Р Е Ш Е Н И Е
….. /…..
02.07.2021г., гр.Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, на петнадесети юни през две хиляди
двадесет и първа година, в следния състав:
Районен съдия: М.
Марков
при секретаря Е.Пенчева, като разгледа
докладваното от съдията,
гражданско дело №389 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Депозирана е искова молба от „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“***“
№25, офис сграда „***“, ет. 2, офис 4, представлявано от Н. Т. С. и М. Д. Д.
срещу Д.И.С., ЕГН **********, адрес: ***.
Ищецът твърди,
че на 18.01.2019 г. е подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 20.12.2016 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг"
ЕАД, ЕИК *** и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК ***, по силата
на което вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД срещу Д.И.С.,
произтичащо от договор за потребителски кредит № 1793902/23.03.2015 г., е
прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви,
такси, комисионни и други разноски на дружеството - кредитор. Общите условия на
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД съдържали изрична клауза, която
уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. В изпълнение на договорните задължения и
изискванията на закона на кредитополучателя било изпратено по реда на чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия, ведно с уведомление за
предсрочната изискуемост с изх. № УПЦ-П-УКФ/1793902 от 29.01.2019 г. от страна
на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, чрез Български пощи ЕАД с известие
за доставяне. Същото се върнало в цялост, тъй като получателят не бил открит на
адреса. Ищцовото дружество изпратило
повторно уведомително писмо, ведно с уведомление за извършената цесия с изх. N9
УПЦ/УПИ-С-УКФ/1793902 от 04.06.2019 г. чрез ЧСИ Р. С. Р., peг. № ***, на когото
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД
възложила правомощията по чл. 18, ал. 5 от Закона за частните съдебни
изпълнители. Уведомлението е връчено на ответника по реда на чл.47, ал. 5 от ГПК, чрез залепване на уведомление на 14.07.2019 г.
Ищецът депозирал заявление за издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу Д.И.С.,
съгласно което претендирал от ответника в качеството му на кредитополучател по Договор за потребителски кредит №1793902 сключен на 23.03.2015 г., да заплати: главница
в размер на 4059,67 лв., възнаградителна лихва размер на 398,92 лв., начислена
за периода от 01.04.2018 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до
18.01.2019 г. /датата на прехвърляне на задължението/ и обезщетение за забава в
размер на 132,54 лева, начислено за периода от 01.04.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в съда или сума в общ размер на 4591,13 лева, както и
законна лихва за забава от датата на депозиране на заявлението в съда до
окончателното изплащане на задължението, въз основа на което е образуваното
ч.гр.д. №2874/2019 г., по описа на PC-Шумен, VIII състав и е издадена заповед за изпълнение.
Ищецът моли, да бъде признато за установено, че ответникът му
дължи 4059,67 лв. /четири хиляди
петдесет и девет лева и 67 стотинки- представляващи главница по 84 броя
неплатени погасителни месечни вноски за
периода от 1.04.2018 г. до 01.03.2025 г., по отношение на които на основание
чл. 13, ал. 2, б."а" от Общите условия към договора за кредит е
обявена предсрочна изискуемост считано от дата 14.07.2019 г. /датата на
получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/; 398,92 лв. /триста
деветдесет и осем лева и 92 стотинки/, представляващи възнаградителна лихва за
периода от 01.04.2018 г. до 18.01.2019
г. /датата на прехвърляне на задължението/; 132,54 лв. /сто тридесет и два лева
и 54 стотинки/, представляващи обезщетение за забава за периода от 01.04.2018
г. до датата на подаване на заявлението в съда. В условията на
евентуалност, предявява
осъдителни искове за същите суми. Претендира присъждане на разноски.
В срока по
чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначеният му особен представител депозира
отговор, в който оспорва депозираната искова молба. Заявява, че исковете са
допустими, като по основателността счита, че предявените пред съда искове
главни и евентуални са неоснователни, като моли да бъде постановено решение, с
което да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни.
Съдът е
събрал като относими по делото представените с исковата молба писмени
доказателства: Договор за потребителски паричен кредит № 1793902, ведно
с общи условия и погасителен план; искане за рефинансиране
на съществуващ дълг с дата 23.03.2015 г.; рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 2012.2016 г.; индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2019 г.; потвърждение за извършване на
цесия за парични вземания на основание чл. 99 от ЗЗД; приложение №1 към
индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД; пълномощно;
уведомително писмо до ответника за извършеното прехвърляне на
вземания (цесия) изх. № УПЦ-П-УФК/1793902 от 29.01.2019 г.; уведомително писмо
до ответника за извършеното прехвърляне на вземания (цесия) изх. №
УПЦ/УПИ-С-УФК/1793902 от 04.06.2019 г.; уведомление до ответника от ЧСИ
Р. Р.; придружително писмо от ЧСИ Р. до ищеца изх. № 12476/16.082019 г.;
протокол за невръчен документ от
09.06.2019 г.
Ищецът не се явява и не изпраща представител. В
писмена молба се сочи, че се поддържат предявените искове като основание и
размер.
Особеният представител на ответника Д.И.С. в съдебно
заседание, моли да се отхвърлят предявените искове като неоснователни, тъй като
от представените доказателства не се
установява да са изпълнени изискванията на
чл. 99 от ЗЗД, за да породи валидност договора за цесия, по отношение на
длъжника. Счита, че ищеца не е активно легитимиран по настоящите искове,
въпреки представения договор за цесия. Позовава се на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, тъй
като уведомленията не са били връчени на длъжника, т.е до него не е достигнало
волеизявлението на досегашния кредитор. Позовава се още, че клаузата на чл. 13,
ал. 6 от Общите условия на договора за кредит не е уговорена индивидуално в
текста на договора. Според ответника тази клауза е нищожна, по силата на чл.
146, ал. 1 от ЗЗП, вр. с чл. 24 от ЗПК, поради неравноправност. Моли за отхвърлително
решение.
По делото е приета
съдебно счетоводна експертиза, в която вещото лице посочва, че С. е изпаднал
забава считано от 39 месечна вноска.
Размерът на непогасената главница е 4059,67 лв., което е от 39 до 120 вноска.
Размерът на непогасената възнаградителна лихва е в размер на 398,92 лв.,
начислена за периода от падежа на първата неплатена погасителна вноска -
01.04.2018 г. до датата на прехвърляне на задължението - 18.01.2019 г. Обезщетението
за забава изчислено за периода от 01.05.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда е в размер на 615,53 лева.
След съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, съдът намира
за установени следните правни изводи:
Предявеният иск е с
правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ГПК.
Активно легитимиран да предяви иска е кредитор, в чиято полза е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение. За да се уважи предявения иск дружеството – ищец следва да установи
вземането си на претендираното договорно основание /договор за цесия/ и в
претендирания размер, както и изправността на цедента – наличието на
сключен договор за потребителски паричен
кредит, по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума, като
установи, че е настъпил падежа за връщане на сумата и докаже конкретния размер
на дълга, който се претендира. В тежест
на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават
спорното право в т.ч. и възражението му за недействителност на договора за
кредит или цесия.
Предвид свободата на договаряне, е налице сключен
договор доброволно при ясни условия, отговарящи на икономическото състояние на
държавата към годината на сключването му. Поради това, както и с оглед
справедливостта, искът следва да бъде уважен. Съдът намира, че с факта от
страна на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, горният
фактически състав е довършен и вземането на ищеца за връщане на предоставения
кредитен ресурс в пълния му дължим невърнат размер е станало изискуемо. Съдът
споделя становището, че ответникът, който се явява неизправна страна по
договора, като дееспособен длъжник следва да върне дължимата от него парична
сума, която е получил непосредствено и
лично.
В тази връзка,
следва да се разгледа направеното от ответника възражение за липса на надлежно
уведомяване за прехвърляне на вземането от кредитора. Съгласно приетото по
делото като доказателство пълномощно, ищецът е бил надлежно упълномощен да
връчва съобщения до длъжниците по чл.99, ал.3 от ЗЗД, поради което следва да се
приеме, че е налице уведомление,
приложено към исковата молба и е връчено на ответника с връчването на
препис от същата. От представените Договор за продажба и прехвърляне на
вземания на основание чл.99 от ЗЗД между на цедента и цесионера, приложение към
него и потвърждение на сключената цесия, уведомление за цесията, пълномощно за
процесуално представителство, пълномощно за уведомяване на длъжниците за
прехвърляне на вземанията безспорно се установява редовното прехвърляне на
вземанията. Предвид чл. 99, ал.4 от ЗЗД, прехвърлянето на вземане има действие
спрямо длъжника от деня, когато предишният кредитор му съобщи за станалото
прехвърляне, като съобщаването следва да бъде извършено от цедента /стария
кредитор/. Предвид установилата се трайна съдебна практика съобщаването за
сключен договор за цесия може да се извърши и с исковата молба, стига към
същата да са приложени съответните документи. В случая към исковата молба, са
приложени както договорът за цесия и уведомление до длъжника от името на
цедента, така и пълномощно за цесионера да извърши уведомяването. Така
изискването на чл. 99, ал.4 от ЗЗД е спазено.
Длъжникът може да
възразява успешно за липсата на уведомление само ако едновременно с това
твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор
лице до момента на уведомлението, каквито твърдения не са
направено в настоящото производство и съответно не са ангажирани
доказателства в тази насока. След като бъде известен за цесията, с уведомление,
или чрез връчване на исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията
на цесионера за реално изпълнение на
основание липсата на уведомяване. Не са налице и останалите сочени от ответника
основания за недействителност на договора за цесия, тъй като в него е посочена,
както цената му, така и предмета, в който е включено и вземането по процесния договор за кредит.
Съдът е на мнение,
че във връзка с установените обстоятелства и приети по делото доказателства, приложени и
приобщени към настоящото гражданско дело, безспорно е установено наличието на валидно облигационно правоотношение по
процесният договор за паричен заем. С подписването на договора, ищецът се
е задължил да предостави на ответника посочената парична сума, представляваща
главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът е
отпуснал кредит на Кредитополучателя, се уреждат от Договора. Погасителните
вноски, съставляват изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка,
съставляваща печалбата на заемодателя. Лихвеният процент е определен и фиксиран
в договора.
Съдът намира, че ответникът
дължи посочените в исковата молба суми, до частта, която е установена с
приетата безусловно счетоводна експертиза.
По предявения
евентуален иск.
Задължение за съда,
да разгледа евентуалният иск, възниква само ако отхвърли главния иск. Съдът по
същество уважава главният иск, при което не
следва да разглежда евентуалния.
Съдът основава
решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и
върху закона.
На основание чл.78
ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца и направените по заповедното и настоящото
дело разноски, съразмерно уважените искове. Относно юрисконсултското
възнаграждение и възнаграждението за особен представител, съдът намира, че са
дължими в размера посочен в списъка за разноските. Размерът им, съпоставен с минималните размери
на адвокатските възнаграждения е съобразен с правната и фактическа сложност на
делото.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Д.И.С., ЕГН **********, адрес: *** дължи на кредитора „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“***“ №25, офис сграда „***“, ет. 2, офис 4,
представлявано от Н. Т. С. и М.Д. Д. следните вземания, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК:
Сумата от 4059,67 лв. /четири хиляди
петдесет и девет лева и 67 стотинки/ - представляваща главница по 84
броя неплатени погасителни месечни
вноски за периода от 01.04.2018 г. до 01.03.2025 г.;
сумата от 398,92
лв., възнаградителна лихва за периода от 01.04.2018 до 18.01.2019 г.;
сумата от 132,54
лева, обезщетение за забава за периода от 01.04.2018 г. до датата на подаване
на заявлението в съда - 30.09.2019г.;
както и законната
лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението 30.09.2019г.
до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 422, ал.1, във вр.
чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК.
ОСЪЖДА Д.И.С., ЕГН **********, адрес: ***, да плати на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“***“ №25, офис
сграда „***“, ет. 2, офис 4, представлявано от Н. Т. С. и М. Д. Д., сума в общ
размер на 1295,97 лева, от които 1154,15 лева, представляваща направени по
настоящото дело деловодни разноски съразмерно уважената част на иска, вкл. и за
възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК и сумата от 141,82 лeва - разноски в заповедното производство, на
основание и чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението може да
бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен срок от получаването му от
страните.
След влизане на
решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.д.№2874/2019г. по
описа на РС-Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: