Решение по дело №2719/2019 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 247
Дата: 17 юли 2020 г. (в сила от 14 август 2020 г.)
Съдия: Анелия Цекова
Дело: 20191630102719
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

№. 247 / 17.7.2020 г.

Р   Е   Ш   Е  Н  И.  Е

 

17.07.2020 година, град Монтана

 

В   И. М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

 

РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, ІV – Т. граждански състав, в ОТКРИТО  съдебно заседание на 25.06.2020 г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА

 

при секретаря Светлана Станишева и. с участието на прокурора.................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №. 2719 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

                  Предявен е иск с правно чл.439 от ГПК, във връзка с чл.124, ал.1 ГПК.

                  Ищцата, Е.Б.П.,  ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез процесуалния си представител адвокат С.Г.,xxx, е предявила иск  против ,,А. Б. Б.” ООД, Е. 2., със седалище и. адрес на управление - гр. С. обл. С. общ.С. район Т., б. №. 8. а., представлявана от управителите П. Р. и. Д. М..            

                 В исковата молба си твърди, че ответникът е насочил срещу ищцата претенцията си за принудително събиране чрез Ч. М. И., рег. №. 748, с район на действие МОС, на сумата 1696,65 лв., от която главница в размер на 508,25лв, законна лихва в размер на 545,07 лв. за периода 11.06.2009г.-20.10.2019 лв., и. т.н., 125 лв.- присъдени разноски, 150 лв.- разноски по изпълнителното дело; 368,31 лв.- такси по Тарифата към ЗЧСИ, на основание изпълнителен лист, издаден на 15.09.2009г. от Районен съд- Монтана по Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №. 729/2009г. по описа на МРС.

      Вземането на взискателя е свързано със сключен на 23.06.2007 г. договор за потребителски К. №. ********** с „Т. Б. А. К.“ Е. гр. С. за сумата 500.00 лева. Тъй като имала финансови затруднения не успяла да обслужва кредита своевременно.

      По издадения изпълнителен лист от 15.09.2009 г. по ч.гр.д. №. 729/2009г. по описа на МРС, била осъдена да заплати на кредитора „Т. Б. А. К.“Е. следните суми: 508.25 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 11.06.2009 г. до изплащане на вземането; 25.00 лв. платена държавна такса и. 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

     За няколко години след получаване на кредита не е живяла в гр. Монтана, но след образуване на ч.гр.д. №. 729/2009 г. по описа на РС-Монтана, по което не е подавала възражение в дадения й срок, започнала да внася суми за погасяване на кредита по посочената в договора банкова сметка xxx /изредени в ИМ/. По спомени мисли, че се е издължила, но не пази повече писмени доказателства от тогава.

     Твърди още, че срещу нея е било образувано изп.д. №. 1150/2013 г. по описа на Ч. Г. Б., с рег.№. 722 и. с район на действие Враца, което е било прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК с постановление на дата 18.11.2016 г. За това дело узнала едва на 18.10.2019 г., когато Ч. М. И. я уведомила, че при нея е образувано изп.дело №. 916/2019 г. и. й изпратила копие от издадения изпълнителен лист от 15.09.2009 г. на РС-Монтана по ч.гр.д.№. 729/2009 г., на гърба на който е посочено изпълнителното дело на Ч. Г. Б., с негова резолюция.

      На 18.10.2019 г. получила съобщение за образувано изпълнително дело №. 916/2019 г. на Ч. М. И., рег.№. 748, район на действие Монтана, образувано на основание същия изпълнителен лист от 15.09.2009 г. по ч.гр.д.№. 729/2009 г. на РС-Монтана, по което я уведомява, че следва да заплати вече на нов взискател-,,А. Б. Б.” ООД - Е. 2., общо сумата 1 696.65 лв.

               Ищцата заявява, че не дължи горните суми, като прави възражение на осн. чл.110 и. чл.111 б.”в” от ЗЗД за погасяването им по давност- главница и. лихви.

               Моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на нея- Е.Б.П., че не дължи  на ответното дружество паричните вземания по издаден изпълнителен лист от 15.09.2009 г. на РС-Монтана по ч.гр.д. №. 729/2009 г., също и. паричните вземания по изп.д.№. 916/2019 г. по описа на Ч. М. И. /посочени по-горе/.

              Претендира ответникът да й заплати направените разноски по водене на делото.

           

              Ответникът, ,,А. Б. Б.” ООД - Е. 2., със седалище и. адрес на управление - гр. С. обл. С. общ.С. район Т., б. №. 8. а., представлявана от управителите П. Р. и. Д. М., само заедно, не е подаден отговор на исковата молба в рамките на срока по чл.131 ГПК и. няма изразено становище по иска. Редовно призован за насрочено съдебно заседание не се представлява.

                 Съдът е допуснал обезпечение на иска чрез спиране принудителното изпълнение по изп.д.№.  916/2019 г. по описа на Ч. М. И..

               Доказателствата по делото са писмени.

               Приложени са  като доказателство по настоящето дело изп.д. №. 1150/2013 г. по описа на Ч. Г. Б., с рег.№. 722 и. с район на действие Враца и. изп.д.№.  916/2019 г. по описа на Ч. М. И., рег. №. 748, с район на действие -МОС.

               Изискано е да се приложи ч.гр.д. №. 729/2009 г. на РС-Монтана.

               Допусната е и. назначена съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице И..А., приета от съда и. оспорена от процесуалния представител на ищцата.

              Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото, съобразявайки разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира за установени следните обстоятелства:

               По допустимостта на иска:

               Предявяването на иска по  чл. 439, ал. 1 ГПК предпоставя нарушение на право или установяване наличието или липсата на конкретно правоотношение. Закона само по изключение допуска установяване на факти, чрез предявяване на установителен иск и. то в конкретно, изчерпателно изброени в ГПК случаи. Абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на отрицателен установителен иск е наличието на правен интерес от провеждането на производството. Този правен интерес се обуславя от въведените фактически твърдения в исковата молба, които рамкират материалноправния спор.

               Установителният иск цели да внесе яснота и. безспорност в гражданските отношения. С правото на установителен иск се ползват и. лица, които не са субекти на правоотношението, предмет на установителния иск, без да имат при това качеството процесуални субституенти. Наличието на интерес се обуславя от формулираното в исковата молба твърдение, тъй като всеки, който претендира, че е носител на право, засегнато от правен спор, може да упражни правото си на иск. Ищецът сам преценява наличието, респективно липсата на какви обстоятелства да бъде установено със сила на присъдено нещо.

              Избраната от ищеца защита е чрез предявяване на отрицателен установителен иск, като предоставена от законодателя възможност за оспорване на вземане по изпълнителен лист. Интересът на ищеца от предявяване на иск по  чл. 439, ал. 1 ГПК е като средство за установяване със сила на присъдено нещо отричаното от него право на ответника от събирането на вземането по изпълнителния лист.

               Естеството на предявения иск по  чл. 439, ал. 1 ГПК, по който ответникът – взискател следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а ищеца – длъжник – възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, защото не е налице задължение, ищеца носи доказателствената тежест относно факта, от който извлича за себе си правни последици, които за това претендира, като настъпили – чл. 154 ГПК. На доказване от ищеца по отрицателния установителен иск подлежат фактите, които изключват, унищожават или погасяват спорното право, т. е. липсата на вземането.

               По основателността на иска:

               Предявен е иск по  чл. 439, ал. 1 ГПК за оспорване на изпълнението въз основа на съдебно изпълнително основание. За да се проведе един отрицателно установителен иск с правно основание  чл. 439, ал. 1 ГПК, основан на нов факт (в случая изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, поради неподаване на възражение в срока по чл.414 ГПК), се предполага наличието на изпълняемо право, изпълнително основание и. изпълнителен процес. Основателността на иска е обусловена от наличието на настъпил след издаването на заповедта за изпълнение факт, който обаче трябва да опровергава установената с нея дължимост на вземането. Изискването на чл. 439, ал. 2 ГПК е искът да се основава единствено на факти и. обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене. Това изискване не е свързано единствено с времето, а има значение да не се допусне преразглеждане на въпроси от предмета на делото, като по този начин се заобиколи забраната за непререшаемост на спорове, разрешени с влязло в сила съдебно решение. Като законно средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес, с иска се дава право да се установи, че изпълняемото право в случая няма отношение към тях, а и. е отпаднало, поради факти и. обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване. В нормата на чл. 433 ГПК /чл. 330 ГПК (отм.); изчерпателно са изброени основанията за прекратяване на изпълнителното производство. Погасяване вземането на взискателя по давност не е посочено като основание за прекратяване на изпълнителното производство нито по отменения ГПК, нито по новия ГПК. Въпросът за погасителната давност, уреден по чл. 110 ЗЗД и. следващите, важи за всички правоотношения, доколкото няма изрична забрана. Длъжникът може да предяви възраженията си, че вземането на взискателя е погасено по давност, само по исков ред, което е и. направено още с исковата молба. Освен, че изпълнителният лист е издаден не по спорно исково производство, в което се постановяват осъдителни решения, а по заповедно производство, в което ищцата не е участвала. В цитирания изпълнителен лист, съгласно разпоредбата на чл. 426, ал. 1 ГПК съдебният изпълнител започва изпълнението на основание изпълнителен лист. В него се посочват задължението, взискателят и. длъжника. Съдебният изпълнител започва принудителни действия само против лицата, посочени като длъжник в изпълнителния лист и. няма право да насочва изпълнението против лица, които не фигурират в този лист, против които не е водено гражданско дело. Изпълнителната сила е правото да се иска принудително удоволетворяване на съдебно потвърдено притезание и. задължението да се понася принудителното изпълнение.

              За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в случая не намира приложение разпоредбата на чл.117 ал.2 ЗЗД, тъй като се касае за вземане, присъдено в заповедно производство, чийто краен съдебен акт не е приравнен като последици на съдебното решение.  Безспорно с предявяването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, както и. с издаването на изпълнителен лист, давността за вземанията на ответника е прекъсната. От този момент обаче – 11.06.2009 г., /което е датата наподаване на заявлението за издаване заповедта за изпълнение/, до приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция, са налице данни да са предприемани каквито и. да са действия от страна на ответника по събиране на неговото вземане, които действия да са в състояние по смисъла на чл. 116 от ЗЗД да прекъснат започналата да тече погасителна давност. Такива действия са предприети едва на 23.05.2019 година, когато е подадена молба за образуване на изпълнително дело пред Ч. М. И., след изтичане на предвидения в закона давностен срок.               

              Предмет на производството по чл. 439, във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК е съществуването на изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска.

               В случая, определение от 30.01.2020 г. съдържащо проект за доклад, обявен за окончателен, съдът е обявил за безспорни и. ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че в полза на „Т. Б. А. К.” Е. срещу ищеца е издаден изпълнителен лист на 15.09.2009 г. по частно гр. дело №. 729/2009 г. по описа на МРС, въз основа на който срещу него е образувано изп. д. №. 1150/2013 година по описа на Ч.  Г. Б., рег. №. 722 на КЧСИ, с район на действие на Окръжен съд Враца, не относно присъдената сума, а за 148.25 лв./ това обуславя извода, че длъжникът е погасявал задължението си до 21.03.2013 година, когато е подадена молбата за образуване на изпълнителното дело/. Това изпълнително производство е било прекратено на 18.11.2016 година на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК с постановление. Вземанията по изпълнителния лист са прехвърлени от „Т. Б. А. К.” Е. на „А. Б. Б.” ООД, Е. 2. с договор за цесия и. ответното дружество е конституирано като взискател по образуваното изпълнително дело №. 916/2019 година по описа на Ч. М. И., с рег.№. 748 и. район на действие Окръжен съд Монтана въз основа на същия изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. №. 729/2009 година на Районен съд Монтана, като се претендира изцяло присъдената сума от 508.25 лв. С оглед гореизложеното съдът намира, че по делото се установява наличието на правен интерес за ищеца от предявения отрицателен установителен иск.  Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението на ищеца, че процесните вземания са погасени по давност, в рамките на което основание съдът дължи произнасяне. Съобразно общоприетото становище в правната теория и. съдебна практика погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. В този смисъл следва да се разбира и. търсената с процесните отрицателни установителни искове съдебна защита – установяване недължимост на вземане поради давност като правен резултат означава установяване, че е погасена възможността за принудителното му изпълнение.

      По делото е безспорно обстоятелството, че на 23.06.2007 година между ищцата Е.Б.П. и. „Т. Б. А. К.” Е. С.  е сключен договор за потребителски К. за сумата от 500.00 лв. В полза на ответника, по издаден изпълнителен лист от 15.09.2009 г. по ч.гр.д. №. 729/2009г. по описа на МРС, ищцата е осъдена да заплати на кредитора „Т. Б. А. К.“Е. следните суми: 508.25 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 11.06.2009 г. до изплащане на вземането; 25.00 лв. платена държавна такса и. 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

    Не се оспори и. твърдението, че са извършвани плащания от страна на длъжника.

    В процесния случай след издаването на изпълнителния лист на 15.09.2009 г. първоначалният кредитор „Т. Б. А. К.” Е. е поискал образуване на изпълнителен процес с молба от 21.03.2013 г. и. въз основа на нея е образувано изпълнително дело №. 1150/2013, по описа на Ч. Г. Б., срещу Е.Б.П.. Претендираната сума е в размер на 148.25 лв., а не за сумите, присъдени с приложения изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. №. 729/2009 година на МРС. Доколкото това е станало преди обявяването на Тълкувателно решение №. 2/ 2015 г. по тълкувателно дело №. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, се налага извод, че следва да бъде съобразено тълкуването, дадено с Постановление №. 3/ 1980 г. на Пленума на ВС, според което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността и. по време на изпълнителния процес давност не тече. След образуването на изпълнително дело №. 1150/2013 г. по описа на Ч. Г. Б., са извършвани единствено справки за имущественото състояние на длъжника. Не са поискани от страна на взискателя и. съответно извършени от съдебния изпълнител никакви изпълнителни действия спрямо длъжника в продължение на две години. Следователно на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителният процес е перемиран спрямо него на 21.03.2015 г., независимо от липсата на постановен нарочен акт от органа по изпълнението. Прекратяването на изпълнителното дело в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва по силата на закона и. не е предпоставено от издаване на постановление за прекратяване. Поради това постановлението на съдебния изпълнител за прекратяването му, в случай че е постановено такова, има декларативно, а не конститутивно действие и. не е условие за прекратяване на изпълнението (в този смисъл са Решение №. 223/ 2011 г. по т. д. №. 124/ 2010 г., на ВКС, ІІ ТО, Решение №. 31/ 2010 г. по т. д. №. 400/ 2009 г., на ВКС, ІІ ТО, Решение №. 76/ 2011 г. по т. д. №. 634/ 2010 Г., на ВКС, І ТО). Следователно с оглед на приетото в Постановление №. 3/ 1980 г. на Пленума на ВС следва да се приеме, че след прекратяването на изпълнителния процес е започнал да тече нов тригодишен давностен срок. От страна на ответника не са представени доказателства, от които да се установява, че след перемирането на изпълнителното дело по отношение на Е.Б.П. са настъпили други обстоятелства, които да са довели до спиране или до прекъсване на давността. Поради това съдът приема, че давностният срок за вземането за главница по изпълнителния лист от 15.09.2009 г. спрямо Е.П. е изтекъл на 21.03.2018 г. – преди образуването на изпълнително дело №. 916/2019 година на Ч. М. И., станало на 23.05.2019 г.

              С оглед на изложените съображения докладчикът намира, че предявеният иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, във връзка с  чл. 124, ал. 1 ГПК е основателен и. следва да бъде уважен.

             Предвид изхода на спора и. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него в процеса съдебни разноски за държавна такса и. за адвокатско възнаграждение, съобразно приложен списък, л.78 от делото.

             Водим от горното, съдът

                                              Р   Е   Ш  И.:

             ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание  чл.439 ал.1 ГПК, във връзка с чл.124 ал.1 ГПК, че Е.Б.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx НЕ ДЪЛЖИ на ,,А. Б. Б.” ООД - Е. 2., със седалище и. адрес на управление - гр. С. обл. С. общ.С. район Т., б. №. 8. а., представлявана от управителите П. Р. и. Д. М., само заедно, паричните вземания по издадения изпълнителен лист от 15.09.2009 година на Районен съд Монтана по частно гражданско дело №. 729/2009 година на МРС, а така също и. паричните вземания по изпълнително дело №. 916 по описа на Ч. М. И. за 2019 година, с район на действие Окръжен съд Монтана, както следва: 508.25 лв., ведно със законната лихва в размер на 545.07 лв. за периода от 11.06.2009 година до 20.10.2019 година; 125.00 лв. присъдени разноски; 150.00 лв. разноски по изпълнителното дело; 368.31 лв. такси по тарифата към Ч., поради погасяването им по давност и. поради извършени плащания след издаване на изпълнителния лист по частно гр.д.№. 729/2009 година по описа на Районен съд Монтана, прехвърлени от „Т. Б. А. К.“Е. на ,,А. Б. Б.” ООД - Е. 2., със седалище и. адрес на управление - гр. С. обл. С. общ.С. район Т., б. №. 8. а., представлявана от управителите П. Р. и. Д. М., само заедно, по силата на договор за цесия.

              ОСЪЖДА ,,А. Б. Б.” ООД - Е. 2., със седалище и. адрес на управление - гр. С. обл. С. общ.С. район Т., б. №. 8. а., представлявана от управителите П. Р. и. Д. М., само заедно да заплати на Е.Б.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 603.36 лева, представляваща сторените по делото разноски.

             Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: