№ 12765
гр. С., 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20221110124831 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Е. К. А. срещу /фирма/, с която е
предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 3
ГПК за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответното
дружество вземания за предоставени ВиК услуги.
В исковата молба се твърди, че на името на ищеца била открита партида в
ответното дружество с кл. № ********** относно недвижим имот, находящ се в гр. С.,
/адрес/ След направена справка в ответното дружество, ищцата получила фактура №
****** от /дата/ г., с която се претендирали задължения за потребена вода за периода
от 14.02.2012 г. до 31.12.2021 г. в размер на 3420,67 лева. С посочената фактура Е. А.
се снабдила на 04.05.2022 г., като до този момент не знаела за така начислените
задължения. Счита, че начинът и методиката на изчисляване на сумите били
неправилни и незаконни, като задълженията били формирани без правно основание.
Оспорва на адреса да е била потребявана питейна вода в количество, равняващо се на
процесните задължения, и без реален отчет на сертифицирано средство за търговско
измерване. Релевира и възражение за изтекла погасителна давност. Предвид
изложеното, ищецът твърди, че за него съществувал правен интерес от предявяването
на иск срещу /фирма/ за установяване недължимостта на сумата от 2450,87 лева,
1
представляваща начислените за периода от 14.02.2012 г. до 31.12.2021 г. задължения за
предоставени ВиК услуги, както и на сумата от 969,80 лева, представляваща начислена
върху главницата лихва за забава за периода от 24.10.2016 г. до 31.12.2021 г. Ищецът
моли исковата му претенция да бъде уважена изцяло, като му бъдат присъдени
сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника /фирма/ за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв. Ответната страна сочи, че за
процесния период по партида с кл. № ********** били налице непогасени задължения
в размер на 3219,56 лева главница и 417,55 лева лихви. Признава основателността на
предявения иск за сумата от 1864,05 лева главница за периода от 14.02.2012 г. до
14.10.2016 г. и начислените върху главницата лихви, поради погасяването на тези
задължения по давност. Сочи, че за периодите от 14.11.2016 г. до 11.06.2019 г. и от
01.07.2021 г. до 31.12.2021 г. исковата претенция била недопустима, тъй като
вземанията по тези периоди били включени в предмета на ч. гр. д. № 55271/2019 г. по
описа на СРС, 174-ти състав, и сключено между страните в тази връзка споразумение
от 07.06.2021 г. за разсрочено плащане за задълженията по делото, по което ищцата
заплащала и текущите си задължения, включително тези за периода от 01.07.2021 г. до
31.12.2021 г. Твърди се, че предявеният иск бил недопустим и за периода от 14.08.2019
г. до 16.12.2020 г., поради наличието на по-ранно образувано дело със същия предмет
– гр. д. № 47796/2021 г. по описа на СРС, 71-ви състав. По отношение на вземанията по
фактури № ********* от 14.12.2020 г., № ********* от 15.01.2021 г., № ********* от
12.02.2021 г., № ********* от 15.03.2021 г., № ********* от 14.04.2021 г. и №
********* от 17.05.2021 г. и № ********* от 14.06.2021 г. предявеният иск се явявал
допустим, но неоснователен, тъй като претендираните суми съответствали на реално
потребените ВиК услуги, а ищцата имала качеството на потребител на същите.
Отправено е искане за прекратяване на делото, съответно – за отхвърляне на
предявения иск, с оглед релевираните оспорвания, както и за присъждане в полза на
дружеството на сторените по делото разноски.
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
Предмет на производството по делото е отрицателен установителен иск с правно
основание чл. чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване за установено между страните,
че ищецът Е. К. А. не дължи на ответното дружество /фирма/ сумата от 2450,87 лева,
представляваща начислени за периода от 14.02.2012 г. до 31.12.2021 г. задължения за
предоставени ВиК услуги недвижим имот, находящ се в гр. С., /адрес/ партида с кл. №
2
**********, както и сумата от 969,80 лева, представляваща начислена върху
главницата лихва за забава за периода от 24.10.2016 г. до 31.12.2021 г.
С доклада по делото е отделено като безспорно между страните обстоятелството,
че през исковия период Е. К. А. е имала качеството потребител на ВиК услуги за
недвижим имот, находящ се в гр. С., /адрес/ както и че на нейно име за същия е открита
партида в /фирма/ с кл. № **********.
Във връзка с възраженията относно предоставянето на ВиК услуги до имота,
находящ се в гр. С., /адрес/ и тяхната цена, по делото са изслушани съдебно-техническа
и съдебно-счетоводна експертизи, които съдът кредитира в цялост като пълни и
компетентно изготвени. Вещото лице по съдебно-техническата експертиза сочи, че в
процесния имот през исковия период са потребени ВиК услуги в количество от
2302,870 куб. м. Съгласно съдебно-счетоводната експертиза, цената на потребените
услуги е определена от ответника в съответствие с утвърдените от КЕВР цени. Общата
стойност на предоставените услуги възлизала на сумата от 2187,81 лева главница и
1229,69 лева – лихва, като за периода са извършвани плащания в общ размер от 1994,89
лева, отчетени от ответното дружество. Вещото лице сочи, че част от процесния
период се припокрива с периодите по ч. гр. д. № 52271/2019 г. по описа на СРС, 174-ти
състав, и на гр. д. № 47796/2021 г. по описа на СРС, 71-ви състав, но няма дублиране на
задълженията, представляващи предмет на трите дела, тъй като задълженията по ч. гр.
д. № 52271/2019 г. по описа на СРС, 174-ти състав, и по гр. д. № 47796/2021 г. по описа
на СРС, 71-ви състав, са посочени в справките на ответника като недължими,
съответно – не са част от предмета на настоящото производство. Вещото лице
разяснява още, че във връзка с ч. гр. д. № 52271/2019 г. по описа на СРС, 174-ти състав,
ответникът е създал съдебна договорна сметка за сумата от 1756,16 лева, която е
изцяло погасена въз основа на сключено между страните споразумение и е отбелязана
в системата на дружеството като недължима. Във връзка с гр. д. № 47796/2021 г. по
описа на СРС, 71-ви състав, е била създадена съдебна договорна сметка за сумата от
1189,41 лева, която е закрита на 14.10.2022 г., а задълженията са отбелязани в
системата на дружеството като недължими.
Така даденото заключение на вещото лице кореспондира с представения с
отговора на исковата молба Споразумителен протокол № СВ 630000019723 от
07.06.2021 г. (л. 26), както и със справките, изискани по ч. гр. д. № 52271/2019 г. по
описа на СРС, 174-ти състав, и по гр. д. № 47796/2021 г. по описа на СРС, 71-ви състав.
От последните се установява, че по ч. гр. д. № 52271/2019 г. по описа на СРС, 174-ти
състав, е издаден изпълнителен лист на 17.05.2021 г., въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение от 15.11.2019 г., за сумата от 1650,25 лева – главница за периода
от 14.11.2016 г. до 11.08.2019 г., и за сумата от 105,91 лева – лихва за забава за периода
от 15.12.2016 г. до 11.08.2019 г., а с постановеното по гр. д. № 47796/2021 г. по описа
на СРС, 71-ви състав, Решение № 11170 от 14.10.2022 г. са отхвърлени в цялост
предявените от /фирма/ срещу Е. К. А. искове за установяване дължимостта на
вземания за сумата от 1031,75 лева – главница за периода от 14.08.2019 г. до 16.12.2020
г., и за сумата от 157,66 лева – лихва за забава за периода от 14.09.2019 г. до 16.12.2020
г. В о. с. з. на 20.06.2023 г. вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза изяснява,
че в процесната фактура са включени следните задължения: фактури, издадени в
периода от 14.02.2012 г. до 14.10.2016 г. на обща стойност 2106,22 лева, за които е
създадена съдебна договорна сметка; задължения по фактури от 14.12.2020 г. до
14.06.2021 г. на обща стойност 341,95 лева; задължения по фактура от 14.12.2021 г. на
3
стойност 2,70 лева. Експертът заявява, че сборът от така посочените задължения
формира процесната главница в размер на 2450,87 лева, като сочи още, че други
задължения за период извън исковия, не са включени в тази сума.
От правна страна:
В производство по предявен отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже фактите, от които произтича правния му
интерес, а в тежест на ответника е установяването при условията на пълно и главно
доказване на фактическите обстоятелства, от които произтича отричаното право.
Съгласно принципа за разпределение на доказателствената тежест в процеса, всяка
страна носи тежестта да докаже фактите, от които извлича изгодни за себе си правни
последици, съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК. При предявен отрицателен
установителен иск за недължимост на определена сума, какъвто е настоящият казус,
кредиторът-ответник по иска трябва да докаже фактите, от които произтича вземането,
а длъжникът-ищец – релевираните възражения за недължимост на същото, поради
което именно ответникът по отрицателния установителен иск следва да докаже, че
вземането е възникнало и съществува. В този смисъл е и константната практика на
върховната съдебна инстанция (вж. Решение № 240 от 15.12.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1438/2011 г., III г. о.; Решение № 173 от 12.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 901/2009 г., I т.
о., ТК; Решение № 22 от 27.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5260/2013 г., II г. о., ГК).
На първо място съдът намира, че възражението на ответника за частична
недопустимост на предявения иск е неоснователно. Изрично в исковата молба е
посочено, че предмет на делото са вземания за главница в размер на 2450,87 лева,
начислени в периода от 14.02.2012 г. до 31.12.2021 г. и претендирани като дължими от
/фирма/ с фактура № ****** от 17.02.2022 г. Вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза подробно е разяснило, че в посочената фактура не са включени вземанията,
предмет на ч. гр. д. № 52271/2019 г. по описа на СРС, 174-ти състав, и на гр. д. №
47796/2021 г. по описа на СРС, 71-ви състав, съответно – на сключеното между
страните споразумение от 07.06.2021 г., а само различни от задължения по фактури,
издадени в периода от 14.02.2012 г. до 14.10.2016 г., от 14.12.2020 г. до 14.06.2021 г. и
от 14.12.2021 г., формиращи процесната главница от 2450,87 лева.
В хода на производството се доказа наличието на валидно възникнали договорни
отношения между ответното дружество и ищеца за предоставяне на ВиК услуги до
процесния имот през исковия период, качеството на ищеца на потребител на ВиК
услуги през същия, количеството на реално потребените ВиК услуги, тяхната цена и
размера на процесното вземане.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на ВиК услугите са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които
се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
4
имоти в сгради - етажна собственост; или собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти,
разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение.
В разглеждания казус наличието през исковия период на облигационно
правоотношение между Е. К. А., в качеството на потребител на ВиК услуги, и
/фирма/, е безспорно установено, предвид липсата на спор между страните по това
обстоятелство. Обстоятелствата относно реалното предоставяне на ВиК услуги,
тяхното количество и стойност, са установени по категоричен начин от изслушаните
по делото заключения на съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертиза.
Поради това съдът намира за неоснователни изложените в исковата молба твърдения
на ищеца за липса на потребление на ВиК услуги на претендираната от ответника
стойност, за неправилно начисляване на процесните задължения и произволно
определяне на тяхната стойност. От изложеното следва, че ищцата носи отговорност за
задълженията по процесната фактура, в качеството си на потребител на ВиК услуги в
имот, находящ се в гр. С., /адрес/
С исковата молба, обаче, като основание за недължимост на процесните
задължения е релевирано наличието на изтекла спрямо тях погасителна давност.
Съгласно чл. 111, б. „в“, вр. чл. 114, ал. 1 ЗЗД, вземанията за периодични
плащания се погасяват по давност с изтичането на тригодишен срок от настъпването
на тяхната изискуемост. В Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по
тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по
смисъла на чл. 111, б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Предвид така дадените от върховната съдебна инстанция тълкувателни разяснения,
следва да се приеме, че вземанията за заплащане цената на предоставени в имот ВиК
представляват именно периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД,
съответно – се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок.
Изложеното води до извод, че процесните вземания, представляващи цена и
лихва за предоставени ВиК услуги за периода от 14.02.2012 г. до 14.03.2019 г. в размер
съответно от 2106,22 лева главница (съгласно заключението на съдебно-счетоводната
експертиза по делото) и 808,17 лева лихва (изчислени от съда по реда на чл. 162 ГПК)
са били погасени по давност към датата на подаване на исковата молба по делото
(12.05.2022 г.). В същия смисъл е и направеното с исковата молба частично признание
на предявения иск за вземанията за главница, начислени за периода от 14.02.2012 г. до
5
14.10.2016 г. Следователно, исковите претенции се явяват основателни до посочените
суми, а за разликите над тях, възлизащи на сумата от 344,65 лева главница и на сумата
от 161,63 лева – лихва, до предявените размери, съответно – за задължения по фактури,
издадени от 14.12.2020 г. до 14.06.2021 г. и на 14.12.2021 г., исковете следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
Предвид изхода на спора по делото, право на разноски имат и двете страни.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер на
627,77 лева, съобразно уважената част от исковата претенция, за заплатени държавна
такса и адвокатско възнаграждение, съгласно списък по чл. 80 ГПК и договор за правна
защита и съдействие (л. 62-63). В полза на ответното дружество ищецът дължи
разноски в размер на 81,40 лева, съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми
състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК, че
Е. К. А., ЕГН: **********, с адрес С., /адрес/ не дължи на /фирма/, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. С., /адрес/, сумата от 2106,22 лева –
главница, и сумата от 808,17 лева – лихва, представляващи задължения по фактури,
издадени в периода от 14.02.2012 г. до 14.03.2019 г. по партида с клиентски №
********** за недвижим имот, находящ се в гр. С., /адрес/ и начислени във фактура №
****** от /дата/ г., като погасени по давност.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Е. К. А., ЕГН: **********, с
адрес С., /адрес/ срещу /фирма/, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. С., /адрес/, иск с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК за разликата над
уважената част от 2106,22 лева главница и 808,17 лева лихва до пълните предявени
размери от 2450,87 лева главница и 969,80 лева лихва, представляващи задължения по
фактури, издадени в периода от 14.12.2020 г. до 14.06.2021 г. и на 14.12.2021 г. по
партида с клиентски № ********** за недвижим имот, находящ се в гр. С., /адрес/ и
начислени във фактура № ****** от /дата/ г.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
С., /адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати
6
на Е. К. А., ЕГН: **********, с адрес С., /адрес/ сумата от 627,77 лева,
представляваща заплатени от ищеца в хода производството разноски, съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА Е. К. А., ЕГН: **********, с адрес С., /адрес/ на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, да заплати на /фирма/, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., /адрес/, сумата от 81,40 лева, представляваща сторени от ответника
разноски, съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7