№ 349
гр. София, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вергиния Мичева
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Гражданско дело №
20211100106743 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са иск с правно основание чл.26 ал.2 пр.5 от ЗЗД за обявяване на нищожна
на сделка за продажба на имот и евентуален иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗС за
признаване право на собственост въз основа на давностно владение.
Ищцата Ц.Д.Ц. твърди, че е собственик на апартамент в гр.София, който продала на
ответницата по делото, с привидна сделка. Сдобила се е с обратно писмо – споразумение от
04.06.1010г., подписано от ответницата, в което страните са декларирали, че не желаят
настъпването на правните последици от договора и от действителното прехвърляне на
собствеността върху имота на ответницата. Ищцата сочи, че независимо от сключване на
договора за продажба, продължава да живее в апартамента, владее го спокойно и
необезпокоявано. Ищцата твърди, че в началото на 2021г. поискала от ответницата да й
прехвърли обратно собствеността върху имота, но ответницата заявила, че това може да
стане срещу определена сума пари. Отделно от това ищцата установила, че ответницата е
декларирала имота в СО, както е и поискала нанасянето му в АГКК като нейна собственост.
Въпреки некоректно формулирания петитум търсената от ищцата защита е да се прогласи
нищожността на договор за покупко-продажба на недвижими имот по нот.акт № 34, т.І, рег.
№ 1133, дело № 31/04.06.2010г. на нотариус Н.Д. с № 329 в НК, вписан с вх.рег.№ 23307, акт
№ 158, т. LIX , дело № 13423 в СВ на АВп. Евентуално, ищцата моли да бъде призната за
собственик на имота на основание придобивна давност. Претендира за разноските по
делото.
Ответницата Л. Г. П. признава иска по чл.26 ал.2 пр.5 от ЗЗД. Признава, че процесния
договор за покупко-продажба е нищожен, като абсолютно симулативен. Признава също, че
тя е подписала и обратното писмо. Посочва обаче, че тя не е станала причина за завеждане
на делото, поради което моли съда да не възлага разноските в нейна тежест. Посочва, че
през 2010г. се съгласила ищцата да й прехвърли собствеността върху имота, тъй като
последната била задлъжняла и не искала имота да бъде изнасян на публична продан. През
2018г. обаче ответницата била осъдена да заплати суми за топлинна енергия за имота, която
тя не е ползвала. За това задължение върху имота била наложена възбрана, наложили запор
и върху банковите сметки на ответницата. В периода 2018г. – 2021г. ответницата предлага
на ищцата да прехвърли обратно собствеността на имота, след като ищцата й заплати
1
комуналните услуги и данъците за имота, които в момента са около 1000лв., но ищцата й
отговаряла, че все още няма финансови средства да заплати таксите по прехвърлянето на
имота. Ответницата посочва, че през 2019г. била диагностицирана с тежко онкологично
заболяване, за лечението на което се изисквали средства, но не могла да изтегли кредит,
заради задълженията и заведеното срещу нея изпълнително дело. През 2021г. ответницата са
снабдила с нужните документи за прехвърляне на имота, тъй като възнамерявала да покани
ищцата с нотариална покана да й бъде прехвърлен имота. Оспорва твърдението на ищцата,
че възнамерявала да продава имота. Моли съда да й присъди разноските по делото. Посочва,
че не е станала повод за завеждане на делото, признава иска и счита, че разноските не следва
да се възлагат в нейна тежест.
Страните молят съда да постанови решение при признание на иска. Спори се по
разноските в това производство.
За да се произнесе, съдът установи следното:
Налице са предпоставките на чл.237 от ГПК съдът да постанови решение при
признание на иска. Не са налице изключенията по ал.3 на с.т.
Съгласно разпоредбата на чл.26 ал.2 от ЗДД привидните договори са нищожни.
Константно е разбирането в съдебната практика, че сключеният договор е привиден, когато
страните са се съгласили, че няма да си дължат посочените в него престации. Ако страните
са се съгласили, че няма да си дължат нищо, симулацията е абсолютна, а ако са се съгласили,
че ще си дължат друго, симулацията е относителна. Обратното писмо доказва симулацията в
отношенията между страните.
В случая представеното споразумение от 04.06.2010г. представлява обратно писмо,
което с оглед на направените в него писмени изявления, установява, че страните не са имали
намерение да прехвърлят действително правото на собственост на имота, нито са имали
намерение да уговорят, че си дължат нещо друго. Касае се за абсолютна симулация, при
която страните по сделката нямат воля да бъдат обвързани, както постановява договорът, а
само да създадат привидни правни последици на обвързаност, които те не желаят. На
основание чл.26 ал.2 от ЗЗД сделката по нот.акт № 34, т.І, рег. № 1133, дело №
31/04.06.2010г. на нотариус Н.Д. следва да бъде обявена за нищожна. С оглед
основателността на главния иск, съдът няма да се произнася по предявения евентуален иск.
По разноските:
Общо правило е, че при основателност на предявения иск, разноските се възлагат в
тежест на ответника. Чл.78 ал.2 от ГПК допуска изключение – ако с поведението си
ответникът не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат
на ищеца.
Ищцата моли съда да присъди разноските в тежест на ответницата с оглед общото
правило на чл.78 ал.1 от ГПК. Ответницата моли съда да приложи последиците на чл.78 ал.2
от ГПК. Между страните съществува спор дали ответницата с поведението си е дала повод
за завеждане на делото.
В исковата молба ищцата твърди, че ответницата била съгласна да й прехвърли
извънсъдебно имота, само ако ищцата й заплатяла определена сума пари, чийто размер
ответницата постоянно променяла. А през 2021г. ответницата декларирала имота в
Столична община и поискала нанасянето му в АГКК като нейна собственост.
Ответницата твърди, че през 2018г. била осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД суми за
топлинна енергия за процесното жилище. Посочва, че тя не ползва жилището, ползва го
ищцата. Срещу ответницата било образувано изпълнително производство, имотът бил
възбранен, а върху банковите й сметки бил наложен запор. Отделно от това данъците на
имота не били платени, и в момента са в размер на около 1000лв. През 2019г. ответницата
била диагностицирана с тежко онкологично заболяване, което изисквало средства за
лечение, но ответницата не могла да изтегли кредит, заради образуваното срещу нея
изпълнителното дело и съществуващите парични задължения. Признава, че през 2021г. е
декларирала собствеността върху имота, снабдила се е със скица на същия и данъчна
2
оценка, тъй като е имала намерение да покани ищцата с нотариална покана да й прехвърли
имота.
Видно от представеното от ответницата постановление за налагане на възбрана от
13.04.2018г. по изпълнително дело № 2183/2017г. на ЧСИ У.Д., рег.№ 858, р-н на действие
СГС се установява, че срещу ответницата Л.П. е издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК и изпълнителен лист от 10.10.2017г. за вземане на „Т.С.“ ЕАД. Задължението на
ответницата по изпълнителното дело към 13.04.2018г. е в размер на 5 997,60лв. ЧСИ е
наложил възбрана върху процесния имот.
По делото е разпитана св.И.С., водена от ищцата. Свидетелката установява, че преди
време, заради задължения към банка, ищцата прехвърлила на ответницата, нейна най-добра
приятелка, собствеността върху апартамента си. Знае, че в последните 2 години между двете
са се водили разговори за връщане на жилището, но отношенията им се влошили.
Свидетелката говорила по телефона с ответницата, която й обяснила, че има онкологично
заболяване, искала да върне апартамента обратно на ищцата, но имала сериозни финансови
проблеми и искала ищцата да й заплати сериозна сума пари. Ставало дума за 30 000лв., това
били задължения на ответницата към Топлофикация, а собственото й жилище било
възбранено. Оплакала се, че заради собствеността върху жилището на ищцата, щели да й
вземат собственото жилище. Посочва, че в процесното жилище живее ищцата със своята
майка и че не й е известно те да имат задължения към „Т.С.“ ЕАД. Установява, че
ответницата била намерила адвокат, която срещу заплащане от 2000лв. щяла да прехвърли
обратно собствеността на имота, но ответницата искала ищцата да плати тези пари. На тази
среща присъствала свидетелката, вместо ищцата. Ответницата заплашила, че ако до една
седмица не се реши въпроса с парите, то ответницата ще продаде имота, ще си приспадне
сумата от 30 000лв., а остатъка ще върне на ищцата.
От съдържанието на разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК е видно, че възлагането на
разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното наличие на две изисквания
- с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска.
За възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а е
важно поведението на ответника. Установи се, че ответницата е искала да прехвърли
собствеността върху имота обратно на ищцата, но при положение, че уредят съществуващи
парични отношения между тях. Ищцата твърди, че ответницата е обвързвала прехвърлянето
на собствеността върху имота с плащане на сума пари, която не дължи на ответницата. В
подкрепа на твърдението си ангажира гласни доказателства. Ответницата от своя страна
твърди, че ищцата не е платила задълженията си за имота за ползвана топлоенергия и за
данъци, поради което срещу нея е предприето принудително изпълнение. В подкрепа на
твърдението си ангажира писмено доказателство - постановление за налагане на възбрана
върху процесния имот, от което не става ясно дали задължението към Т.С. ЕАД е за
неплатена топлинна енергия в процесното жилище или в друго жилище, собствено на
ответницата.
За да се реши спора с разноските следва да се има предвид, че обявяването
нищожността на договор за продажба може да стане само по съдебен ред. Извънсъдебно
договорът между страните не може да бъде обявен за нищожен. В този смисъл ищцата,
независимо от извънсъдебното поведение на ответницата, е следвало да предяви иска по
чл.26 ал.2 пр.5 от ГПК в случай, че е целяла последиците на обявяване на договора за
нищожен поради симулация. Поради това, при положение, че целеният резултат може да
бъде постигнат само по съдебен ред, без да има спор по основателността на иска, разноските
по делото остават в тежест на страните, както са направени / арг. чл.78 ал.9 от ГПК, подобно
разсъждение е направил и ВС в Решение № 2310 от 6.Х.1964 г. по гр. д. № 1372/64 г., I г. о./.
В случая не е налице хипотезата на чл.78 ал.2 от ГПК.
Воден от горното и на основание чл.237 от ГПК, съдът
РЕШИ:
3
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл.26 ал.2 пр.5 от ЗЗД договор за
покупко- продажба на недвижим имот по нотариален акт № 34, т.І, рег. № 1133, дело №
31/04.06.2010г. на нотариус Н.Д. с № 329 в НК, вписан с вх.рег.№ 23307, акт № 158, т. LIX ,
дело № 13423 в Службата по вписванията на Агенция по вписванията - София, с който
Ц.Д.Ц., ЕГН ********** е продала на Л. Г. П., ЕГН ********** следния недвижим имот,
находящ се в гр.София, р-н Младост, и представляващ: апартамент № 23, разположен на 8
етаж, във вх.А на жилищна сграда на бл. 469 в жилищен комплекс „*******" с
идентификатор 68134.4089.430.13.23 / шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка
четири хиляди и осемдесет и девет точка четиристотин и тридесет точка тринадесет точка
двадесет и три/ съгласно схема № 4361/ 1.06.2010г. на самостоятелен обект в сграда по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД 18-15 от
06.03.2009 година на Изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ на този имот от
88.44 /осемдесет и осем цяло и четиридесет и четири стотни/ квадратни метра и състоящ се
от : две стаи, дневна , кухня и сервизни помещения, при съседи на жилището с
идентификатори при посочената схема, на същият етаж под № 68134.4089.430.13.22, под
обекта: 68134.4089.430.13.20, и при съседи по доказателствен нотариален акт : от изток -
улица, от запад - стълбище и апартамент № 22, от север и от зелена площ, заедно с
прилежащото към този жилищен имот мазе № 24 с площ от 3.29 квадратни метра, при
съседи на това помещение по документ за собственост: от изток - улица, от запад- мазе на
апартамент № 22, от север - фасада, от юг - фасада, и заедно с припадащите му се 5,256 %
идеални части от общите части на жилищната сграда, обозначена по схемата под № 13 и
също толкова процента идеални части от правото на строеж върху терена, върху който е
изградена, описан по схемата като поземлен имот с идентификатор 68134.4089.430.
ОТХВЪРЛЯ искането на страните за присъждане на разноските по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4