Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. Варна, 26.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено на пети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при секретаря Антоанета
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4948 описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „З.Д.Е."
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Й.П.
Изпълнителен директор и Р.Б.- Изпълнителен директор срещу П.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***
искове с правно основание чл. 415 от ГПК във вр.с чл.410
ал. 1 т. 1 от КЗ, за приемане за установено, че ответницата дължи на ищеца
сумите по издадената Заповед за изпълнение № 802/06.02.2018г. по ч.г.д. №
1563/2018г., на ВРС, 31 състав, а именно сумата от 688, 74 лева (шестстотин
деветдесет и осем лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по щета № **********, по застраховка "Каско
на МПС", по застрахователна полица № **********/28.08.2014 г., във връзка
с настъпило на 23.06.2015 г. събитие (ПТП), ведно със законната лихва, считано
от 2.02.2018г. до изплащане на вземането, както и сумата от 129.91лв., представляваща мораторна лихва за времето от 4.04.2016г. до 31.01.2018г. Претендират се и разноски за
производството.
Производството е частично прекратено в частта за
сумата от 10 лв. /ликвидационни разноски/.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното
право:
В исковата молба
ищецът твърди, че на
23.06.2015 г., в 11.05 ч., в гр. Варна, на бул. ***", е реализирано
пътнотранспортно произшествие (ПТП), с участието на лек автомобил марка
„Шкода", модел „Фаворит" с ДК № ***, собственост на П.Г.Г., управляван от същия, и лек автомобил марка „Мазда", модел „СХ5" с ДК № ***, управляван от Г.Ц.Н.,
в резултат на което са нанесени вреди на лекия автомобил „Мазда".
За настъпилото ПТП е съставен Двустранен протокол за ПТП № 2197/23.06.2015 п,
подписан от двамата водачи.
Лек автомобил „Мазда", модел „СХ5"
с ДК № ***, е застрахован при "З.д.Е." АД по застраховка „Каско на МПС", застрахователна полица № 00500100082943
от 28.08.2014 п, с период на действие от 27.09.2014 г. до 26.09.2015 г.
По повод настъпилото събитие на 23.06.2015 г. до застрахователя е
подадено Искане за завеждане на претенция по застраховка „Каско
на МПС" и е образувана е щета № **********. Извършени са два огледа на
автомобила и за отремонтиране на щетите
застрахователят е издал възлагателно писмо до
автосервиз „Булвария-Варна" АД. С Приемо-предавателен протокол № 105838 от дата 17.07.2015 г.
щетите са отремонтирани и автомобилът е предаден на
собственика му. По щетата е представена Фактура № 50936/24.07.2015 г., издадена
от Автосервиз „Булвария-Варна" АД, за сумата от
688,74 лева. Сумата е платена на автосервиза, по банков път с преводно
нареждане от 17.09.2015 г.
От Двустранния протокол за ПТП, се установява, че произшествието е
настъпило по вина на водача на л.а. „Шкода", модел „Фаворит" с ДК № ***,
който при излизане от паркинг пред ресторант „Старо село", не изчаква
преминаването на л.а. „Мазда", модел „СХ5"
с ДК № ***, отнема предимството му и реализира удар в дясна задна част на л.а.
„Мазда". След изплащане на застрахователното
обезщетение „ЗД Евроинс" АД е отправил регресна претенция към застрахователя по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите на виновния водач
„ЗК Лев Инс" АД. С писмо от 18.03.2016 г. „ЗК
Лев Инс" АД отказва да възстанови платеното от
„ЗД Евроинс" АД обезщетение, тъй като към датата
на произшествието 23.06.2015 п, не е имало действаща застрахователна полица по
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите на процесното МПС. Такава е сключена със застрахователното
дружество, на 23.06.2015 г. в 11.45 ч., и е влязла в сила в 12.54 ч.
На основание на
чл. 213, an. 1 от Кодекса за
застраховането (КЗ), с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
С регресна покана изх. №
РК-014-14963/3/22.03.2016 г. "ЗД Евроинс"
АД, на основание чл. 213, ал. 1 от КЗ, е заявило искане към виновното за реализиране
на произшествието лице за заплащане на дължимата сума в размер на 688,74 лева.
Видно от обратната разписка поканата е получена лично от лицето на 25.03.2016
г. като до настоящия момент плащане по същата не е извършено.
По делото е постъпил отговор от ответната страна в
срока по чл.131 от ГПК.
В него се сочи, че искът е допустим, но неоснователен.
Сочи се, че ответника няма вина за настъпването на
изплатените от ищеца вреди, ако въобще такива е имало и в съответните им
размери.
Оспорва се твърдението да е настъпила суброгация на ищеца в правата на застрахования по смисъла
на чл.213 от КЗ. Не е налице плащане от ищеца към застрахованото лице.
В исковата молба не е посочено застрахованото лице в
чиито права се твърди встъпване. Не са налице каквито и да е било претенции от
страна на застрахованото лице към ответника или към ищеца.
Ответникът твърди, че неправилно е бил вписан, като
виновно лице в двустранен констативен протокол за ПТП № 2197/23.06.2015 г.
Оспорват истинността на документа - застрахователна
полица № 00500100082943, на основание чл.193 от ГПК относно автентичността на
подписите на застрахователя и застрахования.
Оспорват се
двата броя описи-протоколи за извършени огледи по щета, доклад по щета
№********** в частта относно тяхното съдържание, т.е. вида и размера на щетите
и връзката им с ПТП.
В съдебно заседание ищецът
поддържа исковете си и моли за уважаването им, а ответникът поддържа отговора
си и моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като
прецени становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени в тяхната съвкупност и по правилата на ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК, във вр.с чл. във вр.с чл.410 ал. 1 т. 1
от КЗ, като се претендира от застрахователя „З.Д.Е." АД, установяване на дължимостта на сума, изплатена като застрахователно
обезщетение по щета № **********, по застраховка "Каско
на МПС" в полза на застрахованото лице, срещу прекия причинител на щетата
П.Г.Г..
В чл. 410 ал. 1 т. 1 от КЗ е
предвидено встъпване на застрахователя в правата на застрахования при заплащане
на вредите по договора за застраховка /суброгация/, а
именно: „с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне, срещу: 1. причинителя на вредата“.
В тежест на ищеца по делото е
да докаже, че между ищеца и притежателя на увредения автомобил е сключен
валиден договор за застраховка Каско, че е настъпило
ПТП на посочената дата с посочения механизъм, че на автомобила са били нанесени
щети, съобразно твърденията, които са в резултат на произшествието, като за
тяхното поправяне е необходима процесната сума, че е
налице плащане по договора за застраховка в посочения размер, че ответника носи
вина за ПТП, че е поканен да изпълни, че е налице забава за твърдения период и
се дължи посочената сума като мораторна лихва.
Спор между страните съществува по отношение на
действителността на договора за застраховка, доколкото се оспорва автентичността
на документа - застрахователна полица № 00500100082943, по отношение на вината
за настъпването на ПТП, по отношение на щетите, на настъпването на суброгацията в правата на застрахования, доколкото се
оспорва плащането на застрахователното обезщетение.
От събраните по делото доказателства се установява, че
между „ЗД ЕВРОИНС" АД и „Евролийз Ауто“ ЕАД, е
сключена застраховка Каско на МПС за лек автомобил „Мазда", модел „СХ5" с ДК № ***, собственост на „Евролийз Ауто“ ЕАД, със застрахователна полица №
00500100082943 от 28.08.2014г., с период на действие от 27.09.2014 г. до
26.09.2015 г.
По делото е оспорен по автентичност документа, застрахователна
полица № 00500100082943, по отношение на подписите на застрахован и
застраховател. От изготвената СГЕ се установява, че подписите са положени от
лицата, посочени за техни автори, а именно лицата Г.Ц.Н., Йоана Цветанова
Цонева и Румяна Гешева Бетова.
Поради това съдът на мира, че е възникнало валидно
застрахователно правоотношение между застрахователя и застрахования по
отношение на лек автомобил „Мазда", модел
„СХ5" с ДК № ***.
От доказателствата по делото се установява и че на 23.06.2015
г., в 11.05 ч., в гр. Варна, на бул. ***", е реализирано пътнотранспортно
произшествие (ПТП), с участието на лек автомобил марка „Шкода", модел
„Фаворит" с ДК № ***, собственост на П.Г.Г.,
управляван от същия, и лек автомобил марка „Мазда",
модел „СХ5" с ДК № ***, управляван от Г.Ц.Н., в резултат на което са
нанесени вреди на лекия автомобил „Мазда".
За настъпилото ПТП е съставен Двустранен протокол за
ПТП № 2197/23.06.2015г., подписан от двамата водачи, представен по делото в
оригинал. От съдържанието на същия се установява, че сам П.Г.Г. е посочил себе си като виновен за настъпването на ПТП.
Това се установява и от механизма на увреждането, който се установява от самия
двустранен протокол /неоспорен нито по автентичност, нито по съдържание/, както
и от изготвената по делото САТЕ.
Механизмът на
настъпването на ПТП се явява следният: При излизане от „паркинг, частен имот,
черен път" водачът на л.а. Шкода Фаворит ***, П.Г.Г.,
не пропуска движещият се с предимство по бул. ***" л.а. Мазда СХ5- ***, управляван от Г.Ц.Н.. От посочения
механизъм на ПТП следва, че вина за настъпването му носи П.Г.Г., доколкото същият не спазва правилата за движение по
пътищата, като не пропуска лекия автомобил, движещ се по път с предимство.
В следствие на ПТП настъпват вреди по л.а. Мазда СХ5- ***. Щетите са заявени пред застрахователя от
водача на автомобила. Ищцовото дружество е изпълнило
задълженията си по застрахователния договор, извършил е необходимите
процесуални действия – огледи, съставил е необходимите документи - описи-протоколи
за извършени огледи по щета, доклад по щета №**********. Оспорването на
сочените документи в частта относно тяхното съдържание, е по същество оспорване
на вида и размера на щетите и връзката им с ПТП.
От изготвената по делото САТЕ се установява, че
описаните от застрахователя щети са били налични по автомобила непосредствено след
датата на ПТП, както и че същите съответстват на механизма на увреждането.
Щетите получени по л.а. Мазда
СХ5 с рег.№ ***, в следствие на настъпилото произшествие са :
1- Врата задна
дясна - ремонт и боядисване.
2- Калник
заден десен - ремонт и боядисване.
3- Вежда заден
десен калник - ремонт и мат.
4- Спойлер
задна броня - мат.
5- Броня задна
- полиране.
6- Лайсна -
мат.
Щетите са били отстранени от застрахователя чрез
предвидената в застрахователния договор и общите условия, при които той е
сключен /чл. 15 ал. 1 т. 3 от ОУ/ възможност, а именно в посочен от
застрахователя сервиз - „Булвария-Варна" АД. По
делото е оспорено възлагателното писмо на ищеца по
отношение на доверения сервиз „Булвария-Варна"
АД по автентичност на подписите на двете страни. От изготвената по делото СГЕ
обаче се установява, че подписите за застрахователя и за „Булвария-Варна"
АД са положени от лицата, сочени за техни автори, а именно Георги Цеков Николо
и Димитър Стилиянов Йософов.
Поради това съдът намира, че документа е автентичен.
За
отстраняването на щетите е издадена фактура № 50936/24.07.2015г. от страна на
сервиза за сумата от 688,74лв., платена от ищеца на 17.09.2015г., видно от
извлечението от сметка /л. 25 от делото/.
Съгласно изготвената по делото, приета от съда и
неоспорена от страните САТЕ, средните пазарни цени за отремонтиране
на процесните вреди са в размер на 416,80лв.
С извършеното плащане към доверения сервиз, ищецът е обезщетил
увреденото лице за вредите му и е встъпил в правата на застрахованото лице -
собственика на автомобила до размера на заплатената от застрахователя сума.
Спор по делото е налице по отношение на въпроса какъв
е размера на действителната вреда, която следва да бъде заплатена от деликвента.
За да се даде отговор на този въпрос следва да се изходи
от същността на отговорността. Устойчива практика на ВКС е, че застрахователят
е длъжен въз основа на договорната си отговорност да заплати на застрахованото
лице всичко, което той е заплатил, като в случай, че е налице издадена фактура
и извършено по нея реално плащане, това представлява действителната вреда на
застрахования. Това разрешение е дадено само и единствено когато се касае за
договорната отговорност на застрахователя по застрахователното правоотношение.
В двустранните отношения между страните по застрахователния договор всяка от
страните дължи престация – застрахования заплаща
застрахователна премия срещу задължението на застрахователя да поеме риска от
настъпването на вреди по автомобила до определен размер. В случай, че
претърпените вреди не надвишават този размер, застрахователят е длъжен въз
основа на постигнатото между тях съгласие да заплати всичко, което е излязло от
патримониума на застрахования, доколкото това е
уговорено между тях /или следва от императивните норми на КЗ/.
В конкретния случай обаче ответникът отговаря на деликтно основание. Той би отговарял спрямо увреденото
лице, в случай, че същото нямаше сключен застрахователен договор. Доколкото
обаче увреденото лице има сключена застраховка Каско,
по която е бил отремонтиран процесния
автомобил въз основа на клаузите, уговорени между страните по застрахователния
договор /в доверен сервиз/, застрахователят е встъпил в правата на увреденото
лице. С настъпилата по силата на закона суброгация
обаче не се изменя същността на отговорността на виновното лице – деликвента. Тя си остава деликтна
отговорност и виновното лице отговаря по същия начин, както и ако не беше
сключен застрахователен договор, т.е. за действителните вреди. Вредата в случая
се състои в увреждане на: Врата задна дясна - ремонт и боядисване, Калник заден
десен - ремонт и боядисване, Вежда заден десен калник - ремонт и мат., Спойлер
задна броня - мат., Броня задна – полиране, Лайсна - мат. Съдът намира, че в процесния случай когато отговорността е деликтна,
действителните вреди съответстват на средните пазарни цени към датата на
настъпването им. Средните пазарни цени е обективен критерий, който се приема непротиворечиво
в практиката на съдилищата за максимално справедлив при обезщетяване на вредите
при деликтната отговорност. В случая ответникът
следва да носи отговорност само до размера на стойността на вредите, остойностени до размера на средните пазарни цени.
Съгласно чл. 410 ал. 1 т. 1 от КЗ „застрахователят
встъпва в правата на застрахования ДО
размера на платеното обезщетение“. С други думи размерът на заплатеното от
застрахователя е максималната горна граница, до която следва да отговаря деликвента, а същият не отговаря във всички случаи „за“
размера на платеното. Това е подчертано и в Решение № 209/30.01.2012г. по т. д.
№ 1069/2010г. на ВКС, ТК, II ТО, където е
прието, че разпоредбата на чл.213, ал.1 КЗ/отм./, /аналогична на чл. чл. 410
ал. 1 т. 1 от КЗ/, предвижда, че застрахователят по имуществена застраховка
встъпва в правата на увреденото лице до размер на платеното обезщетение, но само дотолкова доколкото това обезщетение
не надвишава размера на действително претърпените вреди.
Съгласно чл. 400 ал. 1 от КЗ за действителна
застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество.
Съдът намира, че в конкретния случай застрахователят е
този, който е избрал да възстанови щетата в посочения от него сервиз, т.е. е
избрал да възстанови вредата по цени, надхвърлящи и то не с малко средните пазарни
цени. Поради това същият следва да понесе отговорността си за направения от
него избор и същата не следва да бъде прехвърляна върху деликвента.
Виновното лице следва да отговаря само до размера на действителната вреда,
разбирана като обективна категория, а именно средните пазарни цени. Поради това искът се явява основателен за
сумата от 416,80лв. и следва да бъде отхвърлен за разликата до 688,74лв.
С регресна покана изх. №
РК-014-14963/3/22.03.2016 г. "ЗД Евроинс"
АД, е заявило искане към виновното лице П. Геотгиев за
заплащане на дължимата сума в размер на 698,74 лева в седмодневен срок от
датата на получаване на регресната покана. Видно от
обратната разписка поканата е получена лично от лицето на 25.03.2016 г. поради
което забавата на длъжн8ика е настъпила на 02.04.2016г. Дължимата мораторна лихва за времето от 4.04.2016г. до 31.01.2018г. върху сумата от 416,80лв. се
явява в размер на 77,35лв., за която ума искът се явява основателен, а за
разликата до 129.91лв. – неоснователен.
На основание чл. 78
ал.1 и 3 от
ГПК, в полза и на двете страни се
следват направените от тях по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете. В този случай на ищеца се следват разноски в
заповедното производство – 232,39лв., и разноски в исковото производство – 564,38лв.,
съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателствата. На ответника
се следват разноски в размер на 297.29лв., съгласно представения списък по чл.
80 от ГПК /определеният и изплатен депозит на СТЕ е в размер на 150лв./ и
доказателствата.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че П.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ НА „З.Д.Е." АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Й.Ц.-
Изпълнителен директор и Р.Б.- Изпълнителен директор сумите по издадената
Заповед за изпълнение № 802/06.02.2018г. по ч.г.д. № 1563/2018г., на ВРС, 31
състав, а именно сумата от 416.80лв. /четиристотин и шестнадесет лева и 80
стотинки/, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета № **********, по застраховка "Каско на МПС", по застрахователна полица №
**********/28.08.2014 г., във връзка с настъпило на 23.06.2015 г. събитие
(ПТП), ведно със законната лихва, считано от 2.02.2018г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 77.35лв.
/седемдесет и седем лева и 35 стотинки/, представляваща мораторна
лихва за времето от 4.04.2016г. до 31.01.2018г., на основание чл. 415 от ГПК във
вр.с чл.410 ал. 1 т. 1 от КЗ.
ОТХВЪРЛЯ
исковете на „З.Д.Е." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Й.Ц.- Изпълнителен директор и Р.Б.- Изпълнителен директор
срещу П.Г.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, за приемане за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумите по издадената Заповед за изпълнение № 802/06.02.2018г. по ч.г.д. №
1563/2018г., на ВРС, 31 състав, а именно сумата от 271.94 лева (двеста седемдесет
и един лева и 94 стотинки), представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по щета № **********, по застраховка
"Каско на МПС", по застрахователна полица №
**********/28.08.2014 г., във връзка с настъпило на 23.06.2015 г. събитие
(ПТП), ведно със законната лихва, считано от 2.02.2018г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 52.56лв.
лева (петдесет
и два лева и 56 стотинки), представляваща
мораторна лихва за времето от 4.04.2016г. до
31.01.2018г, на основание чл. 415 от ГПК във вр.с
чл.410 ал. 1 т. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА П.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „З.Д.Е." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от Й.Ц.- Изпълнителен директор и Р.Б.- Изпълнителен директор, сумата от 232.39лв. (двеста тридесет и два лева и 39
ст.), представляваща разноски в заповедното производство, съразмерно на
уважената част от исковете, за които е издадена Заповед за изпълнение № 802/06.02.2018г. по ч.г.д. № 1563/2018г., на
ВРС, 31 състав, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА П.Г.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „З.Д.Е." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Й.Ц.-
Изпълнителен директор и Р.Б.- Изпълнителен директор, сумата от 564.38лв. /петстотин шестдесет и четири лева и 38 ст./, представляващи разноски в исковото производство, съразмерно на уважената част
от исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „З.Д.Е." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Й.Ц.-
Изпълнителен директор и Р.Б.- Изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ НА П.Г.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 297.29лв. /двеста деветдесет
и седем лева и 29 ст./, представляващи разноски,
съразмерно на отхвърлената част от исковете, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните и да се обяви в регистъра на
решенията.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: