№ 864
гр. Варна, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Калинка Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20213110202272 по описа за 2021 година
Производството е образувано на основание чл.59 и следващите от ЗАНН по
жалба на ЕР. АХМ. ЕМ., против постановление № 01427-6/30.03.2021г. на
Директора на РИОСВ-Варна, с което на ЕР. АХМ. ЕМ. е наложено
административно наказание “ГЛОБА” в размер на 2000 лева на основание
чл. 200 ал.1 т.2 от Закона за водите.
В жалбата си жалбоподателят оспорва фактическата обстановка, моли
наказателното постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се явява но се
представлява, като процесуалният и представител поддържа жалбата и моли
за отмяна на НП.
Представител на въззиваемата страна, издала НП, оспорва жалбата и
моли НП да бъде потвърдено.
След като прецени обжалваното постановление ,с оглед
обстоятелствата посочени във въззивната жалба и събраните по делото
доказателства,съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 15.03.2021г. в град Варна, Западна промишлена зона в южната част
на ПИ 10135.3514.468 на границата с дере прЕ.аващо източно от имота в
точка с географски координати: 43,221304 и 27,873568, при извършена
1
проверка на място, извършена след подаден сигнал за миене на цистерни
замърсени с химикали, отпадъчните води, които изтичат в дере е установено
следното: Лицето ЕР. АХМ. ЕМ., като собственик/управител на ДЗЗД „Ерос
99" ползва воден обект - дере за заустване на отпадъчни води, формиращи се
от измиване на бетоновоз без необходимото за това разрешително.
Отпадъчните води, формиращи се от измиването постъпват в бетонова
канавка и се събират в шахта, за която лицето е обяснило, че представлява
каломаслоуловител. Установено е, че отпадъчните води от шахтата преливат
и посредством земно-насипна канавка се заустват в дерето в описаната точка
с географски координати: 43,221304 и 27,873568. При огледа е установено, че
непосредствено след заустването коритото на дерето е запълнено с циментови
утайки, в резултат на което дерето е преляло и се е образувала делта с ширина
около 30 м цялата замърсена с циментови утайки. Площадката, на която се
извършва измиване на тежкотоварни автомобили, представлява бивша
бензиностанция.
За констатациите си служителите от РИОСВ съставили акт за
установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено
атакуваното наказателно постановление.
Актосъставителят квалифицирал нарушението като такова по чл.46
ал.1 т.3 б.Б вр.чл.200 ал.1 т.2 от Закона за водите.
Актът за административно нарушение бил връчен надлежно на
въззивника. В предвидения срок жалбоподателя направил писмени
възражения, които не били обсъдени от наказващият орган преди издаването
на наказателното постановление.
В съдебно заседание бяха разпитани свидетелите Н.П., чиито показания
съдът кредитира, като дадени безпристрастно и обективно. До разпит бе
допуснат свид. Михаил Снежанов. Съдът кредитира показанията на същия, но
намира, че със същите по никакъв начин не се установява фактическа
обстановка различна от установената с повоща на останалите гласни и
писмени доказателства. Свид. Снежанов е бил вътре в камиона и заявява, че
по време на измиване на камиона не бил видял да падат утайки.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по АНП, както и от гласните доказателства в хода на
съдебното производство, които преценени в тяхната взаимносвързаност са
2
логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване
от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- от Директора на РИОСВ
Варна в шест месечния преклузивен срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални
нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин не е
накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с
подаването на жалба до въззивната инстанция. Посочена е нарушената
материално правна норма, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е
констатирал нарушение по чл.46 ал.1 т.3 б. Б от Закона за водите, като е
отнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Разрешително за
ползване на воден обект се издава за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води за експлоатация на съществуващи обекти, в т. ч.
канализационни системи на населени места, селищни и курортни
образувания. Съгласно разпоредбата на чл. 48 ал.1 т.3 от Закона за водите
водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да
поддържат необходимото качество на водата в съответствие с нормативните
изисквания и условията на разрешителните. В конкретния случай въззивникът
не е имал разрешително за ползване на воден обект- дере за заустване на
отпадъчни води. Въпреки това на 15.03.2021 г. е осъществило ползване на
воден обект чрез заустване на отпадъчни води. От доказателствата по делото
се установява по несъмнен начин, че на процесната дата при измиване на
МПС са изтичали непречистени отпадъчни води, са се заустили в дере.
Съгласно чл. 3 от Наредба № 2 от 8.06.2011 г. за издаване на
разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне
3
на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на
замърсяване не се счита за заустване на отпадъчни води: 1. изпускането
на възвратими води, чиито състав и свойства не са влошени спрямо водите на
водното тяло, от което са отнети; 2. изтичането на води от преливници към
съоръжения за питейно-битово водоснабдяване; 3.изтичането на води от
съоръжения на напоителните и отводнителните системи; 4. изтичането на
води от съоръжения по външните трасета на водоснабдителните системи за
питейно-битово водоснабдяване; 5. изтичането на води от охранителни
канали за атмосферни води около обекти; 6. изтичането на атмосферни води,
формирани от отводняване на покриви на сгради, за които е осигурено
самостоятелно отвеждане до вливането им в повърхностни води; 7.
изпускането на води от плувни басейни в повърхностни води, без тези от
промивка на филтрите и от измиване на басейните; 8. естественото изтичане
на води; 9. изпускането на възвратими води при добива на строителни
материали в безотточни, изкуствено създадени от дейността водни тела със
стоящи повърхностни води, чиито състав и свойства след естественото им
утаяване не са влошени спрямо водите на изкуственото водно тяло, от което
са отнети.
Установеното изтичане на отпадъчни води в дере не попада в нито една
от изброените хипотези, поради което съдът намира, че е
осъществено заустване, което е проявна форма на ползване на воден обект.
Следователно жалбоподателя е осъществил състава на нарушението по чл. 46,
ал. 1, т. 3, б. „б“ Закона за водите.
Правилно административно-наказващия орган е приложил и
санкционната норма на чл. 200 ал.1 т.2 от ЗВ. В разпоредбата на чл. 200, ал. 1,
т.2 от Закона за водите, законодателят е предвидил, че се наказва с "Глоба",
съответно "Имуществена санкция" физическо или юридическо лице, което
ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда
такива без необходимото за това основание или в отклонение от
предвидените условия в разрешителното в размер от 2 000 до 10 0000 лева. С
оглед на това наказващият орган правилно е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя като е
наложил на същия административно наказание "Глоба " в размер на 2 000
лева по чл. 200, ал.1, т.2 от Закона за водите. При определяне на размера на
наложеното наказание, административно-наказващият орган се е съобразил с
4
тежестта на извършеното. Съдът намира, че размера на наказанието е
определен в минималния предвиден размер в закона предвид
обстоятелството, че нарушението е първо за жалбоподателя. В тази връзка
съдът намира, че наказанието е правилно определено, справедливо е и
съответстващо на извършеното нарушение, и ще изпълни целите на чл.12 от
ЗАНН.
Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е
необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушенията,
като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и
оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната
отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение
не може да се квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се
отличава от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има
дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите на ЗВ.
Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не
следва да се приеме като маловажно. Причините за извършване на
нарушението са ирелевантни. Съдът намира, че жалбоподателя не може да
черпи права от собственото си неправомерно поведение.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на
РИОСВ- гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно
препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80
до 120лева. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, не
е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди
възнаграждение на минимума от 80лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 01427-6/ 30.03.2021г.
5
на Директора на РИОСВ-Варна, с което на ЕР. АХМ. ЕМ. е наложено
административно наказание “ГЛОБА” в размер на 2000 лева на основание
чл. 200 ал.1 т.2 от Закона за водите.
ОСЪЖДА ЕР. АХМ. ЕМ. да заплати на РИОСВ гр.Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от
ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАРНЕНСКИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6