Р
Е Ш Е
Н И Е
№352
26.05.2022г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди
двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
като
разгледа докладваното от съдия Р. Чиркалева административно дело №1246 по описа на съда за 2021 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл.95 от Данъчно-процесуалния кодекс ДОПК).
Образувано е по жалба А.А.С. ***, чрез адв.З.Д.,
срещу Отказ на началник отдел
„Приходи“ при Община Димитровград да
регистрира недвижим имот - сграда с идентификатор 21052.1019.120.3, находяща
се в ***, обективиран в Писмо с рег. индекс ПР-10-2391#1/02.12.2021г. и Отказ
на началник отдел „Приходи“ при община Димитровград да
издаде по заявление с рег. индекс № ПР-10-2391/26.11.2021г., удостоверение за данъчна оценка за недвижим
имот - сграда с идентификатор 21052.1019.120.3, находяща се в ***,
обективиран в Писмо с рег.индекс ПР-10-2391#1/02.12.2021г.
В жалбата се твърди, че отказите са
неправилни и незаконосъобразни, постановени в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Не бил
взет под внимание факта, че към документите, придружаващи заявлението за
издаване на данъчна оценка на сграда с идентификатор №21052.1019.120.3,
съществувал проект на скица на нов имот, който бил законен и преминал
проверката на АГКК, служба – Хасково, и
при спазване на процедурата по нанасянето на нов обект по КК на
гр.Димитровград. В изготвения и одобрен проект на скица било отбелязано, че е
заличен предходният обект. Приложени били и нотариално удостоверение, с което
се потвърждавала необходимостта от снабдяване с данъчна оценка на имота. В случая
администрацията си била позволила да действа като правораздавателен орган и да
прави правни изводи относно собствеността на имота. След като нотариусът бил
преценил, че за снабдяване с нотариален акт били необходими документи, издадени
от надлежните административни органи – АГКК, данъчна служба, то не било в
компетенцията на данъчната администрация на Община Димитровград да преценя
правното положение на имота. Към заявлението били представени всички документи
за регистрация на същия. Сочи се, че към изброените възражения в отказа било
достатъчно само да се посочи, че жалбоподателят бил собственик на замята под
сградата, чието деклариране се опитвал да направи, и като законен собственик,
бил законен собственик и на всички постройки върху земята, която пък била
закупена от него от Община Димитровград чрез търг.
По изложените съображения се претендира
отмяна на отказа за издаване на данъчна оценка и присъждане на разноски по
делото. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника на
жалбоподателя. Изтъква се, че в проекта на скица, представен пред данъчната
администрация на Община Димитровград, предходно декларираният имот бил заличен.
Ответникът – Началник отдел „Приходи“
при Община Димитровград, в писмена форма и в съдебно заседание навежда доводи
за неоснователност на жалбата. Сочи, че в ПИ с идентификатор 21052.1019.120 има
регистрирана сграда от 19 кв.м. на собственик, различен от жалбоподателя, която
била вписана в АГКК, като имало и издаден нотариален акт за сградата, който бил
вписан в Агенция по вписванията. За тази сграда били подавани периодично
данъчни декларации и съответно заплащани данъци. В тази връзка отбелязва, че с
нанесената в ПИ сграда с идентификатор №21052.1019.120.3, съгласно проект на
скица, се застъпвала част от съществуващата в ПИ сграда с идентификатор
№21052.1019.120.1. При това положение, на практика в случая се изисквало от
административния орган с издаването на удостоверение за данъчна оценка за сграда
с идентификатор 21052.1019.120.3, да заличи сграда с идентификатор №21052.1019.120.1.
Правно основание за това обаче нямало. Отбеляза също, че сграда с идентификатор
21052.1019.120.3 не била вписана в данъчната администрация в Община
Димитровград. В случай на уважаване на жалбата, се моли претендираното от
жалбоподателя възнаграждение за адвокат, да се редуцира до нормативно
предвидения минимум.
Съдът,
въз основа на събраните по делото доказателства, намира за безспорно установено
от фактическа страна следното:
Със заявление рег.индекс
ПР-10-2391/26.11.2021г. (л.18) жалбоподателят А.А.С., чрез пълномощника си адв.З.В.Д.,
отправил молба до директора на данъчна служба при Община Димитровград да му
бъде издадена данъчна оценка на сграда с идентификатор 21052.1019.120.3,
находяща се в ПИ с идентификатор 21052.1019.120 по КК на гр.Димитровград, с
административен адрес: ***. Към заявлението приложил: Искане за издаване на удостоверение за данъчна
оценка, Скица-проект №15-1027747-20.09.2021г., Удостоверение за приемане на
проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри
№25-228839-06.08.2021г. за сграда с идентификатор 21052.1019.120.3.
В
заявлението посочил, че на 23.11.2021г. била подадена декларация за деклариране
на същия имот и земята под него, като към нея приложил и удостоверение от
нотариуса за снабдяване със скица и данъчна оценка на имота, както и договор за
закупуване на земята от Общината.
В Писмо с рег. индекс
ПР-10-2391#1/02.12.2021г. началник отдел „Приходи“ при Община Димитровград обективирал
оспорения отказ, адресиран до пълномощника на жалбоподателя, като посочил, че
след направена справка в информационния масив на отдел „Приходи“ към дата
26.11.2021г. нямало как да се издаде удостоверение за данъчна оценка по чл.264,
ал.1 от ДОПК за сграда с идентификатор 21052.1019.120.3, тъй като сградата не
била декларирана никога на Л.А.В., а имотът бил записан от 31.09.1998г. на
името на Д.М.С. и той си заплащал всяка година дължимия данък недвижим имот и
такса битови отпадъци. Отбелязано е, че удостоверение за данъчна оценка може да
се издаде на А.С. само за поземления имот с идентификатор №21052.1019.120,
защото бил негова собственост.
Писмото е било съобщено на пълномощника
на А.А. С. на 06.12.2021г.
Жалбата срещу
отказа е подадена до Административен
съд – Хасково на 10.12.2021г., по
поща.
С Определение №42 от 18.01.2022г.
жалбата на А.А.С. ***, чрез адв.З.Д., в частта срещу Отказ на началник отдел „Приходи“ при Община Димитровград да регистрира в недвижим имот - сграда
с идентификатор 21052.1019.120.3, обективиран в Писмо с рег.индекс ПР-10-2391#1/02.12.2021г., е оставена без разглеждане, а
производството по делото прекратено в тази му част, тъй като в посоченото писмо
изричен отказ за регистрация на имота не е налице, а и не се съдържат
декларирани данни за сградата в подадената данъчна декларация. Определението е
оспорено и оставено в сила с окончателно Определение №2515/17.03.2022г. на ВАС,
постановено по адм. д. №2051/2022г.
Предвид изложеното,
жалбата се разгледа по същество само в частта, с която се оспорва Отказ на началник отдел „Приходи“ при
Община Димитровград да издаде удостоверение за данъчна оценка за недвижим имот - сграда
с идентификатор 21052.1019.120.3, по
заявление с рег. индекс № ПР-10-2391/26.11.2021г. обективиран в Писмо с рег.индекс
ПР-10-2391#1/02.12.2021г.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Същата е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес и срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол.
Съдът, като прецени
доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността
на обжалвания акт, в който е обективиран отказа, визирани в разпоредбата на
чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Съгласно чл.3, ал.1 от
Приложение № 2 към Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), данъчната оценка
се определя от служителите на общинската администрация по местонахождение на
имота в 5-дневен срок от подаване на искане по образец. В ал.2 на чл.3 от
Приложение № 2 към ЗМДТ изрично се сочи, че удостоверението за данъчна оценка
се издава за целите на облагането с данък върху наследствата и данък при
придобиване на имуществата, за определяне на държавните и нотариалните такси в
производствата по ГПК и в други предвидени от закона случаи.
Според разписаното в чл.4, ал.1 от ЗМДТ, „установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на
общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на
общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.“.
Разпоредбата на чл.4, ал.3 от ЗМДТ гласи, в
производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и
задълженията на органи по приходите, а според ал.4, служителите по ал.3 се
определят със заповед на кмета на общината. По делото е представена Заповед
№РД-06—357/19.03.2021г. (л.123) на кмета на община Димитровград за определяне
на органи по приходите по смисъла на чл.7, ал.1, т.2 и т.4 Закона за
Националната агенция за приходите, сред
които и ответникът Р.Г.К. – длъжностното лице, заемащо длъжността началник
отдел. Следователно процесният отказ за издаване на удостоверение за данъчна
оценка изхожда от материално и териториално компетентен орган.
Отказът е изразен в
писмена форма, съдържа и съответните мотиви.
Не се установява да са
допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото издаването на
удостоверение за данъчна оценка съставлява
част от производството по административно обслужване на данъчните субекти от
общината по смисъла на чл.88, ал.1 от ДОПК, във връзка с препращащата норма на
чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ.
По отношение
съответствието на отказа с материалния закон, съдът намира следното:
Съгласно чл.10, ал.1 от ЗМДТ,
с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на
страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти,
разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания,
и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат
предназначението по чл.8, т.1 от Закона за устройство на територията и след
промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на
специален закон. Според чл.11, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ, данъчно задължени лица са
собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, а собственикът на сграда,
построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен и за
този имот или съответната част от него.
По смисъла на чл.14 от ЗМДТ, лицата претендиращи собственост на имот
следва да декларират това обстоятелство пред съответната общинска данъчна
администрация, в конкретните срокове за това. Следователно, законово
регламентиран е регистрационен режим по отношение на недвижимите имоти, вкл. и
от вида на процения – сграда.
Съгласно чл.3, ал.3, изр.
първо от Приложение 2 към ЗМДТ, когато не е подадена декларация за облагане на
имота с данък върху недвижимите имоти или са настъпили промени в декларираните характеристики,
с искането (по ал.1) се подава и декларация
по образец. Съобразно Разяснение №
3-2093/03.09.2015г. относно издаване на удостоверение за данъчна оценка и
установяване на дължимия данък за недеклариран имот по ЗМДТ и Разяснение №
08-00-2 от 04.03.2015г. относно придобиването на имот по наследство и подаване
на коригираща данъчна декларация по реда на чл.14 от ЗМДТ, и двете на НАП,
които са с характер на указания, удостоверение за данъчна оценка се издава и в
случаите, когато заявителят не е собственик, ако е представена молба-декларация
по образец за започване на производство за издаване на нотариален акт по
обстоятелствена проверка на основание чл.587, ал.2 от ГПК или удостоверение от
нотариус или удостоверение от съдебен орган. В указанията е посочено, че във всеки от случаите, към молбата за
данъчна оценка се следва и подаване от
лицето и на попълнена декларация по чл.14 от ЗМДТ за съответния имот, като данните от тази декларация се използват
само за определяне на данъчната оценка на имота, без да се въвежда в програмния
продукт за обработка на декларации по чл.14 от ЗМДТ и съответно без да се
формира задължение за нея. С други думи, данъчната оценка се определя въз
основа на данните, посочени в подадената по чл.14 от ЗМДТ декларация за
облагане на имота с данък върху недвижимите имоти.
В случая данни, както и
доказателства, за недвижимия имот на жалбоподателя - сграда с идентификатор
21052.1019.120.3, не се съдържат както в отдел „Приходи“ при Община
Димитровград, така и по настоящото дело. Представените
данни пред административния орган и пред съда, нямат характера на данните,
които се попълват в декларацияата по чл.14 от ЗМДТ, респ. не са годни за
определяне на данъчна оценка на имот. Установено е, вкл. и с влязъл в сила
съдебен акт - Определение №42 от 18.01.2022г. по настоящото дело, че декларация
по образец за процесния имот не е
подадена. Подадена е декларация с вх. № ДК14002691/23.11.21г., с парт.
№8101048500003 (л.96), която не съдържа декларирани данни за сграда с
идентификатор 21052.1019.120.3. В тази декларация данните относно сградата са
били зачертани от пълномощника на А.А.С. – Л. К. М., подала декларацията от негово
име, с отбелязване, че поправката е направена от нея. Ето защо следва да се
приеме, че сградата на жалбоподателя не е надлежно регистрирана в отдел
„Приходи“ при Община Димитровград.
Съгласно трайната съдебна
практика въпросът дали имотът е собственост на заявителя не е предмет на
административното производство по издаване на удостоверението за данъчна оценка,
респ. административният орган е длъжен да издаде искания документ със
съдържание, възпроизвеждащо фактите, с които разполага, като противното
означава разрешаване на гражданскоправен спор, с каквито правомощия съответните
служители от общинската администрация, осъществяващи правата и задълженията на
органи по приходите по смисъла на закона, не разполагат.
В настоящият случай обаче,
видно от отразяванията в Скица на сграда №15-458815/17.09.2016г. (л.86), в ПИ с
идентификатор 21052.1019.120 е разположена сграда с идентификатор 21052.1019.120.1,
а от Проект за изменение на КККР за сграда с идентификатор 21052.1019.120.1
(л.60) и Скица – проект №15-1027747/20.09.2021г. (л.61) се установява, че
сграда с идентификатор 21052.1019.120.3 засяга съществено сграда с идентификатор 21052.1019.120.1. Последната
е собственост на лицето Д.М.С., съгласно Нотариален акт за собственост на
движим имот, придобит по давностно владение №137, тим VI, рег.№7835, дело
572/2016г. (л.90), и във връзка с тази сграда от собственика ѝ е била
подадена данъчна декларация (л.76).
Действително, данъчна
оценка на имот се следва и удостоверение може да се издаде и на лице, което
макар да не се легитимира като собственик, твърди, че е такъв, или е в ход
производство (съдебно или нотариално) по констатиране или установяване на
твърдяното право на собственост, или друго вещно право върху имота. В подобни
случаи, данъчната оценка се явява необходима за определяне на държавни или
нотариални такси в производство по ГПК, т.е. хипотеза, визирана в чл. 3, ал.2
от Приложение 2 към ЗМДТ. В настоящата хипотеза твърдения за собственост от страна на жалбоподателя по отношение на
сграда с идентификатор 21052.1019.120.3, подкрепени с документи, не са налице.
Пред административния орган, както и пред съда, не се представиха нито
разрешение за строеж, нито други строителни книжа за сградата, или други
документи, от които би могло да се направи предположение, същата да е построена
от оспорващия, като възложител, или да му се следва по силата на друго
основание. Наред с това, подаденото
заявление за издаване на данъчна оценка не е придружено с декларация по
образец, съдържаща необходимите данни за процесния имот, въз основа на които да
се издаде претендираната данъчна оценка. Ето защо издаването на удостоверение
за данъчна оценка на сграда с идентификатор 21052.1019.120.3 не намира своето
правно и фактическо основание, поради което оспореният отказ е правилен и
законосъобразен. При тези аргументи, жалбата срещу него следва да се отхвърли
като неоснователна.
Водим от изложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на А.А.С. ***, срещу Отказ на Началник отдел „Приходи“ при община Димитровград
да издаде по заявление с рег. индекс № ПР-10-2391/26.11.2021г., удостоверение
за данъчна оценка за недвижим имот – сграда с идентификатор 21052.1019.120.3,
находяща се в ***, обективиран в Писмо с рег.индекс ПР-10-2391#1/02.12.2021г.
Решението,
съгласно чл. 97 ДОПК, не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: