РЕШЕНИЕ
№ 25.06.2018 г. Град Пазарджик
В
И М Е
Т О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІІ-ти граждански състав
На двадесет и пети май, две хиляди и
осемнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО Г.
СЕКРЕТАР: Стоянка
Миладинова
Като разгледа докладваното от
Районен съдия Г.
Гражданско дело №4969 по описа за
2017 година.
Депозирана е искова молба с правно
основание чл.121А във вр. с чл. 224 и чл.226,ал.2 от КТ от А.Х.Г.,ЕГН-********** ***, чрез пълномощника
си – адв.М. от САК, срещу „Дисталори”ЕООД ,ЕИК-*********, със седалище и адрес
на управление – гр.Пазарджик, ул „*******”№*,ет.*,ап.*, представлявано от Д. П. С. - управител.
Съгласно изложеното в исковата
молба, по искане на ищеца Г., РС –
Пазарджик е образувал и е издал по
ч.гр.д. № 3095/2017 г. на 09.08.2017 год. заповед по чл. 410 от ГПК с
разпореждане ответникът да заплати на ищеца исканата сума. Сочи се, че ответникът е подал възражение
срещу заповедта по реда на чл. 414 на ГПК, поради което в законоустановения
срок чрез процесуалния си представител ищецът предявява настоящия иск срещу „Дисталори“
ЕООД, с ЕИК ********* за установяване на
вземането.
Съгласно изложеното в исковата
молба, ответната фирма дължи на ищеца трудово възнаграждение за месец април
2017 год. в размер не по-малък от 3071,64лв, /тъй като 8,95 евро за бруто час е минимална работна
заплата в Холандия, а 8.95 евро по 8 час прави 71,60 евро по 22 работни дни
прави 1575.2 евро или 3071,64 лева/.
Твърди се в исковата молба, че на
15.04.2016 год. между ищеца и фирма ответник е сключен трудов договор № 6,
съгласно който ответникът е възложил, а ищецът приел да изпълнява при него
работа на длъжност шофьор „международни превози“, с шифър по НКПД: 83322006. В
изпълнение на служебните си задължения,
ищецът бил изпратен от
работодателя в рамките на предоставяне на услуги да извършва транспортни
каботажи и превози в държавите на ЕС /Дания, Холандия/. При постъпването на
работа между ищеца и ответника е било уговорено възнаграждение не по-малко от
65 евро на ден, което следвало да
съответства на възнаграждението за тази длъжност, съществуващо в тези държави.
Съгласно Директива 96/71/ЕО от 16.12.1996 г. и приетите изменения в КТ-чл. 121А
от КТ, в случаите на ал. 1, т. 1 и на ал. 2, т. 1 за срока на командироването
или на изпращането на работника или служителя се осигурявали най-малко същите
минимални условия на работа, каквито са установени за работници и служители,
изпълняващи същата и сходна работа в приемащата държава.
Сочи, че ищецът добросъвестно е
изпълнявал работа възлагана му от чуждестранна фирма TNT Express, която се занимава с куриерска
дейност, и има регистрирани офиси в Холандия и Дания, като по нареждането на
тази фирма е превозвал пратки от Дания с офис гр. Копенхаген до Холандия, а
ответникът му е изплащал уговореното възнаграждение с превод по банковата
сметка. Последното плащане е било за месец март на 2017 г.
Съгласно изложеното в исковата
молба, ищецът е извършвал товарни превози в чужбина с МПС на „Дисталори“, ЕООД,
вид влекач е peг. № СВ****ВС, който е получил на 01.10.2016 г. с приемателно-предавателен
протокол. Поради обтегнатите отношения с управителя на фирма - ответник, ищецът
на 4-ти май 2017 г. е подал молба до ответника за прекратяването на трудовия
договор по взаимно съгласие, но чак на 14.07.2017г., след намесата на Инспекцията
по труда - Пазарджик получил заповед за
уволнение, от която разбрал, че трудовият му договор е бил прекратен с дата
28.04.2017 г., макар, че през това време е работил за ответника в чужбина.
Твърди се в исковата молба, че
ответната фирма дължи на ищеца на основание чл.224 от КТ, освен трудовото
възнаграждение за април 2017 г. и обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 2016 г - 20 дни и за 4 мес. на 2017 г. - 7 дни. На основание чл. 228
от КТ брутно трудово възнаграждение за определяне на обезщетението е последното
получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение.
Последното БТВ получено от ищеца за март 2017 г. е в размер на 4124 лева.
Съответно за 27 дни ответникът дължи на ищеца обезщетение 5049 лева / 4124 лв.
делено на 22 работни дни прави 187 лв. на ден, или 187 по 27 дни прави 5049
лв./ На 14.07.2017 г ответникът е изплатил на ищеца част от дължимата сума в
размер на 1344 лв. Сочи се, че се приспада тази сума от дължимото обезщетение
като се моли съдът да задължи ответника да изплати на ищеца остатъкът в размер
на 3705 лв. /5049 лв.- 1344 лв.
Твърди се в исковата молба, че
ответната фирма дължи на ищеца на основание чл.226, ал.2 от КТ обезщетение за
незаконно задържане на трудовата му книжка, тъй като ищецът бил принуден да се
обърне за съдействието към ИТ - Пазарджик, тъй като не е получавал никакъв
отговор от ответника и не е знаел, дали е прекратен трудовия му договор и ако е
прекратен от коя дата. Ответникът съвсем съзнателно и незаконно, въпреки
изричното искане па ищеца и въпреки императивната норма на чл. 350 от КТ, е
задържал трудовата му книжка, което било видно от писмото, получено от ищеца на
23.05.17г. В това писмо, наречено
„уведомление“, управителят па фирмата - г-н С. написал, че ищецът ще получи
документите за освобождаване и парите, след като върне ЧМР, пътни листове и
талон за МПС с рег. № СВ****ВС. Счита, че вътрешните отношения между работника
и работодателя, не дават право на последния да задържа трудовата книжка. След
намесата на Инспекцията по труда, ищецът на 14 юли 2017 г. получил от ответника
трудовата си книжка, и Заповед № 4 от 28 04.2017 г., а също така и превод от
1344 лв., с която ищецът е направил прихващане срещу неизплатеното обезщетение
за неизползван отпуск.
Твърди, че ответникът дължи на ищеца обезщетение с правно основание
чл.226, ал.2 от КТ за 69 дни, считано от 05.05.2017г до 14.07.2017г в размер на
12903 лв.Обезщетението е изчислено съгласно изискването на чл.228 от КТ на
базата на последното получено БТВ от ищеца.
Моли се съдът, след като се
докажат кумулативно съединените искове по основание и размер, да постанови
решение, с което да осъди ответника „Дисталори“, ЕООД да заплати на ищеца:
1/. Трудовото възнаграждение за
месец април на 2017 г. в размер на 3071,64 лв., ведно със законовата лихва до
момента на изплащането на дължимата сума.
2/. Остатък от обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск за 2016 г. - 20 дни и за 4 мес. на 2017 г. -
7 дни в размер на 3705 лв., ведно със законовата лихва до момента на изплащането
на дължимата сума.
3/. Обезщетение за незаконно
задържане на трудовата му книжка с правно основание -чл.226, ал.2 от КТ за 69
дни, считано от 05.05.2017 г. до 14.07.2017 г. в размер на 12903 лв., ведно със
законовата лихва до момента на изплащането на дължимата сума.
4/ Разноски по компенсация,
включително за адвокатското възнаграждение.
Сочат се
доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131
от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, се оспорват изцяло предявените
срещу „Дисталори" ЕООД искове. Твърди се в отговора на исковата молба, че
дружеството не дължи на ищеца заплащане на трудовото му възнаграждение за месец
април 2017 г., тъй като, видно от представения от ищеца трудов договор №
6/15.04.2016 г. страните са уговорили основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 360.00 лева. Предвид размера на минималната работна заплата през 2017
г. дължимото на служителя основно месечно трудово възнаграждение за
отработените през тази година месеци било в размер на 460 лева. Сочи се, че
никога не са били постигали съгласие за изплащане на трудово възнаграждение в
по-голям размер, както се твърди в исковата молба. Поради това дължимите към
ищеца суми за съответния месец включвали така уговореното трудово
възнаграждение и командировъчните пари за дните, прекарани извън България през
съответния месец.
Твърди се, че за
отработените месеци през 2017 г. дължимите суми са както следва: месец януари:
брутно трудово възнаграждение /БТВ/ в размер на 460 лева и командировъчни в
размер на 1637.03 лева, или общо нетно възнаграждение 1997.27 лева; за месец
февруари 2017 г. - БТВ - 460 лева и командировъчни - 1478.61 лева, или общо
нетно възнаграждение 1838.85 лева; за месец март 2017 г. - БТВ - 460 лева и
командировъчни - 1637.03 лева, или общо нетно 1997.27 лева и за месец април
2017 г. - БТВ - 672.12 лева, в т.ч. основно месечно възнаграждение за 17
отработени дни от месеца в размер на 434.44 лева, клас прослужено време - 2.61
лева, премия 235.08 лева, представляваща добавка за трите дни - 28, 29 и
30.04.2017 г., през които ищецът действително довършил започнат от него курс,
командировъчни - 1425.80 лева и обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск в размер на 460 лева, или общо 2366.68 лева.
Твърди се в отговора на исковата
молба, че от представеното с исковата молба извлечение от „Банка ДСК“
дружеството е извършило следните плащания към ищеца: за периода януари - април
2017 г.: през месец януари 2017 г. - сума в размер на 3420 лева, т.е. с 1422.73
лева над дължимото; за месец февруари 2017 г. - 3549 лева, т.е. с 1710.15 лева
над дължимото; за месец март - 4124 лева, т.е. с 2126.73 лева над дължимото.
Платено на ищеца била и последната сума в размер 1334 лева на 12.07.2017 г.
Следователно за периода януари - април 2017 г. дружеството е надплатило сума в
общ размер на 5561,01 лева над дължимото към ищеца. Тази сума представлява: 620
лева - авансово заплатено на 13.02.2017 г. трудово възнаграждение за месец
февруари, което впоследствие е изплатено и в цялост, и по тази причина авансът
се явява платен без основание и следва да ни бъде върнат. Остатъкът в размер
4941,01 лева представлява предоставените на ищеца служебни аванси - за гориво,
винетки, пътни такси, глоби и др., които той не отчел пред дружеството с
документи, следователно използвал неправомерно.
Оспорва се претенцията на ищеца и
по размер. Сочи се, че неприложима в случая е разпоредбата на чл. 121А КТ
относно дължимото възнаграждение, тъй като липсвало съгласие за такова трудово
възнаграждение на ищеца, а от друга страна не било налице изпращане в рамките
на предоставяне на услуги по смисъла на чл. 121А, ал. 2 във вр. с ал. 1 КТ.
Видно от т. 1 и т. 7 от трудовия договор служебните задължения на работника се
изпълняват за „Дисталори" ЕООД при условията на безсрочен трудов договор,
т.е. принципно не е налице предприятие „ползвател" на съответната услуга
на територията на друга страна за „временна работа". Не са ангажирани и
доказателства за такова от страна на ищеца.
Твърди се в отговора на исковата
молба, че дружеството не дължи заплащане на обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск по реда на чл. 224 КТ. Същото вече било заплатено на ищеца на
12.07.2017 г., видно от платежно нареждане от същата дата, представено с
настоящия отговор. Невярно освен това е твърдението на ищеца, че му се дължи
обезщетение за 20 работни дни през 2016 г., тъй като видно от трудовия договор
ищецът е постъпил на работа на 15.04.2016 г. и е работил до 28.04.2017 г.
Следователно обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 2016 г. не е
дължимо за 20 работни дни, а пропорционално за периода 15.04.2016-31.12.2016 г.
Оспорва се претенцията на ищеца и по
размер - командировъчните пари не са сред елементите на брутното трудово
възнаграждение на ищеца съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата.
Оспорва се и че дружеството дължи
на ищеца обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ. Сочи се, че дружеството не е
задържало незаконно трудовата му книжка. Ищецът след прекратяване на трудовите
си отношения с дружеството, отказал да се яви в офиса, за да си получи
трудовата книжка, заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение и УП
2 и УП 3. Сочи, че след прекратяване на трудовото му правоотношение той
съзнателно и умишлено задържал документи и активи на дружеството - ЧМР и пътни
листове от дейността му и малък регистрационен талон на влекач с рег. № СВ****ВС,
който съгласно т. 7 от представения с исковата молба приемо-предавателен
протокол от 01.10.2016 г. е в негово държане. За да му бъдат връчени
документите, свързани с прекратяване на трудовото му правоотношение и да
получат незаконно задържаните от него документи и активи на дружеството, се
наложило да изпратят на ищеца писмена покана - уведомление изх. №
100569/18.05.2017 г., получено от него на 23.05.2017 г. Независимо от
изпратената покана, ищецът отново не се явил на работното си място, за да си
получи документите. Тези факти били констатирани и от Инспекция по труда -
Пазарджик, видно от изпратеното от тях писмо изх. № 17227285/28.06.2017 г. до
ищеца. Затова се наложило да му изпратят трудовата книжка чрез пощенска пратка,
получена от него на 14.07.2017 г., който факт бил признат и в исковата молба.
Сочи се, че посочените действия не представляват незаконно задържане на
трудовата му книжка. В този смисъл обезщетение не му се дължало.
Прави се възражение срещу
доказателственото искане на ищеца вещото лице да посочи точния размер на
дължимото възнаграждение на ищеца за месец април 2017 г., като вземе предвид
европейската Директива по въпроса за заплащането на труда на шофьорите и
средните им работни заплати в Холандия и Дания. Сочи се, че от една страна,
директивите нямат пряко приложение в националното законодателство - техните
разпоредби са транспонирани във вътрешното ни законодателство. От друга страна,
сочената от ищеца директива е неприложима в случая и предвид липсата на
предпоставките по чл. 121а, ал. 2 във вр. с ал. 1 КТ. В този смисъл
доказателственото искане на ищеца било неотносимо към предмета на делото и се
моли същото да не бъде допускано.
Моли се съдът да отхвърли
исковете.
В случай, че съдът уважи
претенцията на ищеца в цялост или отчасти, се прави възражение за прихващане с
надплатените от дружеството суми към ищеца, както следва: 620 лева - авансово
заплатено на 13.02.2017 г. трудово възнаграждение за месец февруари, което
впоследствие е изплатено и в цялост, и по тази причина авансът се явява платен
без основание и следва да бъде върнат, и 4941.01 лева, представляваща
предоставените на ищеца служебни аванси - за гориво, винетки, пътни такси,
глоби и др., които той не е отчел пред дружеството с документи, следователно е
използвал неправомерно.
Претендират се разноски. Сочат се
доказателства. Правят се доказателствени искания.
По отношение направеното от
ответника възражение за прихващане, съдът е намерил същото за допустимо и като такова същото е било прието за съвместно разглеждане
в настоящото производство с протоколно Определение на съда от 13.04.2018г.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следната фактическа
обстановка:
От приетите по делото доказателства, вкл. Трудов
договор №6 от 15.04.2016г., се установява, че на 15.04.2016г. в гр. София, бил подписан трудов договор
между ищецът А.Х.Г.,ЕГН-********** и ответното дружество „Дисталори”ЕООД
,ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление – гр.Пазарджик, ул
„*******”№*,ет.*,ап.*, представлявано от
Д. П. С. – управител, по силата на който ответникът е възложил, а ищецът
приел да изпълнява длъжността „шофьор на товарен автомобил, международни
превози“, с шифър по НКПД: 83322006. Съгласно подписания договор,уговореното
основно месечно трудово възнаграждение било в размер на 360.00лв. , на пълно
работно време и платен годишен отпуск в размер на 20 дни.
Видно от
приложения по делото Приемо-предавателен протокол от 01.10.2016г., на посочената дата ищецът
приел следното моторно превозно средство, собственост на „Дисталори”ЕООД – вид –влекач, марка „ДАФ“, с
рег. №СВ **** ВС, бял на цвят, в изправно техническо състояние.
В
изпълнение на служебните си задължения,
ищецът бил изпратен от
работодателя да извършва услуги - транспортни каботажи и превози в държавите на
ЕС /Дания, Холандия/. Ищецът изпълнявал възложената му работа от чуждестранна
фирма „TNT Express“,която се занимавала с куриерска дейност, и имала регистрирани офиси в Холандия и Дания, като по
нареждането на тази фирма , превозвал пратки от Дания с офис гр. Копенхаген до
Холандия. Ищецът извършвал товарните
превози в чужбина с МПС на „Дисталори“, ЕООД, вид – влекач, е peг. № СВ **** ВС,
който е получил на 01.10.2016 г. , видно от посочения приемо-предавателен
протокол.
На
05.05.2017г. ищецът Г. подал молба до управителя на ответното дружество да бъде
освободен от заеманата от него длъжност по взаимно съгласие, считано от
04.05.2017г. /препис от молбата е приет
като доказателство по делото/. С посочената молба, ищецът е отправил искане да
бъде оформена трудовата му книжка и всички необходими други документи, и същите
да му бъдат предадени.
Видно
от приложената по делото Заповед №4-02
от 28.04.2017г., със същата е било прекратено трудовото правоотношение с ищеца Г.
, считано от 28.04.2017г. По делото са били приети като доказателства представени от ищеца документи, вкл.
извлечение от „Банка ДСК“ЕАД за периода от 01.01.2017г. до 03.05.2017г.;
уведомление от „Дисталори“ЕООД с изх.№100569 от 18.05.2017г.; заявление от
14.06.2017г., отправено от ищеца към ответника; писмо от 13.07.2017г. до ИТ-гр.
Пазарджик; писмени справки от тахографа на моторното превозно средство за
периода от 12.03.2017г. до 30.04.2017г.; пътни листа; 15 бр. ЧМР-та -
товарителници и др. , както и представените от ответната страна 4 бр. ведомости
за заплати и платежно нареждане от
12.07.2017г.
В хода
на производството по делото е била допусната и извършена съдебно-счетоводна
експертиза, видно от заключението по която, на 06.07.2017г. , с писмо по
куриерска фирма, ответникът е изпратил до ищеца Заповед №4-02 от 28.04.2017г.
за прекратяване на трудовото му правоотношение
и уведомление №100570 и трудова книжка. Писмото е било получено на
07.07.2017г., като срещу името на получателя Г. има положен подпис. Размерът на
полученото то ищеца трудово възнаграждение по месеци за периода от 01.06.2016г.
до 30.03.2017г. е подробно описано в т.2 от констативно-съобразителната част на
заключението. Общият размер на възнаграждението
/заплата и командировки/, което ищецът е получил по банковата си сметка
в „Банка ДСК“ЕАД за периода от 01.06.2016г. до 30.03.2017г. е 35 870.50лв.
Съгласно европейските Директиви по въпроса за заплащане труда на шофьорите и
средните им работни заплати в Холандия и
Дания – Директива 96/71/ЕО на Европейския парламенти на Съвета от 16.12.1996г.
относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги,
дължимото възнаграждение на ищеца за месец април,2017г. е 1217.37 евро или
2380.97лева.
По
делото е била извършена допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, видно от
заключението на която, общо дължимите суми за периода януари-април,2017г. са в размер на 7950.62 лв., преведени по
банкова сметка ***.00лв.,т.е повече 4476.38 лева, като в тази сума не са
включени преведените на 11.02.2017г. 2000.00лв. – аванс и преведените на 13.02.2017г.
620.00лв.- заем. С включването на посочените суми,, общо преведените в повече
по банкова сметка ***.38 лева. От представената по делото разпечатка от
тахографа не може да се определят с точност часовете , в които е било работено
и часовете на почивка през деня и общо колко часа са били отработени за
съответния ден. По отношение на заповедите за командировка, вещото лице е
достигнало до извод, че от същите не е видно дали са били връчени на ищеца, но на основание тези заповеди , на ищеца са
били изплатени командировъчни за периода
от 01.01.2017г. до 27.04.2017г.
Предвид установената фактическа обстановка,
от правна страна съдът съобрази следното:
Предявените искове са допустими, налице е
правен интерес за ищеца от предявяването им.
По отношение основателността на предявените искове:
Искът за заплащане на трудово
възнаграждение за м.април,2017г. - от приетата фактическа обстановка се
установява, че ищецът Г. се е намирал в трудовоправни отношения с ответното
дружество на основание Трудов договор №6
от 15.04.2016г., по силата на който ответникът е възложил, а ищецът приел да
изпълнява длъжността „шофьор на товарен автомобил, международни превози“, с
шифър по НКПД: 83322006. В изпълнение на служебните си задължения, ищецът приел
да управлява моторно превозно средство, собственост на „Дисталори”ЕООД – вид –влекач, марка „ДАФ“, с
рег. №СВ **** ВС, бял на цвят, в изправно техническо състояние. Посоченият
автомобил е бил предаден на Г. с
приемо-предавателен протокол от 01.10.2016г. в Дания от Димитър Желев Димитров-
служител на ответното дружество.
От
приетите по делото доказателства се установява, че ищецът Г. е изпълнявал
служебните си задължения, като е извършвал превози в държави-членки на ЕС-
Дания и Холандия. От приложените по делото товарителници е видно, че
извършването на някои от превозите е
било възложено на Г. от чуждестранна фирма „TNT Int Express“, със седалище в Дания, а в
графата „водач на транспорта“ на товарителниците за месец април,2017г. е посочена българска фирма – „Батон Транспорт
България“ЕООД, със седалище и адрес на
управление в гр.София. Не се установява
от материалите по делото какви са били
отношенията между ответното дружество и „Батон Транспорт България“ЕООД,като в
проведеното на 13.04.2018г. открито съдебно заседание по делото, Димитър С. е
отказал да отговори на поставените му от ищцовата страна въпроси на осн.чл.176
от ГПК , тъй като отношенията между дружествата представлявали вътрешно-фирмена
информация.Предвид разпоредбата на чл.176,ал.3 от ГПК, настоящият съдебен
състав следва да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които
страната е отказала да отговори без основателна причина , както и когато е дала
неясни или уклончиви отговори. От гореизложеното следва да се направи извод,че
между ответното дружество
и „Батон Транспорт България“ЕООД са съществували договорни отношения с
предмет използване труда на служителите на „Дисталори”ЕООД за работа в чужбина
за чуждестранно предприятие – ползвател на услуги със седалище в Европейския съюз. Този извод
се подкрепя от приетите по делото писмени доказателства – товарителници, пътни
листа и др.
Установено е също така от материалите по делото, че ищецът Г. е пребивавал и работил в чужбина
дълготрайно, където е изпълнявал конкретни задичи и вътрешни превози в
държави-членки на ЕС- Дания и Холандия. Не са налице данни и не са ангажирани
доказателства от ответната страна, ищецът
да се е завръщал в България в процесния период от време, или да е
извършвал курсове и превози на товари от България до чужбина и обратно. В този
смисъл приложение следва да намери разпоредбата на чл.121а,ал.1,т.1,б.“а“ от КТ, съгласно която командироването на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице,
когато българският работодател
командирова работник или служител на територията на друга държава
–членка на Европейския съюз за своя сметка
и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя
и ползвателя на услуги, какъвто е настоящия случай. Отношенията между страните
следва да бъдат уредени по реда на Директива 96/71/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 16.12.1996г. ,
транспонирана в българското законодателство
на 31.12.2016г. Няма как да се
приложи Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина, тъй като, както беше посочено, не са
налице каквито и да е данни, на ищеца да са били възлагани от работодателя
конкретни задачи, които той да е изпълнявал и да се е връщал в България. От
приетите по делото доказателства се установи,че ищецът е пребивавал постоянно в
Дания и Холандия през процесния период от време, където е изпълнявал възлаганите
му от чуждестранни фирми задачи, като не се е завръщал продължително време в
България. Във връзка с гореизложеното,
чл.121а КТ се явява приложим в отношенията между страните и ответното
дружество дължи заплащане на трудовото възнаграждение на ищеца именно по този
ред.
Относно размера на дължимото възнаграждение - в хода на производството
по делото е била допусната и извършена съдебно-счетоводна експертиза, видно от
заключението по която, съгласно европейските Директиви по въпроса за заплащане
труда на шофьорите и средните им работни заплати в Холандия и Дания – Директива 96/71/ЕО на Европейския
парламенти на Съвета от 16.12.1996г. относно командироването на работници в
рамките на предоставянето на услуги, дължимото възнаграждение на ищеца за месец
април,2017г. е 1217.37 евро или 2380.97лева. Съдът кредитира заключението на
вещото лице, което е обосновано, мотивирано и правилно, същото е неоспорено от
страните в производството. На ищецът Г. следва да се присъди дължимото трудово
възнаграждение за месец април,2017г. в размер на 2380.97 лева.
По отношение на претенцията за заплащане на
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 20 дни през 2016г. и за 7
дни през 2017г.- Съгласно разпоредбата на чл.228 от КТ, брутното трудово
възнаграждение за определяне на обезщетението е полученото от работника или
служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е
възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от
работника или служителя месечно брутно
трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. От приетите по делото
доказателства е видно,че последното брутно трудово възнаграждение, получено от
ищеца за месец март,2017г. е в размер на 4124.00лв., като за 27 работни дни
ответникът следва да дължи на ищеца
обезщетение в размер на 5049.00лв. Не се спори между страните по делото, че
14.07.2017г. ответникът е изплатил на
ищеца част от дължимата сума в размер на 1344.00лв. След като тази сума бъде
приспадната от общия размер на дължимото обезщетение, се получава остатък от
3705.00 лв., които се дължат от ответника на ищеца Г. на основание чл.224 от КТ. Предявеният иск по чл.224 от КТ за изплащане на обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск следва да бъде уважен изцяло, като основателен и доказан.
По
иска с правно основание чл.226,ал.2 от КТ-
Ищецът претендира обезщетение за незаконно задържане на трудовата му
книжка за 69 дни, считано от
05.05.2017г. до 14.07.2017г. в размер на 12 903.00лв., ведно със законна
лихва до момента на изплащане на дължимата сума.
Следва
да се има предвид, че размерът на
обезщетението по отношение на тази претенция е нормативно определен в чл. 226,
ал. 3, изр. 2 КТ, като ищецът не следва да доказва действителните претърпени
вреди. По делото се установява, че
работодателят е бил поканен изрично да
върне трудова книжка на ищеца с молба на Г. от 05.05.2017г. Установява се също
така, че ищецът Г. е получил трудовата
си книжка на 12.07.2017г. , което обстоятелство
не се оспорва от ищцовата страна.
Налице е
трайно установена практика на съдилищата относно поставянето на забава на
работодателя досежно задължението за връщане на трудовата книжка на работника и
дължимостта на обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ, вкл. Решение № 553 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 206/2009 г., IV г. о., Решение № 38 от 29.03.2011 г. по гр. д. № 1276/2009
г., ІV г. о., Решение № 229 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 1875/2009 г. IV г. о.
на ВКС/. Съгласно чл. 68 ЗЗД местоизпълнението на задължението се определя от
закона, от договора или от естеството на задължението. Местоизпълнението на
задължението на работодателя да предаде на работника надлежно оформената
трудова книжка след прекратяване на трудовото правоотношение не е определено в
закона и на практика не се урежда от трудовия договор. То е близко до
задължението да се предаде определена вещ, поради което следва да се приеме, че
според естеството му то е търсимо, т.е. в местонахождението на трудовата книжка
при прекратяване на трудовия договор, когато за работодателя възниква
задължението да я оформи надлежно и предаде на работника. Съгласно чл. 348, ал.
3 КТ трудовата книжка се съхранява от работника. Той може да я остави за
съхранение и у работодателя. Когато след прекратяването на трудовия договор
работникът е предал съхраняваната от него трудова книжка за оформяне от
работодателя, работодателят трябва да я оформи и върне веднага, а ако има
пречка за оформянето й – да посочи кога тя ще е оформена. Ако работодателят не
върне веднага надлежно оформената трудова книжка и не посочи кога работникът
може да си я вземе, добросъвестността изисква той да покани работника за
получаването й. Когато трудовата книжка се съхранява от работодателя,
работникът трябва да си я потърси и ако работодателят не му я предаде, той
изпада в забава. Работодателят може да се освободи от последиците на своята
забава, като изпрати на работника съобщение съгласно чл. 6, ал. 3 НТКТС.
От
приетите по делото доказателства се установява, че трудовата книжка на
ищеца се е съхранявала от ответника. Ето
защо за изпадането на забава на работодателя е необходимо същият да е бил
поканен от работника да му предаде съхраняваната при него трудова книжка /арг.
от чл. 348, ал. 3 КТ/. Доколкото, както се посочи съдът намира за доказано, че
поканата за връщане на трудова книжка е получена от работодателя на 05.05.2017
г., а трудовата книжка предадена на 12.07.2017 г., то претенцията е частично основателна.
Следва да се има предвид,че с Уведомление
изх.№100569 от 18.05.2017г., получено от ищеца на 23.05.2017г.,
ответникът е поканил ищеца да представи или да изпрати всички документи и
активи, собственост на „Дисталори“ЕООД, които ищецът е бил задържал,вкл.ЧМР-та
от извършената дейност, пътни листове, регистрационния талон на автомобила,
както и да посочи как да стане предаването на трудовата му книжка. Това е било
констатирано и с писмо изх.№17227285 от 28.06.2017г. на Инспекция по труда- гр. Пазарджик, съгласно
което след 23.05.2017г. ищецът е бил поканен и е имал възможност да се яви в
офисите на ответното дружество, за да уреди трудовоправните си отношения с него
и съответно да получи документите си, но ищецът не го е направил, без да е имал
обективни пречки да стори това. След получаване на писмото на ответника
/Уведомление изх.№100569 от
18.05.2017г., получено от ищеца на 23.05.2017г./ ищецът Г. е имал възможност и
следвало да се яви при работодателя за
получаване на оформената му трудова книжка, но не го е направил. Ето защо
ищцовата претенция с правно основание
чл.226,ал.2 от КТ е основателна за периода от 05.05.2015 г. до 23.05.2017 г.,
като за останалия период следва да се отхвърли, доколкото не е налице основният
елемент на фактическия състав на претенцията – задържане на трудовата книжка от
работодателя след прекратяване на ТПО. Законът нормативно е определил размера
на обезщетението, а именно – размерът на последното БТВ на ищеца при ответника.
Според настоящия съдебен състав, ответното дружество дължи на ищеца обезщетение
с правно основание чл.226,ал.2 от КТ за 18 дни, а не за 69 дни, каквито са
претенциите на ищцовата страна. Предвид гореизложеното, претенцията на ищеца е основателна до размер
от 3366.00 лева, а за разликата до пълния предявен размер от 12903.00 лева,
както и за периода от 24.05.2017г. до
14.07.2017г. , претенцията следва да се отхвърли отхвърли като неоснователна.
По
отношение на направеното в отговора на исковата молба възражение за прихващане
с надплатени от ответното дружество суми към ищеца, а именно – 620.00лева –
авансово заплатено на 13.02.2017г. трудово възнаграждение за месец февруари,
което впоследствие било заплатено в цялост; както и 4941.01 лв., представляващи
предоставени на ищеца служебни аванси за гориво, винетки, пътни такси и глоби,
който той не е точел пред дружеството с документи – Предвид основателността на
исковете до така установените размери, то следва да се разгледа направеното от
ответника възражение за прихващане с посочените суми. Следва да се има
предвид,че ответникът в настоящото производство носи доказателствена тежест да
докаже, че сумите от 620.00 лева и
4941.01 лв. са заплатени на ищеца именно
на твърдените в отговора на исковата молба основания, а не поради други
причини. Настоящият съдебен състав намира за недоказани твърденията на
ответната страна, че сумата от 620.00лв. представлява авансово заплатено на
13.02.2017г. трудово възнаграждение за месец февруари, което впоследствие било
заплатено в цялост; а сумата от 4941.01 лв., представлява предоставени на ищеца
служебни аванси за гориво, винетки, пътни такси и глоби, който той не е отчел
пред дружеството с документи. Ответникът не ангажира достатъчно доказателства в
тази насока. Видно от представените от ищеца документи, приети като
доказателства по делото и неоспорени от ищцовата страна, с превод на българки
език, обаче се установява,че с тези
парични преводи са били възстановени на ищеца изразходвани от последния лични
средства за ремонт на управлявания от него товарен автомобил, собственост на
ответното дружество, извършен на 11.02.2017г.
в гр.Дуивен в размер на 1190.00 евро и платени на 11.02.2017г. от ищеца
глоби по изпълнителни листове, издадени
срещу ответното дружество от Централното изпълнително управление за
трансгранични търгове- Германия / в размер на 83 евро по акт
№165022047314/20.06.2016г. и в размер на
109 евро по акт №165022045008 от 14.06.2016г.
Предвид изложеното, съдът счита, че ответникът не доказа
ищецът да е получавал авансово заплатено на 13.02.2017г. трудово възнаграждение
за месец февруари, което впоследствие било заплатено в цялост, както и сумата
от 4941.01 лв., представляващи
предоставени на ищеца служебни аванси за гориво, винетки, пътни такси и глоби,
който той да не е точел пред дружеството с документи, поради и което
възражението за прихващане се явява неснователно и недоказано.
По разноските: На основание чл. 78, ал.1 и ал. 3 ГПК в полза на всяка от страните по делото следва да се присъдят разноски по
съразмерност на отхвърлена и уважена част от исковата претенция. Ищецът е представил
списък с разноски по чл. 80 ГПК с претенция за сума в общ размер от 1340.00 лв.,
от които по съразмерност следва да му се присъди сумата от 643.60 лв.
Ответникът е представил списък с разноски по чл. 80 ГПК в общ размер от 1220.00 лв., от които 100.00 лв. – депозит за вещо лице по
допусната допълнителна съдебно –
счетоводна експертиза,както и 1120.00лв.
– адвокатски хонорар. Предвид така изложеното, в полза на ответника по съразмерност
следва да се присъдят разноски в размер
от 634.00 лв.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК,
ответникът следва да внесе държавна такса
върху уважената част от предявените срещу него
искове в размер на 378.08 лв., както и да заплати
96.05лв. възнаграждение за вещото лице
по извършената по делото основна съдебно-счетоводна експертиза по съразмерност, върху уважената част от
исковете /възнаграждението на вещото лице в размер на 200.00 лв. е било
изплатено от бюджета на съда/.
Воден от горното Пазарджишкият Районен съд,
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Дисталори”ЕООД ,ЕИК-*********, със седалище и адрес на
управление – гр.Пазарджик, ул „*******”№*,ет.*,ап.*, представлявано от Д. П. С. – управител, ДА ЗАПЛАТИ на А.Х.Г.,ЕГН-********** ***,
чрез пълномощника си – адв.М. от САК, сумата от 2380.97лева /две хиляди триста
и осемдесет лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща дължимо и
неизплатено трудово възнаграждение за месец април,2017г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба (04.12.2017г.) до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му
част – над присъдените размери от
2380.97 лв. до претендираните размери от 3 071.64 лв., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
„Дисталори”ЕООД
,ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление – гр.Пазарджик, ул
„*******”№*,ет.*,ап.*, представлявано от
Д. П. С. – управител, ДА ЗАПЛАТИ на А.Х.Г.,ЕГН-********** ***,
чрез пълномощника си – адв.М. от САК, на основание чл.224,ал.1 от КТ, сумата от
3705.00лева /три хиляди седемстотин и пет лева/,представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 20 дни за 2016г. и 7 дни за
2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба (04.12.2017г.) до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Дисталори”ЕООД ,ЕИК-*********,
със седалище и адрес на управление – гр.Пазарджик, ул „*******”№*,ет.*,ап.*,
представлявано от Д. П. С. – управител, ДА ЗАПЛАТИ на А.Х.Г.,ЕГН-********** ***,
чрез пълномощника си – адв.М. от САК, на основание чл.226,ал.2 от КТ, сумата от
3366.00лв. /три хиляди триста шестдесет и шест лева/,представляваща обезщетение
за незаконното задържане на трудовата му книжка в периода 05.05.2017г. - до
23.05.2017 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба (04.12.2017г.) до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му
част – над присъдените размери от
3366.00 лв. до претендираните размери от 12903.00 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
„Дисталори”ЕООД
,ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление – гр.Пазарджик, ул
„*******”№*,ет.*,ап.*, представлявано от
Д. П. С. – управител, ДА ЗАПЛАТИ на А.Х.Г.,ЕГН-********** ***,
сумата от 643.60 лв. /шестотин четиридесет и три лева и шестдесет стотинки/,
представляваща сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА А.Х.Г.,ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Дисталори”ЕООД ,ЕИК-*********,
със седалище и адрес на управление – гр.Пазарджик, ул „*******”№*,ет.*,ап.*,
представлявано от Д. П. С. – управител, сумата от 634.00 лв.
/шестотин тридесет и четири лева/,
представляваща сторените от ответника съдебно-деловодни разноски по делото.
съразмерно с отхвърлената част от
исковете
ОСЪЖДА „Дисталори”ЕООД ,ЕИК-*********,
със седалище и адрес на управление – гр.Пазарджик, ул „*******”№*,ет.*,ап.*,
представлявано от Д. П. С. – управител ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
в полза на РС – Пазарджик /по сметката на Пазарджишкия районен съд/, сумата в размер на 378.08 /триста
седемдесет и осем лева и осем стотинки / лева - държавна такса , както и сумата от 96.05 лв.
/деветдесет и шест лева и пет стотинки / - изплатено възнаграждение на вещото
лице за изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза.
ДОПУСКА предварително изпълнение на
решението за присъдени трудови
възнаграждения и законните лихви
върху тях, на осн. чл.242,ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: