на 4 сесии на сина му, изготвено от клиничен
психолог Р. Г.. Съгласно съдържанието на документа, към началото на срещите
детето преживява състояние на стрес, тъй като ситуацията за него е нова –
намира се в гр. Варна, пребивава за пръв път продължително време с баща си,
когото не е виждало отдавна и е доведено на среща с психолог. Направена е
констатация за признаци на синдрома на родителско отчуждение и е направена
препоръка за спазване режима на лични отношения, постановен в решението на
Районен съд Варна.
При
текущ преглед на случая, документиран с протоколи от 15.05.2018г.,
15.06.2018г., 27.06.2018г., 06.08.2018г., 18.09.2018г. и 21.09.2018г. са
констатирани следните рискове за детето: влошени взаимоотношения между майката
и бащата, които са предпоставка за оказване на негативно влияние върху психо-емоционалното състояние на детето и риск от
родителско отчуждение.
След
извършена оценка на случая от 16.01.2019г. е изготвен план за действие, в който
с цел подобряване на взаимоотношенията между родителите на детето, ОЗД е
заложил г-жа Е., г-н М. и момчето да ползват подходящи социални услуги. В
оценката на сигнала за детето и социалните доклади са отчетени рискове за Ж.М.
относно неговото психо-емоционално развитие. Не
се осъществяват редовно срещите на
детето с бащата, съгласно регламентираното от съда в съдебното решение,
проблемите не се решават солидарно от двамата родители. В протокол за проведена
среща на 08.02.2019г. между социален работник и юрисконсулт в ДСП Пловдив, от
една страна, и А.М. – от друга, е направена констатация, че според думите на
бащата Ж.проявява още по-лошо отношение към него. Постъпил е отговор от
директора на ОУ «Екзарх Антим І“ – гр. Пловдив, съгласно съдържанието на който
на детето се предоставя обща подкрепа чрез индивидуални консултации от
педагогически съветник за повишаване и затвърждаване
на социалните умения за общуване и справяне със затрудненията му с
приобщаването в образователния процес.
Въз
основа на социален доклад – препоръка от 01.02.2019г. и предвид заявения отказ
на г-жа Е. за ползване на представяни социални услуги в ЦОП към КСУДС – гр.
Пловдив е издадена процесната заповед № ЗД/Дв-РВ-031
от 11.02.2019г. на директора на ДСП – гр. Пловдив, потвърдена с решение №
16-РД-04-0110 от 18.03.2019г. на директора на РДСП – гр. Пловдив. В двата
административни акта е посочено, че се констатират рискове от въвличане на
детето в конфликт между родителите и родителско отчуждение и поради тази
причина е изготвен план за действие, в който се съдържа препоръка за ползване
на подходящи социални услуги с цел подобряване на взаимоотношенията между
родителите. Планът за действие е съгласуван с г-н М. и при наличие на отказ за
съгласуването му от г-жа Е. е наредено тя да ползва социални услуги под формата
на психологическа подкрепа и семейно консултиране в Център за социална
рехабилитация и интеграция, съгласно изготвен график.
От страна на жалбоподателката,
в хода на съдебното производство, са представени следните писмени
доказателства: становище от 01.04.2019г., изготвено от психолог, психотерапевт Т.К.(л.
7 – 8); констатация на Ж.М. от 30.08.2019г., изготвена от същото лице (л. 135 –
136) и протокол за проведена среща от 05.08.2019г. (л. 134).
В съдебно заседание на 03.09.2019г. са разпитани свидетелите Р.П.Д. и И.С.И.
Съгласно показанията на свидетелката Д.тя
се познава с жалбоподателката Д.Е. от детските й
години, тъй като е съседка на семейството (живеят в един блок) от 1983г. Наясно
е, че Е. е разведена с бащата на детето си и по съдебно решение Ж.трябва да
ходи при него първата и третата седмица от месеца. Обикновено присъства при
предаването на детето на баща му и е наясно, че то не желае да прекарва време с
него. Обикновено при тези срещи Ж.е много разстроен, травмиран, плаче и има
нужда от успокояване. Свидетелката е присъствала при срещи за предаване на
детето на баща му от месец февруари 2019г. Майката е наясно с нежеланието на Ж.да
прекарва време с баща си, затова го е водила на психолог за да изясни
причината. Помни един случай, в който бащата не е дошъл на срещата по
предаването и от този факт Ж.бил видимо зарадван. Присъствала е и на срещата,
на която с посредничество на социални работници Ж.е трябвало да бъде „предаден“
на баща си, която се е състояла в началото на месец август. Обикновено подходът
на бащата към детето е бил да му предлага подарък – играчка или сладолед. За
детето грижи полага изцяло майка му, като не е имало случаи свидетелката да е
била ангажирана с това.
Съгласно показанията на свидетеля И.,
същият е запознат със случая на Ж.М. от работата си в Комплекса за социални
услуги за деца и семейства към община Пловдив, като в момента вече не работи
там. С детето е работил през периода месец март – септември 2018г., когато са
ползвани социални услуги. Получил заявка за изготвяне на оценка на психо – емоционалното състояние на детето от социални
работници в ДСП Пловдив и я изготвил в едномесечен срок. При срещите си с
детето установил, че е необходима последваща работа с
детето с цел изграждане на доверителна връзка, подкрепа в социализацията,
придобиване на увереност в собствените възможности. Според него родителите и
детето са ползвали социални услуги до месец септември 2018г., като детето е
имало срещи с него само в началото на работния период. Причините за
продължителния период без провеждане на срещи са ползване на отпуск от майката,
летния сезон, пребиваване на Ж.при баща му в гр. Варна. След една от срещите на
детето и бащата жалбоподателката Е. му е споделила,
че детето се чувства притеснено. Версиите на двамата родители какви са
причините и от какво е породено притеснението на детето са много различни. След
изтичане на срока на предоставяне на социални услуги бащата е считал, че трябва
да се продължи ползването им, а майката е била на мнение, че такива не са
необходими.
Така установената фактическа
обстановка мотивира следните правни
изводи:
Оспорената заповед е издадена от
материално и териториално компетентен орган по чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДет, а именно Директора на Дирекция "Социално
подпомагане" Пловдив, в изискуемата форма и при липса на съществени
нарушения на административно-производствените правила.
Що се отнася до съответствието с материалноправните разпоредби, съдът счита следното:
В разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 3
от ЗЗДет., посочена като правно основание за издаване
на процесната заповед (съдържаща елементите на
предписание) е предвидено, че Дирекция „Социално подпомагане“ извършва проверки
по жалби и сигнали за нарушаване правата на децата и дава задължителни
предписания за отстраняването им при условия и по ред, определени с правилника
за прилагане на закона. В чл. 18, ал. 1 от ППЗЗДет е
предвидено, че целта на мерките за закрила в семейна среда /изброени в чл.23 ЗЗДет/ е да бъдат подпомогнати детето и семейството в
зависимост от възможностите за отглеждане и възпитание на детето, а съгласно
ал. 2, мерките предвидени в чл. 23 от закона, се прилагат съгласно изготвения
план за действие. Според ал. 3 на чл. 18, мерките за закрила на детето могат да
се осъществяват и чрез социални услуги. Чл. 18, ал. 4 от ППЗДет
предвижда, че при отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или
попечител или на лицето, което полага грижи за детето, по предложение на
социалния работник, водещ случая, директорът на дирекция "Социално
подпомагане" издава задължително предписание.
С оспорения административен акт жалбоподателката е задължена да използва социални услуги
психологическа подкрепа и семейно консултиране в ЦСРИ, съгласно график,
изготвен в предходен момент, който тя е отказала да съгласува. Наредено е
детето Ж.да ползва социални услуги, индивидуално психологическо консултиране и
консултиране на родителите с цел овладяване на конфликта между тях.
Съгласно плана за действие (л. 42 –
43) в рамките на 6 месечен срок от изготвянето му – 17.01.2019г. се предвижда
както работа с детето, така и работа с родителите. Жалбоподателката
Е. е възразила срещу работата с детето, тъй като при предходно изпълнение на
такива цели и ползвани от нея и бившия й съпруг социални услуги детето не е
изградило връзка на доверие с психолога Иванов, а с друг психолог
(психотерапевт), чийто услуги тя ползва срещу заплащане – Т.К.. В този смисъл
следва да бъде посочено, че действително не са провеждани срещи с психолога И.след
началото на ползване на социалната услуга, но това се дължи на обективни
причини – ползване на платен отпуск от него и от Е. и пребиваването на Ж.при
баща му през месец август 2018г.
Не може да се направи и несъмнен
извод за изградена връзка на доверие с психолога К. в твърдяния
в жалбата и писмената защита на пълномощника аспект. Не може да се твърди
постоянна работа с детето, тъй като срещите са осъществявани най-напред през
2016г. и след това през 2018г., т.е. след завръщането на Ж.от пребиваването при
баща му. Същевременно, през периода на пребиваването на детето в гр. Варна
бащата А.М. също е извършил консултиране с психолог срещу заплащане, т.е. е
положил усилия за изясняване на причините за емоционалното състояние на Ж.,
предизвикани от по-продължителното пребиваване с него. Тук следва да бъде
посочено, че не са спорни по делото фактите, че не се спазва в пълнота режимът на
личните отношения на детето с бащата така, както е постановено в решението на
Районен съд – Варна, но също така не е спорно и обстоятелството, че това се
дължи и на обективни причини – пътувания на бащата в чужбина. Не е спорно и
обстоятелството, че родителите на Ж.са във фактическа раздяла от 2012г.
(разведени са от 2013г.), като поради възрастта си детето няма как да формира
спомени и осъзната емоционална връзка с баща си.
На следващо място, не е спорно по
делото обстоятелството, че след определен момент (2016г.) бащата държи на
спазване на регламентирания от съда режим на лични отношения със сина му, дори
посредством съдействието на държавен съдебен изпълнител. В случая, преценката
на начина на упражняване на режима на личните отношения от родителя към детето
следва да бъде преценен при съблюдаване критериите на разпоредбата на § 1, т. 5
от ДР на ЗЗДет, а именно какви действия са в
"най-добър интерес на детето". В посочената разпоредба са изброени
няколко компонента: желанията и чувствата на детето; физическите, психическите
и емоционалните потребности на детето; отчитане на опасността или вредата,
която има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се
грижат за детето; отчитане на последиците, които ще настъпят за детето при промяна
на обстоятелствата.
В случая и двамата родители са
сметнали, че провеждането на срещи с психолог, ангажиран от тях, но не работещ
в системата за социално подпомагане, ще доведе до подобряване поведението на
детето при контактите си с всеки един от тях. Съдът констатира, обаче, че не са
положени достатъчни усилия за подобряване комуникацията между родителите и
справяне с конфликтите в отношенията им, които са в основата на проблемното
поведение на детето. Не е спорно по делото, че упражняването на режима на
личните отношения между бащата и детето се извършва изключително трудно, чрез
ДСИ, което води до допълнителен стрес и негативни емоции. От своя страна,
майката твърди, че с нищо не препятства режима на лични отношения, но изхожда
от най-добрия интерес на детето и от това, че последиците за него при
по-продължително пребиваване с бащата ще бъдат повече отрицателни, отколкото
положителни.
В този смисъл, съдът кредитира
показанията на разпитаните свидетели, но същите не допринасят за разрешаването
на правния спор по законосъобразността на издадения ИАА. В показанията на
свидетеля И.се посочва, че не е налице отказ на майката Е. от ползване на
социални услуги, включително провеждане на консултации с детето, но това е
станало само в началото на 6-месечния период, поради наличието на обективни
причини. Свидетелката Д.заявява, че не се е стигало до конфликти в нейно
присъствие при предаване на Ж.от майка му на баща му, но детето с видимо
нежелание осъществява тези срещи и подходът на баща му за „спечелване на
доверието му“ е чрез предлагане на подаръци.
Според твърденията на
заинтересованото лице М. за отчуждаването на сина му от него са допринесли и
родителите на съпругата му, с които тя и Ж.живеят съвместно, като работата с
детето от ангажирания от Е. психолог не води до някакви резултати.
При анализ на събраните по делото
доказателства, включително и протокол от проведена среща на 05.08.2019г. на
родителите, детето и социални работници в ОДЗ, съдът констатира, че правилно
административният орган е обосновал издаването на заповед, с която Е. се
задължава да участва в обсъждане на проблемите и грижите за детето на съвместни
срещи с бащата, в това число планиране на пребиваване на детето при бащата през
лятната ваканция, както и да съдейства за осъществяване на режима на лични
отношения между бащата и детето, както е постановено в съдебното решение. Това
се налага с оглед обстоятелството, че провеждането на срещи на детето с наети
от двамата родители по отделно психолози не допринася за подобряване на
емоционалното му състояние и създаването на емоционална връзка с бащата. Следва
да бъде отбелязано, че не е спорен фактът на неспазване режимът на лични
отношения през продължителен период от време, като в този случай бащата е
упражнил изцяло законовите си възможности за защита, чрез сезиране на
компетентните органи в ДСП. Предвид липсата на резултат от ползваните през
2018г. социални услуги, независимо по какви причини, е направен законосъобразен
извод, че за разрешаване на проблемите следва не само детето да работи със
специалисти, но и родителите му. В тази връзка, бащата А.М. се е включил в
програмата „Информационна програма за родители в раздяла, преди, по време и
след развод“, като е сметнал, че по този начин ще допринесе за разрешаване на
конфликтните ситуации с бившата си съпруга, които възникват по повод исканията
му за упражняване режим на лични отношения със сина му.
В оспорената Заповед и в социалния
доклад, въз основа на който тя е издадена се съдържат констатации и изводи на
органа основно относно трайно влошените лични отношения на родителите на Ж.след
развода, довели до неспазване в пълна степен на режима на лични отношения с
бащата и опасност от възникване на синдром на родителско отчуждение. Заедно с
това, от доказателствата по преписката се установява, че независимо от
направените изявления на Е. и М. ползването на социални услуги през 2018г. не е
извършено в пълнота, което е довело и до различни твърдения относно
емоционалното състояние на детето. Съгласно твърденията на майката, Ж.се е
върнал от пребиваването си при баща си силно разстроен и в състояние на стрес,
които са се проявили в сънуване на кошмари. Съгласно твърденията на бащата, Ж.е
целенасочено отчуждаван от него от бившата му съпруга и нейната майка,
включително чрез „клевети по него адрес“ (наричан е „крадец“). Тези
противоречия явно няма как да бъдат преодолени, освен чрез използване на
социални услуги, насочени към преодоляването им, най-напред от двамата
родители, а паралелно или в последствие от общото им дете.
Според чл. 3, т. 1 и 2 от Конвенция
за правата на детето висшите интереси на детето са първостепенно съображение
във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от
обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата,
административните или законодателните органи, а държавите - страни по
Конвенцията се задължават да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито
са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и
задълженията на неговите родители, законни настойници
или на другите лица, отговорни по закон за него, и за тази цел те предприемат
всички необходими законодателни и административни мерки. Съгласно разпоредбата
на чл. 10, ал.1 от ЗЗДет всяко дете има право на
закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и
на защита на неговите права и интереси.
Съдът намира, че от събраните по
делото доказателства безспорно се установява фактическата обстановка, описана в
приложения по делото социален доклад. Последният е официален документ по
смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК и е доказателство пред съда до доказване на
противното за изявленията и действията, извършени пред и от социалния работник.
Недоказани остават твърденията на жалбоподателката, че атакуваната заповед противоречи на
целта на закона. Съгласно чл. 1, ал.1 от ЗЗДет този
закон урежда правата, принципите и мерките за закрила на детето, органите на
държавата и общините и тяхното взаимодействие при осъществяване на дейностите
по закрила на детето. Алинея 2 на същата правна норма императивно постановява,
че държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на
обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус,
физическото, здравословно и психическо състояние, като осигурява на всички
подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на
възгледите и сигурност. Следователно, като орган по провеждането на държавната
политика в областта на закрила на детето (чл. 6, т.2 от ЗЗДет),
дирекция "Социално подпомагане" Пловдив е била длъжна да осигури
сигурността на Е. К.С., поради което с издаването на процесната
заповед за прилагане на мярка за закрила тази цел на закона е реализирана.
По изложените съображения съдът
намира, че са налице материалните предпоставки за постановяване на оспорената
Заповед, като от страна на административния орган са изследвани всички
компоненти, касаещи преценката относно " най-добър интерес на детето"
по смисъла на пар. 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет.
При
този изход на делото, на ответника се дължат разноски, но тъй като не са претендирани разноски не следва да бъдат присъждани.
Ето
защо, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Е.И., ЕГН **********, с посочен
адрес: ***8, включително като законен представител на Ж.А.М., ЕГН: **********,
против Заповед № ЗД/Д-РВ-031 от 11.02.2018г. на Директора на Дирекция
"Социално подпомагане" /ДСП/- Пловдив при АСП, потвърдена с Решение №
16-РД04-0110 от 18.03.2019г. на Директора на Регионална дирекция за социално
подпомагане /РДСП / - Пловдив.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок
от съобщаването за неговото изготвяне с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: