Решение по дело №245/2019 на Административен съд - Русе

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр. Русе, 02.12.2019 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Административен съд Русе, в публичното заседание на 30 октомври 2019 г. в състав:

 

                                                 Председател: ЙЪЛДЪЗ АГУШ

        Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

     ИВАЙЛО ЙОСИФОВ

 

 

при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и в присъствието на прокурора     ДОБРОМИРА КОЖУХАРОВА като  разгледа    докладваното  от съдията  ВЪРБАНОВА      КАН дело № 245 по   описа   на съда за  2019   година,   за да    се    произнесе, взе предвид:

 

Производството е касационно по чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Постъпила е жалба от „Специални телове и гвоздеи“ АД срещу Решение № 531/12.07.2019г., постановено по АНД №841/2019г. на Районен съд Русе, с което е потвърдено НП № 38-0000311/28.03.2019г. на  Началник Областен отдел“Автомобилна администрация“- гр.Русе, с което, за нарушение по чл.7а, ал.2, пр.3 от  Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр) и на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от с.з. му е наложена административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лв. Наведени са касационни основания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Жалбоподателят претендира отмяна на оспореното решение и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени изцяло наказателното постановление. Претендира и присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът не ангажира становище по жалбата.

Участващият в производството прокурор от Окръжна прокуратура Русе дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК, административният съд намира следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна  и атакува съдебен акт подлежащ на оспорване по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН. Ето защо, производството е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районният съд е събрал и обсъдил ангажираните от страните доказателства. Установил е фактическа обстановка, по която страните не спорят. Въз основа на това е формирал изводи за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно приложение на материалния закон от наказващия орган. Въззивният съд е анализирал приложимите правни норми, обсъдил е възраженията на жалбоподателя. Мотивиран така, РРС е потвърдил изцяло наказателното постановление.

Настоящият състав на съда намира, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба – неоснователна, по следните съображения.

От събраните по делото доказателства се установява безспорно, че на посочените в НП дати през 2018г. водачът Мирослав Богданов Богданов е извършил превоз на товари. На контролните органи е представено удосто­верение за психологическа годност № 200534, издадено на 26.10.2013г. и валидно до 26.10.2016г. Прове­ря­ващите са приели, че срокът на валидност на удостоверението е изтекъл и към момента на извършените превози водачът не е притежавал валидно удосто­верение. Съставен е АУАН за установеното нарушение, а впослед­ствие и НП № 38-0000311/28.03.2019г., с което на дружеството е наложена имуществена санкция за нарушение по чл.7а, ал.2, пр.3 от  Закона за автомобилните превози ЗАвтПр. При тази безспорно установена фактическа обстановка касационният съд намира, че правните изводи на районния съд за наличие на обективните и субективни признаци от състава на административното нарушение са правилни.

В касационната жалба се навеждат твърдения за нарушения по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, тъй като нарушението не е описано достатъчно конкретно в НП и правото на защита на жалбоподателя е нарушено. Твърди се, че в НП са посочени две отделни нарушения, тъй като водачът е извършвал превози на две дати, но е наложено само едно наказание, което отново е нарушение на правото на защита, защото не е ясно за кое нарушение е санкционирано дружеството. Възраженията са неоснователни. Същите твърдения са наведени и във въззивното производство и районният съдия ги е обсъдил подробно, излагайки убедителни мотиви. Настоящият съд изцяло възприема тези мотиви и на осн.221, ал.2, изр.второ от АПК, препраща към тях.

Като е потвърдил наказателното постановление районният съд е постановил правилен съдебен акт. Същият не страда и от породи, водещи до нищожност или недопустимост и следва да бъде оставен в сила.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 АПК във вр. с чл.63, ал.1 ЗАНН административният съд

 

 

 

 

                                     Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 531/12.07.2019г., постановено по АНД №841/2019г. на Районен съд Русе.

Решението е окончателно.

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                    2.