МОТИВИ към НЧХД №1858/2018 г.:
Обвинението е от частен
характер. Делото е образувано по повод тъжба от Ф.Е.К. *** срещу подсъдимите П.Г.С., Г.Р.С.,
О.С.С. и Р.Г.С.,*** За престъпление по чл.130, ал.1 във връзка с чл.20
от НК.
С тъжбата е повдигнато и обвинение против Г.Р.С. за престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във
връзка с чл.146, ал.1 от НК.
Подсъдимите Г.Р.С., О.С.С., Р.Г.С. и П.Г.С. се
обвиняват затова, че на 02.09.2018 г. в гр.П. в двор на къща, находяща се на
ул.„.. ..” № .., в съучастие първите трима като съизвършители, последната в
качеството на помагач са нанесли лека телесна повреда на Ф.Е.К. ***,
представляваща временно разстройство на здравето неопасно за живота.
От Ф.Е.К. срещу подсъдимите Г.Р.С., О.С.С., Р.Г.С. и П.Г.С.
е предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск за солидарно
заплащане на сума в размер на 400 лева, преставляваща обезщететние за причинени
неимуществени вреди, в резултат на престъпление по чл. 130, ал.1, във връзка с
чл. 20 от НК.
Второто обвинение против
подсъдимия Г.Р.С. е за това, че на
18.08.2018 г. в гр.П. е казал публично нещо унизително за частта и достойнството
на Ф.Е.К. ***.
Ввъ връзка с това
обвинение от пострадалия Ф.Е.К. против
Г.Р.С. е предявен и приет за съвместно разглеждане
граждански иск за сума от 100 лв., преставляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди.
Тъжителят Ф.Е.К. е конституиран в качеството на граждански ищец.
Подсъдимите Г.С.,
О.С. и П. С. се явяват лично в съдебно заседание. Не се признават за виновни по
предявените им обвинения, но дава подробни обяснения за фактическите
обстоятелства.
Подсъдимят Р.С.
не се явява, редовно призован.
Районният съд
обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за
установено следното:
Тъжителят Ф.К. и подсъдимата П.С.,
живеели на семейни начала в гр.С.. По време на съвместното си съжителство им се
родил син – А. Ф. К., ЕГН **********. След извесстно време тъжителят и
подсъдимата П.С. се разделили, като последната се върнала в гр.П., където
заедно с детето заживяла приподителите си – подсъдимите Г.С. и О.С., в къща,
находялаща се на ул.".. .." №...
В този връзка тъжителят Ф.К. идвал регулярно в гр.П., за да вижда детето
си.
На 18.08.2018 г. тъжителят Ф.К. пристигнал в гр.П., заедно със свой приятел
–свидетелят П. П.. Около 15,30-16,00 часа се срещнал с подсъдимита О.С., пред
вратата на къщата на последната, от където взел детето си и го завел на разходка.
Тъжителят и свидетелят П.се върнали се около 20 ,00 часа и след телефонно
обаждане били посрещнати на входната врата от подсъдимата О.С.. Тъжителят
предал детето на подсъдимата, която го поверила на грижите на съпруга си –
подсъдимия Г.С.. Тъжителят започнал разговор с подсъдимита С., като поискал
съдействието й за изясняване на оношенията с майката на детето подсъдимита П.С..разговорът
продължил около 15 мин, като през това време подсъдимият Г.С. се намесвал, като
предупреждавал, че детето е нервно и хленчи. В един момент след поредната
намеса на подсъдимия С., тъжителят К. се обърнал към подсъдия С., като му
казал, че той не няма думата при решения свързани с неговото дете и го нарекъл
„мангал неграмотен“, след което подсъдимита О.С. се прибрала, за да се погрижи
за детето. Ядосан от чутото, подсъдимият С., излизайки на улицата, се доближил
до тъжителя и ме казал „копеле мръсно, мамкати шъ еба, ти ще видиш сега какво
ще стане.“. В отговор на тези думи тъжителят избухнал и нарекъл подсъдимия С.
„мангал, боклук“, като се бутал в него. Тъй като по улицата минавали хора, в
т.ч. и съседи на подсъдимия С., същият се прибрал в дома и заключил входната
врата.
На 02.09.18 г. около 15.30 ч. тъжителят К., заедно с майка си, свидетелката
К.Ц.отишли на адреса на П.С. ***, за да се срещне с детето си. Тъй като в този момент детето спяло
подсъдимата П.С. поканила тъжителя К. да влезе в двора на къщата, за да изчека
докато тя подготви детето им за срещата, но поискала свидетелката К.Ц.да остане
на улицата. Последното ядосало тъжителя и той се нахвърлил с убидни изрази
срещу подсъдимата. В този момент се появил подсъдимият Г. С., който чувайки и
виждайки ситуацията, попитал какво се случва. Докато подсъдимата П.С. му
обяснявала причината за скандала, свидетелката К.Ц.хванала подсъдимия С. за
косата и започнала да го скубе и да го рита по краката. Уплашена подсъдимата П.С.
изтичала по стълбите и се прибрала в къщата, където предала на майка си –
подсъдимата О.С. случващото се. Последната позвънила на тел.112 и повикала
полиция. След това излязла на двора. В този момент свидетелката Ц.продължавала
да дърпа и рита съпруга й, а тъжителят К. го блъскал в гърдите и го обиждал и
псувал. В този момент подсъдимият Г. С. отвърнал, като ударил тъжителя К. с
лицето с юмрук. Когато подсъдимата О.С., слизайки по стълбите, съобщила, че се е
обадила на тел.112 и поискала тъжителят и неговата майка за напуснат двора,
тъжителят К. се насочил към нея, блъснал я с главата си в лицето, разтърсил я
за раменете й я нарекъл „крадла на деца“ и „неграмотна циганка“. В отговор
подсъдимата С. изритала тъжителя в краката. Виждайки нападението над съпругата
си подсъдимият Г.С., опитвайки се да спре тъжителя, отново му нанесъл удари в
лицето. В защита на сина си се намесила свидетелката Цалова, която дърпайки
подсъдимия Г.С. му скъсала ризата и го одрала по гърдите. Минути след започване
на скандала, чувайки шума от същия пристигнал свидетелят Л.П., съсед на
подсъдимите, който се опитал да успокои ситуацията. Размяната на удари между
страните, Г.с. и О.С. от една страна и тъжителя и свидетелката Ц.от друга
страна, продължила, кто подсъдимият С. се опитвал да избута тъжителя извън
очертанията на двора. В един момент
пристигнал подсъдимият Р.С., син на подсъдимите О. и Г. Синапови.
Последният виждайки ситуацията, хванал през кръста тъжителя К. и с помощта на
баща си го изтласкали на улицата. През това време свидетелката Цалова, която
също била изведена на улицата се обадила на тел.112 и поискала съдействие от
полицията.
На място, след като инцидентът бил приключил, пристигнали полицейски
служители - свидетелите Н.Б. и Р. Генуров, които разговаряли със страните.
На 03.09.2018 г. тъжителят Ф.К. посетил
клиника по съдебна медицина в УМБАЛ "Александровска", където му било
издадено удостоверение за нанесени наранявания.
Видно от представенто медицинско удостоварние на тъжителя били причинени счупване
на носните кости, без разместване; оток, кръвонасядане и кръвотечение от носа;
кръвонасядане и оток в челната област на главата; кръвонасядане и умерено
изразен оток на долния клепач на дясното око; охлузвания по дясната странична
повърхност на шията; кръвонасядане по лявата странична повърхност на шията;
кръвонасядания на лявата мишница и охлузване в лявата лакътна област.
Тези травматични увреждания са му причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Подсъдимите Г.С. и О.С. също посетили съдебен лекар и ими били издадени
съдбно-медицински удостоверения.
Видно от същите на Г.С. били нанесени кръвонасядания и охлузвания по тялата
и крайниците, с което му са причинени болка и страдание, а на О.С. са нанесени
кръвонасядания по главата и лицето, с което й са причинени болка и страдание.
По делото е назначена и приета съдебно медицинска експертиза. Вещото лице дава
заключение, което поддържа в седебно заседание, че Ф.К. е получил при инцидент
на 2.09.18 г.: счупване на носните кости, без разместване; оток, кръвонасядане
и кръвотечение от носа; кръвонасядане и оток в челната област на главата;
кръвонасядане и умерено изразен оток на долния клепач на дясното око;
охлузвания по дясната странична повърхност на шията, кръвонасядане по лявата
странична повърхност на шията; кръвонасядания на лявата мишница и охлузване в
лявата лакътна област.
Травматичните увреждания на тъжителя са резултат от действието на твърд тъп
предмет като общ механизъм. Счупването на носните кости с кръвонасядане на носа
и кръвотечение от него, както и кръвонасядането на челото са резултат от удар с
твърд тъп предмет в областта на лицето. Кръвонасядането на долния десен клепач
е резултат от кръвонатичане от описаната лицева травма. Охлузванията и
кръвонасядането в ооластта на шията са получени при стискане и драскаме в тази
област. Кръвонасядането и охлузването в областта на лявата мишница са резултат
от директното и допирателно действие на твърд тъп предмет.
Тези травматични увреждания са причинили на пострадалия разстройство на здравето,
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК за период от около 3 седмици.
По гърба, в лявата горна част има синкаво
кръвонасядане с размери 8x4 см. Всред него има охлузване на кожата, с
ивицовидна форма, със сивкавокафеникава коричка, над нивото на околността, с
размери 6 х 0,5 см. Срединно в поясната област има подобно охлузване сразмери 5
х 0,5 см.
Като заключение
от медицинско удостоверение е видно, че на Ненковски били причинени: рана на
лявата вежда; кръвонасядане и охлузвания по гърба, които му и причинено разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК.
След инцидента подсъдимият Божев установил, че
полужил нараневане на левото бедро и бил отказан от свой приятел, свидетелят И.
П. до „МБАЛ П., където бил прегледан. В последствие му било изадено
съдебно-медицинско удостоверение №94-1/09.05.2017 г., според което на същия
било причинено порезна рана с размери 1,5х06 см по предно-външвната повъхност
на лявото бедро, в седната трета, както и сонкаво кръвонасядеи с размери 2х2 см
около раната. Травматичните увреждания преставлявали резстройство на здравето,
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Според заключението при същия инцидент Г.С. е
получил пет охлузвания /драскотини/ на гърдите в дясно над гръдното зърно и
кръвонасядане по външна повърхност на лява мишница.
Описаните увреждания на гърдите могат да се
получат при дърпане и драскане, а кръвонасядането на лявата мишница е резултат
от удар с твърд тъп предмет в тази област.
Травматичните увреждания са причинили на С.
БОЛКА, по смисъла на чл.130, ал.2 от НК за период от 5-6 дни.
Подсъдимата О.С. е получила кръвонасядания по
главата- челнотеменната област в ляво, носната пирамида, клепачите на лявото
око и лявата задушна област.
Описаните увреждания са получени при удари с
твърд тъп предмет в областта на главата, както е видно от матиралите по делото.
Травматичните увреждания са причинили на С.
БОЛКА, по смисъла на чл.130, ал.2 от НК за период от 8-10 дни.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа
на обясненията на подсъдимите О.С., Г.С., П.С., показанията на свидетелите К. Ц.,
М. Х., Л.П., Г. В., Й. Г., Н.Б., Р. Г., , П. п., проведената очна ставка между
свидетелите К.Ц.и Л.П., заключението на медициската ексертиза, както и
писмените и веществени доказателства приложени по делото.
Относно обвинението за
нанесена публично обида към тъжителя от подсъдимия Г.С. се събраха устни
доказателства, формиращи две групи. В едната група, подкрепящи тезата на
обвинението, попадат показанията на свидетеля Петър Петров и свидетелката Ц..
Във втората група попадат обясненията на
подсъдимия Г.С. и О.С. и показанията на свидетелите Л.П. и Й. Г..
В обясненията си подсъдимият
Г.С. заяви, че на инкриминираната дата 18.08.2018 г. около 20,00 часа тъжителят
К., заедно с друго лице довели детото от разходка. Той поел грижата за детето,
като съпругата му – подсъдимата О.С. и тъжителят К. останали да разговарят пред
вратата на двора. В един момент тъжителят избухнал и казал, че не той и
съпругата му са тези, които могат да взевмат решения за неговото дете и че не
са никои в тази къща. Тогава С., предал детето на подсъдимата О.С., която се
прибрала в къщата, а той излязъл на улицата, зада предупреди тъжителя да не
крещи и да не нагрубява, тъй като минават хора по улицата. Тогава тъжителят
започнал да му крещи в лицета, да го предизвиква, ударил го и го нарекъл „боклук,
мангал“.
В този насока са и
показанията на свидетелите П. и Г..
Двамата недзависимо един от
друг дават показания, че инкриминираната дата се намирали на улицата, в близост
до дома на подсъдимия С.. И двамата дават идентични показания, че видели Ф.К. и
Г. р С. да се блъскат. По отношение на
отправенаите от тъжителя К. обида към подсъдимия С. обидни думи показанията на
свидетелите се разминават, като свидетелят П. твърди, че тъжителят нарекъл
подсъдимия „пазарджишки циганин“ и „селянин“, а свидетелката Г. възприела
тъжителят да казва на С. „пазарджишки мангал“ и „неграмотен циганин“.
Съдът дава вяра на
показанията на тези свидетели, независимо, от разминаванията в точните изрази
изречени от тъжителя, тъй като съдът счита че същите са достоверни и непредубедени.
Този извод съдът прави именно поради наличието на разминаване в техните
показания относно възприетото, което е въпрос на възможност за възприятие и
възпроизвеждане с оглед отдалечеността на случая от времето на даване на
показанията, около пет месеца. Въпреки, че и дваманта свидетели познават
подсъдимия С. отдавна, не са уеднаквили позициите си за целите на процеса, за
да бъдат по-убедителни казвайки еднакви изрази, а възпроизвеждат по свой начин
непосредствено възприетото, станали случайни свидетелина случващото се.
Подобни израцзи, като
етимология въприела и подсъдимата О.С.. Същата въпреки че вземайки детето се
прибрала в къщата чула тъжителят да нарича подсъдимия Г.С. „пазарджишки циганин, неграмотен“.
За достоверността на
показанията на свидетелите и на подсъдимата С. съдът съди и по факта, че
същите, макар да не е в полза на подсъдимия, съобщават недвусмислено, че при
този инцидент присъствал и свидетелят Петър Петров, макар подсъдимата С. и
свидетелят П. да не го назовават по име, тъй като не са го познавали.
Що се отнася до обясненията
на подсъдимите Г. и О. Сиапови, чие от страна на подсъдимия С. не имало
отправена към тъжителя обида, изразяваща се в казване на думите „копеле
мръсно“, съдът не ги кредитира в тази част.
В тази част обясненията на
подсъдимия С. са израз на защитната му позиция, а обясненията на подсъдимата С.
обяснимо с оглед съпружежката им връзка и влошените отношения с тъжителя,
подкрепя тази теза, но обясненията й са неубедителни и които противоречат на
показанията на свидетелите Петров и Цалова.
В тази насока са и показанията
на свидетелите П. и Георгиева, но с оглед времето когато са прибивавали при
срещата на подсъсивмия и тъжителя е възможно да неса въприели, казаното от
подсъдимия, което се слечило приеди това, с коглед показанията на свидетеля
Петров.
Свидетелят П., който с оглед
и на всички други устни доказатества е присъствал на мястото, дава показания,
че тъжителят още разговарял с подсъдимата О.С., когато към тях се приближил
подсъдимият Г.С., „наврял си муцуната“ в лиценто на тъжителя К. и му казал „копеле
мръсно, мамкати шъ еба, ти ще видиш сега какво ще стане.“ След което запознал
да крещи закани.
Съдът кредитира показанията
на свидетеля Петров, като същите са последователни, категорични и вътрешно
непротиворечиви. Съдът приема за достоверни показанията на свидетеля, тъй като
по същия начин е предал чутотот и на свидетелката Цалова, след инцидента. По
същия начин, като израз „копеле мръсно“, казано му от подсъдимия Г.С.,
тъжителят е разказал за случилото се на своята майка свидетелката Цалова.
От показанията на свидетеля петров
се установи, че обидните думи под, казани от подсъдимия Г.С. са били насочени
към тъжителя и са били чути от него.
Следователно може да се
направи извод, че подсъдимият е казал думи в присъствието на тъжителя
унизителни за честта и достойнството му.
За да се квалифицира обидата
като публична, е необходимо обидните думи или изрази да са казани пред повече
от две-три лица. Публичността на обидата изисква обаче не само присъствие на
повече лица, но и тези лица лично да са чули и възприели обидните изрази.
Установи се, че обидната
квалификация е били чута и както от тъжителя, така и от свидетеля Петров и
подсъдимата О.С.. Последната въпреки, че отрича да чула подобни изрази, според
показаниятана свидетеля Петров е присъствала по време на изричането им от
подсъдимия. Затова, съдът счита, че обидния израз изречен от подсъдимия Г.С. насочени
да засегнат честта и достойнството на тъжителя К. следва се квалифицират, като
публични.
Обидните думи от страна на
подсъдимия обаче са били последвани от отправените към него непосредствено след
това обиди от тъжителя, което се потвърждава и от обясненията на подсъдимите С.и
показанията на свидетелите П. и Георгиева, което също са ги чули и възприели.
При тези данни установи,
съдът прецени, че са налице основания за прилагане на института на реторсията.
Идеята на законодателя за
института на реторсия е, че страните са изравнили позициите си, като на
обиждащия веднага е отвърнато от обидения с обида по чл.146 от НК, т. е. на
злото е отвърнато със същото зло.
Засегнатият намира удовлетворение с причиняване същото деяние на
засегналия го. В този случай и двете страни са се поставили в еднакво положение
пред наказателния закон, което довежда до изключение от правилото, че за всяко
престъпление, извършено от наказателно отговорно лице, се налага съответното
наказание. Без значение е коя от двете
страни първа е осъществила престъпното посегателство против личността и коя
първа сезира съда.
Затова съдът прилагайки
реторсия следва, след като признае подсъдимия за виновен, да освободи и него, и
обидения от наказание.
С оглед на горното съдът
прие, че подсъдимият Г.Р.С.
е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във връзка с чл.146, ал.1 от НК,
като на
18.08.2018 г. в гр.П. е казал публично нещо унизително за частта и достойнството
на Ф.Е.К. ***, като обиденият е отвърнал веднага с публично обида, поради което
и на осн. чл.148, ал.3, във връзка с ал.1, т.1 от НК, във връзка с чл.146,
ал.2, във връзка с ал.1 от НК ОСВОБОДИ Г.Р.С.
и Ф.Е.К. от наказание за
престъпление по чл.148, ал.1, т. 1 във връзка с чл.146, ал.1 от НК.
Освобождаването от наказание
на подсъдимия не освобождава деликвента от гражданска отговорност за вреди от
непозволено увреждане по чл.45 и сл. ЗЗД.
В случая, след като подсъдимият е признат за виновен да е извършил
престъплението, което е фактически основанието на иска, претенцията на тъжителя
за нанесени неимуществени вреди в резултат на деянието е основателна.
Предявения граждански иск
против подсъдимия, съдът счете за доказан по основание, тъй като вредите са
пряка е непосредствена последица от поведението на подсъдимия, за което същият
дължи обезщетение на ищеца.
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се съобрази с разпоредбата на чл.52
от ЗЗД и взе предвид всички обстоятелства и доказателства, очертаващи
действителните вреди нанесени на пострадалия.
Съдът прие, че гражданския
иск следва да бъде уважен в пълния му размер от 100 лева. Тази сума
ще възмезди обидения за нанесените му неимуществени вреди в резултат на
засягането на честта и достойнството му.
Затова съдът осъди
подсъдимия Г.Р.С. да заплати на Ф.Е.К. сумата от 100 /сто/ лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във връзка
с чл.146, ал.1 от НК.
По второто обвинение за
телесна повреда безспорно се установи по делото, че при инцидента стнала на
02.09.2018 г. на тъжителя Ф. Цалов са причинени телесни увреждания, подробно
установени и описани в представеното по делото медицинско удостоверение и
заключението на медицинската експретиза, макар по отношение на местата и
интензитета на нараняванията да възникват известни съмнения, с оглед предствания
лист за преглед от датата на инцидента 02.09.2018 г., в който единствено са
описани налични „охлузвания по шията“, но се сочи че няма други видими
травматични увреди.
Спорният въпрос е свързан с
авторите на тези травматични увреждания.
Относно този главен факт от
предмета на обвинението отново се оформиха две групи протиоречиви
доказателства.
От една страна са
показанията на свидетелката Кристина Цалова, майка на тъжителя, която в подкрепа на тезата на
обвинението в показанията си твърди, че при взиането им в двора на къщата
подсъдимете Г. и О. С.се спуснали да бият тъжителя. Подсъдимият Г.С. го ударил
няколко пъти в лицет, а О.С. го ритала. При намесата й, свидетелката също
понесла удари от подсъдимия С.. На мястото се появил и подсъдимият Р.С., който
също се нахвърлил да бие тъжителя К.. След като на свидетелката били нанасени
още удари от подсъдимите Г. и Р. С., тя била „изтикана“ извън входната врата,
която затворили срлед нея. Вътре останали тримата подсъдими, които продължили
да бият сина й - тъжителя К..
Във втората група
доказателства попадат обясненията на подсъдимите О. и Г. С.и показанията на
свидетелите Л.П. и Г. В..
Тази група доказателства,
събрани чрез усни доказателствени средства са еднопосочни и взаимноподкрепящи
се.
Както подсъдимият Г.С. в
обясненията си, така и свидетелите В., присъствал на инцидента от началото до
края и П., пристигал няколко минути след началото на скандала категорично
обясняват, че словесна, но най-вече физическа агресия, изразирала се в удари с
глава в лицето на подсъдимата О.С., скубане и бутане на двамата подсъдими С.е
имало само от страна на тъжителя К. и неговата майка – свидетелката К. Ц..
Съдът не дава вяра на
обясненията на подсъдимите О. и Г. С.и показанията на свидетелите П. и В. в
тази част, в която се твърди че не имало никакви удари нанесени на тъжителя от
страна на подсъдимите, тъй като тези усти доказателствени сридства са
декредитирани основно от представеното медицинско удостоверение за получени от К.
травматични увреждания именно в деня на инцидента, потвърдено с медицинската
експертиза, но и от показанията на свидетелите М.Х. и П. П..
Последните двама свидетели
не са присъствали на скандала, но се срещнали с тъжителя, първата семица след
случая /сочи, че се срещнала с К. на преди рождения му ден, който според ЕГН на
тъжителя е на 10.09./, а втория на следващия ден.
И двамата свидетели независимо един от друг
дават индентични показания, че видели ясни следи от причиненинети на тъжителя К.
травматични увреждания, като свидетелят петров дори сочи, че „носът му бил
счупен“, което увреждане фигурира като установено в медицинското удостоверение.
Освен това на двамата свидетели тъжителят е разказал, че при посещението в дома
на подсъдимите на 02.09.2018 г. той и неговата майка са били нападнати и бити
от последните.
В същата посока са и показанията
на свидетелката Цалова, очевидец на инцидента и начина на получаване и авторите
на нанесените на тъжителя К. травматични увреждания.
Допълнителна убедителност на
показанията на свидетелката Цалова, в тази част, касаещи времето, мястото и начина
на нараняване на тъжителя от страна на подсъдимите Г. и О. С., внася аудио
записа, регистриран в центъра за спешни повиквания 112. Във въпросния запис свидетелката
Ц.подава сигнал в 15,44 часа, че се на инкриминираната дата гр.П., на бул.“.. ..“
№.. двамата /визирайки себе си и сина си/ са бити от други две лица, намиращи
се на адреса. Същата съобщава, че на адреса се намират общо четири лица, освен
тя и синът й, от които двама ги бият.
Последното обстоятелство
съвпада с показанията както на свидетелката Цалова, така и на свидетеля П. и
Вълков, че по време на инцидента са присъставали, освен тъжителя К. и неговата
майка Цалова, подсъдимите О. и Г. С.и свидетелите П. и В..
Съдът намира, че въпросният
аудио запис, във формата на звуков файл, създаден от "Национална система
112", съдържащ данни от регистъра на националния спешен телефон 112, е
годно доказателство в настоящия процес, което следва от нормата на чл.17 от
Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер
112 и тъй като е приобщено към доказателствената съвкупност, чрез
приемане на вещественото доказателствено средство – компактдиск и изслушване на
звукозаписа, съдържаш се в него, без възражения на страните.
За видими одрасквания по
шията на тъжителя даде показания и свидетелят Б., който ги е описал в
съставената от него докаладна записка при посещение на място селид инцидента.
С оглед на тези писмени и
устни доказателства съдът приема за установено, че травматичните увреждания,
представляващи разстройство на здравето неопасно за живота, т.е. лека телесна
повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, са нанесени на тъжителя К. от
подсъдимите Г. и О. С..
Но съдът счита, че тези
увреждания са причинени от подсъдимите, несъмнено в съучастие, но при условията
на неизбежна отбрана.
В този насока съдът кредитира
обясненията на подсъдимите Г., П. и О. Синапови, които се подкрепят от
показанията на свидетеля В. и отчасти на свидетеля П..
Подсъдимата П.С. дава
обяснения за началото на инцидента, които съвпадат с обясненията на подсъдимите
Г. и О. С.и показанията на свидетеля В.. Същата обяснява, че при пристигането
на тъжителя К., тя го показанияла да влезе в двора на къщата, за да приготви
детето, но помолила неговата майка – свидетелката Ц.да остане на вън. В този
момент тъжителят „агресира“ и започнал да я обижда, наричайки я „крадла на
деца“, „циганка“, а свидетелката Ц.я хванала за косата. В този момент се появил
баща й – подсъдимият Г.С., който попитал какво се случва. Докато П.С. му
обяснявала причината за скандала, тъжителят К. се нахвълилли срещу него с
обидни думи, а свидетелката Ц.започнала да го скубе за косата. В този момент
уплашена подсъдимата П.С. избягала и се прибрала в къщата и не излязла, докато
скандала не утихнал.
Агресивното поведение на
тъжителя и свидетелката Ц.към неговата дъщеря и към самия него, изразяващо се в
употреба на обидни думи, но и физическо нападение се потвърждава от обясненията
на подсъсдимия Г.С..
В тази насока са и
обясненията на подъсдимата О.С., която в началото на скандала се намирала вътре
в къщата, но чула отправената към П.С. обида от страна свидетелката Цалова,
която я нарекла „курва“ и я заскубала за косата. Поради това същата се обадила
за съдействие на тел.112.
Последното се потвърждава от
изслушания аудиозапис, регистриран в "Национална система 112", РЦ
112-Кърджали в 15,40 ч. на 02.09.2019 г.
Понататък обясненията на
подсъдимата О.С. за това, че при излизането си в двора на къщата била ударена в
лицето от тъжителя К. с глава, напълно съвпадат както с обясненията на
подсъдимия Г.С., така и показанията на свидетеля В., наблюдавал скандала през
цялото време без да се намесва.
Относно този удар глава от
тъжителя в лицето на подсъдимата О.С. обясненита на подсъдимите и показанията
на свидетеля Вълков се подкрепят от медицинското удостоверение, издадено на О.С.
и заключението на медицинската експертиза, касаещо тази подсъдима.
В съдебно медицинското
удостоверение се сочи, че при прегледа на 03.09.2018 г. са установени следните
увреждания:
По
челнотементата област в ляво - синкаво-мораво кръвонасядане на кожата, с размери 2 х 2 см. Носната пирамида е оточна, и
леко синееща. Горният и долният клепачи
на лявото око са синкавочервеникаво кръвонаседнати по цялото си протежение. Освен по главата зад
лявото ухо има синкаво-мораво кръвонасядане с размери 6x3 см.
Според заключението на медицинската ексепертиза подсъдимата
О.С. е получила кръвонасядания по главата- челнотеменната област в ляво,
носната пирамида, клепачите на лявото око и лявата задушна област.
Травматичните увреждания са причинили на С. болка,
по смисъла на чл.130, ал.2 от НК за период от 8-10 дни.
Физическата агресия към
подсъдимия Г.С. от страна на свидетелката Ц., изразила с в скубане, дърпане на
ризата, която скъсала и драскане по гърдите и от страна на тъжителя К. чрез
бутане в гърдите и ритане, освен от обясненията на подсъдимите Г. О. С.и
показанията на свидетеля В. се пътвърждават и от издаденото му медицинско
удостоверение, залегнало в заклъчението на медицинската ексертиза.
Според медицинсокто
удостоверение на Г. С. са причинени: По предната дясна гръдна
област, над дясното гръдно зърно към шията има пет броя охлузвания на кожата, с
размери от 5х0,2 см до 7х0,2 см, покрити с кафеникава коричка на нивото на
околната кожа. По лявата мишница, по външната й повърхност, в горна трета има
синкаво кръвонасядане, е размери 13x7 см.
Подсъдимите О. и Г. С.в
обясненията си отричат, да са „насяли удари на тъжителя и неговата майка,
сладкато са били агресивно нападнати от тях, на които обяснения в тази част
съдът на дава вяра по коментираните по-горе причини.
Обясненията на
подсъдимите принципно представляват тахна защитна позиция, която те могат да
изградят, както намерят за добре без да носят наказателна отговорност. Още
повече, че съгласно чл.103, ал.3 от НПК подсъдимият не е длъжен да доказва
възраженията си. Същите обаче като източник на доказателства съдът преценява и
съпоставя с останалите доказателства свързани с основния факт в процеса.
Техните
обяснения, че именно тъжителят е започнал нападението към подсъдимата О.С., нанасяйки
й удар с глава, се потвърждават относно подробностите в началото и след
инцидента, както от получените от същата наранявания, според медицинските
документи и от показанията на свидетеля В..
Началото на
физическото нападение и спрямо подсъдимите Г. и П. С.е поставено от майката на
тажителя, с скубането на двамата, а при опита на подсъдимия Г.С. да преустанови
това нападение, както и в последствие срещу съпругата си, ударена от тъжителя,
последният освен обидите е бутал Санопв с гърди и го е ритал по краката.
Въз основа на анализа на тези
доказателства, паказанията на свидетелите и заключението на медицинското
експетиза съдът приема, че на инкриминираната дата между на подсъдимите П.С., Г.С.
и в последствие О.С., и тъжителя и неговата майка е възникнала разправия.
Установи се, че тъжителят, е била ядосан от настояването на подсъдимата П.С., свидетелката
Ц.да оставе извън двора на къщата. Но реакцията на същияи неговата майка,
насочвайки се със закани за саморазправа и действия на физическо насилие към подсъдимите
О.С. и Г.С. и нанасяйки им установените телесни увреждания, имащи характер на
лека телесна повреда е предизвикало инцидента, при който подсъдимите О. и Г. С.са
причинили на тъжителя телесните увреждания, констатирани в представеното
медицинско удостоверение и заключението на медицинската експертиза.
Следователно по отношение на
подсъдимите Г. и О. С.е било упражнено едно пряко и непосредствено
противоправно нападение от страна на тъжителя Ф. К. и свидетелката Ц.. То е
застрашавало телесната неприкосновеност на подсъдимите, затова срещу тях подсъдимите
са имали право да се бранят с активни действия.
При този фактически състав
съдът намира, че подсъдимите Г.С. и О.С. са извършили деянието при неизбежна
отбрана. Към тях са били отправени обиди, закани и упражнена физическа сила от
страна на тъжителяи неговата майка, на което подсъдимите са отговорили с
активни действия. Нападението, макар и в резултата на станал скандал, но предизвикано
от поведението тъжителяи свидетелката Цалова, е довело до нужда от адекватна
реакцията на подсъдимите.
Подсъдимите са отблъсквали
нападението и не са имали свободата да избират място и начина за реакция, нито
пък са имали възможност да преценят силата й или настъпилата последица, още повече,
че поведението пострадалия е представлявало опасност за телесната
неприкосновеност на подсъдимите. Затова и реакция на подсъдимите е била
моментална, мигновена и в рамките на установените предели.
Такава обстановка налага
фактически изводи за наличието на неизбежната отбрана. Доказателствата по
делото сочат бързо развитие на посочените факти и налагат извода, че
подсъдимите са реагирали именно за да защитят правата си, чрез причиняване
вреди на нападателя.
Деянието на подсъдимите О. и
Г. С., извършено при неизбежна отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 от НК, за да
се защитят от непосредствено противоправно нападение личността и
телесната си неприкосновеност, макар и да причинява вреди на нападателя, чрез
нанасянето на лека телесна повреда на пострадалия К. и ограничило се рамките на
необходимите предели, не осъществява състав на престъпление. То е правомерно и общественополезно.
Видно от приетата по
делото медицинска експертиза на тъжителя са били причинени счупване на носните кости, без разместване; оток,
кръвонасядане и кръвотечение от носа; кръвонасядане и оток в челната област на
главата; кръвонасядане и умерено изразен оток на долния клепач на дясното око;
охлузвания по дясната странична повърхност на шията, кръвонасядане по лявата
странична повърхност на шията; кръвонасядания на лявата мишница и охлузване в
лявата лакътна област, представляващи разстройство
на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Видно е, че травматичните увреждания получени от тъжителя представляват увреждане на
анатомичната цялост на тъканите, довело са до леки изменения на физиологичните
функции, извън болката и страданието.
Поради това съдът приема,
че се касае до причиняване на лека телесна повреда с разстройство на здравето,
в резултат на упражненото от подсъдимите физическо въздействие по смисъла на
чл.130, ал.1 от НК.
Същото телесно увреждане, макар и по-нисък интенцитет, причиняващо
болка, т.е. лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК, е било
причинено на подсъдимите О. и Г. С., което определя действията на подсъдимите,
като реакция в рамките на установените предели. И тъй като тези действия са
били насочени за преустановяване на противоправното нападение започналото от
тъжителя и неговата майка, деянието на подсъдимите не е обществено опасно,
поради което не представлява престъпление.
Що се отнася до участието на другите двама подсъдими П. и Р. С., като
автори на престъплението повдигнато им с тъжбата не се събраха убедтелни и
категорични доказателства.
Обвинението срещу подсъдимата П.С. е причиняване на лека телесна
повреда на Ф.К., в качеството й на помагач по смесъла на чл.20, ал.4 от НК,
изразяващо се подмамване на тъжителя К. да влезе в двора на къщата, където
последният бил бит от останалите подсъдими, като по време на побоя подсъдимата
ги е окуражавала да му нанасят удари.
В подкрепа на обвинението за извършени от подсъдимата П.С. действия
покриващи вненения й престъпен състав са единствено показанията на свидетелката
Ц.. Същата в показанията си сочи, че подсъдимата П.С. по време на целия
инцидент стояла на стълбите на къщата, стискала детето и „давала импулси“, чрез думите „убийте ги,
размачкайте ги тия“.
Нейните показания обаче, категорично се опровергават от свички останали
събрани по делото устни доказателства.
И тримата подсъдими, ясно, категоричнио и еднопосочно дават обяснения,
които съдът кредитира, че след първоналния словесен и физически сблъсък с тъжителя
К. и неговата майка, подсъдимата П.С. се прибрала в къщата, където се намирало
и детето, което при идването на тъжителя спяло и до приключването на инцидента
и пристигането на полицейските служители не е излизала от там.
В същата насока са и убедителните показания на свидетелите В. и П..
Свидетелят Вълков, присъствал от самото начало на индинта дава
показания, че подсъдимата П.С. се прибрала в къщата и не отправяла към
останалите подсъсдими или тъжителя каквито и да е реплики.
Подобни са и показанията на свидетеля П.. При пристигането си същият
заявява, че не видял подсъдимата П.С., което е логично тъй като същата вече е
била влязла в къщата. Освен това свидетелят е категоричен, че до приключването
на инцидента не е виждал нито П.С., нито детето.
При тези убедителни доказателства съдът приема, че подсъдимата П.С. не
е осъществила състава на вмененото й престъпление, тъй като не присъствала дори
по време на развилия се, след прибирането й в къщата скандал.
Участието на подсъдимия Р.С., изразяващо се също в нанасяне на удари на
тъжителя, съвместно с подсъдимите О. и Г. С.е подрепено отново само в
показанията на свидетелката Ц..
Същата дава показания, че при
пристигането си подсъдимият Р.С. се нахвърлил да бие сина й, сле което тя била
изблъскана извън двора, при което ни виждала как се развиват събитията, но
тъврди, че и триматна подсъдими продължили да го бият.
Освен, че тези нейни
показания са в пълно противоречие с обясненията на подсъдимите О. и Г. С.и
показанията на свидетелите В. и П., които еднопосочно заявяват, че единственото
участие на подсъдимия Р.С. е прихващането през кръста на тъжителя К. и
извеждането му с помощта на подсъдимия Гютнер С. извън двора на къщата,
показанията на свидетелката Ц.противоречат и на събщеното от нея на тел.112.
Свидетелката Цалова, както бе коментирано и по-горе,
при обаждането си на тел.112 съобщава, че на адреса се намират общо четири
лица, освен тя и синът й, от които двама ги бият.
От това съобщение може да
се направи извода, че тя се намира извън двора, т.е. не имала каквато и да е
видимост към случващото се, още преди пристигането на подсъдимия Р.С. и по
никакъв начин не могла и не възприела отправени от последния удари по тъжителя,
което става ясно и от останалите усни доказателства.
При тези категорични
даказатества съдът приема, че и подсъдимият Р.С. не осъществил както от
обективна, така и от субективна страна състава на вмененото престъпление.
Въз основа на този анализ
на доказателствата, съдът призна подсъдимите
Г.Р.С. и О.С.С. за НЕ ВИНОВНИ в това, че на 02.09.2018 г. в гр.П. в двор на
къща находяща се на ул. „.. ..” № .., в съучастие като съизвършители по между
си и с Р.Г.С. и П.Г.С. – последната в качеството на помагач са нанесли лека
телесна повреда на Ф.Е.К. ***, представляваща временно разстройство на здравето
неопасно за живота, поради което и на основание чл.304 от НПК, във връзка с чл.12,
ал.1 от НК ГИ ОПРАВДАВА по обвинението за престъпление по чл. 130, ал.1, във
връзка с чл. 20, ал.2 от НК.
При така приетитите за
установени обстоятелства, съдът призна подсъдимата П.Г.С. за НЕ ВИНОВНА в това, че на 02.09.2018 г. в гр.П., в двор на
къща находяща се на ул.„.. ..” №.., в съучастие като помагач с Г.Р.С., О.С.С. и
Р.Г.С., последните в качеството на извършители е нанесла лека телесна повреда
на Ф.Е.К. ***, представляваща временно разстройство на здравето неопасно за
живота, поради което и на основание чл.304 от НПК Я ОПРАВДАВА по обвинението за
престъпление по чл.130, ал.1 във връзка с чл.20, ал.4 от НК.
С оглед направения анализ
на доказателствата по отделно и в тях ната съвкупност, съдът признава
подсъдимия Р.Г.С. за НЕ ВИНОВЕН в това,
че на 02.09.2018 г. в гр.П., в двор на къща находяща се на ул.„.. ..” №.., в
съучастие като съизвършител с Г.Р.С., О.С.С. и П.Г.С., последната в качеството
на помагач е нанесъл лека телесна повреда на Ф.Е.К. ***, представляваща временно
разстройство на здравето неопасно за живота, поради което и на основание чл.304
от НПК ГО ОПРАВДАВА по обвинението за престъпление по чл.130, ал.1 във връзка с
чл.20, ал.2 от НК.
С оглед на така приетото
предявения граждански иск против подсъдимите, съдът счете за неоснователен.
Вредите причинени на гражданския ищец се дължат и представляват парично
задължение за обезщетение в случай, че е налице престъпление, извършено от
подсъдимите и са признати за виновни за същото. В настоящия казус тези предпоставки
липсват.
Затова съдът отхвърли
предявения от Ф.Е.К. граждански иск
срещу подсъдимите Г.Р.С., О.С.С., П.Г.С. и Р.Г.С. за
заплащане солидарно на сума в размер на 400 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл.130, ал.1 във
връзка с чл.20 от НК.
С оглед уважения
граждански иск против Г.С., съдът го осъди да заплати ДТ върху гражданския иск
в размер на 50.00 лева, платими по сметка на Районен съд П..
С оглед оправдателната
присъда и направеното искане, на основание чл.190, ал.1 от НПК съдът осъди
тъжителя Ф.Е.К. да заплати на О.С.С., П.Г.С. и Р.Г.С. направените по делото разноски в размер
на по 300,00 лева, на Г.Р.С. направените по делото разноски в размер на 150
лева.
Освен
това, пак на основание чл.190, ал.1 от НПК осъди Ф.Е.К. да заплати направените
по делото разноски в размер на 198 лева, платими по сметка на Районен съд П..
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: