РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 18.03.2020 година

       

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, тричленен състав в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА

                                                    Членове:   МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

                                                                     ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при секретар Десислава Минчева

и с участието на прокурор Светла Иванова

сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА

касационно административно дело № 29 по описа за 2020 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

             Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 285 ал.1 изр. второ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.    

             Образувано е по касационна жалба от К.И.Г., понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора Ловеч, подадена против Решение №81 от 06.06.2019 г., постановено по адм. дело №117/2019 г. по описа на Административен съд – Ловеч, с което е отхвърлен предявеният от него срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди.

            С определение №1256/27.01.2020 г., постановено по адм. дело № 9621/2019 г., състав на ВАС е прекратил производството по образувано пред него касационно административно дело и е изпратил същото на АдмСЛ по подсъдност, мотивирайки се с настъпилата законодателна промяна на чл.285 от ЗИНЗС.

             В касационната жалба и по същество се твърди, че жалбоподателят е бил на лечение и не знае по каква причина не е конвоиран за съденото заседание на 30.05.2019г. и след като е заявил в исковата молба, че ще представи доказателства в подкрепа на твърденията в ИМ съдът не отложил делото, а го гледал в негово отсъствие. Счита, че не му е дадена възможност да защити претенциите си, като в същото време такава възможност била предоставена на ответника, който представил неверни данни. Иска отмяна на първоинстанционното решение, като делото да бъде и върнато на АдмСЛ с указания за разглеждането му в негово присъствие.  

    Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, редовно призован не изпраща представител.    

     Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч  дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира да отстане в сила решението на първоинстанционния съд като допустимо, валидно и правилно. Излага, че ръководен от служебното начало, съдът е събрал всички относими и допустими доказателства в хода на развилото се пред него производство, в което явяването на ищеца не е задължително. Сочи, че същият е можел със съответните писмени молби или още в исковата молба да посочи, какви доказателства следва да бъдат ангажирани и събрани в хода на съдебното производство, но въпреки това съдът е положил максимални усилия с оглед изложените оплаквания в исковата молба, да се съберат всички доказателства, за да се прецени нейната основателност. Като е направил това, съдът обосновано е стигнал до извода, че  исковата молба е неоснователна, тъй като изложените в нея оплаквания не отговарят на действителното положение.

    Административен съд Ловеч, в настоящият тричленен състав, като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите на страните и извърши  служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:

    Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, срещу решение на Административен съд - Ловеч, което след законодателната промяна на чл.285 от ЗИНЗС подлежи на касационен контрол по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен състав на същия съд, поради което е процесуално допустима.

    От касационната жалба се извеждат основания за неговата неправилност като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила -касационно основание по чл.209 ал.1 т.3 предложение второ от АПК.  

    Разгледана по същество, жалбата против решението е неоснователна, тъй като не е налице посоченото от касатора основание за отмяна.    

    Производството пред Административен съд Ловеч се е развило по исковата молба на л.св. К.И.Г. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГД „ИН“/, гр. София, с която на основание чл.203 и сл. АПК, във вр. с чл.285 ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, е предявил иск по чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в посочения в исковата молба период, в който изтърпявал наказание в Затвора Ловеч, със сума в размер на 1500 лева. Претърпените неимуществени вреди е основавал на поставянето му в неблагоприятни условия и бездействие на администрацията ответника да осигури на ищеца благоприятна среда и условия за съхранение на физическото и психическото здраве и да осигури минимална жилищна площ от 4 кв.м. в килия 108 при изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода в този затвор в периода от 16.10.2018 г. до подаване на исковата молба.

      С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл.284 ал.3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка и въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи.

     С решението си по делото административният съд е отхвърлил предявения от Г. против ГД „ИН“ иск като неоснователен и недоказан. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в периода на изтърпяване на наказание в Ловешкия затвор, за сочения период ищецът не е претърпял неимуществени вреди, в резултат на преживяно нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл.3 ал. 2 от ЗИНЗС, произтичащо от условията за изтърпяване на наказание, като при съобразяване изискването на чл.284 ал.2 от ЗИНЗС за определяне на кумулативния ефект върху лицето на установените в случая условия, е отхвърлил предявения иск като неоснователен и недоказан.

        Настоящият състав намира посоченото касационно основание и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият касационен състав на съда.  

       Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл.284 ал.3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл.284  ал.5 от ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.

        Съгласно разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3, който в своята ал.1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл.3 ал.2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл.284 ал.5 от ЗИНЗС в случаите по ал.1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

      Правилен е изводът на административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая не са налице законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от ищеца в периода, предмет на исковата молба.

       Първоинстанционният съд е проявил процесуална активност и е събрал по чл.284 ал.3 от ЗИНЗС всички относими към спора писмени доказателства, при което е установил правилно фактическата обстановка. Въпреки неявяването в съдебно заседание, което не е задължително с оглед правилата на административният процес, воден от засиленото служебно начало в административното производство решаващият състав е приложил чл.284 ал.3 от ЗИНЗС. Съгласно чл.284 ал.3 от ЗИНЗС, Съдът задължава специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, като е предвидено, че в случай на неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за доказани съответните факти.

     В случая предвид заявеният предмет на спора – вреди от лоши битови условия в помещение №108 на Затвора Ловеч, в което изтърпява наказание лишаване от свобода, решаващият състав е изискал, респ. административният орган е приложил официална справка за площта на килии от №106 до №116 от първи етаж в корпуса на Затвора Ловеч, където се помещава ХІ група – доживотно осъдени, изготвена от Затвора Ловеч, на основание актуалната база данни за капацитета на местата за лишаване от свобода, поддържана от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.  На база данните на която обосновано е изградил изводите си за неоснователност на исковата претенция.

   С оглед на установените фактически обстоятелства по делото- площ на килия №108, изграден санитарен възел с преграда, постоянно отворена решетка, отварящ се прозорец, и доколкото наличните в спалното помещение мебели не създават затруднения и неудобство на ищеца, касатор в настоящото производство, тъй като са поставени с цел осигуряване на удобство, първоинстанционният съд правилно е приел, че от страна на ответника не е налице бездействие, с което да е нарушен чл. 3 от ЗИНЗС и да не са осигурени минимална жилищна площ, санитарен възел и благоприятни общи битови условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от ищеца. Въз основа, правилно е приел, че не са налице незаконосъобразни действия и/или бездействия на служители на ответника, като предпоставка за причиняване на нематериални вреди.

  Обосновано, съдът е приел за недоказано твърдението на Г. да е претърпял някакви нематериални вреди поради каквото и да е друго нарушение на чл.3 от ЗИНЗС.

  Доколкото е недоказано наличието на първата предпоставка за реализиране на отговорността по чл.284 от ЗИНЗС във вр. с чл.1 от ЗОДОВ – незаконосъобразно действие и/или бездействие на служители и органи на ответника ГДИН - София, съгласно твърденията в предявения иск, липсва първата предпоставка, поради което правилно съдът е приел, че е безпредметно е да се обсъжда наличие и размер на твърдените морални вреди от ищеца, или наличието на пряка причинно – следствена връзка с фактическите действия и/или бездействия. 

              Не се оправдаха фактически и от гледната точка на закона доводите в касационната жалба, че е следвало съдът да отложи делото, тъй като касаторът не се е явил за насроченото съдебно заседание и не е участвал в производството по делото. От една страна процесуалният закон не изисква личното участие на страните в административните дела, изрично са уредени случаите в който не се разглежда делото, като неявяването на страна, която е редовно призована, както е в процесния случай не представлява процесуална пречка за разглеждане на делото. От друга, в административното правосъдие е заложено засиленото служебно начало, което задължава съдът служебно да събере относимите и необходими доказателства за правилното разрешаване на правния спор, което в случая е направено.

               Отделно по делото с определение в з.с.з. на 21.03.2019г., съдът е указал на страните доказателствената тежест, в частност и на ищеца Г. е указано да представи доказателства за твърденията си, вкл. при необходимост да направи своевременно искане за допускане на експертиза с формулирани въпроси. Според Разписката по делото това определение е връчено лично на Г. на дата 29.03.2019г., но по делото не е постъпило каквото и да било доказателствено искане. С определение в з.с.з. от 23.04.2019г. съдът е насрочил открито с.з. за разглеждане на адм.д.№117/2019г. на АдмСЛ на 30.05.2019г. по т.1 и по т.2 отново е указал на страните да изчерпят доказателствените си искания, като предупредил за последиците от отлагане на делото, поради несвоевременни направени доказателствени искания и представяне на писмени доказателства.  Видно от Разписката по делото, това определение е връчено лично на ищеца на 30.04.2019г., като по делото от него не са постъпили доказателствени искания, не са и приложени доказателства.  Видно от данните по делото, съдът е уведомен с писмо, че Г. няма да бъде представен на 30.05.2019г. за насроченото с.з., т.к. от 22.05.2019г. е изпратен на лечение в СБАЛЛС към затвора София. При тези обстоятелства се налага извода, че касаторът е разполагал с достатъчно време от 29.03.2019г. до посъпване на леченинето му на 22.05.2019г. да направи доказателствените си искания по делото за установяване на твърденията в исковата молба, съгласно  дадените му с горецитираните две определения указания от съда, за които му е съобщено на 29.03.2019г. и на 30.04.2019г. или да поиска отлагане на делото, поради здравословни причини, ако държи лично да присъства в с.з.  В проведеното първо заседание са разгледани постъпилите доказателствени искания, приети са доказателствата по делото, вкл. служебно изисканите, прието е за основателно направеното от ответника и прокурора възражение за изслушване на посочените в исковата молба лица за свидетели, за които е направена справка, че не са пребивавали конкретно в това помещение, което преди ремонта е ползвано за „чужда делегация“, освен, че претенцията на ищеца е за размера на килията, което не се установява със свидетелски показания, а с техническо измерване или с официална справка, каквато е приложена по делото.

               С оглед гореизложеното при разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.

               По изложените съображения, настоящият състав, при извършената проверка по чл.218 АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, и следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба се явява неоснователна. 

              Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.221 ал.2, предложение първо АПК, Ловешки административен съд, втори касационен състав 

              РЕШИ:

              ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 81 от 06.06.2019 година, постановено по административно дело № 117 по описа за 2019 година на  Административен съд Ловеч. 

              Решението е окончателно.   

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ:1.                       2.