Решение по дело №20/2022 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 30
Дата: 23 март 2022 г.
Съдия: Любомира Любенова Кръстева
Дело: 20227130700020
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 януари 2022 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

………..

град Ловеч, 23.03.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Габриела Христова                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: Любомира Кръстева                                                                                             Мирослав Вълков

при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия Кръстева к.а.д. № 20 по описа на Ловешки административен съд за 2022 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 155/13.12.2021 г., постановено по НАХД №670/2021 г., Ловешки районен съд е потвърдил като законосъобразен Електронен фиш /ЕФ/ серия К № 4828718 издаден от ОД на МВР  гр. Ловеч, с който на Я.Н.Н. ЕГН**********,***, на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП във вр. с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, като водач на МПС Фолксваген Поло, с рег.№В8729НР, е наложена глоба в размер на 600 лв. за нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП за това, че на 19.12.2019 г. в 05,50 ч. с.Сопот, обл.Ловеч, ПП І-4, км. 24+500, посока на движение гр.Варна, в населено място, при максимално разрешена скорост 50 км.ч., описаното по-горе МПС се е движило със скорост 91 км.ч., при отчетен толеранс от 3 км.ч., като е налице превишение на разрешената скорост с 41 км.ч.

Така постановеното решение е обжалвано в законовия срок с касационна жалба от Я.Н..

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че съдът не е взел предвид, че в издадения ЕФ не е посочен собственикът на лекия автомобил. Счита, че от датата на нарушението 18.07.2019 г. до издаване на ЕФ е изтекъл срокът по чл. 34 от ЗАНН, тъй като декларация от собственика на автомобила е подадена на 10.11.2020 г., и след тази дата е анулиран първоначално издадения ЕФ и е издаден ЕФ против касатора.  Касаторът иска да бъде отменено решението на ЛРС и да се постанови ново решение, с което да се отмени ЕФ.

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, допустима е и следва да бъде разгледана. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът, редовно призован, се представлява от ю.к. Р., оспорва касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Ловеч взема становище за неоснователност на касационната жалба.

Пороците, които касаторът сочи в жалбата си, съдът определя като нарушение на закона - касационно отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.

          Ловешки административен съд, втори касационен състав, след като извърши преценка на събраните по делото доказателства, с оглед посочените в жалбата касационни основания, намира, че жалбата е неоснователна.

          Съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Правната норма сочи точно реквизитите, които трябва да съдържа електронния фиш: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронен фиш е утвърден от министъра на вътрешните работи.

          Редът за издаване и връчване на ЕФ е описан подробно в чл. 189 от ЗДвП, единственото препращане към ЗАНН е в чл.189 ал.8 от ЗДвП, касаеща обжалването на ЕФ.

Съгласно чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, водач на МПС, който превиши разрешената скорост за движение в населено място над 40 км.ч. се наказва глоба 600 лв.

Съгласно чл. 188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

Съгласно чл. 189, ал. 9 от ЗДвП при плащане на глоба, наложена с електронен фиш, в срока по ал. 8 се дължи 70 на сто от нейния размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определени стойности на скоростта, която в населеното място е 50 км. ч.

По направените в касационната жалба възражения съдът установи следното:

Безспорно е установено пред административно-наказващия орган и пред първо-инстанционния съд, че на 19.12.2019 г. в 05,50 ч. на ПП І-4 км. 24+500, в с.Сопот, обл.Ловеч, посока на движение към гр.Варна, в населено място, при максимално разрешена скорост 50 км.ч., МПС „Фолксваген Поло” с рег.№ ********, собственост на С.И.Н., се е движило със скорост 94 км./ч., при максимално разрешена скорост от 50 км.ч. /лист 19, 20 и 24 от първо-инстанционното дело/.

За нарушението, след като е отчетен толеранс от 3 км.ч. за допустимата грешка и е посочена скорост от 91 км.ч. и превишение от 41 км.ч. на разрешената скорост, първоначално е издаден електронен фиш на С.Н., като собственик на МПС, с който е наложена глоба в размер на 600 лв.

Собственичката с декларация от 14.05.2021 г. да е посочила пред административно-наказващия орган на кого е предоставено МПС, съгласно разпоредбите на чл.188, ал.1 и чл.189, ал.5 от ЗДвП, каквото указание е дадено изрично в ЕФ.

На основание разпоредбата на чл. 188, ал. 2 и чл. 189, ал. 5 от ЗДвП първоначално издадения ЕФ е анулиран и нов ЕФ е издаден на посочения от собственика водач Я.Н.Н..

Възражението на касатора, че е налице нарушение при издаването на ЕФ, тъй като в него не е посочен собственикът, не е основателно, тъй като при тълкуване на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП следва да се отчита и разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, която изрично предвижда издаване на ЕФ срещу ползвател на МПС, а не срещу собственик.

В издадения ЕФ административно-наказващият орган е съобразил в полза на нарушителя възможната допустима грешка на системата за видеоконтрол и е вписал като установена скорост не отчетената 94 км.ч., а 91 км.ч., като това не се отразява на квалификацията на нарушението.

Нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство - мобилна система за видеоконтрол. За установеното и заснето нарушение е издаден обжалваният пред първата инстанция електронен фиш, в който в полза на нарушителя е отчетена възможната допустима грешка при измерване на скоростта. Нарушението е установено след като е направено изменение на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП и е създадена нова т.65 от §6 от ДР на ЗДвП, като е дадена легална дефиниция на "автоматизирани технически средства и системи". Буква „б” от разпоредбата изрично дефинира понятието „мобилни автоматизирани технически средства и системи“.

Въз основа на направеното изменение и допълнение на ЗДвП Министърът на вътрешните работи е издал Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г., в която изрично е уредена процедурата за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В ЕФ се съдържат всички необходими реквизити.

          По делото е безспорно установено, че скоростта е измерена с автоматизирано техническо средство - мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, която е изготвила запис на нарушението, разпечатан снимков материал от който е приложен по делото.

Представен е списък на намерените фишове, от който е видно, че процесният ЕФ е разпечатан на 17.05.2021 г., и е връчен на 14.07.2021 г. /лист 23 от първо-инстанционното дело/.

По направените в касационната жалба възражения от касатора следва да се отбележи следното:

Следва да се съобрази Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ВАС, което дава яснота относно общите правни характеристики на електронния фиш, а именно, че същия се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.

Това задължително тълкуване на закона предполага изключване на приложението спрямо електронния фиш на разпоредби, отнасящи се специфично до АУАН или до НП. Така например неприложими се явяват 3-месечният срок от откриването на нарушителя и едногодишният от извършване на нарушението по ал. 1 на чл. 34 ЗАНН, тъй като същите се отнасят до съставянето на АУАН, а ЕФ има характеристиките и на НП. Неприложим е и 6-месечният срок по ал. 3 на чл. 34 ЗАНН, тъй като същият се отнася до издаването на НП, а ЕФ има и характеристиките на АУАН. Затова съдът приема, че предложеното от касатора тълкуване на закона е неправилно, а произтичащите от него доводи за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш, поради неспазването на сроковете по чл. 34 ЗАНН за издаване на АУАН и НП, са неоснователни.

По силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН за връчването на електронния фиш следва да тече обикновена тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и абсолютна погасителна давност в размер на 4 години и половина на основание чл. 81, ал. 3 от НК.

Процесното деяние е извършено на 19.12.2019 г., срокът на обикновената давност е с продължителност от 3 г. и на абсолютната - 4 г. и 6 м., с изтичането на който се погасява и административно-наказателната отговорност, като компетентният държавен орган губи възможността да реализира което и да било от правомощията си по административно-наказателното правоотношение. В разглеждания казус електронният фиш е издаден на 17.05.2021 г. (съгласно представената справка), като давността е била прекъсвана - при издаването и при връчването на предходен ЕФ на собственика на процесното МПС, при подаване на декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, при издаването на нов ЕФ - и е започвал да тече нов 3-годишен давностен срок. Процесния ЕФ е връчен на 14.07.2021 г.

Следователно към датата на издаване и на връчване на електронния фиш не е бил изтекъл срок, надвишаващ 3-годишния срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН. Поради това в разглеждания случай не е изтекла обикновената погасителна давност. Следователно не се е погасила административно-наказателната отговорност на дееца.

Пред първо-инстанционния съд са представени безспорни доказателства в подкрепа на данните по ЕФ – разпечатка на снимков материал /чл.189 ал.15 от ЗДвП/ от изготвения от техническото средство видеоклип с посочени дата, час, място /посочени са GPS – координати, които дори и да изискват допълнителен анализ и съпоставка, правят мястото на нарушението напълно определяемо и индивидуализирано/, ясно видим регистрационен номер на МПС, данни за измерената скорост на движение и за въведените ограничения.

По делото е представен попълнен протокол за използване на АТСС на 19.12.2019 г. и доказателства за изправността на техническото средство за контрол. Спазени са изискванията на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, регламентираща контрола с мобилни и стационарни  автоматизирани  технически средства  и системи.

Като взе предвид изложеното до тук, съдът намира, че издаването на ЕФ е законосъобразно и правилно. Същият съдържа всички необходими реквизити съгласно изискванията на закона.

По делото не се представиха никакви доказателства, които да опровергават съдържащите се в ЕФ и преписката по издаването му данни.

Касационната инстанция споделя изложеното в мотивите на обжалваното решение на ЛРС.

          Настоящия състав намира, че касационната жалба е неоснователна.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН Ловешки административен съд, втори касационен състав,

 

 Р Е Ш И:

 

    ОСТАВЯ В СИЛА № Решение № 155/13.12.2021 г., постановено по НАХД №670/2021 г. по описа на Ловешки районен съд, като законосъобразно.

   Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 

ЧЛЕНОВЕ: