Р Е Ш Е Н
И Е № 120
гр. Сливница, 20.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – гр.
Сливница, пети състав, в публично съдебно заседание, проведено на четвърти
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА
при участието на секретаря Г.
Владимирова като разгледа докладваното от съдията НАХД № 19 по описа на съда за
2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „М.ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ** представлявано от управителя Г.Б.Г., с ЕГН **********, срещу наказателно постановление № 42 – 0002534 от 05.10.2018 г., издадено от И.Р.Х.на длъжност Началник на ОО „Автомобилна администрация“ – гр. София към ИА „Автомобилна администрация“, с което на жалбоподателя, на основание чл. 104, ал. 7, пр. 1 от Закона за автомобилните превози е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5 000 лева за нарушение на чл.91в, т.1 ЗАвПр.
Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Същият излага доводите си за допуснати в хода на административнонаказателното производство множество нарушения на процесуалните правила, които са ограничили правото му на защита, поради което представляват самостоятелно основание за отмяна на крайния административен акт. В тази връзка се твърди, че в оспорваното наказателно постановление не е посочена законовата разпоредба, въз основа на която е наложено наказанието, липсва описание на процесното нарушение, както и на обстоятелствата, при които същото е извършено. Алтернативно се застъпва становище за прекомерност на наложената санкция, която не съответства на липсата на други предходни нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Ботев от САК, който поддържа изложеното в жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено. Като допълнителни аргументи за отмяна на процесното наказателно постановление процесуалният представител на жалбоподателя добавя и тези, свързани с неясното описание на нарушението, липсата на данни кога и по какъв начин е извършено, което рефлектира върху правото на защита на санкционираното лице да разбере за какво точно нарушение или нарушения е ангажирана неговата административно-наказателна отговорност.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В съпроводителното писмо, с което са изпратени материалите по административнонаказателната преписка, изразява становището си за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение № 255876 от 28.09.2018 г. на В.Ч.В. на длъжност инспектор в ОО „АА“ -гр. София е установено, че на 28.09.2018 г. около 15: 00 часа в гр. София, в сградата на ОО „АА“ – гр. София, намираща се на ул. „Витиня“ № 1, след извършена комплексна проверка във връзка с настъпило пътно транспортно произшествие на „М.ООД, притежаващо лиценз № 1363 за извършване на международен превоз на пътници е констатирано, че в качеството си на превозвач не е съхранил най-малко една година след тяхното приключване тахографски листа от аналогов тахограф, марка „Mannesmann“ сериен № 5701, монтиран в МПС с рег. № ***, собственост на превозцвача, като МПС е управлявано от водача Г.Г.-на дати 02.102017 г., 03.10.2017 г., 04.10.2017 г. и 05.10.2017 г., видно от пътни листа № 267707, 267708, 267709 и 267710 като превозвача не представя тахографски листове за извършените курсове на горепосочените дати с горепосочените пътни листа.
За констатираното нарушение е съставен горепосочения АУАН, в който е отразено, че е нарушена разпоредбата на ЗАвПр.
Въз основа на акта е издадено процесното наказателно постановление /НП/ № 42 – 0002534 от 05.10.2018 г. на И.Р.Х.на длъжност Началник на ОО „Автомобилна администрация“ –гр. София към ИА „Автомобилна администрация“, с което на жалбоподателя „М.“ ООД, на основание ЗАвПр е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5 000 за нарушение на чл. 91в, т. 1 от ЗАвПр. Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите В.Ч.В. и А.Е.Н., както и от приложените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, депозирана от надлежна страна в законоустановения срок.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Съдът констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при образуване на административнонаказателното производство, представляващи самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Съгласно разпоредбата на чл. 42, т. 3 и т. 4 от ЗАНН в акта за установяване на административно нарушение трябва да се съдържат датата и мястото на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е било извършено. В съставения на жалбоподателя акт липсват тези задължителни реквизити. В акта е посочено, че на 28.09.2018 г. около 15: 00 часа в гр. София, на ул. „Витиня“ № 1, в сградата на ОО „АА“ – гр. София, при извършване на комплексна проверка „М.ООД, притежаващо лиценз № 1363 за извършване на международен превоз на пътници е констатирано, че в качеството си на превозвач не е съхранил най-малко една година след тяхното приключване тахографски листа от аналогов тахограф, марка „Mannesmann“ сериен № 5701, монтиран в МПС с рег. № ***, собственост на превозцвача, като МПС е управлявано от водача Г.Г.-на дати 02.102017 г., 03.10.2017 г., 04.10.2017 г. и 05.10.2017 г., видно от пътни листа № 267707, 267708, 267709 и 267710 като превозвача не представя тахографски листове за извършените курсове на горепосочените дати с горепосочените пътни листа. Същото описание е пренесено и в атакуваното наказателно постановление.
На следващо място, вмененото на жалбоподателя нарушение е квалифицирано по чл. 91в, т. 1 от ЗАвПр, която разпоредба предвижда, че превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните органи тахографските листове от аналогови тахографи.
Съгласно санкционната норма на чл. 104, ал. 7 от ЗАвПр, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, на превозвач или на лице по чл.12б, ал.1 З, извършващо превози за собствена сметка, които не съхраняват тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказват да ги предоставят за проверка от контролните органи, се налага имуществена санкция 5000 лева. При съпоставка на така описаното в акта и наказателното постановление поведение, за което се твърди, че е осъществено от жалбоподателя, със съдържанието на цитираните по-горе разпоредби е очевидно тяхното несъответствие.
В конкретния случай не е спорно по делото, че дружеството жалбоподател има качеството на превозвач, с лиценз за извършване на международен превоз на пътници. В акта и в наказателното постановление нарушението не е описано според императивните изисквания на чл.42 ЗАНН и на чл.57 ЗАНН, което е съществено процесуално нарушение. Както в акта за административното нарушение, така и в НП изобщо не е посочено кога е било извършено нарушението. Ако се приеме за дата на извършване на нарушението посочената такава на проверката, когато е констатирано описаното, то същото е недоказано, тъй като това не е съответната дата на която превозвачът е осъществил това нарушение, още повече, че проверката видно от констативния протокол обхваща периода от 01.09.2017 г. до 01.07.2018 г. Констативният протокол е издаден на 29.08.2018 г., а АУАН е съставен за констатирано нарушение при извършена проверка на 28.09.2018 г.
Вмененото административно нарушение се осъществява от обективна страна чрез бездействие, но то също се характеризира с основните белези на всеки състав на нарушение, сред които решаващо значение има датата на извършването му. Независимо, че понякога тя може да съвпада с датата на установяване на нарушението, следва при всички случаи да се разграничава от нея. В случая посочването на датата на извършване на проверката на превозвача не обосновава само по себе си извод относно датата на извършване на нарушението. За последното е необходимо да има въведени изрични твърдения, вписани в АУАН, а впоследствие и в НП, тъй като с тях се формират и пределите на доказване при преценка законосъобразността на обжалваното НП и се явяват в пряка връзка с гарантиране правото на защита на жалбоподателя. Той следва да знае всички факти на нарушението, за което е ангажирана неговата административно-наказателна отговорност. Като следва да се има предвид, че както в акта за установяване на административно нарушение, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление следва (съгласно изискванията на чл.42 ЗАНН и на чл.57 ЗАНН) да е налице пълно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени.
В случая липсва подробно и прецизно описание на нарушението и поради това, че в АУАН, а и в НП не е посочено в какво точно се изразява нарушението. Изпълнителното деяние е формулирано с израза „не е осигурил съхранението на тахографските листа на посоченото МПС“, като не е посочил към коя дата и дали това е ставало в посочения изискуем в разпоредбата на период, не се сочи кога са извършени описаните в обстоятелствената част на АУАН и НП действия, като е следвало да се конкретизира това обстоятелство.
Нормата на чл. 42, т. 3 и т. 4 от ЗАНН изисква в акта за установяване на административно нарушение да се посочат конкретни факти и обстоятелства, които като се подведат под съответната правна норма, да осъществяват предвидения в нея състав на административно нарушение, което в настоящия случай не е сторено. Този пропуск е пренесен и в издаденото наказателно постановление, с което не са изпълнени императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
С оглед на това съдът счита, че атакуваното наказателно постановление е било издадено незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Воден
от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 42 – 0002534 от 05.10.2018
г., издадено от И.Р.Х.на длъжност Началник на ОО „Автомобилна администрация“ – гр.
София към ИА „Автомобилна администрация“, с което на „М.ООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** представлявано от управителя Г.Б.Г., с ЕГН **********, на основание чл.
104, ал. 7, пр. 1 от Закона за автомобилните превози е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 5 000 лева за нарушение на чл.91в, т.1 ЗАвПр.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд – София област в 14 -
дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: