РЕШЕНИЕ
София, 27.06.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ЧЕТВЪРТИ „В“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЕЛЕНА ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: мл. съдия |
ЗЛАТКА ЧОЛЕВА АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ |
като разгледа докладваното от младши съдия ГЕОРГИЕВ въззивно частно гражданско дело № 4405 по описа за 2019 година, като взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ГПК във връзка с чл. 437, ал. 4 ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на Р.Н.Ш.-Б. – длъжник, срещу Постановление на Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Б.Б., обективирано в съобщение с изх. № 2961/22.01.2019 г. по изп. дело № 20188560401960, с което е отказано да се измени определения на взискателя размер на адвокатско възнаграждение по делото от 1 152 лева, определени с постановление (част от разпореждане за образуване на делото) от 09.11.2018 г. в полза на взискателя – Национален център за радиобиология и радиационна защита (НЦРБРЗ).
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на постановлението поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Излагат се доводи, че приетия от ЧСИ Б. размер на адвокатския хонорар на взискателя от 1 152 лева не съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото. Сочи се, че единственото действие на взискателя по делото е подаване на молба за образуването му със съответни приложения. Сочи се, че задължението към взискателя по изпълнителния лист е било изпълнено преди получаване на поканата за доброволно изпълнение, а таксите по изпълнителното дело са били платени. Поради това се приема, че извършените от взискателя действия не съответстват на такива по водене на изпълнително дело, а само за образуването му и дължимите се разноски са в размер на 200 лева съгласно правилата на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендират се разноски.
В законоустановения срок (започнал да тече на 05.03.2019 г. – съобщение на лист 93 от изпълнителното дело) не е постъпил е отговор на частната жалба от взискателя – Националния център за радиобиология и радиоактивна защита.
По делото са изготвени мотиви на ЧСИ Б., в която се поддържа неоснователност на жалбата. Сочи се, че в молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят – НЦРБРЗ, бил посочил конкретни способи за извършване на принудително изпълнение – запор на банкови сметки и на трудово възнаграждение. Сочи се, че по делото били извършени справки за имущественото състояние на длъжницата. Излагат се доводи, че взискателят бил задължен да представи доказателства за плащане на уговорения адвокатски хонорар. Излагат се доводи за това, че длъжницата била платила задълженията си по изпълнителния лист, но не била платила разноските в изпълнителното производство, поради което ЧСИ Б. била наложила запори по банкови сметки, от които била събрана сума в размер на 1 236 лева – разноски в размер на 1 152 лева и такси за налагане на запор в размер на 72 лева. Сочи се, че липсвало основание да не се присъдят разноски, доколкото взискателят по изпълнителното дело – НЦРБРЗ, бил заплатил такива на адвоката си и бил възложил изпълнителни действия с нарочна молба от 22.11.2018 г. Изложени са подробни съображения, че делото има необходимата фактическа и правна сложност, за да се извършат съответните изпълнителни действия, които налагат заплащането на разноски по него. Твърди се, че тъй като длъжникът не бил платил разноските по изпълнението, било налице основание да се продължи принудителното изпълнение и поради това разноските за адвокат на взискателя били събрани в пълния поискан размер.
В жалбата не се съдържа искане за събиране на доказателства.
При служебна проверка за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав намира, че същата е допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване акт (постановление за отказ за изменение на постановление за разноските – чл. 435, ал. 2 ГПК) от страна по делото, която има интерес да обжалва акта, и е подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК (обжалваният акт е съобщен на 31.01.2019 г. съгласно разписка на лист 46 от изпълнителното дело, жалбата е подадена на 07.02.2019 г.).
При служебната проверка за редовност на въззивната жалба се установява, че същата отговаря на изискванията на чл. 436, ал. 4 ГПК във връзка с чл. 278 ГПК във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК (документ за платена държавна такса в размер на 25 лева – на лист 27 от делото; адвокатското пълномощно е на лист 24 от делото).
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От фактическа страна се установява следното:
Изпълнително дело №20188560401960 на ЧСИ Б.Б. е образувано по молба на НЦРБРЗ с вх. № 32099/09.11.2018 г. за изпълнение на вземане по изпълнителен лист от 12.10.2018 г. по гражданско дело № 15251/2017 г. на Софийския районен съд, 78. състав (на лист 2 от изпълнителното дело), срещу Р.Н.Ш.-Б. за задължения в общ размер на 4 680 лева – разноски за съдебно дело, водено на три съдебни инстанции. С молбата е направено искане да се извърши проучване на имотното състояние на жалбоподателката Ш.-Б., както и на покана за доброволно изпълнение, като е посочено, че в последствие ще бъде изискано извършване на съответни изпълнителни способи.
Към молбата за образуване на производството е представен договор за правна защита и съдействие от 29.10.2018 г. (на лист 3 от изпълнителното дело) с уговорено възнаграждение за адвокат Велинов в размер на 960 лева без ДДС, или 1 123 лева с ДДС. Представено е и пълномощно от същата дата (на лист 4 от изпълнителното дело). Разноските са приети по делото с разпореждане на ЧСИ Б. за образуването му от 09.11.2018 г. (на лист 7 от изпълнителното дело).
С оглед на направеното искане за проучване на имущественото състояние на длъжницата Ш.-Б., на 12.11.2018 г. ЧСИ Б. е извършила справка за банкови сметки (на лист 8 от изпълнителното дело); за пенсия (на лист 9 от изпълнителното дело); за трудови договори (на лист 10 от изпълнителното дело).
С молба с вх. № 33303/22.11.2018 г. (на лист 19 от изпълнителното дело) взискателят НЦРБРЗ чрез адвокат Велинов е посочил изпълнителен способ – изпълнение чрез налагане на запор на банкови сметки.
На 07.12.2018 г. с електронно съобщение (на лист 20 от изпълнителното дело) ЧСИ Б. е уведомена, че длъжицата Ш.-Б. е поискала от взискателя споразумение за разсрочено плащане.
На 09.01.2019 г. длъжницата Ш.-Б. е получила покана за доброволно изпълнение (на лист 27 от изпълнителното дело) , като на следващия ден – 10.01.2019 г. е подала възражение срещу размера на определения адвокатски хонорар (на лист 29 от изпълнителното дело), към което е приложила доказателства за заплащане на цялата се дължима сума по изпълнителния лист на взискателя на 03.01.2019 г. (на лист 31 – 36 от изпълнителното дело), както и на начислените към онзи момент такси на ЧСИ Б. съгласно размера, посочен в поканата за доброволно изпълнение от 534, 09 лева (на лист 37 от изпълнителното дело).
С молба с вх. № 01233/14.01.2019 г. (на лист 41 от изпълнителното дело) взискателят НЦРБРЗ е приложил доказателства за заплатен от него адвокатски хонорар – отчет по сметка от 19.12.2018 г. (на лист 42 от изпълнителното дело).
След подаване на частната жалба, по което е образувано настоящото дело са наложени запори по сметки на жалбоподателката Ш.-Б. за събиране на размера на претендираните от НЦРБРЦ и оспорени по настоящото дело разноски.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Предпоставка за уважаване на искането за присъждане на разноски в производствата по ГПК винаги е представянето на доказателство за реално извършване на тези разноски. Такова може да бъде разписка за плащане в брой или банков документ съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. По настоящото дело е налице такова доказателство – отчет по сметка от 19.12.2018 г. Без значение е обстоятелството, че същото е представено след съобщаването на разноските на длъжника и приемането им от ЧСИ Б., тъй като за разлика от исковия процес в изпълнителните производства не е уредена преклузия за представяне на доказателства за извършени от взискателя разноски до момента на прекратяване или приключване на производството.
Съгласно посоченото по-горе тълкувателно решение обаче разноски се присъждат съобразно фактическата и правна сложност на делото спрямо онзи изпълнителен способ, от който по същото са постъпили средства от изпълнението. В случая е налице плащане в срока за доброволно изпълнение на всички суми по изпълнителния. Изпълнителни способи за събирането на вземането по изпълнителния лист не са реализирани.
Нямат значение осъществените след подаването на жалбата
изпълнителни способи, доколкото от една страна с тях е целено събиране на
разноски по делото, които са били оспорени и тяхната необходимост по делото е
спорна при наличие на длъжник, който е платил почти целия размер на дълга
доброволно, а от друга – същите са извършени в изпълнение на искане от молбата
за образуване на делото, в която е задължително да се посочи изпълнителен
способ, по който да се събере вземането
(чл. 426, ал. 2 ГПК). При това положение не се налага извършване на нови
изпълнителни действия, а фактическата и правна сложност на изпълнителното дело
на практика е нулева, тъй като длъжникът
е добросъвестен. Поради това не следва да се присъждат разноски за
осъществяването на тези изпълнителни способи.
Поради това адвокатско възнаграждение следва да се присъди единствено за извършеното от адвоката на взискателя НЦРБРЗ – адв. Велинов, действие е по образуване на изпълнителното дело, тъй като поисканите от него изпълнителни способи не представляват отделни действия по изпълнението, а са реквизит на молбата за откриване на изпълнителното производство съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК. Поради това посочването на изпълнителен способ по делото, направено за пръв път от взискателя е част от действията, необходими за закономерно образуване на производството. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело се дължи адвокатски хонорар в размер на 200 лева, който съдът намира за пропорционален на извършеното от адвокат Велинов и не намира за основателно да намалява. Съгласно § 2 от Наредбата и доколкото адвокат Велинов е регистриран по ЗДДС, този хонорар следва да се присъди с начислен данък или общо в размер на 240 лева.
Относно разноските:
При този изход на делото право на разноски има единствено жалбоподателката Ш.-Б., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В частната жалба е направено искане за присъждане на такива, включително за адвокатско възнаграждение.
По делото жалбоподателката е доказала разноски в размер на 25 лева – държавна такса, както и 300 лева – адвокатско възнаграждение, уговорено с представения договор за правна защита и съдействие от 06.02.2019 г., и платено съгласно съдържащата се в т. 4 от същия разписка. Следователно следва да се присъдят 325 лева.
На основание чл. 437, ал. 4, изречение второ ГПК настоящото решение е окончателно.
Така мотивиран, Софийският градски съд, четвърти „в“ въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление, обективирано в съобщение с изх. № 2961/22.01.2019 г. по изп. дело № 20188560401960 на Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Б.Б., с което е отказано да се измени определения на взискателя в постановление (част от разпореждане за образуване на делото) от 09.11.2018 г. по изп. дело № 20188560401960 на ЧСИ Б.Б. размер на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение от 1 152 лева (хиляда сто педесет и два лева), вместо което:
ИЗМЕНЯ
постановление по разноските, обективирано в разпореждане за образуване на
делото от 09.11.2018 г. по изп. дело № 20188560401960 на ЧСИ Б.Б., като ОТМЕНЯ същото в частта, с която са
определени разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство,
образувано от взискателя – Национален център за радиобиология и радиационна
защита, в размер на разликата между 240
лева (двеста и четиридесет лева) и пълния определен размер от 1 152 лева
(хиляда сто петедест и два лева).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. ц. за р. и р. з., с код по БУСЛСТАТ: *****, с адрес на управление: София, ул. „*******, да плати на Р.Н.Ш.-Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 325 лева (триста двадесет и пет лева) – разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЧЛЕНОВЕ: 1. |
2. |