№ 376
гр. София, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Г. Ст. Мулешков
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500425 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение № 3 от 17.01.2022 г., постановено по гр. д. № 583/2020
г. по описа на РС – Самоков, А. „П. и.“ – гр. С. е осъдена да заплати на
А. С. В. сума в размер на 438,74 лева, претендирана като обезщетение
за причинени имуществени вреди в резултат на ПТП - попадане в
необозначена и необезопасена дупка на пътното платно за движение
на 26.01.2020 г., при управление на лек автомобил марка „Я.“, с рег. №
......... по Републикански път II-62, второкласен път, част от
републиканската пътна мрежа на България, в участъка между гр. Д. и
гр. С., на км. 67+600 метра/по посока на движение към гр. С., ведно
със законната лихва, считано от 26.01.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението. Отхвърлен е предявеният от А. С. В. иск
за заплащане на сумата от 500, 00 лева, претендирана като
обезщетение за неимуществени вреди, изразяваща се в причиняване
на стрес, страх и безпокойство, негативни емоции и преживявания,
дискомфорт, в резултат на възникнало на 26.01.2020 г. ПТП, ведно със
законната лихва, считано от 26.01.2020 г. до окончателното изплащане
на задължението. А. „П. и.“ – гр. С. е осъдена да заплати на А. С. В. от
1
гр. Б. сумата в размер на 233, 66 лева разноски за адвокатско
възнаграждение, 200, 00 лева за вещо лице и 46,75 лева държавна
такса, съразмерно с уважената част от иска. С решението ищецът е
осъден да заплати на ответната Агенция сумата от 200, 00 лева
/възнаграждението намалено с определение от 13.04.2022 г./ за
юрисконсултско възнаграждение.
Срещу решението в уважената част е депозирана въззивна жалба
от А. „П. и.“ с доводи за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост. Излага, че представеният протокол за ПТП бил в
противоречие с чл. 179, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 183 ГПК. В него
липсвало пълно и ясно описание на механизма на реализираното
произшествие, на цялата пътна обстановка и конкретното място.
Излага, че произшествието не е било извършено в присъствието на
съставителя на акта, който и няма вменена удостоверителна функция
по ЗМВР, досежно обстоятелствата, при които е настъпило
произшествието. Служители на КАТ не били очевидци на
произшествието, а представеният снимков материал не е от
местонахождението на евентуалното ПТП. Излага, че водачът на ППС
е допринесъл за настъпване на вредоносните последици. Водачът на
ППС се е движил със скорост, която не му е позволила да възприеме
евентуалното препятствие и евентуално да спре. По изложените
съображения моли да бъде отменено решението на РС-Самоков в
обжалваната част и да бъде отхвърлен предявения иск, като
претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от А. С. В.,
чрез адв. П. З., с който жалбата се оспорва. Изразява се становище за
неоснователност. Излага подробни съображения по съществото на
спора, че е налице противоправно деяние на ответната страна,
изразяващо се в бездействие на служителите му да отстранят повреди
и препятствия по републиканските пътища. Моли решението да бъде
потвърдено в обжалваната част. Претендира разноски.
Срещу решението в частта, в която е отхвърлен иска за
неимуществени вреди е депозирана въззивна жалба от А. С. В., чрез
адв. П. З. с доводи за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост. Излага, че претърпените неимуществени вреди се
изразяват в негативни емоции, в резултат на извършените ремонтни
дейности за периода от 26.01.2020 г. до 28.01.2020 г. и липсата на
автомобил за този период. През тези три дни ищецът бил принуден да
2
се занимава с майстори, да чака доставка на гуми, което му създало
допълнителен дискомфорт. Ищецът е депозирал и частна жалба срещу
определението от 13.04.2022 г., с което е допуснато намаляване на
присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер на 200, 00
лева. Прави искане да не бъдат присъждани разноски в полза на А. „П.
и.“.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е депозиран отговор от А. „П. и.“,
О. п. у.-С. на частната жалба, с който изразява становище за
неоснователност.
Подадените въззивни жалби са постъпили в законоустановения
срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл.
258, ал. 1 от ГПК, от страни, легитимирани да обжалват
постановеното от Районен съд - Самоков решение, поради което са
процесуално допустими. Процесуално допустима е и депозираната
частна жалба.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе по основателността
на жалбата, след като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното:
Настоящият състав счита, че формираната от Районния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на
решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения
материал.
От протокол за ПТП № ....... от ........ г. се установява, че на
26.01.2020 г. е възникнало ПТП, при което на лек автомобил „Я.“, с
рег. № ........., собственост на ищеца А. С. В. са причинени щети
/предна дясна гума и задна дясна гума/. Като причина за възникналото
ПТП е посочена необозначена и необезопасена дупка на пътното
платно.
Участъкът от пътя не се спори, че е стопанисван от АПИ ОУ С..
Установеното от протокола за ПТП кореспондира и със
свидетелските показания дадени от свид. Я. Д. /мл. автоконтрольор в
РУ-Самоков/ и свид. Я. Ц.-В..
3
От показанията на св. В. се установява механизмът на ПТП и
част от уврежданията. Ищецът, съпругата му и дъщеря им, пътували
по пътя Д.-С.. Автомобилът се движил с ниска скорост, поради лошия
път, при което попаднал в огромна дупка на пътното платно. При
пропадането в дупката двете гуми били спукани – предна и дясна
задна гуми. Произшествието било посетено от полицаи, които
съставили протокол за ПТП, извикана била и пътна помощ, тъй като
автомобилът не може да се придвижи на собствен ход. Семейството
било тръгнало на почивка, която не се състояла поради ПТП. През
следващите няколко дни ищецът продължил да се занимава с този
проблем. Всички след инцидента се чувствали ужасно.
От неоспореното, компетентно и безпристрастно изготвено
заключение на автотехническата експертиза, изцяло кореспондираща
с показанията на свидетелите и другите доказателства по делото, се
установява, че след завой на дясно, автомобила попада в
необезопасена и несигнализирана дупка. В следствие на
последователното попадане на предна дясна и задна дясна гуми в
дупката и двете са получили повреда – срязване, която не подлежи на
ремонт. Повредите са пряка и непосредствена последица от ПТП и е
налице причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и
получените повреди. Пазарната стойност на щетите по автомобила са
в размер на 438, 74 лева.
Въз основа на установеното от фактическа страна, настоящия
състав прави следните правни изводи:
В настоящия случай искът е насочен срещу А. "П. И.". Според
правилото на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП републиканските пътища се
управляват от А. „П. и.“. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗДП вменява
задължение на лицата, които стопанисват пътищата, да ги поддържат
изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния
клас път, да организират движението по тях така, че да осигурят
условия за бързо и сигурно придвижване. Съгласно нормата на чл. 30,
ал. 1 от ЗП А. „П. и.“ осъществява дейностите по изграждането,
ремонта и поддържането на републиканските пътища. В пар. 1, т. 13 и
т. 14 от ДР на ЗП е дадено легално понятие на дейностите по ремонт и
поддържане, както следва: ремонт на пътища е дейност по
възстановяване или подобряване на транспортно експлоатационните
качества на пътищата и привеждането им в съответствие с
изискванията на движението. Поддържането на пътищата е дейност
4
по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато безопасно и
удобно движение, предпазване на пътищата от преждевременно
износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата
отчетност на пътищата.
От изложените твърдения в исковата молба съдът обосновава
извода, че реализирането на отговорността на ответника се иска във
връзка с твърдяно противоправно бездействие, свързано с поддържане
на пътното платно и отстраняване на повреди по него.
Правилно първоинстанционният съд е квалифицирал
предявената претенция по чл. 49 ЗЗД.
За да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на
възложителя за неимуществени вреди, трябва в обективната
действителност да са настъпили следните юридически факти: 1)
деяние (действие или бездействие); 2) противоправност
(несъответствие между правно дължимото и фактически
осъщественото поведение); 3) вреди; 4) причинно-следствена връзка
между противоправното поведение и настъпилите имуществени и
неимуществени вреди, които следва да са закономерни, естествени и
присъща последица; 5) вина на делинквента, която съобразно
уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6)
виновното лице да е причинило вредите при или при повод на
изпълнение на възложената работа. Възражението за съпричиняване,
както и степента следва да се докажат пълно и главно от делинквента.
Както вече се посочи, според нормата на чл. 3, ал. 1, ЗДвП, всеки
субект, стопанисващ път, е длъжен да го поддържа изправен, с
необходимата маркировка за бързо и сигурно придвижване. Именно в
бездействието на служителите на АПИ да поддържат пътя изправен се
състои тяхното противоправно поведение довело до настъпването на
вредоносния резултат.
Протоколът за пътнотранспортно произшествие е съставен от
пътен полицай, който е длъжностно лице по смисъла на разпоредбата
на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което и по силата на цитираната
разпоредба представлява официален удостоверителен документ
относно обстоятелствата, които длъжностното лице – съставител - е
отразило в него въз основа на непосредствените се наблюдения.
Видно от текста на самия протокол, длъжностното лице е посетило
местопроизшествието на място. Следователно наличието на дупка на
пътното платно е отразено въз основа на негови непосредствени
5
наблюдения. Това отразяване на основание чл. 179, ал. 1 ГПК
съставлява доказателство за извършените от съставителя действия.
Длъжностното лице е посетило мястото на ПТП, като видно от
схемата, нарисувана върху самия протокол, на описаното място е
налице описаната в исковата молба дупка. В този смисъл са и
събраните по делото гласни доказателства. От протокола за ПТП,
показанията на разпитаните пред районния съд свидетели и
заключението на съдебно-автотехническата експертизи се установява
механизмът на произшествието, както и причинените имуществени
щети. Според събраните писмени и гласни доказателства и
заключението на вещото лице посочените вреди върху автомобила са
настъпили в причинно-следствена връзка с попадането на автомобила
в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, поради
което и възражението на ответника, че не е доказана причинната
връзка е неоснователно.
По делото недоказано остана възражението на ответника за
съпричиняване на вредите от водача на лекия автомобил. В тежест на
ответника по иска е било при условията на пълно доказване да
установи този факт, което не е сторено, поради което съдът приема
възражението на въззивника за неоснователно.
По делото не се ангажират доказателства при условията на пълно
доказване, от анализа на които да може да се обоснове извод, че
водачът на увредения автомобил е допринесъл за увреждането чрез
неспазване на задълженията си по чл. 20, ал. 2 от Закона за движение
по пътищата. Съгласно последната цитирана норма водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението
да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и
в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. На първо място, в случая се касае до несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно, която не представлява
предвидимо препятствие по цитираната норма. На второ място,
липсват конкретните данни за скоростта на движение на процесния
автомобил, поради което е изключен извод за несъобразяването на
скоростта на движение с условията на пътя, съответно със
съществуващите на пътя дупки. Не се доказва и с оглед пътните
6
условия водачът на автомобила да е бил в състояние да спре пред нея,
да я заобиколи или да премине над нея.
Уврежданията по автомобила са настъпили в резултат от
настъпилото ПТП с посочения във фактическата част механизъм, а
единствена причина за настъпването им е била неравността на пътя.
Стойността на поправката на посочените в експертизата увреждания
на автомобила, представляват имуществената вреда претърпяна от
ищеца, в размер на 438,74 лв.
Поради гореизложеното съдът намира, че са доказани всички
елементи на деликтната отговорност на А. П. и. ОУ С. по чл. 49 от
ЗЗД и решението на Районен съд - Самоков, следва да се потвърди в
тази част.
Относно претенцията за претърпени от ищеца неимуществени
вреди, в резултат на настъпилото ПТП, съдът намира същата за
недоказана. От показанията на св. В. се установява, че семейството
било тръгнало на почивка, която не се състояла поради настъпилото
ПТП. През следващите няколко дни ищецът продължил да се занимава
с този проблем. От гласните доказателства не се установява, че
ищецът е претърпял твърдените неимуществени вреди, изразяващи се
в стрес, страх, безпокойство, негативни емоции и преживявания.
Други доказателства, установяващи тези вреди не са ангажирани.
Неоснователна е и частната жалба срещу определение от
13.04.2022 г., с което е допуснато намаляване на присъденото
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200, 00 лева. В жалбата е
релевирано искане да не бъдат присъждани разноски на ответника. С
оглед частичното уважаване на иска и съобразно разпоредбата на чл.
78, ал. 3 ГПК, ответникът също има право на разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска. Първоинстанционният съд е определил
правилно разноските за юрисконсултско възнаграждение, съобразно
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ.
Поради гореизложеното съдът счита, че въззивните жалби и на
двете страни следва да се оставят без уважение и решението да се
потвърди изцяло, както и определение от 13.04.2022 г.
Съобразно горния резултат на А. С. В. следва да се присъдят
разноски за въззивното производство, в размер на 158,90 лева по
съразмерност, а на А. „П. и.“ – гр. С. – сумата от 100, 00 лева за
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8
7
от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на
правната помощ.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3 от 17.01.2022 г., постановено по
гр. д. № 583/2020 г. по описа на РС – Самоков.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 13.04.2022 г., постановено по
гр. д. № 583/2020 г. по описа на РС – Самоков, постановено по реда на
чл. 248 ГПК.
ОСЪЖДА А. „П. и.“ ЕИК ........., със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „М.“ № . да заплати на А. С. В. с ЕГН:
********** от гр. Б., ул. „Х. Т.“ № .., ет. . сумата от 158, 90 лв. (сто
петдесет и осем лева и деветдесет стотинки) – разноски по водене на
делото пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА А. С. В. с ЕГН: ********** от гр. Б., ул. „Х. Т.“ № ..,
ет. . да заплати на А. „П. и.“ ЕИК ........., със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „М.“ № . сумата от 100, 00 лв. /сто лева/ -
разноски по водене на делото пред въззивната инстанция за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8
9