О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……
Град Пловдив, 15.07.2019 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І
отделение, ІV състав, в закрито заседание на петнадесети
юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Административен съдия: Анелия
Харитева
като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 1933 по
описа на съда за 2019 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.159 АПК.
Образувано е по жалба
на А.С.И. *** против заповед № РД-572 от 04.06.2019 г. на кмета на община
Карлово, с която е наредено на Община Карлово да премахне незаконен строеж:
„Паянтова постройка“, находящ се в поземлен имот № 103002, общинска
собственост, земя по чл.19 ЗСПЗЗ, местност „Кърнарско“, землището на с.Кърнаре,
община Карлово, област Пловдив.
Съдът
намира, че е сезиран с недопустима жалба, подадена от лице без правен интерес,
по която не дължи произнасяне по същество.
Видно
от самата заповед, неин адресат е община Карлово, а не жалбоподателя. За
обосноваване на правния интерес жалбата е била оставена без движение и на
жалбоподателя са дадени подробни указания за представяне на доказателства за
наличие на правен интерес от настоящото оспорване.
Въпреки
че с молбата от 11.07.2019 г. се прави уточнение, че правният интерес произтича
от факта, че жалбоподателят е извършител на незаконния строеж и собственик на паянтовата
постройка повече от десет години, съответно живее в постройката и я ползва
необезпокояван, придобил е земята по давностно владение, продължило необезпокоявано
повече от десет години, съдът намира, че изложените доводи не обосновават правен
интерес от настоящото оспорване.
На
първо място, за жалбоподателя липсва правен интерес, защото той не е адресат на
заповедта. Страни в съдебното производство по оспорване законосъобразността на
заповед за премахване на незаконен строеж са издателят на заповедта (административният
орган) и лицата – адресати на заповедта, които съгласно § 3 от Наредба № 13 от 2001
г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи
или части от тях от органите на ДНСК могат да бъдат собственикът на терена,
лицето с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо
които със заповедта по чл. 225а, ал.1 ЗУТ се създава задължение да премахнат
незаконния строеж. Преценката срещу кое от посочените лица да образува и
приключи процедурата по установяване на незаконен строеж принадлежи на
компетентния административен орган при условията на оперативна самостоятелност.
В настоящия случай
строежът е осъществен от неизвестен извършител, жалбоподателят не е неин
адресат, не е участвал в административното производство по издаването й и не са
налице доказателства, че е извършител или собственик на строежа. В случая
адресат на заповедта е община Карлово, поради което само тя е засегната от
разпоредените със заповедта задължения. Други лица, включително и жалбоподателят,
не разполагат с активна процесуална легитимация да оспорват законосъобразността
на издадената заповед.
Жалбоподателят
обосновава правния си интерес основно с твърдение, че той е извършител на
процесния строеж и живее повече от 10 години в този имот, има адресна
регистрация на този адрес, но не сочи никакви доказателства за тези
благоприятни за него факти (например, не представя копие от личната си карта
или друг документ от общината, удостоверяващ постоянния и настоящия адрес на
жалбоподателя). Налице е единствено голословно твърдение, доколкото приложената
към молбата от 11.07.2019 г. декларация не установява нови факти и
обстоятелства от значение за преценката за наличие на правен интерес, тъй като
в тази декларация са възпроизведени единствено части от текста на констативния
акт и на самата заповед. Липсват доказателства, че разпоредената за премахване
постройка е единствено жилище на А.И.,
както и че същият има постоянен адрес ***. При направена служебна справка съдът
установи, че по жалба на А.И. срещу заповед № РД-604 от 05.06.2019
г. на кмета на община Карлово в Административен съд Пловдив има образувано още
едно дело (адм. дело № 1894/2019 г.) по идентична жалба с твърдения, че
разпоредената за премахване постройка е негово единствено жилище.
След
като не се представят доказателства оспорващият да е извършител или собственик
на строежа и органът не е насочил заповедта си срещу него, а от наличната
преписка не може да се направи извода, че оспорената заповед поражда за
оспорващия преки и непосредствени последици и засяга неблагоприятно правната му
сфера, то оспорването се явява направено от лице без правен интерес.
Наличието на правен
интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на
съдебното оспорване. Съответно нейната липса обосновава недопустимост на
подадената жалба, която следва да се остави без разглеждане, а образуваното
съдебно производство следва да се прекрати. Затова и на основание чл.159, т.4 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А.С.И., ЕГН **********,***, против
заповед № РД-572 от 04.06.2019 г. на кмета на община Карлово.
ПРЕКРАТЯВА производството административно
дело № 1933 по описа на Административен съд Пловдив за 2019 година.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в
7-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: