Р Е Ш Е Н И Е
№ …………………./21.07.2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 386 по описа за
2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Б.Т.“
ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***№ 15, депозирана
чрез неговия процесуален представител адв. Б.Х. *** срещу Наказателно
постановление № 23 – 0000754 от 17.12.2019 г., издадено от Началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, с което на дружеството
– жалбоподател, на основание разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от Закона за
автомобилните превози, е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 200 лева (двеста лева) за това, че на 18.10.2019 г. около
15:02 часа в гр. Варна, ул. „Тролейна“ № 48, в административната сграда на ОО
„Автомобилна администрация“ – гр. Варна, след приключване на комплексна
проверка на документите относно транспортната дейност за периода 01.11.2018 г.
до 30.04.2019 г. на превозвача „Б.Т.“ ООД, притежаващ лиценз на Общността №
11080/ 21.10.2013 г. за международен обществен превоз на товари е установено, че
на 02.11.2018 г. в гр. Варна, ***, превозвачът извършил
международен обществен превоз на товари на основание CMR № GTE 1952/ 02.11.2018 г. с МПС, кат. N3, марка „Волво“ с рег. № ***, собственост на
превозвача, оборудвано с дигитален тахограф, за което от направената справка в
информационната система „Технически прегледи“ на ИА „Автомобилна администрация“
е видно, че няма издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за
проверка на техническата изправност към датата на превоза. Издадено е
удостоверение на основание на Протокол № 19593645 на 27.06.2019 г., превозът е
извършен, видно от направените разпечатки на предоставената на магнитен носител
информация от паметта на тахографа с програми TDCS и Caltacho, като нарушението не е изолиран случай, видно от представените 95 бр.
международни товарителници CMR – нарушение на
разпоредбата на чл. 57, ал. 6, т. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от
Министерството на транспорта.
Дружеството – жалбоподател „Б.Т.“ ООД намира издаденото наказателно
постановление за незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита
на своята позиция. На първо място подчертава, че извършва транспортна дейност,
считано от 2013 г. и към момента няма констатирани административни нарушения.
Също така акцентира, че извършва дейността си извън границите на Република
България и водачите, които осъществяват превозите на дружеството притежават
свидетелства за правоуправление, издадени в Кралство Испания. Навежда
твърдения, че законните представители на дружеството не са имали съзнание, че
нарушават законодателството в сферата на обществените превози на товари, както
и посочва, че поради служебна ангажираност не имало обективна възможност
автомобила да се върне на територията на България, за да премине технически
преглед. Поради гореизложените аргументи, дружеството „Б.Т.“ ООД моли за отмяна
на наказателното постановление.
В проведеното на 15.06.2020 г. открито съдебно заседание по НАХД № 386 по
описа за 2020 г. на Варненския районен съд, въззивното дружество „Б.Т.“ ООД се
представлява от своя процесуален представител адв. Б.Х. ***, който поддържа
жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на наказателното
постановление, мотивирайки се процесното нарушение изцяло попада в обхвата на
разпоредбата на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН.
В проведеното на 15.06.2020 г. открито съдебно заседание по НАХД № 386 по
описа за 2020 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна ОО „Автомобилна
администрация“ – гр. Варна се представлява от своя процесуален представител мл.
експерт с юридическа правоспособност Виктория Вълчева, която моли за
потвърждаване на наказателното постановление, обосновавайки се, че последващите
действия на дружеството за отстраняване на нарушението са ирелевантни за
ангажирането на административно – наказателната му отговорност.
От фактическа страна,
съдът намира за установено следното:
Макар и да не разполагало
с валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата
изправност на МПС, кат. N3, марка „Волво“ с рег. № ***, на 02.11.2018 г.
дружеството – превозвач „Б.Т.“ ООД извършило международен
обществен превоз на товари на основание CMR № GTE 1952/ 02.11.2018 г. именно с
цитираното превозно средство.
На 18.10.2019 г. св. Й.Р.Й.
констатирал в хода на извършваната от него комплексна проверка на транспортните
документи на дружеството – превозвач „Б.Т.“ ООД, че на 02.11.2018 г.
дружеството е извършило международен обществен превоз на товари именно с
превозното средство с рег. № ***, макар и дружеството да не разполагало с
валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата
изправност на същото това МПС.
Приемайки, че с това свое
поведение дружеството „Б.Т.“ ООД е извършило нарушение на разпоредбата на чл.
57, ал. 6, т. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен
превоз на пътници и товари, издадена от Министерството на транспорта, на
18.10.2019 г. св. Й. съставил акт за установяване на административно нарушение,
с който санкционирал дружеството за нарушение на посочената нормативна
разпоредба.
В предвидения в
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение
срещу съставения АУАН, като на 17.12.2019 г. Началникът на ОО „Автомобилна
администрация“ – гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като
тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно
постановление, с което на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните
превози, наложил на дружеството – жалбоподател, „имуществена санкция“ в размер
на 200 лева за нарушение на разпоредбата на 57, ал. 6, т. 1 от Наредба № 11 от
31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена
от Министерството на транспорта.
По отношение на
доказателствата и от правна страна, съдът намира следното:
Жалбата срещу
наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7
– дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за
неоснователна, поради следните причини:
От показанията на св. Й.,
които съдът напълно кредитира и от приложения към административно –
наказателната преписка протокол от извършен периодичен преглед за техническата
изправност на ППС от 27.06.2019 г. се установява, че към датата 02.11.2018 г.
превозното средство с рег. № *** не е било минало технически преглед за своята
техническа изправност, респ. дружеството – превозвач не е разполагало с валидно
удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на
МПС, кат. N3, марка „Волво“ с рег. № ***.
Същевременно видно от CMR
№ GTE 1952/ 02.11.2018 г., на същата тази дата 02.11.2018 г. е бил осъществен
международен обществен превоз на товари от страна на дружеството „Б.Т.“ ООД със
същия този тежкотоварен автомобил.
На практика дружеството не
оспорва тези фактически констатации, както и не оспорва, че с това свое
поведение е нарушило разпоредбата на чл. 57, ал. 6, т. 1 от Наредба № 11 от
31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена
от Министерството на транспорта, която дословно предвижда задължение за
превозвачите да извършват превози на пътници и товари само с превозни средства,
на които е извършен предпътен преглед за проверка на техническата изправност, и
за които има издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка
на техническата изправност.
Кредитирайки показанията
на св. Й. и цитираните писмени доказателства (протокол от извършен периодичен
преглед за техническата изправност на ППС от 27.06.2019 г. и CMR № GTE 1952/
02.11.2018 г.), съдът също приема, че в случая дружеството „Б.Т.“ ООД е
извършило нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 6, т. 1 от Наредба № 11 от
31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена
от Министерството на транспорта.
Основното възражение на
въззивното дружество срещу
законосъобразността на наказателното постановление, че в случая процесното
нарушение би могло да попадне в хипотезата на разпоредбата на чл. 28, буква „а“
от ЗАНН и да бъде квалифицирано като „маловажен случай“ на административно
нарушение.
Съдът не би могъл да
сподели като основателно това възражение поради следните съображения:
В случая е видно, че
превозното средство е преминало технически преглед за своята техническа
изправност повече от осем месеца, след приключване на процесния превоз на
товари. Още повече, че в случая това е нарушение, което пряко засяга безопасността
на всеки един участник в процеса на движение по пътищата и не е обществено
оправдано да бъде проявено снизхождение към дружеството за извършеното
нарушение. В случая обстоятелството, че на 27.06.2019 г. превозното средство е
преминало технически преглед по инициатива на самото дружество – превозвач също
не е в състояние да промени позицията на съда за нивото на обществена опасност
на нарушението. Още повече, че на практика на 27.06.2019 г. дружеството е
изпълнило едно свое законово задължение, което ако не беше изпълнено,
дружеството вероятно щеше да бъде отново в нарушение, извършвайки превози с
посоченото превозно средство.
По отношение аргументите,
застъпени във въззивната жалба за приложението на чл. 28, буква „а“ от ЗАНН,
съдът не би могъл да ги сподели. Обстоятелството, че превозното средство е било
използвано за превози на територията на чужди държави не засяга
съставомерността на нарушението, още повече не е сериозно едно подобно
възражение, че поради заетостта на превозното средство, същото не е имало
възможност да се прибере на територията на Република България, за да премине
технически преглед.
Поради гореизложените
съображения, съдът намира, че правилно е била ангажирана административно –
наказателната отговорност на дружеството „Б.Т.“ ООД за извършено нарушение на чл.
57, ал. 6, т. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен
превоз на пътници и товари, издадена от Министерството на транспорта.
Наложеното административно
наказание „имуществена санкция“ е строго фиксирано като размер в разпоредбата
на чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, административно –
наказващия орган изцяло се е съобразил с този размер в процеса по
индивидуализация на административното наказание, поради което и пред съда не
стои въпроса за неговата евентуална завишеност, респ. несправедливост.
Поради гореизложените
съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 23 – 0000754 от
17.12.2019 г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – гр. Варна следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
Потвърждава Наказателно постановление № 23 – 0000754 от 17.12.2019 г., издадено от
Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, с което на
„Б.Т.“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***№ 15, на
основание разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 лева
(двеста лева) за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 6, т. 1 от
Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и
товари, издадена от Министерството на транспорта.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред
Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: