№ 39
гр. *********, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *********, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря П.В.Г.
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20223130100878 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се образува по искова молба, подадена по реда на чл.
422 от ГПК от „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“, №
258, Варна Тауърс – Г срещу С. А. А. с искане да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните
парични вземания: сумата от 1752.14 лева, представляваща главница за
незаплатена ел.енергия по фактура №**********/11.08.2020 г., на стойност
639.88 лева за периода от 13.05.2020 г. до 10.08.2020 г.; по фактура №
**********/23.10.2020 г. на стойност 389.20 лева за периода от 11.08.2020 г.
до 21.10.2020 г. и фактура № **********/14.09.2021 г. на стойност 723.06
лева за периода 13.06.2021 г. до 10.09.2021 г., зза обект на потребление с
абонатен №********** и клиентски № *********** , находящ се в с.
********, Община *********, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда – 06.06.2022 г. до окончателното изплащане
на вземането; сумата от 225.39 лева, представляваща мораторна лихва върху
претендираната главница за периода от 22.08.2020 г. до 27.05.2022 г., за които
парични вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 299/08.06.2022 г. по ч.гр.д. № 564/2022 г. по описа на
РС-*********.
Ищецът твърди, че е с основен предмет на дейност експлоатация и
управление на електроразпределителната мрежа, чрез която извършва пренос
и разпределение на ел.енергия на обособена територия. Ищцовото дружество
посочва, че е в облигационно правоотношение с ответника по договор за
пренос и достъп на ел.енергия. Навеждат се твърдения, че на 10.08.2020 г.,
1
21.10.2020 г. и 10.09.2021 г. служители на мрежовия оператор са извършили
техническа проверка на измервателните системи в обекта в присъствието на
един свидетел, на които констатират, че неправомерна промяна на схематана
свързване. Излага се подробно становище свързано със законосъобразността
на извършената корекционна процедура и приложението на чл. 50, ал. 2 от
ПИКЕЕ, както и правото на електроразпределителното дружество да издава
процесната фактура и да търси събиране на вземането по нея. По същество
моли да бъдат уважени предявения установителни искове,
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба,
в който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения
иск. Твърди, че не е потребител и страна по правоотношението с ищеца, тъй
като от 1991-1992 г. не ползва имота, а други лица – В.Х.А. и сина й Н.С.А..
Заявява, че към процесния период живее в село ****, Община ****. По
същество моли за отхвърляне на предявения иск и претендира направените по
делото разноски. Ангажира доказателства.
В открито съдебно заседание ищецът поддържа предявените искове
чрез упълномощения от него процесуален представител. Моли за
уважаването на иска. Претендира разноски. Ответникът поддържа
депозирания писмен отговор чрез упълномощения от него процесуален
представител. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира
разноски.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа
и правна страна:
По делото не се спори, че ответникът не е собственик на процесния
обект на потребление, находящ се в с. ******** и че не ползва имота повече
от тридесет години, включително към момента. Няма спор и по това, че
въпреки че ответникът никога не е придобивал собствеността върху имота на
правно основание, годно да го направи собственик, същият е вписан като
титуляр на клиентски № *********** и абонатен № **********, което
фактическо положение, е от началото на 90-те години на XX век. Че
ответникът не е собственик на електроснабдявания имот в с. ******** се
установява пряко от представената справка от Агенция по вписванията за
периода от 01.01.1991 г. до 25.01.2023 г., в която липсват вписани данни за
притежавани от ответника недвижими имущества, и по косвен път от
представеното удостоверение, издадено от Община ********* за облагаеми
имущества и декларирани данни по ЗМДТ, от което е видно, че ответникът не
е данъчно задължено лице, поради непритежаването на облагаеми имущества
на територията на Общината.
Предвид тези фактически констатации, от правна страна съдът намира,
че ответникът няма качеството на потребител по смисъла на чл. 4, ал. 1 от
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„Енерго-про продажби” АД, тъй като не е нито собственик на имота, нито
титуляр на вещно право върху него, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север” АД,
който ползва електрическа енергия за домакинството си. Ответникът не е и
2
„ползвател на мрежата“, съгласно дефинитивната разпоредба на чл. 4, т. 7 от
ОУ Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение север” АД. В
този смисъл е и Решение № 205/28.02.2019 г. по гр.д. № 439/2018 г. на ВКС,
което приема, че облигационното правоотношение между крайния снабдител
и потребителя, е свързано с титулярството на право на собственост върху
електроснабдявания обект – „…при действието на Закона за енергетиката,
когато правото на собственост върху електроснабден имот е прехвърлено,
старият собственик на имота, на когото е била доставяна електрическа
енергия за битови нужди, не дължи цената на доставената енергия за
периода, който следва изгубването на собствеността. Съгласно чл. 97, ал. 1,
т. 4 ЗЕ длъжник на цената е новият собственик, без значение дали е битов
или небитов клиент по смисъла съответно на § 1, т. 2а или т. 33а от ДР на
ЗЕ“ – Решение № 205/28.02.2019 г. по гр.д. № 439/2018 г. на ВКС. Дадената
дефиниция на понятието „клиент“ в чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от най-новите Общи
условия за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „електроразпределение север” АД, в сила
от 16.10.2022 г., макар и неприложими за процесния по делото период, също
потвърждават този извод.
Предвид горното, и с оглед на това, че ответникът не е нито собственик,
нито титуляр на вещно право на ползване, нито наемател на имота, следва да
се приеме, че не е в облигационна връзка с ищеца, поради което не е
материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове.
Последните следва да се отхвърлят като неоснователни.
По разноските:
Предвид неоснователността на предявените искове, на ответника се
дължат разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в размер на 400.00 лева.
Ищецът следва да бъде осъден да ги заплати.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 от ГПК от
„Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“, № 258, Варна Тауърс – Г
срещу С. А. А., ЕГН:**********, с адрес: с. ********, положителни
установителни искове за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца следните парични вземания: сумата
от 1752.14 лева, представляваща главница за незаплатена ел.енергия по
фактура №**********/11.08.2020 г., на стойност 639.88 лева за периода от
13.05.2020 г. до 10.08.2020 г.; по фактура № **********/23.10.2020 г. на
стойност 389.20 лева за периода от 11.08.2020 г. до 21.10.2020 г. и фактура №
**********/14.09.2021 г. на стойност 723.06 лева за периода 13.06.2021 г. до
10.09.2021 г., за обект на потребление с абонатен №********** и клиентски
№ ***********, находящ се в с. ********, Община *********, ведно със
3
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 06.06.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 225.39 лева,
представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода
от 22.08.2020 г. до 27.05.2022 г., за които парични вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
299/08.06.2022 г. по ч.гр.д. № 564/2022 г. по описа на РС-*********, като
неоснователни.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“, №
258, Варна Тауърс – Г да заплати на С. А. А., ЕГН:**********, с адрес: с.
********, сумата от 400.00 лева, представляващи сторени от ответника
разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – *********: _______________________
4