Р Е Ш Е Н И Е №…
гр.Козлодуй, 21.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в
публично заседание на 17.09.2020г. /Седемнадесети септември две хиляди и
двадесета година/, в състав, в състав:
Районен
съдия: Адриана Добрева
при секретаря Галина Дикова като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 455 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното
производство е образувано по искова молба на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., със седалище Франция,
гр.Париж чрез "БНП Париба Пъръсънъл Файненс" С.А.,
клон България", ЕИК ********* със седалище ***, с която е предявен против К.И.Г.
*** осъдителен иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД за изпълнение на договорно задължение
за заплащане на сумата от 6522.87 лева дължима по договор за потребителски заем
от 20.10.2017г., от които главница - 4 563.27 лв., възнаградителна лихва - 1
566.35 лв. и законна лихва за забава - 393.25 лв., ведно със законните
последици и съдебните разноски.
В съдебно
заседание за ищцовото дружество не се явява представител. Депозирано е писмено
становище.
Ответникът не
участва нито лично нито чрез пълномощник. Не е подал писмен отговор на исковата
молба в срока и по реда на чл.131 ГПК и не изразява становище по делото.
В хода на
съдебното дирене са събрани писмени доказателства.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и
възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Ищецът излага
обстоятелства в исковата молба, че между него и ответника К.И.Г. съществува валидно облигационно отношение въз основа на
договор за потребителски заем с номер PLUS-15370061 от 20.10.2017г..
В изпълнение на договора
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е предоставило на
ответника потребителски кредит в размер на на 5700,00 лв. и закупуването на застраховка от
1915.20 лв. Сумата е изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от
договора, с което „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е изпълнил задължението си
по него. Съгласно чл.З от договора, ответника се е задължил да погаси заема на
60 месечни вноски - всяка по 173.27 лв., които вноски съставляват изплащане на
главницата по заема, ведно с оскъпяването й, съгласно годишния процент на
разходите, в размер на 17.22% и лихвен процент в размер на 20.66%. Тези условия
са посочени в поле „Параметри и условия“ на стр. 1 от Договора. Посочената
месечна погасителна вноска е сбор от главницата по заема, ведно с възнаградителната
лихва, както и месечната погасителна вноска по допълнително сключената
застраховка.
Длъжникът К.И.Г. е
преустановил плащането на вноските по Договор за кредит PLUS-15370061 на
05.04.2019г. като към тази дата е бил погасил 17 месечни вноски. Съгласно чл.5
изречение второ от договора вземането е станало изискуемо в пълен размер, тъй
като кредитополучателят е просрочил две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората пропусната месечна вноска. По този начин ответникът е
останал задължен да изплати остатъка по заема в размер на 7450,61 лв., от които
останали неплатени 43 погасителни вноски към 05.05.2019г., към която дата е
станал изискуем в целия му размер. Въпреки настъпилия падеж на втората
непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил задължението си. Ответникът
дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 393.25
лв. за периода от настъпване на изискумостта на кредита - 05.05.2019г. до
датата на подаване на иска на 09.03.2020г.
Предвид
изложените обстоятелства, ищецът иска съдът да осъди ответника да изпълни
задължението си по договора за кредит като му заплати сумата от общо 6522.87
лв., от които главница - 4 563.27 лв., възнаградителна лихва - 1 566.35 лв. и
законна лихва за забава - 393.25 лв.
Ответника не
изразява становище в процеса, не участва и не е подал писмен отговор.
Между страните
не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че
на 20.10.2017г. е сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-15370061,
по силата на който "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр.София е
предоставило на К.И.Г. кредит за потребителски цели в размер на 5700.00 лева.
Договорено е кредотополучателят да заплати застрахователна премия в размер на 1915.20
лева, както и такса ангажимент в размер на 199.50 лева. В договора са посочени
годишен процент на разходите /ГПР/ от 20.66%, годишен лихвен процент /ГЛП/ от 17.22%
и общата стойност на плащанията от 10396.20 лева.
Ответника
длъжник се е задължил да възстанови заетата сума на 60 броя месечни вноски,
всяка от които в размер на по 173.27 лева. В договора е обективиран и
погасителен план, в който са посочени
падежните дати на всяка от вноските, размер на вноската и размера на
оставащата главница.
Приложени са
условията по договора за кредит, в които е отразено, че застрахователната
премия е разделена на равен брой вноски, съответстващ на броя погасителни
вноски и е част от всяка месечна погасителна вноска.
На л.15 е
приложен Сертификат № PLUS-15370061, с който се удостоверява, че
застрахователите "Кардиф Животозастраховане, Клон България" и
"Кардиф Общо застраховане, клон България" срещу заплащане на
застрахователна премия се задължават да застраховат К.И.Г. съгласно Общи
условия на застраховка "Защита на плащанията". В сертификата са
посочени застрахователните покрития, застрахователната сума, срока на
застраховката, застрахователната премия и ползващите се лица. Сертификатът е
подписан от застраховано лице без да е посочено име и за кредитор /също без да
се посочва име/. Приложени са на л.17-23 Общите условия на сключения договора
за застраховка.
Към исковата
молба е приложен на л.36 извлечение от погасителен план, в който е отразено, че
за периода от 23.10.2017г. до 22.03.2019г. ответникът е платил 16 броя
погасителни вноски на обща стойност 2929.20 лева.
Не е представена
покана от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД до длъжника К.Г., с която
последния да у уведомен, че поради преустановено плащане на вноските по
договора и просрочване на две или повече месечни вноски вземането на
дружеството е обявено за предсрочно изискуемо. Ищецът иска за такова покана да
се счита исковата молба.
При
така възприетата фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
С оглед предмета
на процесния спор, в тежест на ищеца по
пътя на главното и пълно доказване е да установи, че е сключил с ответника-заемател валиден договор за заем, по силата
на който е поел задължението да предостави на заемателя определена
сума пари, а последния е поел задължението да издължава главницата и лихвите по
заема, съгласно договора и погасителния план. Ищецът следва да докаже и размера
на претендираните вземания по отделни пера
към момента на предявяване на иска.
При оспорване от
ответника на предявеният иск в тежест на последния е да докаже недължимост на претендираните суми
изцяло или отчасти, като установи изпълнение на задълженията си по договора,
или да докаже наличието на правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти
и обстоятелства.
Видно от
приложения по делото договор за паричен заем /чл. 3/ страните са се
споразумели, че предоставянето на договорената сума съставлява изпълнение на задължението
на кредитора да предостави заема и задължава кредитополучателя да върне на
кредитора погасителните вноски указани по размер в поле "месечна
погасителна вноска" и брой в поле "брой погасителни вноски".
Като се има предвид така договореното, настоящият съд приема, че процесната сума
е предоставена на ответника. Този извод се подкрепя косвено и от
обстоятелството, че в продължение на повече от година след това ответника е
правил вноски за погасяване на кредита, което поведение би било правно и житейски
нелогично в случай, че заемателят не е изпълнил задължението си за реално
предоставяне на договорената сума.
При установеното
по делото обстоятелство, че длъжникът-ответник К.Г. е преустановил плащанията
по договора на 22.03.2019г. и договореното в чл. 5 за това кога настъпва
предсрочната изискуемост на кредита, следва да се приеме, че към момента на
предявяване на иска /подаване на исковата молба на 10.03.2020г. предсрочната
изискуемост е настъпила, тоест към този момент са се осъществили обективните
факти обуславящи настъпването й.
Съдът приема, че
между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит
по чл. 9 и сл.от ЗПК. Съгласно чл. 9,
ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК, който е приложим в отношенията между
страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и
условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т. 10) и условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски (т. 11).
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по
чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй
като същите са изискуеми при самото му сключване.
По делото няма
спор, а и след справка в публичния регистър на БНБ по чл.3а ЗКИ се установява,
че посоченият в договора кредитор е регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2
ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Така констатираното
обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК. От друга страна отпуснатият заем на ответника като физическо лице
представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т.12 от ДР на
ЗЗП и ответника има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК,
както и по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. При тези съображения и след извършен анализ на съдържанието на
договора, настоящият съдебен състав приема, че договорът е за потребителски
кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит
/ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК - и в Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/.
С оглед
императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен
интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако
нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване /в този
смисъл са задължителните указания, дадени с т.1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013
г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Така
при извършената служебна проверка
относно действителността на сключения между страните договор, съдът намира
следното:
При сключване на
договора е спазена изискуемата се от чл.10, ал.1 ЗПК писмена форма на хартиен
носител. Анализирано съдържанието на договора отговаря на изискванията на
чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11 ЗПК - съдържа дата и място на сключването, вид на
предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия
размер на кредита и начин на усвояването му, размер на ГЛП, информация относно
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
Договорът обаче не отговаря на част от изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, както и
на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 и т.12 ЗПК.
На първо място не е спазено изискването относно минимално допустимия размер на шрифта при
изготвянето на договора, а именно - не по-малък от 12. В конкретния
случай след извършване на сравнение съдът достига до извода, че при
съставяне на договора е използван шрифт Garamond с размер 11. Дори и да се
приеме, че е налице възможна грешка при извършване на сравнението или че
отклонението е незначително, то нарушение на изискването относно размера на
шрифта категорично е налице по отношение на приложения към договора сертификат
на л.15 и общи условия на договор за застраховка на л.17 и сл.. Изискването
на чл.10, ал.1 ЗПК за сключването на договора по ясен и разбираем начин и с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт се отнася до всички елемента на договора.
В случая сертификатът е подписан от кредитора и ответника и в него се съдържат
уговорки относно посочената в договора за кредит и дължима от ответника
застрахователна премия, поради което настоящият съдебен състав намира, че
същият съставлява елемент от договора, по отношение на който трябва да са
спазени посочените законови изисквания.
На следващо място в договора е посочен годишен
процент на разходите /ГПР/, но единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване
на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения
в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Според
разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина,
по който е формиран посочения процент ГПР, което води и до неяснота относно
включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното
изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл.10, ал.1 ЗПК.
Както бе
посочено, в договора е обективиран погасителен план, който съдържа единствено
информация относно падежните дати на всяка от вноските, размер на вноската и
размера на оставащата главница. Липсва обаче предоставяне на предвидената в чл.10,
ал.1, т.12 ЗПК информация относно правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, който
погасителен план трябва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията
за извършването на тези плащания и да съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав
намира, че съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК сключеният договор за
потребителски кредит № PLUS-15370061 от 20.10.2017г. между "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр.София и К.И.Г. е недействителен, тъй като не
отговаря на част от изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, както и на изискванията на
чл.11, ал.1, т.10 и т.12 ЗПК. Последиците от обявяването на тази
недействителност са регламентирани в разпоредбата на чл.23 ЗПК, съгласно която
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на
лихва или други разходи.
Настоящият
съдебен състав намира, че в конкретния случай чистата стойност на заетата сума
по смисъла на посочената законова разпоредба е в размер на 5700.00 лева и е
преведена по посочената в договора негова сметка в изпълнение задължението на
заемателя за реално предоставяне на заема.
Според съда
сумата от 199.50 лева от договорения общ размер на кредита от 5700.00 лева е
прихваната като дължима според договора "такса ангажимент". При
констатираната недействителност на договора тази такса се явява недължима по
смисъла на чл.23 ЗПК, поради което размерът на същата не следва да бъде
включван в дължимата от ответницата чиста стойност на кредита.
В чистата
стойност на кредита не следва да бъде включена посочената в договора
застрахователна премия в размер на 1915.20 лева. Това е така, тъй като с
договора на ответника Г. е предоставен кредит за покупка на застраховка
"Защита на плащанията" и по делото е доказано сключването на
застрахователен договор при общи условия в изискуемата писмена форма. Не се доказа обаче „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД е заплатило тази премия на застрахователя. За това разход за
застраховка, която да ползва К.Г. не е бил направен и сумата 1915.20 лева
посочена като платена застрахователна премия не се дължи от ответника.
При тези съображения, настоящият съдебен състав
приема, че в подлежащата на връщане по силата на чл.23 ЗПК чиста стойност на
кредита се включва единствено сумата 5700.00 лева.
Предвидената в
чл.23 ЗПК последица от обявяване недействителността на договора за
потребителски кредит е дължимост на чистата стойност на кредита и недължимост
на лихва и други разходи по кредита. При това положение с извършените от ответника
плащания на обща стойност 2929.20 лева, той е погасил отчасти задължението си
към ищеца и дължи само главница в разликата от 2770.80 лева.
В обобщение, настоящият
съдебен състав намира, че предявеният иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД
вр. чл.240, ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК следва да бъде уважен само до размера на
2770.80 лева главница и в останалите части – за главница до претендирания
размер от 4 563.27 лв., възнаградителна лихва - 1 566.35 лв. и законна лихва за
забава - 393.25 лв., следва да бъде
отхвърлен.
По разноските съдът намира следното:
При изхода на
спора, ответникът дължи на ищеца разноски съобразно уважената част на иска.
Така при заявен иск за сумата от 6522.87 лева и уважен размер от 2770.80 лева,
разноските дължими от ответника на ищеца са /платена държавна така от 270.18
лева и 100.00 лева юрисконсулско възнаграждение, или общо 370.18 лева/, или
157.52 лева.
Водим от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД К.И.Г. *** да заплати на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., със седалище Франция,
гр.Париж чрез "БНП Париба Пъръсънъл Файненс" С.А.,
клон България", ЕИК ********* със седалище ***, сумата от 2770.80 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-15370061
от 20.10.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба на 10.03.2020г. до окончателното изплащане, като в останалата част до
претендираната сума за главница от 4 563.27 лева, за възнаградителна лихва от 1 566.35 лева и
за законна лихва за забава от 393.25 лева, ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни
и недоказани.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 ГПК К.И.Г. *** да заплати на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., със седалище Франция,
гр.Париж чрез "БНП Париба Пъръсънъл Файненс" С.А.,
клон България", ЕИК ********* със седалище ***, направените съдебни
разноски съобразно уважената част на иска в размер на 157.52 лева.
Решението
подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд Враца в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: